Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2009 00:42 - За бизнес партиите, инфраструктурата и транспортните коридори.
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 3505 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 17.03.2009 21:15


Долният текст е илюстрация на това, какво му се полага на всеки, който дава интервюта по телефона ... Както се досещате, интервюто е предадено на практика по стенограмата от телефонния разговор. Такава е практиката на агенцията.

 

Теодор Дечев: Бизнес-партиите са феномен на по-неразвитите демокрации

 

07 март 2009 | 16:46 | Агенция "Фокус"

 

Зам.-председателят на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев в интервю за Агенция „Фокус”.

 

Фокус: Г-н Дечев, какво иска да види бизнесът в предизборните платформи на партиите като мерки за световната криза?

 

Теодор Дечев: Мога да говоря от името на Съюза за стопанска инициатива. На първо място, ако говорим и за изборите за Европейски парламент, и за парламентарните избори, ми се иска да видим действително, че партиите имат някакво разбиране какво място може да играе България в европейската политика. Тази реплика „България е малка страна” е дълбоко погрешна. В контекста на ЕС България е средно голяма. Има абсолютно всички права, както всички други членки да участва в инициирането на формулиране на някакви политики, а също така и на равноправното участие да предлага едно или друго решение.

От тази гледна точка, иска ми се да видим, че политическите партии действително имат някаква идея как да се води някаква политика в рамките на ЕС, която най-общо казано, да бъде изгодна и приемлива за страната, без да накърнява общите европейски интереси.

Един от примерите, които могат да се дадат, е във връзка с решението на Европейската комисия за създаване на една по-канализирана политика в Черноморския басейн, това е т.н. Черноморска синергия, която неизвестно защо, на български беше преведена Черноморско сътрудничество, тези две понятия са малко различни.

Може да се даде следния пример, България би трябвало да предложи свои варианти за разглеждане на нови възможности за посочване на нови транспортни коридори, минаващи преди всичко през Румъния, България и Гърция. Всички непрекъснато повтарят, че България и Румъния са приети по геополитически причини. Щом сме приети по геополитически причини, нека да си дадем своите възгледи за съответните стратегически пътища, които трябва да минават през нашите страни. Това е част от сърцето, от ядрото на геополитиката.

В рамките на Черноморската синергия, за приоритетен транспортен проект е посочен проектът Трасека, който свързва Европа със Средния Изток през Кавказ. Това безспорно е много важен проект, но на нас ни се иска да бъдат разгледани и други въпроси.

В чисто европейски контекст, това е въпросът за връзката Балтийско море - Бяло море. Част от европейския вектор на такова намерение е въпросът, примерно за планиране на нови мостове на Дунава.

Ние за толкова години единственото, което успяхме да направим е да свием всичко в точка върху Дунав мост 2. Този проект безспорно е важен, безспорно е ценен, но е абсолютно порочно толкова години вече, след като ние сме в съюзни отношения и с НАТО и в частност с Румъния и започва втора година на членството ни в ЕС, ние да нямаме готовност да издигнем проекти за нови мостове. Когато става дума за връзки, като връзката Балтика - Бяло море, това преди всичко е възможността за изграждане на мост в района на Свищов, на района между Свищов и Никопол, съответно отсрещната страна Турну Мъгуреле - Зимнич, това е мястото на т.н. Виа Балтика.

Подобно трасе би кореспондирало точно над проходите в Карпатите, които отговарят на пътя за балтийските държави и за Полша. От румънска страна има изградена доста добра пътна инфраструктура. От българска страна, в случай, че бъде изграден такъв мост в района на Свищов-Никопол, веднага ние имаме една железопътна линия, която е Свищов-Троян, друга железопътна линия, която започва в района на Христо Даново и стига до Асеновград.

Крайно време е да си позволим малко повече да проектираме, малко повече да мечтаем. В случая става дума за идеята за изграждането на един тунел Троян-Христо Даново. Десетилетия наред идеята за този тунел е под сянката на един проект, който е придобил широка публична известност, но едва ли е най-целесъобразният, това е тунелът под Шипка. Всъщност, изграждането на тунела Христо Даново би създал възможност за изграждане на т.н. Трета меридианна железница в България, защото тогава от Свищов до Асеновград ще има железопътна връзка.

Отделен е въпросът, че още от преди 1900-та година, тогава прохождащите български държавни железници са били заложили проекта за тази меридианна железница, която продължава и с участъка Асеновград-Чепеларе и с по-смели проекти за т.н. Средно родопска железница. Смолянския окръг е единственият окръг в България, до който все още няма никаква железопътна връзка. Не подобава на една държава, която е член на ЕС, да има административна единица, област, до която да няма железопътна връзка. Изключвам Кипър, където изобщо няма железници, но това е специфична страна.

Както виждате, това е една илюстрация на връзката между европейските избори, парламентарните избори, европейската политика и визията за геополитическото значение на България и Румъния, защото в крайна сметка, след като България,Румъния и Гърция са членове на ЕС, това което могат да правят е по най-добър начин да развиват своите комуникационни и логистични връзки.

Следващият проект, който ние охотно бихме настоявали за неговото развитие, се състои от две части, едната е рехабилитация на железопътната линия Русе – Момчилград – Подкова. Втората част на този проект е проектиране на връзка от Подкова през Златоград към гръцката железопътна мрежа. След многогодишни мъки е практически готова сухопътната връзка между България и Гърция, в района на Златоград - Ксанти, но няколко десетки километра железница са необходими, за да бъдат свързани българската и гръцката железопътна мрежа. А железницата Русе – Момчилград - Подкова е свързана с железопътната мрежа на Румъния, както и с железопътните мрежа на Украйна, Русия и т.н. Това е още една стъпка към създаването на връзка Бяло море - Балтийско море, на връзка Бяло море – Молдова - Украйна.

Това е въпрос на една целенасочена европейска и национална политика, която да бъде отстоявана един път пред Европейската комисия, защото знаем, че европейският парламент одобрява само документи, които е предложила комисията, от друга страна да бъде отстоявана в националния парламент със съответните стратегически, бюджетни и други решения. Както виждате, до момента ние говорим за геополитически проекти, свързани преди всичко с комуникацията и логистиката и особено с развитието на нашите железници.

Тогава изниква въпросът, изобщо за състоянието на железопътните линии в България. Други работодателски организации многократно са повдигали въпросът за плачевното състояние на железопътния парк, на дефицита на вагони, на опасността едно или друго структуроопределящо предприятие да не може да бъде обслужвано и т.н.

Истината е, че повече от 20 години, но особено през последните 15, железниците бяха систематично неглижирани и оставени на моменти на произвола на съдбата. Като единствен приоритет беше обявен автомобилният транспорт. В автомобилния транспорт всичко е частно, а в железниците, почти всичко, държавно.

Ние бихме искали да видим от политическите сили концепция за развитие на българските железни пътища, не само на техния подвижен състав, но и на тяхната железопътна инфраструктура, релсови пътища, горно строене, мостове, тунели и прочие, която да даде отговор в една държава, която е член на ЕС, където железниците са обявени за супер приоритет и по стопански и по екологични причини. Ще доживеем ли да видим някой, който ще се захване с железниците стабилно.

Трябва да кажа, че възлагахме доста големи надежди на министър Мутафчиев, който е човек, който идваше от железниците, а не от автомобилния транспорт. Тези надежди се оправдаха в малка степен. Той се опита да направи нещо, но много малко се постигна в тази насока.

 

Фокус: Може ли бизнесът да поиска в предизборните програми на партиите да бъдат заложени някакви облекчения, свързани със световната криза?

 

Теодор Дечев: По въпроса за данъчната политика трябва да бъдем много внимателни и предпазливи. Безспорно практиката в европейските държави, както и в Съединените щати, е на намаляване на данъчната тежест. Въпросът е колко и от кои данъци. Има голям апетит за въвеждане на диференцирани ставки по ДДС, хлебари, млекари, всякакви колеги, смятащи своя продукт за най-важен и жизненонеобходим, пледират за диференцирани ставки.

Ние сме много сдържани по този въпрос. Поначало, въвеждането на диференцирани ставки отваря широко врати към феномени от типа на единия милиард на г-жа Мургина. Всяко нещо, което изисква тълкуване, създава възможности за злоупотреба. Но по наше мнение, може да бъде икономически доказано, че е възможно да се постигне намаление на ДДС с 1%. Ако се откажем от диференцирани ставки, нулеви ставки и други подобни крайни искания, би могло някогашното искане на работодателите за двупроцентово намаление да се трансформира в еднопроцентово намаление, което да бъде преговаряно с администрацията.

Данъкът върху печалбата в България и сега е един от най-ниските в Европа. Там по-скоро бихме искали да чуем гаранции, че няма някой да се изкуши да увеличи данъците, смятайки, че във връзка с кризата може да поиска да си позволи да поиска да събира повече пари и повече резерви в хазната.

Искаме да чуем уверение от всички политически партии, които смятат да изпратят евродепутати в Брюксел и в Страсбург, че те под никакъв предлог няма да подкрепят политики, водещи до въвеждане на обща данъчна ставка за европейските държави. Това би било тежка загуба на конкурентно предимство за българската икономика. Още на миналите европейски избори нашето основно изискване към политическите партии беше българската страна да не се съгласява с въвеждането на единна данъчна ставка.

Не трябва да се бъркат единната данъчна ставка и единната данъчна основа. Чешкият еврокомисар Шпидла беше един от радетелите на въвеждането на обща данъчна основа. Това го казвам във връзка с това, че Чехия в момента председателства Европейския съюз. Това са различни неща. По принцип, ние сме скептични към общата данъчна основа, но това, което не бива да се допуска, е общата данъчна ставка. България и много други страни ще трябва да посрещнат на нож такива идеи и да ги пресичат. Ако не в корен, то своевременно, Общата данъчна ставка за Европейския съюз, това е нещо, което на този етап ще съсипе конкурентите предимства, които имат икономиката на страните от така наречената „нова Европа”, най-вече в България.

 

Фокус: Как гледате на формации от типа „бизнес-партия”?

 

Теодор Дечев: Смятам това за феномен на по-неразвитите демокрации, в някои отношения и български феномен. Класическите партийни семейства, които съществуват в Европа, са създали достатъчно канали за комуникация с бизнеса и го подкрепят в различни аспекти на неговите искания в различни аспекти на своята политика. От тази гледна точка ние сме доста скептични към създаването на една или друга бизнес-партия, защото партиите и съсловните организации не трябва да се омешват. Разбира се, възможно е да има и успешни бизнес-партии, но по същество това могат да бъдат някакви по-либерални или по-проактивно ориентирани организации. Бизнес-блокът вече е история, още повече, че така и не разбрахме точно какво прави той за бизнеса.

 

Фокус: Имат ли някакви предимства тези формации?

 

Теодор Дечев: Бизнес-формациите в България са два вида. Едните са с национални претенции, другите с регионални и локални претенции.

В момента трудно можем да посочим състоятелна бизнес-формация с национални претенции. Бизнес-блокът, бизнес-партията, партия „Нова България”, всички тези партии от началото на прехода са история във всичките им разновидности и мутации.

В момента имаме една партия, която се нарича „Лидер” и която предполагам, че разполага с някакви сериозни финансови ресурси. Но простият факт е, че първото нещо, което направи, беше да потърси съюзници от националистически ориентираната ВМРО, та до земеделските формации на Личев, ни показа, че те се чувстват изключително неуверено на националния политически пазар. Никой не търси съдружници няколко месеца след основаването си, ако се чувства уверен, че може да се представи добре.

Що се отнася до местните политически формати, никаква тайна не е, че зад тях стоят определени, най-често общински, бизнес-кръгове, а понякога дори определени бизнес-проекти. Да си спомним един небостъргач в Бургас, той роди една местна бизнес-партия.

Големите политически партии в България са си позволявали да малтретират малките и да се опитват да измислят какви ли не ограничения на правото на сдружаване, само и само да си гарантират собственото спокойствие на едни общи избори. В крайна сметка, всеки има право на място под слънцето, но от идеологическа гледна точка, подобни формации са доста безидейни. Те са създадени във връзка с някакви конкретни казуси, да се лансира конкретен бизнес-проект, да се защитят интересите на някаква конкретна група, да не се допусне избирането на някакъв кмет, който е обидил някакви бизнесмени. Неща, които поначало стоят малко в страни от класическото ни разбиране за демокрация, за парламентаризъм, за местно самоуправление и т.н

 

Фокус: В тази връзка, вярва ли самият бизнес в бизнес-партиите?

 

Теодор Дечев: Който си ги е учредявал, той си вярва в тях. По-голямата част от бизнеса е доста скептичен. Няма да цитирам имена, но спомнете си за едни минали парламентарни избори, когато беше създадена партията ФАГО – Федерация за активно гражданско общество, в чието учредяване участваха направо лидерите на няколко браншови структури, които ние като бизнесмени уважаваме.

Но когато те създадоха политическа формация, тя беше посрещната почти саркастично в някои от официално представените работодателски организации. Не срещна никакво разбираме и симпатия в широките организирани работодателски среди, независимо, че тяхната партия не беше по-лоша с нищо от останалите бизнес-формации, които бяха създадени. И тя се опита да направи нещо, но не постигна нищо. Но примерът с отношението на организирания бизнес към ФАГО е показателен.

 

Людмила СПАСОВА

 

http://focus-news.net/index.php?id=f11469

 

Не съм търсил специално, но за сега на това обемистичко и доста рекламирано в рамките на сайта на Агенция "Фокус" интервю, реагира Радио "Дарик", което фокусира вниманието си върху въпроса за противопоставянето ни на евентуална обща европейска данъчна ставка:

 

http://darikfinance.bg/view_article.php?article_id=13821

 

Ето впрочем (за архив) и линкове към трите последователни анонса в Агенция "Фокус":

 

Теодор Дечев: Бизнес-партиите са феномен на по-неразвитите демокрации

 

07 март 2009 | 09:59 | Агенция "Фокус"

 

http://www.focus-news.net/?id=n1143142

 

 

Теодор Дечев: България не трябва да подкрепя въвеждането на единна данъчна ставка за страните в ЕС

 

07 март 2009 | 11:07 | Агенция "Фокус"

 

http://www.focus-news.net/?id=n1143173

 

 

България трябва да предложи свои варианти за нови транспортни коридори, смята Теодор Дечев

 

07 март 2009 | 15:35 | Агенция "Фокус"

 

http://www.focus-news.net/?id=n1143311



Гласувай:
1



1. kalbotobg - ...
12.03.2009 04:59
За инфраструктурата сте прав. Незнам защо политиката изключи това от дневния ред. Уреждането на финансирането на такива проекти никога няма да бъде лесно, но тук нещата опират до сметки.
За "бизнес" партиите. По принцип функциите на бизнес и държава трябва да бъдат разделени. Смесването им е едно от определенията на организираната престъпност. Това което политическите партии не пожелаха да направят за българската икономика оставя незаето пространство. Наистина, не е достатъчно за политическа, реална сила, но това което се пропуска дори от десните партии е работата по развитието на "пазарната икономика" в което инфраструктурата не е единствен препъни камък.
цитирай
2. teodordetchev - И тук ни изпревариха ...
14.03.2009 19:51
Турция пусна първия си свръхскоростен влак.

http://news.ibox.bg/news/id_1448444202

Както се казва - без коментар.
цитирай
3. raylight - А какво да говорим
14.03.2009 19:57
за образованието и нивото на грамотност в Турция в сравнение с нашето? Говоря за младите хора
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810383
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52701
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов