Предстоящите избори за депутати в Европейския парламент ще се проведат по пропорционалната система, като територията на България ще бъде обявена за един многомандатен район. Когато пишем, че изборите ще се проведат по пропорционалната система, не бива да забравяме, че на народните представители постоянно се предлага вариант за въвеждане на някаква форма на пропорционална система с “мажоритарен елемент”, каквато е избирателната система в Германия или въвеждането на т. нар. “преференциална листа”. Имаме всички основания да смятаме, че за изборите за депутати в ЕП, ще бъде предложено прилагането на “преференциална листа”.

Идеята за преференциалната листа се лансира от дългогодишния член на ЦИК – Димитър Димитров - преподавател по избирателни системи във Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, още от 2002 г. Идеята беше прокарана в проекта за избирателен кодекс, който така и не беше гласуван на второ четене от предишното Народно събрание.

Идеята за преференциална листа е проста. Примерно при тези избори за Европейски парламент, България ще трябва да излъчи 18 депутати. Партиите ще се явяват на изборите с по една национална листа – страната е обявена за един многомандатен избирателен район. Кандидатите в листата се подреждат по усмотрение на партийните ръководства, но избирателите ще имат възможността да ПОДРЕДЯТ кандидатите по свой вкус, като поставят съответния номер пред името на всеки кандидат. В случай, че няма поставени номера на листата ще се приема, че избирателят приема “партийната” подредба.

Не е невъзможно да бъде приет подобен вариант на пропорционалната система – с използване на преференциална листа. Подобен експеримент ще бъде демонстрация пред обществото, че има политическа воля да бъде разчупен монопола на партийните ръководства върху подреждането на имената в листите. Всъщност, партийните ръководства нищо няма да загубят.

- листите се съставят от тях;

- всяко уважаващо себе си партийно ръководство ще събере по 18 благонадеждни кандидати, които избирателите могат да подреждат както си искат;

- броят на получените мандати пак ще зависи от броя на подадените гласове за партийната листа.

Единственото нововъведение ще бъде, че освен конкуренция между партиите, ще възникне и вътрешна конкуренция между кандидатите от една и съща листа. Това разбира се, може да породи и раздор между кандидатите от една и съща листа. Докато преди кандидатите от “долните етажи” работеха изцяло за водачите на листите, то сега всеки кандидат – депутат, който се старае в избирателната кампания, ще бъде гледан с подозрение от колегите си, поради съмнението, че се домогва до благоволението на избирателите, които да го “преномерират” по-напред за тяхна сметка.

Цената на едно депутатско място ще бъде равна на 100:18=5,555(5), приблизително 5,6 % от гласовете. Няма да има нужда да се установява процентна бариера, тъй като и така тя се въвежда по естествен път. При това, бариерата е доста висока – 5,6 % ! При сегашното състояние на нещата, би могла да се направи съвсем приблизителна, абсолютно без всякакви претенции прогноза, кой колко евродепутати би могъл да спечели:

БСП може да очаква спечелването на пет или шест депутатски места.

ГЕРБ ще има най-вароятно трима депутати. Има основание да се смята, че ГЕРБ ще “даде на концесия” листата си за тези избори на “Европейския път” на Димитър Абаджиев и на БЗНС “Народен съюз” на Анастасия Мозер. Досега не сме чули да се лансират имената на други “ГЕРБери” и това е съвсем логично – евентуалното влезане на Димитър Абаджиев, Мария Капон и Анастасия Мозер ще представи ГЕРБ пред европейските десни политици с познати и най-важното – предвидими лица. По този вачин, партията на Бойко Борисов ще бъде легитимирана пред “европейските десни” по почти безупречен начин.

Нормално е да се очаква, че ДПС ще има един депутат – за “цвят”. Пак един депутат е пределът на възможностите на “Атака” – трябва да има някой, който да спори с представителя на ДПС.

СДС, НДСВ и ДСБ ще трябва да направят свръхусилие (всяка по отделно), за да спечелят по един мандат. “Рулетката” на предпочитанията ан избирателите, може и така да се завърти, че някоя от трите партии да остане без мавдат.

Специално ДСБ най-вероятно ще разчита на върхова мобилизация на привържениците си и на ниска избирателна активност.

Партии като ССД, “Гергьовден”, “Новото време” и “ВМРО” ще трябва да разчитат не само на пълната си мобилизация, но и на чудеса и окултни фактори за да попаднат в Европейския парламент.

Трудно е да се прогнозира избирателната активност. На пръв поглед – нормално е да се очаква тя да бъде ниска. От друга страна, тези избори ще се провеждат за първи път и могат да привлекат хората дори и като атракция – имаш правото на безплатно удоволствие - да гласуваш за евродепутати. Привезената по-горе прогноза за резултатите на партиите е изключително оптимистична по отношение на избирателната активност. Тя предвижда само някакви си 30 % негласували. Те спокойно могат да бъдат и 49 %. Със сигурност ще има “остатък” от гласове, подадени за партии, които няма да получат заветните 5,6 % от гласовете и няма да излъчат собствени депутати. Този остатък ще бъде преразпределен със съответната нормативно установена математическа методика между партиите с резултат, който е по-висок от 5,6 %.

Направените прости сметки показват, че в повечето партии, с изключение на БСП и до някъде на ГЕРБ, всяка позиция, освен водещата, е “пълнеж”. Смисъл от участие в такава листа би имало само ако се въведе описаната по-горе “преференциална листа”. Тогава кандидатите за депутати ще се състезават хем с конкуренцията от другите партии, хем с колегите си от партийната листа. (Тази оценка също е доста оптимистична, защото дори и да се въведе “преференциална листа”, по-голямата част от избирателите, въпреки всичко ще пуснат бюлетината без да преномерират каквото и да е).

Подобна ситуация дава възможност на партиите някак си по-безконфликтно да направят своите номинации на кандидати за евродепутати. За разлика от местните и парламентарните избори, където състезанието е за голям брой кметски, съветнически и депутатски места и задължително се развихрят вътрешнопартийни размирици, изборите за евродепутати са за минимален брой позиции. Като изключим БСП, където блъсканицата за евро-мандати била като в Токийското метро, поради по-оптимистичните очаквания, във всички останали партии, броят на печелившите ще бъде меко казано ограничен.

Не може да се очаква бъдещите бъгарски евродепутати да имат свръх-очаквания и за евентуалните облаги от лобистката им дейност в Европарламента – там правилата са драматично различни в сравнение с родните. На народните избранници ще бъде необходимо и доста време за да вникнат в Брюкселско – Страсбургската практика. Може би – поне до края на мандата … На всичкото от горе, става дума за един непълен по продължителност мандат.

Всичко това дава възможност на партийните ръководства да се огледат наистина внимателно и да се опитат поне веднъж да “се отсрамят” с прилични кандидати, без да се съобразяват с лобистки, землячески, вътрешно-фракционни и други обстоятелства. Дори да се престрашат и да “дадат ухо” на предложения, дошли от гражданското общество, ако на последното са му останали нерви за да прави предложения.

Лично аз бих препоръчал на партиите всеки кандидат, номиниран от гражданските организации, който е с нормално психично здраве, адекватна професионална подготовка и обща култура, както и съответни езикови познания, в случай, че се присъедини към една проста формула:

- Българските евродепутати, (независимо от това с коя партийна листа са избрани и независимо от това в коя парламентарна група в Европарламента са седнали) да подкрепят под никакъв предлог приемането на законодателство, което може да доведе до загуба на конкурентоспособност на българската икономика. Най-характерният пример е въпросът за въвеждане на хармонизирани (унифицирани) данъчни ставки на територията на ЕС.

- Българските евродепутати, трябва да се противопоставят ВИНАГИ на подобни идеи, защото те се лансират от държави с мощни икономики и високи данъчни ставки – преди всичко от Германия и в някаква степен от Франция. Срещу подобни идеи, българските депутати биха имали подкрепата на депутатите от т. нар. “Нова Европа” – особено на прибалтийските страни, както и на Обединеното кралство, които не биха допуснали подобно ниво на унификация и данъчна централизация в ЕС дори и по чисто патриотични подбуди.

- За да сме сигурни, че кандидатът за евродепутат знае къде точно отива, добре ще е още от самото начало да заяви, че си дава сметка, че ЕС е преди всичко инструмент за запазване на МИРА в Европа, а след това – общ пазар, общо икономическо пространство, “европейски социален модел” и пр.

- Кандидатите за евродепутати, трябва да заявят ясно, че България ще заеме активна позиция в процеса на реформиране на Европейския съюз. ЕС безспорно се нуждае от преминаване към ново качество, но нашите законодатели в Брюксел/Страсбург трябва да направят всичко възможно България и Румъния, като страни от последното разширение, да получат колкото е възможно повече средства за регионалното си развитие, за развитието на човешките си ресурси и за създаване на конкурентоспособна “икономика на знанието”. Имаме пълното морално право за подобни претенции, защото дори страните от предишното присъединяване – десетте страни от Централна и Източна Европа, успяха за изминалите няколко години да «абсорбират» значителни средства от структурните фондове и др.

- активната позиция при реформирането на ЕС би трябвало да предвижда и достатъчна доза разумен скепсис и съобразяване с факта, че «пътят към ада е постлан с добри намерения». Може веднага да се даде пример с идеята за унифициране на данъчната основа в страните от ЕС. От една страна е примамливо да има еднаквост в това отношение – това би улеснило воденето на счетоводствата на фирмите, опериращи в европейското икономическо пространство. От друга страна, подобна реформа ще изисква много големи усилия, ще трае десетилетия и ще породи технически усложнения при първоначалното си осъществяване. Трябва да се направи оценка доколко тези усилия си струват. Отделен въпрос е, че въвеждането на обща данъчна основа, лесно може да се използува за спекулации в посока – въвеждане на унифицирани данъчни ставки, което е абсолютно неприемливо.

Разбира се, има най-различни, много сериозни въпроси, по отношение на които българските кандидати за евродепутати ще трябва да имат ясна и обоснована позиция. Най-малкото по отношение на т. нар. “конституционна криза” в ЕС, както и по въпросите за по-нататъшното разширение на Съюза. Тук обаче, наистина са допустими нюанси и различия в позициите. За това и съм ограничил “задължителните” изисквания към евродепутатите до горния “катехизис”.

Някой би ме обвинил, че не познавам партийната система на ниво ЕС, че там партиите са наднационални и защитават общи идейни позиции, а не интересите на отделните държави – членки. Това е и така, и не е съвсем така. Действително, партиите са наднационални, но от друга страна факт е, че през последните дни британската преса се занимава непрекъснато с факта, че България и Румъния имат заедно почти толкова депутати, колкото и Обединеното кралство ... Защо ли ?