Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2006 22:06 - Грешката на Хънтингтън - ІІ част.
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 3347 Коментари: 1 Гласове:
1



По - странното е, че вместо да предизвикат бурна реакция сред политолозите в България, съжденията на автора на “Сблъсъка на цивилизациите” се посрещат с нещо средно между апатия и религиозна вяра, а някои университетски преподаватели по време на Косовската криза, се превърнаха в ходещи цитатници на Хънтингтън.

Би било повече от неестествено, ако срещу всичко това и най - вече срещу тезата за несъвместимостта ни с Европа не се отправи

 

ВЪЗРАЖЕНИЕ ОТ БЪЛГАРСКИ ПОЗИЦИИ.

 

Естествено, то трябва да има научно основание, а не да се опира само на патриотични подбуди.

Най - простият подход е да се обяви, че книгата на Хънтингтън е писана по време на управлението на Жан Виденов и че тя е услужлив отговор на необходимостта, стояща пред определени американски среди, да мотивират “научно” несъгласието си да бъде интегрирана в Европа страна с толкова безобразно посткомунистическо управление. Този отговор е твърде лесен, за да бъде верен.

Можем разбира се да се позовем на други авторитети, например на казаното от президента Клинтън през 1994 г. (и цитирано от самия Хънтингтън): “Границите на свободата трябва да се определят от ново поведение, а не от старата история. Обръщам се към всички... които биха искали да прокарат нова линия в Европа: ние не трябва да предрешаваме възможностите за осигуряване на възможно най - доброто бъдеще на този континент ...”.

Този подход впрочем е в пълно съзвучие с осъществяването на програмата “Партньорство за мир”, но не може да се отрече известна правота на Хънтингтън за толерирането (в това число и по “цивилизационни” и носталгични мотиви) на Полша, Унгария и Чехия.

Третият подход е да се вгледаме внимателно в това, дали Хънтингтън е прав, като априорно причислява България към православните цивилизации.
Авторът на тези редове иска да подчертае, че с размишленията, които ще предложи на читателите, по никакъв начин не желае да оскърби религиозните им чувства, още повече, че сам той се определя като вярващ, православен християнин.

Въпросът дали България принадлежи към православната цивилизация, зададен в контекста на трудовете на Хънтингтън, по никакъв начин не трябва да се схваща като оспорване на очевадния факт, че най - многолюдната, традиционна деноминация в България е тази на православните християни. Тънкостта, която е убягнала на автора на “Сблъсъка на цивилизациите” е в това, че за българите в най - ново време, православната вяра не е мобилизиращ фактор, нито пък православната църква може да играе ключова роля в политическия живот. За мнозинството от българите

 

ПРАВОСЛАВИЕТО НЕ Е ФЕТИШ.

 

Тук няма да се разпростирам върху ред исторически факти, около приемането на християнството в средновековна България. Ще спомена само, че официалното приемане на християнството става в обстановката на остра конкуренция между Рим и Константинопол. В Рим (за разлика от Хънтингтън) винаги са приемали България за една гранична област между католици и източноправославни и никога не са я отписвали от сметките си. В най - ново време Светият отец от Рим обявява апостолите Св. св. Кирил и Методий за покровители на Европа, наравно със самия Св. Бенедикт. (За католически светци те са канонизирани още през средните векове). Лекотата, с която се сключва унията между Цар Калоян и Рим, както и периодичното и възобновяване при Цар Иван Асен II също е крайно симптоматична.

Не е за подминаване и фактът, че между “протестантско - католическа” Европа и “православна” България има още една невидима свързваща нишка, която не всички са склонни да признаят - богомилската ерес и близките до нея други дуалистични ереси (например павликянството). Последните имат своите европейски близнаци, в лицето на албигойската и катарската ерес. В европейската цивилизация (особено във Франция) има един на пръв поглед незабележим, но всъщност осезателен културен и мистичен пласт, свързан с катарството, чието значение не признават само тези на които не им изнася.

В народопсихологията на българите богомилството също е оставило неизличими черти (например инстинктивното убеждение, че Богът и дяволът са еднакво силни). Впрочем балканските богомили постепенно са приели други вери, но никога не са се върнали към православието - в Босна са станали мохамедани, а в България - католици.

Ако направим скок във времето и отидем в навечерието на Българското Възраждане, ще видим, че православната църква не ще да е била най - близката до сърцето на българина институция. “Дадена на концесия” от султаните на Фенерската Патриаршия, (т.е. напълно доминирана от гърците), православната църква (по - точно нейният клир) е издевателствувала и духовно и финансово - данъчно над българското население.

 

БОРБАТА ЗА ЦЪРКОВНА НЕЗАВИСИМОСТ

 

донася фермана за образуване на Българската Екзархия от 1870 г. - едно от най - великите събития в ПОЛИТИЧЕСКАТА история на България. С този документ на практика са определени етнографските граници на българския народ, но и тук има една важна подробност.

Църковните борби включват и една успоредна акция по сключване на уния с Рим. Това става с лекота, не говореща за особени душевни терзания, с дейното участие на бъдещия горещ поддръжник на православна Русия - Драган Цанков. (Преди време Тончо Жечев публикува точната дата и място, където Драган Цанков е приел католическата вяра ... ).

Още един щрих към католическата тема - преди да възникне вярата в Дядо Иван и очакването, че северният цар ще ни освободи от поганците, в сила е била вярата в Негово Апостолическо Величество Австрийският Император - копиеносец на католицизма. Тя е повече от силна, докато са траяли войните на Австрия с турците. Чипровското възстание си е една акция на българите католици - по ирония на съдбата потушено от други християни “европейци” - протестантските бойци на Имре Тьокьоли. Последните съвместявали горещата си вяра в Бога (дори носели кръстове на наметалата си) с прагматичен военен съюз с турците, срещу омразните австрийци. (Дваж по - ненавистни поради католическата си вяра). Маджарите - протестанти устройват клане, на размаха на което турците са могли само да завидят и са лишили България може би от цял цивилизационен клон - на католическия български Запад.

Късметът е отново за Ватикана и Италия, където се спасяват останките от елита на българите - католици. Тези български фамилии оставят незаличима диря в Италия и само наш пропуск е, че не черпим самочувствие от делото на такива учени и ерудити, като да речем Кръстьо Пейкич. За разлика от нас във Ватикана и в Италия го правят. Последният факт обаче е убягнал на Самюъл П. Хънтингтън.

На него са убягнали и други факти - че първата печатна книга на новобългарски е отпечатана от Филип Станиславов - католически епископ, а първият превод на Светото писание на новобългарски е финансиран и менажиран от протестантите. Пълно цивилизационно объркване...
Ако се върнем към фермана от 1870 г. и към създаването на Екзархията ще трябва да отбележим, че тя тутакси е обявена от Вселенската константинополска Патриаршия за схизматическа (т.е. за разколническа) и към това становище се присъединяват всички автокефални източноправославни църкви - сестри. (В т.ч. и най - близката сестра - Руската православна църква. По - късно, през 1902 г. по време на тържества на връх Шипка, руски свещенници ще си позволят да влязат в съслужение с български такива и избухва грандиозен скандал, за който разбира се в учебниците по история деликатно се мълчи...).

Така че, от 1870 г. до периода непосредствено след края на Втората световна война Българската Екзархия съществува на практика напълно изолирано от другите източноправославни църкви. Единствено Йерусалимският Патриарх си позволява лукса да не се държи с българите, като с прокажени. От него Екзархията получава Свето миро. Но това едва ли променя картината на православното “цивилизационно” единство. Дали Хънтингтън е взел пред вид тези “незначителни” факти ?

Така или иначе

 

ИДВА 9 СЕПТЕМВРИ 1944

 

и известно време след това Патриархът на Москва, Новгород и цяла Русия, получава указания лично от Йосиф Висарионович Сталин, да се заеме с вдигането на схизмата. Така и става. Само че, новата официална религия в България вече е друга. Сравнително скоро, след кончината на един от нейните пророци, в центъра на София, е издигнато централното и капище, разрушено през август 1999 г. Тезата, че марксизмът ( в т.ч. и въведената в България негова ленинско - сталинска интерпретация) е религия, не е някакъв афоризъм, а научно обоснован факт.

Подробен анализ на Марксовата религия на революцията може да се намери в книгата на доста консервативния, но много прецизен християнски социолог и икономист Гари Норт - “Марксовата религия на революцията. Възраждане през хаос”. В нея се посочват и дълбоките, антични езически корени на Марксовата религия. Без да са чели Гари Норт или източниците му, без да са чели и самия Маркс (стигаха читанките по Маркс - Ленинско вероучение на АОНСУ), “социалистическите” управници на България изпълняваха ритуалите на новата религия и ревностно преследваха друговерците - в т.ч. и православните вярващи.



Гласувай:
1



1. анонимен - ....
25.11.2007 17:31
dobrre kazano.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810282
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52701
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов