Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2007 00:18 - Без конюнктурни влияния: Какво написах за Георги Константинов преди три години.
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 9484 Коментари: 16 Гласове:
1



            От блога на Gantree разбрах, че от НСО са отказали допуск на Георги Константинов до класифицирана информация. Тук няма да се впускам в коментари на събитието, просто ще приведа един мой стар текст, публикуван преди доста години в сайта на покойния ни приятел Любо Данчев:

 

http://oshte.info/democracy/01authors/dechev/dechev009.htm

 

            Написването на текста действително беше поръчано от Тодор Токин – тогава все още работещ във вестник “Труд” и беше предизвикано от събарянето на паметника на Садам Хюсеин в Багдад. Естествено, тогава ставащото предизвика у мен лавина от асоциации, които намериха място в изпратения от мен в редакцията на вестник “Труд” текст. Едно от нещата, за които се сетих тогава беше за стореното от Георги Константинов през 1953 г. Ето и пълния текст на публикуваното в “Още.инфо” на 11 април 2003 в 19:00 часа:

 

В деня на падането на Багдад ми се обади анализаторът на вестник “Труд” и развалнувано ме попита гледам ли телевизия “Ал Джазира”… Отговорих му полу сериозно, полу на шега, че не знам арабски, а освен това и нямам телевизор в офиса си. Тогава той почти въодушевено ми каза, че в този момент “Ал Джазира” предава как събарят паметника на Садам Хюсеин насред Багдад. Попитах кой събаря паметника – арабите или американците. Арабите - беше отговорът - американците им се радват отстрани…


След тази световна новина, не ми оставаше нищо друго, освен деликатно да се осведомя какъв е поводът на обаждането му. Аз все пак не се изживявам като някакъв особен специалист по Близкия изток. Според г-н Токин обаче, аз съм бил специалист по изличаването на разни диктаторски монументи (този мавзолей си ми остана за цял живот, защо ли никой не ме пита колкои неща съм проектирал и построил в тази държава!?) и мнението ми за случилото се му бил онеобходимо спешно.


Знам отлично, че има изрична забрана на г-н Тошо Тошев да ме допускат на страниците на “Труд” и затова бях скептичен към ентусиазма на г-н Токин, но той настоя на своето. Изпратих му обещаните “30 - 40 реда” в рамките на един час, след което на следващия ден той ми благодари любезно и каза, че “търси място на материала”. Аз си останах скептичен, защото отлично познавам цензурата във ВАЦ и в частност в “Труд”. Изчаках лоялно да минат ден–два. До днес нищо от изпратеното не беше поместено, а в написаното има разни “дребни факти”, които са непознати на широката публика. Затова реших, че все пак си заслужава да предложа текста на “Още.инфо”. Всъщност, точно тук си му е мястото.


Няма много общо между събарянето на мавзолея на Георги Димитров и срутването на паметника на Садам Хюсеин. В това, което става в момента в Багдад, има огромна доза емоции. Има и ярост – яростта на роба, който е скъсал оковите си или са му ги скъсали, както в този случай. Има и радост – сатрапът си отива. 

Има разбира се и огромна символика…


Но това, което става в Багдад може в много по-голяма степен да се сравнява със събарянето на паметника на Сталин в Будапеща, по време на унгарското въстание или в краен случай с премахването на паметника на Дзерджински в Москва. Интересно, че всички тези паметници си отиват по един и същи начин – с въже за врата …


У нас на практика няма аналог на това събитие. Няма тоталитарни символи, които да са отстранени от самия народ, от хората. Петолъчката на партийния дом беше свалена след събития, които засега не се поддават на еднозначно тълкуване. Събарянето на мавзолея пък беше просто махване на една абсолютно безполезна и нежелана от никого сграда – тъжен спомен от минали времена. Нито привържениците на демократичните сили, нито социалистите вложиха особена страст в това събитие.


Всъщност, хората вече са забравили скандалът, който избухна когато група привърженици на СДС се качиха на трибуната на мавзолея след един митинг в началото на 1990. Постъпката им беше оценена от една служителка в Столична община като “светотатство” и дебатите в обществото бяха далеч по-оживени, отколкото когато мавзолеят си отиде. Защо беше забравена тази случка – може би защото в центъра на вниманието беше един човек с маска на Тодор Живков на лицето. Този човек се казваше Йоло Денев…


И още нещо – през 1953 паметникът на Сталин в “Парка на свободата” е взривен от един безумно смел анархист. Името му е Георги Константинов. Залавят го, но остава жив, защото на следващия ден след арестуването му … Сталин умира. Оттам – адът на Белене и тоталитарната наказателна система, емиграция във Франция и постоянното внимание на Държавна сигурност. Лично Димитър Стоянов участва в служебните дискусии в КДС и МВР, посветени на въпроса: “Възможно ли е Константинов да взриви ядрен микробоеприпас пред Партийния дом и сградата на Държавния съвет”.

Книгата на Фредерик Форсайт “Четвъртият протокол”, посветена на подобен проблем е просто
fiction, докато историята на Георги Константинов е самата истина. И тук пак има нещо символично – в Будапеща народът възстава и събаря монумента на “бащата на народите”. В София се намира един човек, който действа сам. Да си спомним последните думи от романа “Под игото” за единствения осмелил се да протестира…

 

            Това е публикуваното, в което не е променено нищо. Мога да добавя само, че в Белене животът на разболелия се тежко Георги Константинов е спасен от Петър Дертлиев.



Тагове:   Какво,   написах,


Гласувай:
1



1. gantree -
04.03.2007 18:05
е, жалко, че няма коментар на конкретната новина; щеше да ми бъде интересно;

две реплики встрани от темата - 1) за Петър Дертлиев се говореше, че бил от онези лагеристи, които си пиели кафето с охраната, да го кажем така; знам го не от "леля Гицка в трамвая", а като споделено от човек, комуто имам пълно доверие; както и да е, лека им пръст и на двамата;
2) да, за петолъчката могат много неща да се кажат, но нейното демонтиране беше предшествано от събарянето на паметника на Ленин, който беше срещу ЦУМ; едното падна сравнително по-лесно и без много приказки от другото;

поздрави

***

п.п. на Г. Константинов е отказан допуск от НСС - Национална служба за сигурност, контраразузнаването;
цитирай
2. teodordetchev - С Петър Дертлиев съм имал много противоречия ...
04.03.2007 18:28
..., но не мога и не искам да си кривя душата - всички негови сълагерници, които познавам са били категорични, че в затворите / лагерите, той се е държал достойно. Между другото, затворническото досие на Дертлиев е публикувано. За разлика от полицейските и милиционерските досиета, затворническите досиета отдавана - отдавна са заминали в Държавен архив. Досието на Дертлиев беше открито не от него, а от един сериозен научен работник в Кюстендилския държавен архив. Това досие еднозначно сочи, че изобщо не е бил любимец на затворническата администрация.
Всъщност, продължително време съм работил с пълното ксерокопие на затворническото досие на Дертлиев, подготвяйки го за печат. За мое огромно разочарование то беше издадено вдоста брошурен формат от издателство "Христо Ботев", вместо с научен апарат и всичко, каквото си му трябва. Все пак - поне нищо от оставения текст не беше изопачено. Е, не беше посочен и редакторът :-))), но такъв беше стилът по това време - дори и "мастити" издателства не поместваха пълни издателски карета.
Георги Константинов е щял да си иде от този свят за едната хубост, ако не е била намесата на Дертлиев. Ако Константинов е бил попаднал в Белене преди смъртта на Сталин, отдавана да е изгнил в дунавската кал. Но за късмет е бил там след смъртта на Сталин, когато нещата са се били попроменили малко. (По въпросът имаше публикации във вестник "Про и Анти" неотдавна). В това е и разликата между късмета на Цвети Иванов (един от "топ журналистите" на опозиционния "Свободен народ" през 1945-46) и на Георги Константинов. Цвети Иванов е имал нещастието да стъпи на ръждясал гвоздей и е починал от тетанус, защото не е бил откаран в болница да му се бие съответния серум. Гръдният кош на Георги Константинов е бил пълен с вода, но "щатният лекар" на лагера е предпочел да не поема отговорност за смъртта му и го е изпратил в болница. Демонстрацията е била доста натуралистична - Дертлиев е забил между ребрата на Константинов игла на спринцовка и пред очите на лагерния лекар е изтеглил няколко кубика кафява, течна гадост. Младият анархист е имал дни - изпратили са го в болница. При други обстоятелства са щели да го изядат прасетата или да намери вечен покой на остров "Магареца", където е било лагерното гробище.
Формулата "знам го от човек, на когото имам пълно доверие" не работи в подобни ситуации. И политическите противници на Дертлиев се отнасяха с респект към поведението му в затворите, които е обиколил (това са поне Пазарджишкия, Плевенския и Кюстендилския) и в "общежитието" в Белене.
Що се отнася до политическата му дейност след 10 ноември 1989 г., мисля че трябва да мината още доста години, за да направим обективна оценка на събитията. Ще ми се да знам, дали от днешни позиции, дейността на Георги Марков и Стоян Ганев през пролетта и лятото на 1991 г. са особено лицеприятни. Защото по онова време, в очите на най-радикалните седесари, те бяха иконични образи. Доживяхме времето нещата да могат да се видят и от другата страна ...
цитирай
3. gantree - ••
04.03.2007 19:11
о не, няма никаква формула в случая; този, от когото знам много неща от първо лице, втч. и това, беше мой близък човек, в частния смисъл на думата, и никакви затворнически досиета, публикувани от бившето "Партиздат", не могат да ми натежат на кантара; но това няма значение, и аз нямам никакво намерение да се отклонявам повече по този въпрос, тъй като Дертлиев не ми е бил, и не ми е тема по никакъв начин; нямам и никакви претенции по отношение евентуалните квалификации за "обективност" и "необективност", тъй като не съм седнал да се занимавам с оценка на единия или другия (Константинов);

по отношение на Марков и Ганев - никога не съм бил фен на радикалните гръмки пози и фрази; вярно е, че "клин клин избива", но пък това е нещо, което никога не бих пробвал в дома си.
цитирай
4. teodordetchev - Досиетата могат и да не тежат на твоя кантар...
04.03.2007 20:08
... но би трябвало да тежат на обществения. Все пак, там документите са публикувани като факсимилета. Преди години и аз разсъждавах като теб - исках публикацията да се осъществи от Университетското издателство, но в крайна сметка нещата се стекоха така, че "Партиздат", т. е. "Христо Ботев" получи материала. Годината беше 1994-та и Гранитски се бореше със зъби и нокти да докаже, че издателството му е плуралистично и отворено. Та там бяха публикувани трудовете на един от най-ярките български антикомунисти - д-р Петър Джидров ...
Разбира се, за мен цялата тази история е далече от сегашната злоба на деня - фактът, че Георги Константинов не е одобрен от контраразузнаването.
Прятелю Gantree!
Ако сложиш ръка на сърцето си, би трябвало да признаеш, че ако беше шкартиран кандидатът на ДСБ, просто щеше да кажеш, че "ченгетата" не са допуснали един достоен човек до Комисията по досиетата. Изобщо не ми е известно, с какви аргументи контраразузнаването е отхвърлило кандидатурата на Константинов. Може би простият факт, че е анархист да е надделял... Изобщо не знам, дали при този отказ са отчетени някакви становища, дошли от подобни на НСС структури на НАТО-вски държави. Затова и не мога да коментирам пълноценно ставащото. Исках само да маркирам, как е започнала "политическата кариера" на Георги Константинов.
цитирай
5. gantree - •••
04.03.2007 21:06
ех, къде чак отидоха думите - за "досиетата" въобще; а ставаше дума само за едните затворнически досиета на един конкретен човек, които - пак ще повторя, само че с очевидно нужното пояснение - изобщо не мога да натежат на кантара ми тези досиета, когато от другата му страна са думите на мой близък човек, казани ми в лични разговори и множество кратки разкази;
това пояснение е наистина последно, не ми се пише повече за Дертлиев;
за "Партиздат" - да, у нас нещата винаги се стичат така, за съжаление; особено в една такава ... толкова деликатна сфера; за Гранитски - думи нямам за превъплъщенията на този микроб;

за ръката на сърцето - грешиш в предположението си; може би просто не се познаваме достатъчно добре, и затова си склонен да си мислиш, че съм от онези, дето все си въртят дупетата към слънцето; ако Кацунов или Иларионов не биха получили допуск от НСС, реакцията ми към тях, както и към номиниралите ги, би била не просто същата, а дори по-остра; позицията ми по тези въпроси е на първо място моя лична позиция, и не бих направил компромис с нея; а "отношенията" ми към ДСБ са само еднопосочни, тоест - ако мога с нещо да съм полезен - Ок, и нищо повече.
цитирай
6. teodordetchev - Gantree, не съм искал да те обиждам ...
04.03.2007 21:30
... нито пък съм твърдял по какъвто и да е начин, че "си въртиш задника". Даже се учудвам на твоето доверие към органите обезпечаващи националната сигурност :-))) Когато се отхвърля кандидатът на опозиционна партия (без значение коя е тя :-))) и по кое време), винаги остава съмнението, че на управляващата власт е оказана малка политическа услуга. Това имах пред вид с репликата си, че ако кандидатът беше на ДСБ ти би реагирал остро но не в тази посока. Ами, Иларионов ми е преподавал, ако не бъркам нещо и аз лично бих се учудил безкрайно, ако получи отказ за достъп. И бих се възмутил НЕ срещу партийното ръководство на ДСБ. Напълно възможно е нашият случай да не е такъв и контраразузнаването да си има някакви сериозни мотиви по отношение на Георги Константинов. Дълбоко се съмнявам обаче, че тези мотиви ще ни бъдат съобщени - най-вероятно те представляват класифицирана информация. Затова и сюжетът "досиета" във всичките им превъплащения - затворнически, милиционерски, разузнавателни, контраразузнавателни, не е от любимите ми. Теорията на управлението на подобна информация е изключително итересна, но практиката (и в българско и в чуждестранно изпълнение) все ще вземе да понамирисва. Затова - не приемай възраженията ми като лично оскърбление, нито пък като подозрение в безпринципност. Няма такова нещо, ей Богу. Просто ми се струва, че нашите дебати са доста неефективни в тази сфера, поради очевАдната липса на каквато и да е прозрачност.
цитирай
7. gantree - ••••
04.03.2007 23:13
не, не става дума за никаква обида, знам това, така че няма смисъл да го коментираме; както написах - не се познаваме достатъчно добре, и намирам за нормално да имаш подобно предположение; то е погрешно - е моят отговор - защото позицията ми е на първо място лична, и едва след това евентуално съобразена с позицията на групата от мои съмишленици;

малко съм разочарован, че нашата размяна на реплики деформира мнението ми до нещо подобно на "той има доверие на НСС, вместо на анархиста Константинов"; за никакво доверие не става дума, разбира се; това са неща, към които всички ние не сме причастни пряко, и които само наблюдаваме отстрани; ние не можем да имаме твърдото убеждение в правотата на една от страните в конкретния случай; фактите са прости - на един човек не е даден допуск до класифицирана информация, което в случая е проблем за човека, а не за "класифицираната информация", казано простичко; с отхвърлянето на въпросния кандидат не се отнема възможността на номиниралата го партия да издигне друга своя кандидатура - следователно не я виждам много-много "малката политическа услуга" за управляващите, още повече, че въпросния човек е външен за СДС, не е избор на СДС, не е бил сред обсъжданите от тях кандидатури, нито пък е член на партията;

ако отхвърлената кандидатура беше на ДСБ - реакцията ми би била минимум същата, и дори по-остра просто защото очакванията и личните ми изисквания към ДСБ са много по-високи - ако изобщо може да се каже, че имам някакви такива към СДС, с които да бих ги сравнявал;

мотивите на НСС съвсем спокойно могат да си останат несъобщени, защото съгласно закона за класифицираната информация те не са длъжни да мотивират отказа си; разговорите ни по тези въпроси в никакъв случай не са "неефективни", според мен; може би просто представите ни за "ефективност" са различни;

за финал само ще добавя, че лично за мен разликите между анархията и комунизма са незначителни; според мен и в двата случая става дума за лумпени.
цитирай
8. mery67 - Ще дам едно малко по - различно мн...
05.03.2007 08:17
Ще дам едно малко по - различно мнение от позициата на "обикновен гражданин" не толкова вътре в политиката като вас.Това неозначава , че нямам позиции по случващото се в обществото.
Въпросния господин Константинов безпорно е с интересна политическа биография.
Това , че е взривил паметника на Сталин го прави герой в очите на хората.Създало му е всички неприятности в понататъшния живот До тук вапрос на лично решение казвам аз.Но да се върна на коментара за избора му от СДС за член на комисията.Съжалявам но по какъв критерий решиха господата от СДС да номинират точно него?Господина е вече на прилична възраст.Не мога да разбера такали няма наистина хора в чисто минало необремемени от политическа автобиография която да оспорва тяхната пезпристрастност?
Наистина се налага да се отстрани опашката -образно казано, и да се започне веднъж завинаги на чисто.За съжаление пипалана на ДС все още явно продължават да си действат и стари нейти кадри са в състояние да влияят на политическите процеси и не само на тях-и на икономическите.И май за това става въпрос пак.
Поздрав
цитирай
9. krasi7 - Мога лии аз?
11.03.2007 08:56
Ще се постарая да не съм много разточителен.
В случая се започна от частното и се стигна до общото (имам предвид разговора ви). И се намеси и Дертлиев в цялата ситуация. Недостойно е да се говори така, за най-достойния представител на социалдемокрацията.
Но нека се върна на избора на Константинов. Няма да коментирам действията му от 1953г. Така е виждал нещата, така е постъпил. Имал е смелостта да го направи, направил го е. Такива са му убежденията на човека, не ги споделям, но не искам да ги коментирам, нито да ги осъждам.
Искам да се плъзна по другата плоскост. Защо именно той беше избран да представлява СДС? За мен истината е една еинствена - това си е един предизвестен отказ. Никой не може да ме убеди в това, че на господата от синята централа не са били наясно, че ще му бъде отказано. Абсалютно съм убеден в това. Напоследък това е стила им на работа. Целта? Да се рови, да се шуми, да се създава нестабилност около едно министерство и един министър (който наистина не заслужава да е такъв).Просто Константинов за мен е поредната личност, използвана за определени цели.
Мога да бъда и многопо-обстоятелствен, но не мисля да се разпростирам.
цитирай
10. gantree - до krasi7
11.03.2007 19:21
нещо подобно (за целта) бях написал още в началото на седмицата, тук http://gantree.blog.bg/viewpost.php?id=49073

сега (днес) бих добавил само това, че явно на Петър Стоянов му е нужно СДС да няма представител в комисията - един вид да се възприемат и представят евентуални бъдещи нейни заключения и находки из архивите като "компроматни атаки" лично срещу Петър Стоянов (и срещу цялото СДС, разбира се)
цитирай
11. krasi7 - Съжалявам,
11.03.2007 19:29
..но това са си едни ефтини адвокатски номера на Петър Стоянов. Неговата цел дайствително и според мен е такава, каквато си я описал. Не звуча много изискано, но това е истината. Най-интересни са ми земеделците обаче. Как ги виждаш в ситуацията?
цитирай
12. gantree -
11.03.2007 23:10
"земеделците" са във всяка ситуация, тоест - като част от пейзажа; няма отърваване от тях; дори и БКП си имаше т.нар. "Постоянно присъствие" през онези години
цитирай
13. анонимен - П.стоянов се опитва да бъде интересен
15.03.2007 21:33
Конската усмивка се оптна да бъде интересен.След като се осра в сдс-то сега иска да се шуми около него.Видите ли-ние сме принципни и сме най----партията.Мечтае пак да бъде президент!В краен случай-евродупедат.
цитирай
14. анонимен - страхотен лаф
15.03.2007 21:36
Досега не бях чел такава формулировка за евродепутат.ЕВРОДУПЕТАТ!Едва ли е грам.грешка.Евала на човека,който го е измислил
цитирай
15. анонимен - не е човек
15.03.2007 21:39
Не е човек,а арменец.Познавам го.Много често променя словореда и се получават големи лафове.От Варна е!Повече не казвам.
цитирай
16. teodordetchev - Уж "новоизмислената" дума изобщо не е нова.
15.03.2007 22:39
Този "термин" битува в обществото сигурно още от Берово време, ако не и по-рано. В редица (персонални) случаи подобна "инверсия" е основателна но смятате ли, че имаме право да правим подобни обобщения за ВСИЧКИ депутати ? Мисля, че нямаме подобно право. Отлично знаем, че във всеки парламент има депутати, които мъкнат работата на гърба си и депутати, които само използуват кулоарите и кафенето на Парламента за бизнес клуб. Но поставянето на всички народни представители под един и същ общ знаменател е не само неприемливо и опасно. Така де, като е лоша представителната демокрация, дайте да се върнем към тоталитаризма или пък да въведем абсолютната монархия в някаква форма. Друго ако не - кандидати за боляри веднага ще се намерят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5190433
Постинги: 572
Коментари: 3288
Гласове: 46935
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Блогът на Мерита.
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов