Предложеният текст е написан през 2000 г., когато отношението на много от политолозите в България към тезата на Хънтингтън за “сблъсъка на цивилизациите”, би могло да се характеризира като отношение към “икона”. Текстът беше публикуван в силно съкратен вид във вестник “Стандарт”. Пълният текст не е бил публикуван до днес.  

 

ГРЕШКАТА НА ХЪНТИНГТЪН

 

България не е “острие” на православната цивилизация.

 

Краят на студената война сложи началото на нова епоха в световната история. Политолози и геополитици се надпреварват с прогнози (както и със спекулации) за бъдещото устройство на света и за т. нар. “Нов световен ред”. Защитаваните гледища варират от очакването за продължителна, еднополюсна американска доминация, до предсказването на бърз преход към геополитически полицентризъм, в който едни вещаят бляскаво бъдеще на Европейския съюз, други на Япония, а трети на Русия, Китай и Индия.

На общия фон от публикации по тази тема, особена популярност добиха работите на Самюел П. Хънтингтън, посветени на прогнозирания от него “сблъсък на цивилизациите”. (Става дума за публикуваната през лятото на 1993 г. в списание “Форийн Афеърс” статия със заглавие “Сблъсък на цивилизациите ?” и за книгата “СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ и преобразуването на световния ред”, излязла в САЩ през 1996 г. и издадена на български език през 1999 г. от издателство “Обсидиан” в превод на Румяня Радева).

Идеите на Хънтингтън, че бъдещото геополитическо групиране (и противопоставяне) ще се осъществява на основа на културна близост, по “цивилизационен признак”, че “съюзи, дефинирани от идеологията и от отношенията между свръхсилите, отстъпват място на съюзи, основаващи се на обща култура и цивилизация”, придобиха широка известност, и бяха прегърната от хора с противоположни, дори полярни политически възгледи. За твърде много политолози, полемисти и публицисти Самюъл П. Хънтингтън се оказа “удобен” автор. Без колебание му беше сторено място в учебните програми на политолози и публични администратори, но някъде в душите на университетските преподаватели сигурно е останал лошият вкус на откритието, че и

 

СЛЪНЦЕТО ИМА ПЕТНА.

 

Оказа се, че между някои от най-широко споделяните въжделения на българите в най - ново време и гледищата на Хънтингтън има меко казано разминаване.

От една страна Европа е без всякакво съмнение символ на социалната модернизация за българите. На фона на безспорния български евро - атлантически ентусиазъм, отговорът на Хънтингтън на въпроса “Какво е Европа ?” идва като ледена водица. Той буквално пише:

“Но къде се намира източната граница на Европа? На кои страни трябва да се гледа като на европейски и съответно като на потенциални членки на Европейския съюз, НАТО и други подобни организации ? Най - убедителният и категоричен отговор на тези въпроси се корени в съществувалата векове наред голяма историческа разделителна линия между народите на западното християнство и православните и мюсюлманските народи.”И Хънтингтън тегли една

ДЕМАРКАЦИОННА ЛИНИЯ,

която според него “е минавала там, където я съзираме и сега, в продължение на поне пет века. Започвайки от север, тя минава по сегашните граници между Финландия и Русия и между балтийските страни и Русия, пресича западната част на Беларус, през Украйна, където разделя униатския Запад от православния Изток, продължава през Румъния, където отделя Трансилвания с нейното католическо унгарско население от останалата част от страната, и през бивша Югославия по границата, разделяща Словения и Хърватска от останалите републики.”

За да бъде хапът по - горчив, Хънтингтън се усъмнява дали България и Румъния въобще ще бъдат приети някога за членове на ЕС и се отнася към бръщолевенията на “лидера на основната опозиционна партия в Сърбия” (вероятно Вук Драшкович ? бел.Т.Д.) за някакъв “нов балкански съюз на православните държави, включващ Сърбия, България и Гърция” със сериозност, достойна за по - сериозни твърдения.

На Хънтингтън не му трепва окото да лепне на България етикета на “най - активен” снабдител на Сърбия с оръжие по време на ембаргото. (Контрабандистите се ръководят от “цивилизационни” и “идеални” подбуди само в романите на Христо Калчев, но кой да му каже на стипендианта на фондациите “Джон М. Олин” и “Смит Ричардсън”).

За десерт на клетия български читател е предложен апокалиптичен сценарий за цивилизационна война, започнала като конфликт между САЩ и Китай и достигнала глобално разпространение като сблъсък между САЩ, Европа, Русия и Индия от една страна, срещу Китай, Япония и по - голямата част от ислямския свят - от друга. В този истински армагедон “... Гърция и България нахлуват в европейската част на Турция, в Истанбул избухва паника, а турците бягат през Босфора.” Коментарът е излишен...

Ей, тази тема е много сериозна. Аз наистина също се надявам Хънтингтън да не се окаже прав по отношение на това, че ще има Трета Световна Война. Тази мисъл може да се каже дори че ме ужасява. Но не трябва да подминаваме и факта, че Хънтингтън е познал и пророкувал много неща, които е написал в книгата си от 1996 а сега - 11 години по-късно, те са се случили. И факт е, че най-голямо военно напрежение в света цари най-вече в районите, където има мюсюлманско население (това е факт!). Така че тези неща са много серизони. Като се опира се на своята религия и по-специално на свещената война (джихад) резултатът после няма как да не е съборени кули в Ню Йорк... Аз не казвам, че Хънтингтън е 100% пророкувал всичко, но просто много от нещата, които прогнозира, вземат че се сбъдват... За жалост :(