На 06 март 2007 г., Консултативният съвет на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) даде пресконференция, на която представи гледището си за изборите за Европейски парламент, като възможно начало на обновяването на политическия елит в България.

 

В този момент ще се въздържа от коментари, само предлагам набор от линкове към публикации по въпроса:

 

Информация за номинациите на Консултативния съвет на ССИ за кандидати за депутати в Европейския парламент, с кратък коментар и списък на номиниращите:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49243

 

Информация за Атанас Марков Семов:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49247

 

Информация за Нансен Алфред Бехар:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49248

 

Информация за Елка Николаева Тодорова:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49250

 

Информация за Радослав Точев:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49252

 

Информация за Ергин Мюмюн Емин:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49255

 

Информация за Боян Стефанов Чуков:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49257

 

Информация за Емил Кало:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49259

 

Информация за Теодор Данаилов Дечев:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49260

 

Информация за Ева Бойчева Димитрова:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49268

 

Информацията на БТА за пресконференцията на КС на ССИ:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49272

 

Публикацията на www.news.bg за пресконференцията на КС на ССИ:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49418

 

 

Публикациите на Агенция “Фокус” за пресконференцията ан КС на ССИ:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49431

 

 

Kak smiatate da ubedite politucheskite lideri da priemat hora, koito sled kato budat izbrani ot suotvetnata partijna lista, mogat da "zabraviat" za Partiata, koito gi e nominirala i da se obiaviavat za nezavisimi ili po-skoro da stanat chast ot druga grupa v EP, naprimer, vleza g-n Semov ot BSP, no vmeto da stanat cheln na grupata na PES, toi reshat da predstvliava EPP?
Tova koeto iskam da kaja e che ne moje da se dade garancia za tiaxnata loalnost kum politicheskta partia ot chieto ime uchastvat. Osven profesionalisma e ne po-mlako vajna i loialnostta, nali taka?

... и заслужава по-подробен коментар, който може би ще направя в блога си. Ще споделя тук с две думи първите си впечатления.

Предложението на ССИ има няколко възможни аспекта на коментар - от гледна точка на автора на предложението, от гледна точка на изразените мотиви, от гледна точка на общото в профила на кандидатите и в крайна сметка на конкретните предложени личности.

а) От гледна точка на автора това предложение ме смущава, доколкото е типичен пример за корпоративистки подход към политиката. Предлагат се имена на съсловен принцип, като представители на едрата индустрия, и то без оглед КОМУ. Ако бъде развита на принципа reductio ad absurdum, тази идея ще завърши близо до концепциите на Мусолини.


б) От гледна точка на мотивацията: Съмнително е доколко "обновлението" на политическия елит е работа на ССИ. Това обновление би трябвало да има дълбинен обществен, а не съсловен характер, да тръгва от политическата идея, а не от инструмента.

По-съществен проблем е мотивацията, че тези хора ще допринесат за експертното начало на самия ЕП. Съвсем скоро остро протестирах срещу подобен корпоративен подход в ДСБ.
Трябва да е ясно, че ЕП не е корпорация, а България не е нейно дъщерно дружество или обособено предприятие. Ние избираме свои, лични представители в политически орган, а не държавни делегати в международна организация. Прочее самата тази заявка хвърля сянка върху експертизата на кандидатите, защото показва непълно познаване на идейната и политическа същност на ЕП.

в) Профилът на кандидатите - тук съмненията ми са близки по характер до предишната точка. Профилът е експертен, те ми се струват по-подходящи за състав на Е Комисия, нежели за политически представители в Парламента.
Знаем, че това са хора с експертни познания, но не и какви са политическите им позиции, чии интереси представляват, за бавна или бърза интеграция са, какви са им отношенията към приемането на Турция, Хърватия или Украйна и т.н.

Допълнително - всички те изглеждат фенове на интеграцията per se. Но част от европолитиката е и забавянето на интеграцията, и ограничаването на регулацията и т.н.

г) Накрая - персоналната картинка. Има един кандидат, за който бих гласувал с двете си ръце, ако го издига симпатична партия (а може би и ако е самостоятелен). Но мнозинството са хора с, бих казал, "типична" за българския преход биография - хем свързани с леви партии и управления, хем кандидати на едрия бизнес, хора, които никога не са се разграничили лично и отговорно от ченгесарския модел на прехода, не са заявили ясно отношение към управлението на БКП преди и след 10.XI.1989г.

... трябваше да го изнеса в отделен постинг май:( - но предоставям тази възможност на автора, все пак...

Александър Лилов и Нора Ананиева сред номинираните за евродепутати от БСП
8 Март 2007




В проектолистата на БСП за евродепутати, която съдържа 39 имена, фигурират Александър Лилов и Нора Ананиева, известни от близкото минало на социалистическата партия. Кандидатите са издигнати от местните организации на БСП и от тях ще бъдат избрани 18 души, които ще влязат в окончателната листа на левицата. Одобрението на 18-те ще стане на заседание на Висшия съвет на БСП на 24 март.

Сред кандидатите в проектолистата се открояват още имената на Вени Марковски, Атанас Папаризов, Альоша Маков Даков (син на бившия функционер от ЦК на БКП Мако Даков), Георги Кадиев (зам.-министър на финансите), Емил Кало (председател на еврейската организация Шалом), Боян Чуков, проф. Христо Мермерски, Илияна Йотова, Иво Атанасов, както и досегашните евродепутати от левицата.

... но по никакъв начин не ни обижда :-)))
Необходими са обаче няколко уточнения.
Първо, подходът не е корпоративистки. Напротив - изрично подчертаваме, че ние си оставаме в нашия "коропративен модел на посредничество между интересите" - трипартизъм, бипартизъм и пр., докато с избори (т.е. с "плуралистичния модел на посредничество между интерсите") трябва да си се занимават политическите партии. Именно затова ние предлагаме на политическите партии списък от кандидати с различни политически тежнения и симпатии, които са обединени в едно - убеждението, че развитието на европейското законодателство не бива да води до загуба на конкурентни предимства за българската икономика. Впрочем, същото се отнася до голяма степен и за икономиките на повчето страни от "Нова Европа" и дори на някои от "Стара Европа". Вече дадохме примера с противопоставянето на идеята за общоевропейска данъчна ставка. Тази идея е в интерес на икономиките на Франция и Германия но категорично противоречи на интерсите на икономиките на България и Естония. А също така и на Австрия, която се рекламира като "инвестиционна дестинация" с лозунг от рода на "немски пазар но не с германски данъци" :-)))
Второ. ССИ по никакъв начин не представлява интересите на едрия бизнес в страната. За подобна слава спорят АИКБ, КРИБ, БСК, БТПП, но нас не ни търсете в този пасианс. Вярно е, че има случаи, когато експертизата на ССИ се предпочита от някои големи предприятия пред тази на останалите работодателски организации (примерно по проблемите на социалния диалог в "Кремиковци"), но това е съвсем друга бира ...:-)))
Трето. Щях сериозно да се обезпокоя ако Хобитът беше харесал всичките кандидати. Те са селекционирани така, че да има послания към различните политиески течения в страната. Никой от БСП не е длъжен да ме харесва мен и никой от ДПС не е длъжен да харесва Ергин Емин. И така нататък с харесванията и отричанията ... Именно затова твърдим, че подходът ни е граждански, а не корпоратистки. Още нещо - ССИ е работодателски съюз, а не съсловна организация. Има дълбока разлика между съсловната и работодатлеската организация - още на ниво дефиниция. Ние винаги сме се противопоставяли на създаването на съсловни организации със задължително членство, както и на опитите да се правят квази-държавни структури от типа на новоизмислената Камара на строителите.
В заключение - много се радвам, че Хобитът стартира дискусия точно в тази насока. Тя е наистина много важна. Обществото има много ниска информираност за различията между "плуралистичния модел на посредничество между интересите" и "корпоративисткия модел на посредничество между интересите". В първия играят политическите партии, а във втория - работодателските организации и синдикатите. Между двата модела има релации и допирни точки, които би трябвало да бъдат обект на отделен постинг. (При мен са и тема на цял учебник :-)))) Една от причините за тази ниска информираност (като изключим факта, че хората обикновено малко ги вълнуват точно най-важните неща) е и терминологичната бъркотия. Да защитаваш нечии корпоративни интереси е едно - лобираш за определено голямо предприятие със сложна структура - корпорация. да участваш в корпоративисткия модел на посредничество между интересите е съвсем друго - тук става дума за колективното договаряне на браншово и отраслово равнище, за различните национални трипартитни или бипартитни споразумения (примерно за ежегодното договаряне ан осигурителните прагове) и т. н. Точно при участието в корпоратисткия модел на посредничество между интересите е НЕДОПУСТИМО да обслужваш КОРПОРАТИВНИ интереси. На пръв поглед звучи странно, но при внимателен повторен прочит става ясна принципата разлика.
Поздрави и очаквам продължение на дискусията !

... коментарът ми не те обижда, защото това със сигурност не е целта му:)

Напълно съм съгласен с тезата ти за корпоративисткия модел - че той изключва корпоративно лобиране - само дето не мога да го кажа толкова добре като теб.

Съгласен съм, че не използвам коректно термина "съсловна" организация. Но именно като работодателски съюз намирам подхода корпоратистки. Базата, от която оценявате определени кандидати, е неполитическа, тя е на нивото на корпоративна ценностна система (в най-добрия случай).

Естествен отговор би бил подобен "позитивен списък" от вашите партньори и съконтрахенти - синдикатите, а защо не и министър Масларова:) - ето за това reductio ad absurdum говоря.

Това е важна част от корпоратисткия политически модел: Различни обществени слоеве и "корпорации" със сходни битови и стопански интереси излъчват подходящите според тях кандидати.

Прочее по въпроса за данъчната уравновиловка например наистина има очевиден национален интерес, който надали ще е различен при БСП и СДС например. Но все пак изборите за ЕП са политическо състезание, а не избор на национална квота. Проблемът с предложените от вас мотивация и критерий остава доста висящ.

Надявам се разбираш най-добрите ми намерения - просто спорът е доста интересен - и извиняваш относително слабата ми подготовка в материята:)

Поздрави

Р.

"убеждението, че развитието на европейското законодателство не бива да води до загуба на конкурентни предимства за българската икономика."
Хареса ми тази теза и мисля , че тя би трябва да е водеща когато избираме хора които биха могли с познанията си по европейско право и в часност с познания в определена област, на правото да успяват да защитават интересите на страната ни.
Ще ме се да кажа и нещо друго което винаги съм казвала .На българите ни липсва все още мнаго информация за същноста на Ес като структури , като конституция,Давам си сметка , че отговорноста на хората , които ще представляват Балгария в Европарламента е голяма и това ме прави още повече отговорна при техния избор.Но ниското ниво на информираност и убеждението за това , че ще се наложат чисто политически кандидатури ме притеснява.

... политическите кандидатури е хубаво да са именно политически. Т.е. "чисто" политически по твоите думи.
Независимо дали един човек да е експерт в конкретна област, ако се бори за политически пост, той е "чисто" политическа кандидатура. Познанията и т.н. - това са плюсове просто.

В случая обаче става въпрос за работа в европарламента , където ще се работи за защита не торкова на партийни , колкото на национални интереси.И ако успеем да се разделим от чисто партийните а заложим на експертните кандидатури мисля , че би било по- добре.

Изборите за ЕП не са излъчване на национална квота в международна организация.

"Партийни" и "политически" интереси са напълно различни неща. Действително, партийни интереси в смисъла, който влагаме тук, трудно се защитават в ЕП.

Но аз се надявам, че депутатите от България ще защитават различни политически интереси, според убежденията и предпочитанията на гласоподавателите си...

... ама и двамата сте прави в някаква степен. От една страна, наистина в Европейския парламент участието е по партийни фракции, а не с национални делегации. В това има дълбок смисъл - в ЕП се обсъждат политики, които са общи за Европейския съюз. Лобирането за национални каузи се прави много дискретно и по парламентарни групи. Но точно тук идва и главния и основен ангажимент на номинираните от КС на ССИ - те трябва да си отварят очите на четири и да не си вдигат ръчичката или да не натискат зеленото бутонче, тогава когато имат дори съмнение, че подложената на гласуване норма може да доведе до т. нар. "загуба на конкурентни предимства". Иначе всеки ще може да си защитава политическите възгледи, както намери за добре. Смятам, че въпросът за "конкурентните предимства" е поставен съвсем честно, защото България дълбоко се различава в проблематиката си от страните от "Стара Европа", че и от някои страни в "Нова Европа". Като се иска от работодателите да вдигат заплатите, дайте да не вдигаме данъците и осигуровките :-)))
Тук е мястото да отговоря ва поставения в самото начало въпрос за лоялността към партията, която издигне съответния кандидат. Лоялността е несъмнено необходима. След като те е кандидатирала БСП - ще ходиш в групата на ПЕС. Като са те кандидатирали ДСБ - ще ходиш в групата на ЕНП. Като са те кандидатирали от ГЕРБ - ще ходиш в тази група, където решат да седнат - най-вероятно пак в ЕНП. Ако те вдигне НДСВ - при либералите. И така нататък ...
Лоялността се изразява в това да се присъединиш към тази група в ЕП, където е седнала партията, която те кандидатира. Иначе никой не може да те задължи да гласуваш за един или друг "законопроект". Това е въпрос на лична съвест, която включва в скрита или явна форма и националното ти чувство. Етиката се изразява в това да не пренесем в ЕП българските мурафети на сътворяване на най-невероятни парламентарни групи. Като е влязъл възпитаният Митко с листата на "Атака" - ще си ходи в кафявата парламентарна група, пък там да гласува и по партийна директива и по съвест - както си иска.
За компетентността на кандидатите. Едно от великите достижения на демокрацията е, че не се изисква образователен ценз за да те изберат в българския парламант. И това има своите основания. Ти преди всичко представляваш избирателите си, пък чак след това си експерт по нещо си. Но извинете, все пак става дума за ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ. Там забележете, депутатите нямат право на законодателна инициатива - те само обсъждат и приемат или отхвърлят предложенията на Европейската комисия. С една дума - нека са си политически кандидатурите, ама да могат да се ориентират малко от малко в материята, че иначе ще станем наистина за смях.
Един професор по политически науки, вече покойник обясняваше на студентите в своя курс по въведение в политологията, че има "кръг на овластените" и "кръг на компетентните". Колкото повече съвпадат двата кръга - толкова по-добре. Трагедзията настъпва, когато казано на математически език, "сечението на двете множества - на овластените и на компетентните се окаже ПРАЗНО МНОЖЕСТВО". Тогава, ако цитираме Гео Милев - "Започва трагедията".

както навремето още е констатирал Пенчо Славейков " мечката я манго разиграва, както шейхът - своята държава". Та по този повод си мисля, че кръговете никога няма да съвпаднат. Напротив, овластените ще тичат с всичка сила към 10 000 евро заплата и никак няма да се замислят, че има и компетентни.

... заплатата ще бъде 7 000 евро, при това след две години. Не че е лошо за когото и да е от овластените да получава такава заплата, но така като гледам ... точно тогава изтича мандата. И пак ще трябва да джуркаме кандидатите на избори :-)))

Съгласна съм с коментара ти Теодор и това имах пред вид като казах , че хората отиващи там трябва да имат добро познание или бързина да се ориентират в материята .Това кой къде ще седне не е толкова важно , колкото , как ще гласува .

Странна компания сте заформили в ССИ за Европарламента - от хора на БКП и лично на Живков, през фенове на опасните съветски АЕЦ и трети секретари в посолства по Живково време, та чак до групата на "Вечната Амбър" (Гиньо Ганев).

На този фон - що ще там Ергин Емин?

Генерален коментар - рано е, г-н Дечев, да си вярвате, че е дошло времето да се прегърнат социал-демократи с (партийни и безпартийни) комунисти. Или бързо забравихте кой навремето прецака г-н Дертлиев за президент? Защото той беше опасен за техните игри, не Желю!

Същите са си - не са се променили. Първият индикатор даже липсва - не са се извинили за 1944 - 1989 г. За следващите даже няма смисъл да се говори...

Така, че листа, която съдържа повечето от горепосочените, няма как да има моето доверие.

Не мога да се начудя, защо не четете текстовете в блога ?! Кой е казал или написал, че това е листата на ССИ ? ССИ няма абсолютно никакво намерение да се явява на избори. ССИ е работодателска организация, в която са преставени хора от всички политически течения в страната (донякъде ми се губят само ДПС и "Атака"). Няма никакъв резон да си разрушаваме създадената с труд структура заради каквито и да са избори. Консултативният съвет на ССИ е предложил девет души НА ВНИМАНИЕТО НА ПОЛИТЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, които могат да си харесат някого ако желаят. Естествено, този някой от своя страна ще трябва да е съгласен да бъде кандидатиран точно от тази партия, която "го е пожелала". До този момент знам, че са харесани - Ради Точев от "ГЕРБ" и Емил Кало - от БСП. Останалите партии до този момент пасуват, независимо, че са известени за предложението на КС на ССИ не чрез вестниците, а писмено и официално. Така да се каже - да си проверят в деловодствата, каква кореспонденция получават :-)))
В този смисъл "генералният коментар" не ни върши много работа. За разлика от много други хора, аз не съм член на дружество "Къса памет" и помня ужасно много неща. Дори повече отколкото би ми било удобно :-))) (дано разбирате, че се шегувам с последното). Но в случая не става дума една ПРЕДСТАВИТЕЛНА по смисъла на Кодекса на труда работодателска организация да си зареже основните приоритети и да тръгне да се трансформира в някаква "прото-политическа" коалиция. Както пише на един паметник "Не нам, не нам ..." :-)))
Но освен всичко друго, ние сме и гражданска организация и имаме право да кажем на кого бихме имали доверие персонално в рамките на целия политически спектър.
Г-н Гиньо Ганев е галиба национален Омбудсман и не съм забелязал присъствието му в нашия списък. А дамата, която се намира в трудово правоотношение с "Отечествения съюз", който също НЕ Е ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ е твърде млада и почтена за да бъде наричана "Вечната Амбър". Няма нужда да се извинявате, защото предполагам, че не сте имали нея пред вид с "елегантната квалификация", която сте направили.
Що щял в списъка Ергин Емин. Ами ние го ценим и уважаваме поне по десетина сериозни причини, а това че СДС (на което е член) не може "да втаса" и да се сети, че биха имали полза от включването му в собствената им листа си е чист проблем на "синьото ръководство". Докато делят хората там на "Надкини", "Иванови", "Петрови" и пр. - далече ще стигнат.
Поздрави и най-добри пожелания !

Разбира се, че "Вечната Амбър" е националния омбудсман, др. Г. Ганев, а не младата дама от организацията му. В този смисъл общуването с него е заразително. С комунизъм. И дано малдата дама се опази.

А за присъствието на Ергин Емин - наистина се учудвам, че е в такава компания.

Прочее, потвърждавам, че трябва да помним. Иначе няма излизане от блатото, понеже същите, които натикаха България в него, сега искат да "я спасяват". Чрез самоуреждане по съответните властови позиции.

Наиситна: "Не нам, не нам..."

Поздрави.

... ако не отбележа, че като Омбудсман г-н Гиньо Ганев си гледа работата съвестно. Мога да цитирам поне няколко случая, когато той реагира много адекватно. Напълно разбирам негативното отношение на част от хората, определящи се като дясномислещи към г-н Гиньо Ганев, но това не изключва необходимостта и от обективност към сегашната му дейност.

... др. Гиньо Ганев по отношение на Натура 2000 може би. В информационната му служба е Дончо Иванов (екс-Подкрепа, екс-Мултигруп, може би все още изп. директор на Движение за Зелена България, което е в една странна симбиоза със т.нар. "Зелен алианс", Българския зелен кръст и някакви отцепници от все-още-живуркащата Зелена партия).Та всичките тези хора са срещу Натура 2000 - по причини, които ще отнеме много място за да бъдат описани тук. Как реагира др. Г. Ганев? Точно в посока исканията на Дончо Иванов и компания. Случайност? Конфликт на интереси?

Да е жив и здрав - но не на такава отговорна позиция.

Поздрави.