Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2006 21:10 - Три акцента от предизборната кампания.
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 5707 Коментари: 6 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Три акцента от предизборната кампания.

 

Теодор Дечев

 

НДСВ не излъчи кандидат за президент. На пръв поглед, от всякаква гледна точка, това е удар, който партията на Симеон Сакскобургготски си нанася сама. Единственото “но” е точно във факта, че това е партията на Симеон Сакскобургготски. Неучастието на изборите може да се приеме като отказ от избор на позиция и безгръбначност. Но от друга страна, неучастието на изборите може да се приеме и като отказ да се участва в изборите за ПРЕЗИДЕНТ, тъй като за лидера на НДСВ републиканският ред е временно явление. Отказът на НДСВ в някаква степен облагодетелства кандидата на десницата, който би загубил от появата на кандидат от типа на Николай Свинаров, Даниел Вълчев или дори на Христина Христова. Но главното в този отказ е, че на втори по ред президентски избори, партията на Симеон Втори (а не на Симеон Сакскобургготски) не издига собствен кандидат.

По време на изборите през 2001 г., НДСВ беше на върха на популярността си, но не издигна кандидат. Представете си, какво би станало, ако при министър - председател с име Симеон ІІ, някой от НДСВ спечелеше изборите. Човекът на Симеон щеше да стане ДЪРЖАВЕН ГЛАВА. Царят щеше да си назначи образно казано началник. Подобно нещо Симеон никога не би допуснал. Презрителното му отношение към самата президентска институция пролича по време на изборите, когато той заяви, че няма да харчи държавния бензин, за да ходи до село Баня, където е избирателната секция, в която трябва да гласува.

По време на президентските избори през 2006 г., НДСВ беше в съвсем друга ситуация. “Савойската афера” беше пресякла както евентуалното изкушение за Симеон да се кандидатира за президент, така и възможния сценарий след 01 януари 2007 г., НДСВ да се опита да се изтегли от управляващото мнозинство, “цялото в бяло” и да се опита да осребри критиките към начина по който България ще влезе в ЕС. Ако беше “нормална” партия, НДСВ щеше да е длъжно да номинира кандидат за президент. Просто за да защити факта на съществуването си в политическия живот. НДСВ обаче не е нормална партия. Името на НДСВ се състои наполовина от името на своя лидер. Европейските либерали наистина се оказаха крайно либерални към една водаческа партия и я приеха в редовете си. Та точно фактът, че НДСВ е особена партия, чийто политически капитал дори и сега е до голяма степен името на лидерът й, прави нейният отказ от участие на президентските избори логичен.

Неучастието на НДСВ може да се окаже важен символ. Символ на непризаване на републиканските реалности в България. Символ на очакване за реставрация на монархията в бъдещето. Това бъдеще може да бъде много далечно, но Симеон цял живот доказва умението си да чака. Дори и да не дочака физически – династията ще продължи да чака, заедно с целия си Лондонски клуб.

 

Вторият акцент от предизборната кампания е, че изборите уж бяха за президент, а се оказа че едновременно е стартирала и кампанията за избори за Европарламент. Първи Бойко Борисов даде знак, че борбата за места по банките в Брюксел и Страсбург е започнала, след като на въпроса, дали ще подкрепи Беронов, отговори, че партията “ГЕРБ” ще се учреди на 03 декември 2006 г. Смисълът на подобно мероприятие е ясен. При очакваното поражение на десницата, непосредствено след крушението на надеждите за успех на “общия десен кандидат”, Бойко Борисов отваря вратите на новата си партия и кани всички разочаровани от дясно и най-вече от редовете на СДС - “да заповядат”. Изгледите да настъпи блъсканица на входа на ГЕРБ не са никак малки ...

Веднага към анонса на Борисов се прибави втори мотив – постоянният рефрен на Димитър Абаджиев, за необходимостта от взаимодействие между ДСБ, СДС и Бойко Борисов. Димитър Абаджиев не е от вчера в политиката и знае, че симбиозата между Иван Костов и Бойко Борисов е практически невъзможна. Упоритото повтаряне от негова страна на мантри за “дясното единство”, по формулата “Бойко Борисов изтегля десницата от блатото, подобно на локомотива на историята”, може само да му донесе неприятности с ръководството на ДСБ и лично с Костов. При наличието на интензивно циркулиращ слух, че Абаджиев вече не се ползва с пълното доверие на Костов и че листата на кандидатите за евродепутати ще се води от Константин Димитров, не е трудно да се предположи, че някогашният рок музикант([1]) и съдия е наясно с политическата немилост, в която е изпаднал и в момента търси политическа теза, с която да постигне две неща.

Първо, да може да се противопостави на правоверните си конкуренти от ДСБ на идейна основа, а не на лична. Второ, да се представи достатъчно добре пред Бойко Борисов, за да може в подходящ момент да мигрира в посока “ГЕРБ” и да заеме подходяща позиция в листите на кандидатите на новооснованата партия за изборите за Европейския парламент.

Така, по неочакван начин се оказа, че президентските избори са “дръпнали спусъка” и на началото на предизборната кампания за избор на евродепутати.

 

 Третият акцент е участието на Георги Марков. Хората, които познават политическата кариера на Марков не биха могли да се учудят на нищо, извършено от него. Разбира се, той би могъл да бъде игнориран, като на пръв поглед маргинален кандидат, но подобен подход е качествено погрешен.

Георги Марков изигра не малко роли по време на българския преход. Първата роля беше на  пламенен антикомунист. Тази роля, Марков изпълняваше в дует с един друг феномен – Стоян Ганев. Зад фасадата на антикомунистическата риторика и нападките срещу “новата соцконституция – депутатска проституция”([2]), Марков още през 1990 г., прокарваше трасето, по което да се завърне в България Симеон Сакскобургготски.

Тази “конспиративна теория” беше лансирана за първи път през 1990 г. от д-р Петър Дертлиев и от някои депутати от “Екогласност”. Тогава в демократичната общност се присмяха на подобни тълкувания, защото Дертлиев, Стефан Гайтанджиев, Борис Колев и с-ие бяха в тежка немилост пред “коравото ядро” на гласоподавателите на СДС, а Симеон ІІ изглеждаше изключително достоен, благороден и безобиден ... Дори в собствената партия на Дертлиев, хората смятаха, че лидерът им преиграва и го тресе “републиканска параноя”. Трябваше да дойде 6 април 2001 г. и Симеон да обяви началото на прословутите си 800 дни, за да разберат “обединените демократи” на каква гнила дъска са стъпили.

Днес, от позицията на времето може да се каже, че основната цел на бурната деятелност на Георги Марков и Стоян Ганев през 1990 г. е било провалянето на приемането на новата Конституция. И действително – за Симеон щеше да бъде къде, къде по-лесно да се завърне в една страна с конституция, приета с бутафорен референдум по време на тоталитарния режим и преправена “на коляно” по време на Кръглата маса. От тук до идеята за връщане към Търновската конституция е само една крачка и възстановяването на монархията престава да е сладък сън.

Георги Марков и Стоян Ганев положиха огромни усилия да провалят приемането на Конституцията. Противниците на групата на 39-те, твърдяха, че критиката им срещу новата конституция през лятото на 1990 г. е била демагогия, прикриваща целенасочените им действия за “промя на опозиционния политически елит” или по-просто казано – за преврат в СДС. В това твърдение има огромна доза истина. За голяма част от амбициралите се да “обяздат” СДС на различни нива – от Националния координационен съвет, та до последната секцийка по селата, Конституцията беше къс хартия, празен звук. За тях, споровете за Конституцията наистина бяха “парлама за пред хората”.

За Марков и за Ганев обаче, спорът беше с далече отиваща перспектива. Те не успяха да провалят приемането на Конституцията, но все пак успяха да провалят хората от СДС, които я подкрепиха. Днес, обективността изисква да се признае, че дефектите на Конституцията отдавна са станали явни. Само че, те са в сфери, които изобщо не бяха дискутирани през лятото на 1990 г. Точно т. нар. “демократични сили” многократно се възползваха от Конституцията за да се противопоставят на правителството на Жан Виденов.

Появата на Георги Марков на президентските избори тази година не може да бъде тълкувано по друг начин, освен като открито предизвикателство срещу “общия десен кандидат” – Неделчо Беронов. Разбира се, офанзивата на Марков срещу Беронов едва ли е лично срещу конституционния съдия. Тя е насочена най-вече срещу личността на Иван Костов, който е разглеждан като “ментор” на Неделчо Беронов. Иначе казано, ако съдим по това кои медии подкрепят Георги Марков, Майкъл Чорни се оказа твърде злопаметен човек. Ако си спомним интригата с преведените средства във Фондацията на Елена Костова от фирма, която беше обявена за фирма на Чорни, ще видим, че желанието на бившия собственик на “Мобилтел” е да види Костов напълно компрометиран и опозорен.

Сега вече, атаката срещу Костов върви по друга сюжетна линия – широко лансираната в обществото теза, че ако Беронов не отиде на втори тур, то “лидерите на десницата ще трябва вкупом да се оттеглят”... Особено Иван Костов.

Възложителите на поръчката към Георги Марков знаят, че за Костов участието в политическия живот граничи със смисъла на живота му. Няма по-ефикасен начин да бъде уязвен Костов от провалянето на лансирания от него кандидат за Президент. Под провал Костов вероятно разбира варианта, при който Беронов не достига до балотаж. Противниците на Костов със сигурност ще обявят за пълен провал и НЕизбирането на Беронов за президент. Истински провал обаче би била ситуация, при която Георги Марков получи повече или дори сравним брой гласове с тези на Беронов. И Георги Марков влага максимално старание за изпълнение на възложената задача.

С две думи – участието на Георги Марков на изборите има характер на политическа вендета, а не на просто отклоняване на гласове от един кандидат, в интерес на друг.

([1]) Димитър Абаджиев е водеща фигура в някогашната арт-рок група “Джара - джара”. Групата първоначално е била наречена “Хан”, след което приема окончателното си екзотично название. През 1990 г., групата дори успява да запише цял албум в студиото на ФСБ (“Формация Студио Балкантон”, а не организацията, наследник на КГБ ... шегувам се разбира се ...). Според собствения разказ на Абаджиев, албумът така и не е бил тиражиран и му останал само като спомен.

([2]) Текстът в кавичиките е дословен цитат. Това беше надписът на плакат, провесен от покрива на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от групичка студенти, членове на Федерацията на независимите студентски дружества. (Всъщност, чии членове бяха, така и не се разбра, но това беше официално обявено в медиите...).



Тагове:   кампания,


Гласувай:
1



1. mikela - "По време на изборите през ...
27.11.2006 14:45
"По време на изборите през 2001 г., НДСВ беше на върха на популярността си, но не издигна кандидат..." Пиша по повод на този абзац- за Симион и неговите причини да не се кандидатира за президент...Не преиначаваш ли и не манипулираш ли малко нещата и фактите, доколкото можем да ги знаем( като наблюдатели на политическия жовот, а не участници)
1. "Царят щеше да си назначи образно казано началник. Подобно нещо Симеон никога не би допуснал."- Не мисля, че това е причината през 2001г. НДСВ да не излъчи кандидат. А и ако може да си избира "началник", то мисля, че би предпочел да бъде от неговата партия...Според мен и доколкото си спомням, имаще някакви политически уговорки между СДС, Стоянов и НДСВ..
2. Според мен най- обективната причина, поради, която Симеон не се кандидатира за президент на тези избори- са пак политически- все пак е в коалиция с БСП. А и мисля, че го е страх да се кандидатира, страх от възможен провал, а все пак е цар...
3. "Ако беше “нормална” партия, НДСВ щеше да е длъжно да номинира кандидат за президент. " - да редно е да има свой кандидат...но ако не е качествен и подходящ и има ли смисъл от негово издигане...Да видим какво стана с Костов- Беронов...Все пак целта не е навсяка цена да участваш, а кой си и какво можеш да направиш и постигнеш...Може би НДСВ са искали да се "предпазят" от сигурен и обективен провал...
4. "Неучастието на НДСВ може да се окаже важен символ. Символ на непризаване на републиканските реалности в България." - НДСВ участва в кметските избори в София'05. Милен Велчев е силно и познато име, но не достигна до белотаж...Това е и подтвърждение към т.3. Няма личности, което е проблем не само на НДСВ, но и на цялата българска политическа въхрушка...
цитирай
2. анонимен - За президентските избори и Симеон
27.11.2006 22:14
Микела, разсъжденията ти са съвсем приемливи, но...
За всички ни е характерно да позабравяме подробностите.
Първо, през 2001 г., популярността на Симеон, а от там и на НДСВ наистина беше зашеметяваща. На друго място бях писал, че това бяха последните избори с характер на референдум, преди пропорционалната система да заработи горе - долу така, както се очаква от нея. Царят беше осъществил последния политически блицкриг в най-новата ни история. (Нов не се очаква в близко време - според мен преекспонираният образ на бате Бойко няма да направи нещо повече от това да се намести удобно на мястото на СДС и някои други партии).
Симеон беше спечелил референдума "за или против политическия елит на прехода 1989 - 2001 г.". Той наистина е единственият политик, който беше "внесен от вън". Друг е въпросът, че публиката я очакваше ужасно разочарование.

Ако Симено се беше кандидатирал лично през 2001 г., неговите шансове за победа щяха да са огромни. Но той не пожела - имаше да си оправя имотните въпроси, а и президентската институция очевидно му беше ненавистна. (Историята познава случай с един президент, който беше станал император - Наполеон ІІІ от президент на Франция се беше коронясъл в крайна сметка, но императорската институция във Франция е дълбоко различна от кралската).

През 2001 г. Симеон можеше да даде летящ старт на свой кандидат, но не пожела. Ако си спомняте "таблицата на промените" - при полупрезидентския режим, избраният за президент член на управляващата партия е "абсолютен монарх", ако е лидерът на партията. Но ако той е просто представител на мнозинството - той си остава символ. Е, в НДСВ само един човек може да играе ролята на символ, да не говорим за "абсолютен монарх".

Пак за 2001 г. През 2001 г., БСП претърпя такова изборно поражение, каквото и ОДС не бяха потърпели. Тръгнала да печели изборите, БСП се озова ТРЕТА. Димитър Иванов, известен като "Митя Шестой" дори поиска оставката на Първанов. Преди Първанов да спечели президентските избори, БСП беше меко казано н-----а. (Нали се сещате за какво иде реч ?) Представителите на БСП в правителството на Симеон - министърът на регионалното развитие - Костадин Паскалев, министърът на държавната администрация - бившият русенски кмет Калчев и заместник министърката на земеделието - Плугчиева, бяха "милостиво поканени" от Особата, а не "спазарени" в публично проведени преговори за коалиция. От тази гледна точка, Симеон едва ли е размишлявал над въпроса, какво ще каже БСП, ако той (Той, не НДСВ), издигне собствен кандидат за президент.

Да не забравяме, че в спечелването на изборите от Георги Първанов имаше и своята доза шанс и късмет. Гласовете на "десните" бяха разделени като по учебник, с издигането на кандидатурата на Богомил Бонев. Петър Стоянов направи няколко огромни тактимески грешки - в един момент той направо обиди точно коравото ядро на избирателите си. Самият Симеон заби нож в гърба на Петър Стоянов и то точно по начин, който демонстрираше презерение към президентската (републиканска) институция.

И на края - да не забравяме. Симеон е експерт по чакането. За сегашното си полжение е чакал без малко 60 години. От гледна точка на династията му - може още да се чака, докато евентуално, един ден се реставрира монархията. Ама ще кажете - това е много малко вероятно. То и падането на Берлинската стена беше много малко вероятно, ама ...
цитирай
3. teodordetchev - Това отгоре си е от мен.
27.11.2006 22:16
Това отгоре си е от мен. Просто техническа грешка - бях забравил да вляза в блога. Така че, авторът съм си аз - Теодор Дечев, а не неидентифициран аноним. :-)))

Теодор Дечев
цитирай
4. mikela - Малка поправка...
28.11.2006 09:30
"Ако Симеон се беше кандидатирал лично през 2001 г., неговите шансове за победа щяха да са огромни. Но той не пожела .." - Причината Симеон да не се кандидатира не беше ли бързият закон на Костов - президентът да трябва да е живял последните 5 години в България...
цитирай
5. teodordetchev - Малката поправка ... се нуждае от корекция
28.11.2006 21:06
За съжаление правите голяма грешка. Не съществува нито "бърз" нито "бавен" закон на Костов. :-)))
Правилото, че президентът трябва да е живял поне пет години в България е въведено още през 1991 г. с приемането на Конституцията. Тогава бяха написани три "персонални" конституционни текста:
1. Президентът трябва да е роден в България. Беше насочен срещу Андрей Луканов (роден в СССР), но по ирония на съдбата удари през 1996 г. Георги Пирински, който е роден в САЩ.
2. Президентът да е навършил поне 40 години. Текст, насочен срещу Константин Тренчев, който през 1991 г. далече нямаше 40 години, но кой знае защо много хора се страхуваха от евентуалното му кандидатиране за президент.
3. Персоналният текст за Симеон - де си живял в БГ през последните 5 години. Е, за 1992 г., когато бяха първите свободни избори за президент, този номер щеше да сработи. Но през 2001 г., Симеон вече имаше зад гърба си десетилетие с адресна регистрация в село (вече град) Баня. И не знам на кого щеше да му стиска да се опита да приложи творчески ограничението от 1991 г. :-)))
Така стоят нещата с правото на Симеон да се яви..... Точно това едва ли щеше да го спре. Поздрави !
цитирай
6. mikela - Да, прав сте, но през 2001г. КС тъ...
29.11.2006 08:58
Да, прав сте, но през 2001г. КС тълкува точно този член и по- този начин Симеон не може да отговори на изикванията, въпреки адресната си регистрация. А именно:
Конституционният съд тълкува изискването на чл. 93, ал. 2 кандидатът за президент да “е живял през последните пет години в страната” в смисъл той “фактически и трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора” (Решение № 3 от 2001 г. по к. д. № 16/2000 г.).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5190480
Постинги: 572
Коментари: 3288
Гласове: 46938
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Блогът на Мерита.
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов