Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2006 21:15 - Защо никой не кандидатира жена за президент ?
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 3352 Коментари: 3 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

КАНДИДАТУРАТА НА ДАМА ЗА ПРЕЗИДЕНТ – ПРОПУСНАТИЯТ ШАНС НА БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА

 

Теодор Дечев*

 

Кампанията за избор на Президент на Републиката се точи вяло – вяло. От време на време, някой журналист извива глас жалостиво, че състезанието било скучно, нямало в него нерв и изненада.

Ако приемем тези жалостиви медийни въздишки за “медицински факт”, както би казал Остап Бендер, ще трябва да констатираме, че от скуката най-много губи обявеният за “общ десен кандидат” – г-н Неделчо Беронов.

При Георги Първанов, предизборната кампания за втори пореден път стъпва върху последователно, постоянно и неотстъпно повтаряне на едни и същи тези. За общуването на Георги Първанов с неговите избиратели, подобна тактика очевидно е подходяща и резултатна. Без всякаква ирония можем да заключим, че на настоящия президент, скуката не вреди изобщо.

При Георги Мраков ситуацията е друга. Тук скуката позволява на анемичните изблици на ентусиазъм на кандидата, да минават за “новини” и да стигат до част от “сините” избиратели. Очевидно, пак скуката пречи на опонентите му да го засичат, когато се опитва да хипнотизира избирателите от коравото ядро на ДСБ и СДС с обещания за чудотворно сваляне на правителството на Сергей Станишев.

Скуката е толкова голяма, че никой не реагира на изявленията на кандидата за президент - ген. о. р. Любен Петров, които граничеха с призив за промяна в конституционния строй. Поне така звучеше призивът за “забрана на наемния труд” и за “преструктуриране и преразпределяне на собствеността”. Публиката дори не забеляза задочното състезание между генерала от резерва и Георги Марков, който също нахвърля идеи за нещо като “конституционен преврат”. Само тук таме из форумите в Интернет се чуха възгласи на удивление, но кой ти гледа, форумите ... В периодичния печат, може би само Мирослав Попов от страниците на “Труд” обърна внимание на неосъществимостта на обещанието на Георги Марков за “отмяна на указа, с който е назначено правителството на Станишев”, но и той се изрази доста деликатно за експериментите на бившия конституционен съдия.

Останалите кандидати до такава степен са удавени в общата скука, че дори не могат да предизвикат “кръгови вълнички” по повърхността на предизборното блато. Водата във “водоема” е толкова спокойна, че и обвиненията в сътрудничество с бившата Държавна сигурност се приемат с отегчение – един вид, “да беше поне един обвиненият, че да е интересно, а то трябва да си ги броим на пръсти, за да не изпуснем някой” ...

Подобна обстановка беше до някъде предвидима и естественото очакване на наблюдатели и анализатори беше, че някой ще се опита да “хвърли камък в блатото” и да взриви всепобеждаващата тишина. Но не би. Дори и Волен Сидеров подложи речите си на тежка автоцензура и писачите на аналитична конфекция, веднага отбелязаха “умерения му тон”.

Ако за секунда се опитаме да излезем от съненото русло на предизборната кампания и да оставим на страна всевъзможните клишета, с които ни заливат кандидати, предизборни щабове и медии, от позицията на днешния ден, можем да констатираме, че точно т. нар. “десни”, пропиляха в навечерието на началото на предизборната кампания, уникален шанс.

“Сините” от различни разцветки, заедно с “моравите” си и “оранжеви” партньори, пропуснаха възможността да изненадат всички останали, издигайки кандидатурата на жена за Президент. Някой би отбелязал, че подобни констатации в момента се правят по принципа - “след дъжд - качулка”, след което би попитал, коя ще да е тази победоносна дамска кандидатура, която “десните” са проспали.

На този въпрос може веднага да се отговори следното. Представителите на десницата преговаряха порядъчно дълго. Ако си спомним някои по-стари практики - за толкова време, ДСБ, СДС и компания можеха да проведат дори и едни предварителни избори, които щяха да ангажират общественото внимание повече от преговорите в разните “формати”. Кандидатурата на г-н Беронов безспорно беше компромис между лидерите на “десницата” и със сигурност не беше обявена достатъчно рано, за да се работи върху популяризирането й. Повече от сигурно е и това, че не г-н Беронов е настоявал да бъде издигнат, а лидерите в дясно са го молили да приеме подобна тежка мисия.

Ако преговарящите в дясно се бяха огледали, малко преди да хвърлят достолепния председател на Конституционния съд в боя, те щяха да забележат няколко интересни тенденции, които впоследствие станаха факт.

На първо място, всички кандидати за президенти се оказаха мъже. Това беше 99 процента сигурно, още месец преди да се сформира Инициативния комитет на Неделчо Беронов. Дори само този факт, трябваше да накара лидерите и политическите маркетолози в дясно, да се замислят. Лансирането на жени, въвеждането на квоти за жени в ръководните органи, пропагандирането на тезата за “равните възможности”, винаги са били приоритет и оръжие на ЕВРОПЕЙСКАТА левица. Щеше да бъде твърде интересно, ако “десните” бяха иззели един от любимите инструменти на “левите” и бяха издигнали кандидат за Президент на Републиката – жена.

Без съмнение, производителите на “политическа аналитична конфекция”, щяха да залеят вестниците с аналогии с Маргарет Татчър и Ангела Меркел, без да има нужда да ги молят от десния предизборен щаб. Освен това, точно кандидатурата на дама от дясно, можеше да смути спокойствието в предизборната кампания. Президентът Първанов, едва ли щеше да се чувства по-комфортно от сега, ако срещу него се беше появила мотивирана, речовита и динамична дамска кандидатура “от дясно”.

Подобно развитие на нещата беше напълно предвидимо, докато се договаряше съгласието за кандидатирането на г-н Беронов. На втората част на въпроса – коя е приемливата дамска кандидатура, отговори самият г-н Беронов, като покани за своя подгласничка Юлиана Николова. Ако погледнем сегашната подредба на кандидат – президентските двойки, ще видим, какво са пропиляли “десните” в навечерието на изборите. И така:

Всички кандидати за президенти са мъже. Можем да обясняваме това било с българската патриархална традиция, било със заливащият ни “мачизъм” от латино-американските сериали, но подобни обяснения не оправдават пълната липса на фантазия при политическите сили. В момент, когато и трите по-сериозни кандидатури за български еврокомисар са на жени, е абсурдно да наблюдаваме подобен мъжки парад на кандидат – президентите.

Ако пък направим бърз преглед на кандидатите за вицепрезиденти, там ще открием:

Двама генерали, които са възможно най-яркия символ на мъжкото начало в българската политика.

Следват двама постоянно начумерени кандидати за вицепрезиденти. Единият е мъж – Павел Шопов. Другата кандидатура е на дама – Стела Банкова, но при нея напълно е в сила внушението, че става дума за “мъжко момиче” или за жена с “мъжки характер” – комплимент, на който дамите по нашите географски ширини, кой знае защо се радват. Образно казано – и двамата “начумерени кандидати” също символизират “мъжкото начало” в родната ни политика.

Следват две истински дамски кандидатури – на подгласничките на ген. Любен Петров и на Георги Марков, които сякаш са измислени, за да подчертават мъжкото превъзходство в политиката. Просто, двете дами влязоха в политиката, на ниво “някакво познание и обща култура” ... с регистрирането на кандидатурите си. Доста оскърбително е за “по-добрата половина” на българския народ, издигането на кандидатури на жени за вицепрезидент, които трябва да помагат на партньорите си – кандидати за президент, най-вече ... с добрия си външен вид.

На фона на този ред от генерали, “намръщени кандидати” и “дами за красив и нежен фон”, кандидатурата на Юлиана Николова е единствената адекватна дамска кандидатура за вицепрезидент. Нещо повече – Николова може да претендира, да е най-подготвената кандидатура за вицепрезидент, въобще. (От сравнението изключваме кандидатурата на ген. Марин, който е бил пет години на този пост). За да не се губи място, ще препратя съмняващите се към биографията на Юлиана Николова, в личния и “блог”.

Ако теглим чертата, вече с пълно основание можем да попитаме – нямаше ли Юлиана Николова да бъде една неочаквана и едновременно с това – много уместна кандидатура за Президент на Републиката. Не е ли една дама, която се е “пържила” в изпълнителната власт достатъчно дълго време и която след това е ръководила една от водещите неправителствени организации в областта на евроинтеграцията, подходящ кандидат за Президент ? Не е ли Юлиана Николова човекът, на чийто гръб на времето падна най-голямата тежест при първото “разчистване” на лицензионните и регистрационни режими, с които беше “обраснала” българската бизнес-среда ? И не е ли Юлиана Николова, също толкова приемлива политически за Иван Костов и Петър Стоянов, колкото и Неделчо Беронов ?

За мен, това са риторични въпроси. Всички политически партии проявиха пълна липса на фантазия в навечерието на президентските избори. (Изключвам от списъка само БСП по понятни причини. При тях прекомерната фантазия можеше да има обратен резултат ...). Десните партии обаче ще платят най-високата цена за липсата на фантазия и да си го кажем – на смелост. Около кандидатурата на една жена със завиден стаж в политиката и европейската ни интеграция, можеше да се изгради изключително атрактивна предизборна кампания. Сега е късно. Също така е невъзможно, кандидатът за вицепрезидент да се преекспонира и да засенчи кандидата за президент.

Пиша тези редове, не защото искам да наливам вода в мелницата на тези, които през последните дни творят “аналитична конфекция” на тема “Колко неподходяща е кандидатурата на Неделчо Беронов”. Погледнато безпристрастно, кандидатурата на Беронов има дълбока логика. Лидерът на ДСБ е бившият министър – председател. Лидерът на СДС е бившият президент. На кого биха погледнали сериозно, двама толкова мастити политици ? На някой, чийто ранг е близък до техния. От тази гледна точка, Беронов е перфектният кандидат. Кандидатурата му наистина е достолепна. Той е председател на Конституционния съд. Той ръководи институцията, която тълкува Конституцията. И не само това – при наличието на еднокамарен парламент, в български условия, Конституционният съд вече 16 години играе практически ролята на Сенат, на Горна камара на Народното събрание.

Такъв кандидат е на нивото на бившия министър – председател и на бившия президент. Вероятно са им били необходими сериозни усилия, за да го склонят да участва в подобна битка. Тук искам веднага да отклоня и подозренията, че ще се включа в общия хор на влъхвите, които ожалват “горкия възрастен човек”. Бих искал на възрастта на г-н Беронов да съм в неговото ментално и физическо състояние.

Въпросът обаче е в това, че “новото начало на десните”, изискваше някаква изненада, някаква “иновация”, както стана модерно да се наричат “новинките”. Кандидатурата на подходяща дама, щеше да бъде истинска иновация, щеше да изненада обществото в приятния смисъл на думата и определено щеше да обърка сметките на останалите кандидати.

Подобен избор не е бил въпрос на разум и досетливост – в политическото “дясно” има достатъчно умни хора. Такъв избор е и въпрос на смелост – смелост да се противопоставиш на инерцията и на собствените си стереотипи. Този текст не е панегирик за г-жа Николова. Това е просто анализ на една пропусната възможност, която е била на една ръка разстояние от партиите, определящи се като демократични сили.

Разбира се, никой не ме е упълномощил да съдя лидерите на “демократичния спектър” - пази Боже. Нямам подобни пълномощия нито в “дясно”, нито в “ляво”. Но наистина съжалявам, че подобен развой на събитията не се случи. Изборите ни щяха да изглеждат много по-европейски. Не толкова европейски, както във Финландия, където кандидатката за президент на ... Шведската народна партия, за малко не спечели изборите преди години, но доста повече от сегашното положение ...

 

Текстът е публикуван за първи път в www.news.bg

 

* Изразените мнения са лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инциатива, на който авторът е заместник председател или Нов български университет, където преподава.


Тагове:   Никой,   кандидатира,


Гласувай:
1



1. анонимен - Има ли Първанов мезонет или не? Това е въпросът!
18.10.2006 16:44
Най-после се намериха журналисти, които да публикуват тайнствената електронна поща, довела до свалянето на Иво Инджев от ефира на БТВ от президента Първанов. Можете да я видите на http://dnesplus.bg/Politics.aspx?f=100&d=140892 По-интересното е, че я публикува сайтът ДИР.бг, който е собственост на Владимир Жеглов, а в него редактор е Жан Виденов. Те май си връщат на Първанов за 1996 г. “Нищо лично, просто бизнес”. Във всеки случай сега като Дир-а я публикува (ако е истинската) толкова ли не може да се провери има ли там такъв мезонет и чий е? Има съд по вписванията, регистър “Дакси”, съседи, може да пита и Манджуков дали точно този апартамент е продаден или подарен и на кого точно и защо?
Елементарно “Уотсън”! Само дето всичко друго си изписа, но не и същественото.
цитирай
2. zms - Кандидатура на жена за президант беше издигната,
20.10.2006 14:19
но някои хора доста се постараха това да не излезе и да не бъде дискутирано, нито в публичното пространство, нито на срещите на така наречените Г-9! Кандидатурата на госпожа Анастасия Димитрова Мозер бе издигната от БЗНС-НС, след като се разбра, че до консенсус и единен кандидат на дясното пространство в тези срещи-преговори няма да се стигне! Какво се случи обаче, след като се издигна тази кандидатура може да прочетете в блога на ZMS.
цитирай
3. zms - от ЗМС
20.10.2006 18:03
Кандидатурата на госпожа Анастасия Димитрова Мозер бе издигната от БЗНС-НС, след като се разбра, че до консенсус и единен кандидат на дясното пространство в тези срещи-преговори няма да се стигне! Какво се случи обаче, след като се издигна тази кандидатура!?!
Когато кандидатурата на г-жа Мозер беше представена пред ВЕЛИКИТЕ Г-9, това беше толкова потресаващо и стряскащо за тях, че няколко минути след това Венцислав Върбанов, който обяви новината, се чудеше дали не е седнал на една маса с глухонеми хора. След като цветовете на дъгата се смениха по няколко пъти върху лицата им, лидерите на така наречаните дясно-центриски партии все пак реагираха по някакъв начин – едните мълчаха гузно и се чудеха на коя страна да погледнат и къде да се почешат, другите се направиха,че В. Върбанов не съществува и следователно нищо подобно не е казано. Третите / незнайно как промъкнали се там комунисти под прикритие, именуващи се ЗНС / категорично отхвърлиха номинацията и................ така приключи всичко!!! Дори медиите не отразиха подобаващо новината, но да не забравяме, че и на тях някой им плаща!!!
И сега остава да си отговорим на няколко въпроса:
На кого не е удобна г-жа Мозер!?
Защо всички се страхуват от нея?!
Защо винаги някои иска да разцепи, смаже и затрие земеделския съюз?! – и от ляво, и от дясно впрягат сили и средства да ликвидират тотално една политическа сила с над 100-годишна история и въпреки че не могат да я унищожат напълно, това не им пречи да я разединяват и по този начин да намаляват влиянието й в обществено-политическия живот.
Пореден пример за стремежа да бъде унижожен БЗНС-НС е новият закон за политическите партии! Прочетете го - та той е пълен с абсурди и освен това нарушава конституционните и човешки права на харата. Та същият този закон е новото оръжие, с което се опитват да убият земеделския съюз!
Още веднъж: На кого пречи БЗНС-НС и в частност г-жа Мозер!?
Помислете!!!
Не е трудно да се досетим!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5190444
Постинги: 572
Коментари: 3288
Гласове: 46936
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Блогът на Мерита.
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов