Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2007 23:38 - За бозата и мавзолея или викане на политически призраци и духове.
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 17926 Коментари: 18 Гласове:
2

Последна промяна: 30.03.2007 23:46


В блога на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), един добър човек от здрави анонимни позиции е казал някои неласкави твърдения относно скромната ми персона. Изискания му коментар може да се открие тук:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=49260

 Нито съм "тънко обидчив" нито смятам, че всички са длъжни да ме харесват (пази Боже). Горе - долу така отговорих и на уважаемия аноним.

По-интересното е, че доказвайки подобно на безсмъртния Паниковски, че съм "жалка и нищожна личност", анонимът се позовава на един исторически епизод, който обикновено наричаме "сагата с мавзолея". За мен тази тема е до голяма степен изчерпана, но оказва се, че за определена категория хора тя продължава да е интересна. Читателите на сайта "Още инфо" на покойния Любо Данчев може би си спомнят, че съм коментирал историята със събарянето на мавзолея на дълго и на широко преди има - няма четири години. Днес този текст се открива доста трудно - дори и с помощта на всемогъщия "Гугъл". За това пускам линк към него:

http://oshte.info/democracy/01authors/dechev/dechev008.htm

Снимките в постинга в "Още инфо" и текстът под тях са си дело на покойния Любо Данчев, който с всеки изминал ден започва все повече да ни липсва. Пиша "да ни липсва", защото това не е само мое усещане :-(((

Тъй като Интернет не е Народната библиотека и разни неща изчезват - каго временно, кога постоянно, привеждам тук пълния текст на публикуваното на времето в "Още инфо". Мнението ми от тогава не се е променило, дори и в нюансите. И така:

 

Съборихме мавзолея през август 1999. Беше избран сезон, когато столичани са в отпуск, повечето - извън града. Целта бе да избегнем очакваните протести на социалистите. В брой 8 от 2003  на вестник “Про & Анти” към мен се отправя следния въпрос:  “Защо прикри резила на Бакърджиев и компания, когато събаряха мавзолея на Георги Димитров, а заедно с един друг заместник–министър поехте всичко върху себе си?”. Нещата не стоят точно по този начин. Историята около събарянето на мавзолея още не е разказана изцяло  и е обраснала с брадати митове. Всъщност от този случай може да се извлече дълбока поука

       

В момента в демократичния печат се смята за въпрос на “бон тон” да се демонизира Евгений Бакърджиев, но що се отнася до “сагата” на мавзолея, аз лично бих бил далеч по-умерен в оценките си. На първо място, решението за събаряне на мавзолея е както политическо, така и градоустройствено. По принцип, то узрява далеч преди правителството на Иван Костов да дойде на власт, а Бакърджиев да стане вицепремиер. Кметът Янчулев дори беше поръчал на колектив от ВИАС с ръководител проф. Киров да направи технологичен проект за демонтаж на мавзолея. Малко известен факт е, че във всички градоустройствени проекти, свързани с центъра на София след 1990, мавзолеят просто отсъствува. В този смисъл, решението за премахване на мавзолея не е личен каприз на “Бакърджиев и неговите вандали”. То е санкционирано както политически, така и от архитектурната колегия.       

         Всъщност, присъдата на мавзолея, беше произнесена от самото семейство на Георги Димитров, което през 1990 поиска тялото му да бъде погребано по човешки, а не да бъде третирано като фараонова мумия. От този момент нататък, сградата на мавзолея беше напълно лишена от всякаква функция. Тя се превърна в посмешище в центъра на София, като по различни времена беше украсявана от разни ласкателни надписи, от рода на “най-голямата обществена тоалетна на Балканите”.

        Бяха лансирани различни идеи за използуването на мавзолея, но нито една не се осъществи. И не поради липса на желание, а защото една гробница трудно може да се използува за нещо друго. Дори правителството на Жан Виденов се ограничи с това от време на време да замазва графитите по стените на мавзолея. Така се стигна до решението за събарянето на сградата.

        Като куриоз трябва да признаем, че самата работна група по събарянето на мавзолея беше заразена от неизпълнимото желание “да не създава асоциации за разрушение” у хората с “отстраняването на мавзолея”. Думи като “разрушавам” и “събарям” бяха забранени за използуване от пресаташето и от всички нас. Спазвайки указанията, членовете на работната група трябваше да раждат езикови конструкции от типа на “трети ден продължава работата по нарушаване на целостта на мавзолея”

        Работната група по събарянето на мавзолея беше назначена служебно – в нея за добро или за зло нямаше хора, дошли “по желание”. Друг е въпросът, че някои от назначените членове се явиха на първото заседание на работната група и след това не се видяха.

В работната група имаше много държавни и общински служители. Те бяха перфектни професионалисти, но в никакъв случай нямахме правото да ги хвърляме на вълците, пардон на медиите. Така, без да сме изявявали някакво специално желание за това, аз и колежката ми Ваня Зегова, трябваше да отговаряме на постоянната офанзива на журналистите. (Г-жа Зегова беше заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и изключително добросъвестен човек. Тя буквално преживяваше всеки етап от битката с бетоновия кютюк на площад “Княз Александър Батемберг” и в крайна сметка здравето й наистина пострада след всичко това).

Трябва да се каже и нещо по въпроса за “резила”. При първоначалните разговори, провеждани с лицензирани фирми за взривни работи, много от специалистите бяха изтъкнали необходимостта от разрушаване на мавзолея на етапи, както всъщност и стана. Само една фирма пое ангажимента да взриви мавзолея наведнъж, при това без да иска възнаграждение. (Трябваше да се покрият само разходите по експлозива и другите консумативи). Тези два аргумента бяха решили избора на технически изпълнител. Събарянето на мавзолея трябваше да стане с минимален бюджет, като по едно време бяхме на крачка от това да търсим спонсори за закупуването на експлозива. (Всъщност спонсорите бяха намерени, но в последния момент въпросът беше решен по друг начин). По-късно, когато след първия неуспех ситуацията на обекта се усложни, специализирани фирми, които бяха поискали значителни суми, за да извършат разрушаването, сами се притекоха на помощ, без да поискат после нито лев.


Решението да се взривява наведнъж стана причина и за изключителните мерки за сигурност при първото взривяване. Първият ден публиката беше разочарована, както от това, че мавзолеят не се разпадна, така и от факта, че взривът бил много слаб, “като от черешовото топче”. Всъщност, при първата експлозия беше използуван най-много експлозив, но мавзолеят беше скрит в специална дървена конструкция и затрупан с чували с пясък. Затова и при първата експлозия се чу само глух тътен, а не страховит трясък. Хората нямаше откъде да знаят тези подробности.


image

В същност, при “Операция мавзолей” аз отговарях за безопасността на обекта, а не за самото разрушаване или за връзките с обществеността. Проблемът беше много сериозен, след като при “ударното” построяване на мавзолея са били дадени човешки жертви. При събарянето му, след четири взривявания при изключително сложни условия в центъра на София, имаше само едно спукано стъкло на галерия “Хемус”, което Евгений Бакърджиев плати лично на следващия ден
.

        Единствената грешка беше подценяването на необходимостта от детайлно проучване на сградата. Това стана не от невежество, а от прекомерното безпокойство, че почитателите на Георги Димитров ще започнат протести и че това може да саботира работата по взривяването на мавзолея. Забранена беше всякаква работа извън сградата на мавзолея и това подведе хората, които проектираха технологията на взривяването. Ако беше взета макар една–едничка проба от конструкцията на мавзолея от външната страна, щеше да стане ясно, че има външна и вътрешна камера. Това не стана, все “в интерес на общественото спокойствие”. Във фирмата–изпълнител бяха абсолютно сигурни, че мавзолеят е “колос на глинени крака”. Те бяха пробили от вътрешната страна стотици отвори с дълбочина 60 сантиметра, които показваха, че конструкцията е тухлена…

По-късно се установи, че конструкцията на мавзолея се състои от вътрешна камера от 70 сантиметров (!) тухлен зид и от външна стоманобетонова камера с дебелина  40 сантиметра - армирана със специална механично уякчена армировка. След първият взрив се разбра, че мавзолеят не може да бъде разрушен наведнъж, освен ако не искаме да срутим паянтовия дворец или Народната банка.

Тук може да се извлече една много важна поука – излишното пазене в тайна на някакво начинание, което е от публичен характер и така или иначе ще стане достояние на обществеността, необоснованата секретност, винаги се обръщат срещу тези, които са ги въвели. Ако има някаква грешка при събарянето на мавзолея, това беше именно пазенето в тайна на мероприятието в неговия подготвителен период.

        Със съжаление трябва да се признае, че всички тези недоразумения щяха да бъдат избегнати, ако на проектантите бяха предоставени заснеманията, извършени от групата на професор Киров от ВИАС. Заснеманията бяха архитектурни, не конструктивни, но дори и от тях щеше да се види, че общата дебелина на ограждащата конструкция е повече от 140 сантиметра, заедно с луфта между стените на двете камери. За съществуването на тази документация ние знаехме отлично, тъй като в работната група участваше генерал Димитров – началник на Транспортни войски. Преди това, той беше работил точно в Столична голяма община – в Гражданската защита и лично беше държал в ръка въпросната документация. Когато започна работата по разрушаването на мавзолея, документацията мистериозно изчезна. Дали някой се възползува злонамерено от отсъствието на кмета Софиянски, който по това време беше на другия край на България в с. Поручик Чунчево, или става дума за обикновен “забутаж” на общинските чиновници – никой не знае. Факт е, че папките се намериха един ден, след като мавзолеят рухна напълно под ударите на прочутия хидравличен чук на Славчо.

Тук е мястото да развенчаем и още един мит, свързан с мавзолея – митът за чудодейното му построяване за броени часове от покрусените българи. “Покрусените българи”, т. е. доведените под строй трудоваци и войници, са построили под крясъците на генерал Благой Иванов само вътрешната тухлена камера, тази същата, която проектантите бяха помислили за единствената надземна конструкция на мавзолея. Покрив не е имало. Било е опънато едно зебло, колкото да мине поклонението, след което тялото е било откарано другаде, а строежът е бил завършен. През седемдесестте години бяхме очевидци, че мавзолеят беше затворен месеци на ред “за ремонт”. Тогава е била построена външната стоманобетонна камера и уникалната предварително напрегната покривна конструкция.

Безкрайните вопли, които се вдигнаха, когато стана ясно, че мавзолеят “ще си ходи”, са истински смешен плач, защото години наред никой (дори и ВПС на БСП) не се впечатляваше от гледката, която представляваше тази сграда. Всъщност социалистите бяха прежалили мавзолея още след препогребването на Георги Димитров. Затова и те се “отчетоха” само с един рехав, формален протестен митинг и с персоналните поклонения на Благовест Сендов и Героги Първанов пред отдавна празната гробница. Грешката на работната група беше, че се очакваше съвсем друга линия на поведение. И действително, ако депутатите на БСП бяха решили, те можеха да провалят взривяването на мавзолея. Достатъчно беше да сложат една палатка пред вратата и да дежурят там на смени. Никой нямаше да може да ги пипне с пръст и дори да ги помоли да се преместят.

Лицемерието на плачовете по мавзолея лъсва особено контрастно, ако си спомним един детайл, предхождал самото взривяване. Мозайките от външната страна на мавзолея са правени по проект на известния български художник Дечко Узунов. Това наложи те да бъдат оценени от Министерството на културата. Решението беше, че те нямат стойност и то не защото са “мавзолейни”, а просто защото автомобилните газове ги бяха обезцветили почти напълно. Въпреки това ние решихме, че може да се запази нещо за спомен и със съдействието на Музея за история на София демонтирахме няколко пана и ги предадохме на съхранение. Това се разчу и незабавно се вдигна олелия – рушат мозайките на Дечко Узунов. Никой обаче не се беше сетил да вдигне същата олелия, буквално дни преди това, когато пред мавзолея беше осъществена постановката на Софийската опера – “Княз Игор” Сценографът, без да пита никого беше боядисал цялата фасада на мавзолея заедно с мозайките в черно. За по-здраво, боята е била замесена с лепило С – 200… Никой не издигна глас, когато една четвърт от мозайките бяха унищожени по този “художествен начин”. Ние обаче бяхме окачествени като “вандали”.

В крайна сметка бих казал, че решението за събарянето на мавзолея беше правилно. От днешна гледна точка няма абсолютно никакво значение дали е бил взривен наведнъж или на части.

Ако нещо не беше свършено както трябва преди няколко години, то е, че не беше завършена вертикалната планировка на опразнената площадка. Това разбира се не е лесно, защото бяха запазени всички подземни служебни помещения на гробницата. Но така постоянно се пораждат идеи за възпроизвеждане на култовата роля, ако не на липсващия мавзолей, то на мястото му. Прожекциите на “На всеки километър”, осъществени точно на мястото на бившия мавзолей, въпреки комерсиалните оправдания бяха проява на изключително лош вкус. Не по-удачна е идеята на мястото на мавзолея да бъдат поставени други монументи. Вестник “Про&Анти” лансира идеята на чуждестранен творец да се построи паметник на княз Борис І на мястото на мавзолея. Аз лично съм против това по две причини.

Първо, от естетическа гледна точка проектът не е приемлив. Безспорно за нас българите е комплимент чужденец да предложи проект за паметник на княз Борис Кръстителя, но това, което ни беше представено в сградата на Народната библиотека по подозрителен начин напомня естетиката на недоразумението пред НДК

Второ, най-добре е мястото да си остане празно, като се разшири градската градина. София има нужда от малко простор в центъра си. Няма нужда от едно култово място на “червената религия” да се опитваме да правим друго място за поклонение. В историята има доста примери на превръщане на езически храмове в християнски, но точно тук това е повече от неуместно.

По Тошово време някакви архитекти предложили дворецът да бъде съборен, а на негово място срещу мавзолея да се построи паметник на … Хан Аспарух. Как ли биха се гледали създателят и съсипателят на Българската държава?

Това можах да кажа като коментар по мавзолейската сага преди няколко години. Писах вече по-горе, че и сега мнението ми е същото. Твърдо смятам, че присътвието на мавзолея във вида си след 1990 г., беше оскърбление както за антикомунистите, така и за най-ревностните почитатели на Георги Димитров и на комунистическата идея. За ценителите на пост-тоталитарни графити от преходния период, препоръчвам книгата с веселото название "Сбогом динозаври, добре дошли крокодили". Цитирам в момента книгата по памет, нека авторите ме извинят ако греша :-))) Книгата е сериозно научно изследване на еволюцията на езика след 1989 г. в Бългрия и в нея има забележителни фотодокументи от стените на мавзолея. Там са и констатациите за това, кой е "най-луксозният кенеф" (с огромно извинение, но така пише...) в Югоизточна Европа. Там е и констатацията, че "всички жаби са зелени, само наш"та е червена", заедно с прозрението, че "Че Гевара продаде България". Когато открия книгата в архива си ще кача някои картинки, илюстриращи горните думи.

Може само да се добави, че след напъна на мястото на мавзолея да се постави паметник на Княз Борис І, последва идеята там да се "цопне" паметник на Хан Аспарух. Човек се чудом чуди на чудесата на религиозния синкретизъм. След като няколко десетилетия, мавзолеят беше култово място на една "светска религия", каквато беше марксизмът - ленинизмът от тодорживковски тип, сега някой упорито се опитва да запази култовия характер на мястото. Мавзолеят може да го няма, но поне квадратчето под него ще бъде "свято място", едва ли не с колективните усилия на сини, червени и безпартийни.. Ще сложим там Княз Борис І-ви. Ако не Борис І-ви, то тогава - Хан Аспарух. Ако и той не става - да се готвят Хан Кубрат и митичният Ирник. Пък ако и това не стане - може пък някой да успее на прокара идеята да построим втори паметник на Васил Левски ...

По време на кметуването си, Стефан Софиянски също даде своя принос към "освещаването" на квадрата под бившия мавзолей. Той настани там "полевата църква" на противостоящия на Максим синод, който и до днес служи там в очакване на присъдата на съда в Страсбург. Странното е, че на никой не му дойде на ум, че просто трябва да се направи един грамотен паркоустройствен проект и Градската градина да бъде разширена по един естетичен и достолепен начин. Дори и опитът на някои посланници да подсетят общинарите, създавайки със свои средства една "международна градинка на добра воля" върху останките на мавзолея, останаха безответни. Квадратът зее грозно, а до него стои не по-малко отвратетителен на вид общински паркинг.

Като гледам всички "рефлексии", които поражда случаят с мавзолея, започвам да си мисля, че той наистина беше и е лакмус за много неща. На времето беше най-вече лакмус за добросъвестността на някои хора, които се биеха в гърдите с антикомунизма си като габонски горили, но подвиха опашки и изчезнаха в мига, когато можеше да стане малко по-горещо. Днес квадратът под мавзолея е най-вече лакмус за нечия архитектурна и градоустройствена грамотност.



Тагове:   Мавзолея,


Гласувай:
2



1. leftismer - Приятен постинг...
31.03.2007 01:24
... като се има предвид, че не съм го виждал на живо тоз мавзолей. Сега ми се иска да го бях виждал, че да мога да направя сравнение.
Причината за постинга, не бих искал да коментирам.
Само ще кажа, че съм склонен да гласувам за човек, до чийто начин на мислене имам допир...
цитирай
2. merita - Ще кажа, моята гледна точка за ма...
31.03.2007 11:34
Ще кажа , моята гледна точка за мавзолея а тя е , че неговото събаряне беше нужно.Той си беше изиграл ролята и като остатък от едно тоталитарно минало беше ненужен.Винаги ще се намерят хора , които водени от носталгия по това минало ще защитават противоположни позиции.Нека не им се сърдим ,всеки има право на мнение.Добре е все пак , че можем да разберем твоите мотиви за това дело.
Що се отнася до кандидатурата ти то съжалявам , че образовани и почтени хора с доказан професионализъм трудно стигат до избираемите места.Кухнята при подредбата на листите показва съвсем друг принцип на потбор-това е мнение породено от опит.Поздрави!
цитирай
3. анонимен - За спора и нуждата от негол.
31.03.2007 12:29
Не бих желал да съм "мавэолей" в ръцете на Теодор Дечев ?

С уважение:bekas
цитирай
4. vkolev22 - жалко!
31.03.2007 13:20
Жалко, че подобно нещо не се случи и на Альоша! Още загрозява родния ми град...
цитирай
5. geg - е, все си е непрофесионално
31.03.2007 18:28
и "подценяването на необходимостта от детайлно проучване на сградата"
и политиката на свършените факти, която се крие зад тайнствеността

друг е въпроса кой каква отговорност носи за това
цитирай
6. teodordetchev - Това за кучешките фашкии си е точно.
31.03.2007 22:25
Същото пиша и аз. Никой не си даде зор да реши въпроса градоустройствено и паркоустройствено. За столичната община не коментирам, защото там се вълнуваха от всичко друго, но не и от пространството между двореца и Градската градина.
Идеи за преустройство на мавзолея имаше, но всичките се оказаха неприложими. Изключвам налудничавите идеи, изложени в списание "Егоисти" от "видни столични политици", които изобщо не заслужават коментар, защото бяха лансирани с едничката цел да видим, колко остроумни са авторите им. Светлин Русев беше предложил от мавзолея да се направи изложбена галерия за малка пластика. Човекът изглежда беше позабравил какво представлява мавзолеят от вътре - едно клаустрофобично пространство, което трябваше да действа максимално потискащо на посетителите. (Би било чудно ако погребалната камера предизвикваше някакви други емоции - все пак става дума за гробница, а не за "Лунапарк". Мавзолеят беше култово място за поклонение и естествено трябваше да подхранва "всенародната скръб по вожда и учителя", а не да всява ведрина и оптимизъм). Та поне аз разбрах, че след като посетил вече празната гробница, Светлин Русев загубил всякакво желание да се занимава повече с въпроса. Същата съдба сполетя и по-стари предложения, правени още по времето, когато Димитър Луджев беше военен министър - примерно да се преустрои мавзолеят в пантеон на бойната слава. Естествено нищо не стана, защото гробниците се правят с една цел, а не като многофункционални сгради.
Имаше и други куриози. Примерно със слуха, че има тунел от мавзолея до Народната банка. Аз лично не успях да го намеря, както и Мартин Заимов - по онова време поддиректор на БНБ. Така отпадна и идеята подземията (които и до днес са напълно запазени) да се използуват като трезор или за някакви други нужди на БНБ.
Наистина жалко за това, че никой не успя да направи нещо, "което да има вид" на мястото на празния четириъгълник, който остана на мястото на мавзолея.
цитирай
7. анонимен - За смях стяняхте
01.04.2007 00:42
Командирът ви Костов се намуси след първия тъпънърски взрив - което го видяхме по телевизора. А вие го бутахте три дена. Резил, ве. Тежък непрофесионализам. Кво да гэоворим? Трои дена не може да бутнете една сграда? Частните фирми решават въпроса за ден - и то за многоетажни сгради.
цитирай
8. анонимен - Хей ти - горният анонимен умник,
01.04.2007 20:57
да не си решил да поставяш рекорд по печатни грешки на квадратен сантиметър. Най-обичам такива като теб - нищо не разбират и се изказват компетентно. За разлика от теб аз участвах в разрушаването на мавзолея - повикаха ме след първия взрив.
Не толкова заради теб, колкото за останалите ще кажа, че колегите, които започнаха взривяването бяха саботирани. Пречеха им от общината - Софиянски действително скри плановете, с които разполагаше и създаде огромни проблеми. Пречеха им и от съответните ведомства - не получиха заявената подривна машинка с необходимите параметри и голяма част от електровзривната мрежа изобщо не детонира. Когато дойдохме, ние незабавно се застраховахме, като при вризяването на козирките опасахме всичко с детониращ шнур. Така повече грешки и неразриви не бяха допуснати.
Дечев е написал доста правдиво описание на случая. то е и учудващо изчерпателно, като се има пред вид на колко глупаци е покрил кирливите ризи. Сградата на мавзолея е с конструкция, която наистина трябва да се взривява на три етапа. Няма как да взривиш наведнъж външна железобетонна камера, вътрешна камера от близо еднометрова плътна зидария и покрив с носещи греди, които по нищо не отстъпват на тези в мостовото строителство. не може всичко това да се взриви наведнъж. Може ако не те интересува, че може да изпотрошиш прозорците на Народната банка, военното министерство и партийния дом. Прозорците както и да е, но паянтовия дворец можеше и съвесм да си отиде. Преди третото взривяване, след което всичко беше решено, всички треперихме до последния момент - да не вземе да се срути някой балкон на съборетината, наречена царски дворец. Там всичко се крепи на магия, сигурно защото е паметник на културата.
Дечев премълчава имената на тези негови колеги - имаше и един заместник - министър, които се измъкнаха и не се появиха на обекта. Имаше един фукльо от военното министерство, който за малко не провали всичко, като провали доставката на всички взривни материали и компоненти, за които беше обещал. Сега се е надул като преяла дървеница и ръси мозък за превъоръжаването на армията. Повръща ми се от такива.
Дечев много деликатно намеква и за ролята на Бакърджиев. Дали от страх от червените, дали от самовлюбеност и фукня, Бакърджиев не се вслуша в съветите на всички професионалисти от гилдията. Анонимният отгоре, който пише, че частните фирми можели това и онова, трябва да знае, че всички взривявания на мавзолея бяха организирани от частни фирми, които работиха изключително добросъвестно. Те изобощо не се интересуваха от позите на Бакърджиев, който искаше символът на комунизма да падне от веднъж. Символът падна тогава, когато му беше времето. Точно професионалистите не допуснаха никакви самодейности и изцепки. Между другото - много по-лестно е да събориш многоетажна сграда, отколкото мавзолея. При многоетажните сгради със скелетна конструкция, събарянето е песен - всичко се знае точно как трябва да се направи, ама това анонимният отгоре няма как да го разбере, защото той български не знае, та за строителна механика да го търсим.
Дечев също се интересуваше най-вече от безопасността при разрушаването. При взривяването, когато свалихме конзолите на покрива на мавзолея, той остана до края на покрива и не допусна там да се качи нито един срочно служещ войник. Полковници и държавни служители, барабар със заместник министъра носиха гумените транспортни ленти, с които обезопасявахме сградата на двореца от шрапнелите, които щяха да се разхвърчат.
Дечев има специално образование в областта на обследването на конструкциите - четете бе хора поне на сто места го пише. Той беше един от първите, на които им стана ясно в каква каша ги вкара друг строителен инженер - вицепремиер. Само че Дечев и този път предпочита сам да си изяде попарата ама да не вади кирливите ризи на някои сини герои.

Изобщо, Дечев е добросъвестен човек и много лоялен дори и към тези, дето се крият зад гърба му и го избутват напред в кризисни ситуации. Като си спомня колко вестника тогава го уволняваха в аванс! Само че уволниха след това не него, а великият вицепремиер, който искаше мавзолеят да падне от веднъж. Сигурно Бъки беше обещал на Костов, зрелището да бъде драма в едно действие, но науката си е наука, въпреки вицепремиерските желания. Не препоръчвам на Дечев да щади толкова бившите си колеги от правителството на Костов - повечето от тях се криеха дори и от журналистките, а разрушаването на мавзолея гледаха по телевизията. Още много неща има де се казват, ама ако се разприкавам още малко ще се сетят кой съм. А от време на време се явявам на търгове за обществени поръчки и не искам да влизам в никой черен списък. Особено на червените, които са злопаметни като слонове. Какви ти слонове - диплодоци. За това и не поисках на времето никакво възнаграждение за свършената работа, която не беше никак ама никак лесна. Не исках нито името ми, нито името на фирмата ми да фигурира в каквито и да са ведомости, свързани с мавзолея. Колегите от останалите частни фирми постъпиха по същия начин. Мавзолея съборихме, но не се подписахме върху останките му. За разлика от Костов и Бакърджиев ние много добре знаехме, че палачинката се обръща и един ден пак ще ни управляват съмишлениците на Георги Димитров. Излязохме абсолютно прави.

Така че Теодоре, не ги жали нито Бъки, нито Костов и ако имаш желание - разправи още подробности. Ако нямаш желание - напълно те разбирам, още е рано за това.
цитирай
9. wonder - Аз не бих убеждавала никой в своето верую!
02.04.2007 23:16
Всеки мери света от собствената си камбанария и със собствения си аршин. А политиката е цапащо поприще ако не си прозрачен като кристал. Успех!
цитирай
10. teodordetchev - Ето и мнението на една посетителка на блога, ...
15.06.2008 02:57
.... която дори е писала курсова работа по въпроса:

http://yonche.blog.bg/viewpost.php?id=202379
цитирай
11. анонимен - Сега открих тези размисли, но тогава ...
25.09.2009 14:23
Тогава имах идеята да се използва сградата или поне някаква част от нея, като национална ген-банка. До ден днешен се използват разни лаборатории, което е недоумица. От изнесеното в пресата тогава можеше да се заключи, че сградата отговаря изискванията за съхраняване на генетични материали (някои от тях и патогенни) и дори и без сериозно преустройство, можеше да бъде решение.
Мислех и почти бях готов да оповестя тази си идея единствено воден от отношението, което поколения преди мен са имали към създаденото с човешки труд. Всеки е зидал по нещо и това се знаеше и почиташе. Всеки е считал за дълг да построи нещо и да съхранява създаденото. Отговорността на всеки от предците ми като стопанин , ме караше да помисля – дали не може да се използва създаденото „на полза роду”. Сигурно така са мислели мнозина от противниците на събарянето.
Но после се загледах в мотивите на хората , които толкова държаха на „запазването” . Видях, че техният мотив не бе нито уважението към Г.Димитров, нито запазването на свидетелството на историята. Още по-малко запазването на „нещо създадено” с което се спекулираше с отношението на българина към земя и къща. Просто стана съвсем ясно, че всичкият „смешен плач” бе за съхраняване на паметника на една религия. За тези хора това си бе капище, с което искаха да доказват, че техните кумири доминират и да мачкат духа на хората почуствали се свободни от опеката и натискът им.
Отказах се от идеята си! Не си струваше да се прави ген-банка дори само за патогенния генетичен материал. Приемам и съм уверен , че събарянето бе необходимо и неизбежно! Жалко само, че на мястото на гробницата парка и растителността, от която градът има нужда , не са възстановени както в останалата част.

ПП. Знам, че Т. Дечев е много зает с изборната си кампания, но бих желал да каже - какво мисли за казаното?
цитирай
12. komitata - Напълно сериозно
09.10.2009 00:52
Господин Дечев, възможно ли е мястото да се използва за обществена тоалетна, още повече че има подземна инфраструктура. В тази градинка на София има остра нужда от такава. Химическите тоалетни са пълна гнус.
цитирай
13. teodordetchev - По въпроса, дали може да се използува за съхранение на генетична банка ...
10.10.2009 23:06
... не бих могъл да коментирам компетентно. Не знам почти нищо за изискуемите параметри на помещенията, които служат за подобни хранилища.

Сериозното плредложение на Комитата беше осъществявано през целия период от 1990 до 1999 г., при това със завидно постоянство. Мисля, че по тази причина, социалистите практически не оказаха никаква съпротива на решението за събаряне на мавзолея.
цитирай
14. анонимен - мисленето забранено, тук ще се танцува
11.11.2009 08:35
излиза че сте го разрушили защото комунизЪма не е бил регистриран като религия :))
иначе много се плямпа за функционална непригодност и "хубавост" на градинката...
това се решава не от Бакърджиев, а от проектанти - когато му дойде времето - когато се оттърсим от невръстенията.
Помогнали сте на неколцина келеши да си поиграят с кибрит.
радвам се че се запознах с технологията и пречките при взривяването
Поздрав
цитирай
15. komitata - Господин Дечев,
14.11.2009 15:50
Но аз наистина ви питам напълно сериозно - тази градинка няма обществена тоалетна и е пълна гнус човек да ползва химическите тоалетни на отделните заведения, за мен такова състояние на един европейски град е неприемливо. Подземната инфраструктура на мавзолея позволява ли сега да се построи обществена тоалетна?
цитирай
16. анонимен - Ха-ха, цървулите си остават цървули, както и да си оправдавате глупостта
29.12.2010 16:38
Господин Цървул (само така мога да се обърна към теб), това със събарянето на мавзолея че си беше най-голямата глупост в най-новата ни история си е факт неоспорим, да не говорим за цирка при осъществяването на фактическото взривяване!!! А това че някой си разправя наляво и надясно, че конструкцията му обуславяла задължително взривяване на три етапа си е чиста проба опит за оправдаване на неграмотност!!! А, може би и на незнание - след събарянето има изготвена експертиза, с която се доказва, че същият е можело да бъде съборен с един-единствен взрив, без да бъде засегната съседна сграда или прозорец!!! И още нещо Господин Цървул - "Всъщност, присъдата на мавзолея, беше произнесена от самото семейство на Георги Димитров, което през 1990 поиска тялото му да бъде погребано по човешки, а не да бъде третирано като фараонова мумия. От този момент нататък, сградата на мавзолея беше напълно лишена от всякаква функция. Тя се превърна в посмешище в центъра на София, като по различни времена беше украсявана от разни ласкателни надписи, от рода на “най-голямата обществена тоалетна на Балканите" - това са твои думи!!! Сградата е история бе Цървул, история се гради, а не се руши, е, руши се де - от вандали!!! Гордееш ли се че си се наредил до вандалите, рушащи историята?! Ами гордей си се, но не цапай с присъствието си обществото ни, а??? Ако в съзнателният си живот съм способствал да се случи нещо такова, с удоволствие бих си теглил калайката - вземи пример Цървул!!!
цитирай
17. teodordetchev - Анонимен номер 16. Няма да се уморя да повтарям, че не трия коментари.
29.12.2010 23:08
Не знам на какво се дължат истеричните Ви изблици, които ще оставя непипнати, като ярко свидетелство за вредоносното действие на икономическата криза. В такива тежки времена, хората наистина започват да изтрещяват, та и Вашите крясъци представени в писмен вид не бива да ни озадачават. Крещете си на воля - това е Ваше право.

Не виждам обаче никакъв смисъл да си губя времето да споря с Вас за каквото и да е. Вие не се опитвате нищо да докажете - на Вас просто Ви доставя удоволствие да крещите,скрит зад удобната завеса на анонимността. Интересно ми е, дали бихте се държали по същия начин, ако бяхме един срещу друг ? Ако бяхте се тръшкал и крещял по същия начин на живо, със сигурност бих се опитал да помогна за лечението Ви.

По-интересно стои въпросът как бихте се държали при среща с мен, ако словоизверженията Ви не се дължат на свръх стресиране в сегашната тежка обстановка. Разбира се, какъвто и да е психическият Ви и психиатричен статус, под никакъв предлог не бих Ви докоснал и с пръст, но хора с Вашата душевна и умствена нагласа обикновено не допускат, че стоящият срещу тях няма тяхната собствена обремененост. Вие се храните с омраза, изтъкани сте от омраза и не можете да съществувате ако не сеете омраза. Така че, трудно мога да Ви бъда полезен с нещо.

Разговарял съм с много хора, които не приемат разрушаването на мавзолея, но те спорят по съвсем различен начин, изслушват контрааргументите ми по съвършенно друг начин и не изпадат в хистерични състояния. В най-лошия случай стигаме до извода, че гледищата ни не могат да бъдат сближени и се разделяме най-добронамерено.

На Вас даже не мога и да съчувствам - на Вас ви е приятно да се държите неадекватно.
цитирай
18. teodordetchev - До Комитата:
29.12.2010 23:28
Не, подземната част на мавзолея не става за обществена тоалетна. Пък и мястото й никак не е подходящо за подобни цели. Напълно сериозно, поне аз така мисля :) Извинявам се за закъснелия отговор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807732
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52688
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов