СТРАХУВАТ ЛИ СЕ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ ОТ ПОЕМАНЕ НА ПИСМЕНИ АНГАЖИМЕНТИ ?

 

Теодор Дечев*

Доктор по социология

 

 

В началото на месец март, представителните работодателски асоциации в България, които членуват в Международната организация на работодателите (International Employers Organisation - IOE) – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК - СББ), Българската търговско – промишлена палата (БТПП), Българският съюз на частни предприемачи “Възраждане” (БСЧП “Възраждане”) и Съюзът за стопанска инициатива (ССИ)  предложиха на основните политически сили в страната да подпишат документ, наречен „Обществен договор”.

Договорът съдържа 27 предложения, насочени най-вече към:

- гарантиране на макроикономическата стабилност и на валутния борд;

- подобряване на условията за стопанска дейност и ограничаване последиците за българския бизнес от икономическата криза;

- обезпечаване на алтернативни енергийни източници и резерви;

- усвояване на средствата от европейските фондове и повишаване ролята на социалните партньори в комитетите за наблюдение;

- подобряване на тристранното сътрудничество.

В договора е щрихиран и механизъм за контрол върху изпълнението на поетите ангажименти от страна на политическите сили. Пълният текст на договора може да бъде прочетен тук:

 

http://www.bcci.bg/bulgarian/events/2009/atachments/dogovor_sds.pdf

 

Проектът на „Обществен договор”, предложен от петте представителни работодателски организации, представлява обобщение на предложения на организации, имащи собствена специфика, както по отношение на членовете си, така и по отношение на приоритетите си. Естественото очакване беше политическите сили да вземат отношение по предложения проект, като направят свои коментари, отхвърлят някои от предложенията и в крайна сметка подпишат „Обществения договор” с особено мнение по едни или други въпроси. В крайна сметка, точно различията при подписването на договора, щяха да откроят разликите във визията на отделните политически сили по отношение на развитието на икономиката в краткосрочен план през следващите четири години и в някаква степен и в средносрочен план.

Документът заслужава сериозно внимание от страна на политическите сили, най-малкото защото се предлага от асоциация на пет от шестте представителни работодателски организации в страната, претендиращи че обединяват над 140 браншови съюза и че представляват  позициите на основна част от българския бизнес, осигуряващ над 90 процента от брутния вътрешен продукт и на голям дял от създадените в страната работни места.

Противно на очакванията, че политическите сили ще побързат да заявят интереса си към „Обществения договор”, ако не от друго, то поне от предизборни съображения, партийните ръководства се държат по-скоро предпазливо. Претендентите за първите две места на предстоящите парламентарни избори – ГЕРБ и БСП се оказаха толкова заети едни с други, че до този момент не им е останало време да се произнесат по съдържанието на „Обществения договор”. Повечето от останалите партии и коалиции сякаш се чувстват притеснени от демарша на работодателските организации, които ги карат да отговарят с „да” или „не”, дали подкрепят определени действия и политики в сферата на икономиката и социалния диалог. Все пак – намериха се две партии, които подходиха сериозно към предложението на работодателите.

Първи на поканата на работодателите се отзоваха от ръководството на Българска нова демокрация (БНД). Малко след тях, към „Обществения договор” се присъедини Съюзът на демократичните сили (СДС).

Едновременно с това, представители на всички парламентарно представени политически сили и ГЕРБ, охотно участват в организирани от две от петте организации, които са страна по „Обществения договор” (БСК и АИКБ), тематични дебати на най-различни предизборни теми. Дебатите са толкова многобройни, че направо не се вижда краят.

Така например, петите по ред дебати от започналата поредица „Изпити, изводи, избори - 2009” ще бъде на тема „Регионално развитие - отговорност на държавата и общините: инфраструктура, публични инвестиции, публично - частни партньорства, селскостопанска политика, еврофондове, Шенген” се проведоха на 30 март 2009 г.

В рамките на инициативата предстои провеждането на още три дискусии:

- 6 април: „Българският "петрол" - неизползваните възможности на българската икономика, конкурентни ниши и потенциални предимства”.

- 10 април: Дискусия с българските евродепутати.

- 13 април: „Българската икономика през следващите 4 години - управленски приоритети”. Дискусия с участието на лидерите на политическите сили.

Без да подценяваме по какъвто и да е начин значението на дебатите, провеждащи се под егидата на БСК и на още седем медийни партньори, не можем да не отбележим, че представителите на политическите партии и коалиции, проявяват много по-голяма склонност към говорене пред публика, отколкото към скрепяване с подпис на определени ангажименти. И наистина – „Казаното отлита, написаното остава”, както са казвали древните римляни ...

Ако се върнем на двете политически сили, подписали „Обществения договор”, можем да отбележим няколко неща, които са показателни.

БНД направи нужните усилия, за да бъде първата партия, подписала „Обществения договор”. След като петте организации от АОБР окончателно съгласуваха помежду си текста му на 06 март 2009 г., БНД сключи споразумението на 13 март 2009 г. Нещо повече, председателят на БНД – Николай Свинаров, подписа договора без никакви забележки, особено мнение или отхвърляне на отделни текстове. Трудно е да се повярва, че една политическа сила няма абсолютно никакви резерви към предложения, които са комбинация от гледищата на пет различни организации. Актът на БНД ясно показа, че за обособилата се от НДСВ политическа формация е особено важно да се идентифицира като адвокат на бизнеса, безусловно приемащ неговите гледища по перспективите на икономиката.



Участниците в подписването на "Обществения договор" от страна на БНД. От ляво на дясно: Васил Велев (председател на АИКБ), Божидар Божинов (председател на БТПП, председателствуващ АОБР), Николай Свинаров (председател на БНД), Теодор Дечев (заместник председател на ССИ), Димитър Бранков (заместник председател на БСК - СББ).



Моментът на подписването на "Обществения договор" от страна на работодателските организации и на Българска нова демокрация (БНД).



Божидар Божинов (БТПП) и Николай Свинаров (БНД) с подписания договор.

Подходът на СДС беше по-различен. Там изхождаха от позицията на партия, която е участвала доста пълноценно в законодателния процес, с претенции за основен генератор на предложения в полза на бизнеса. (Що се отнася до подкрепата за начинаещите предприемачи и на стартиращия бизнес, претенциите на СДС и лично на Мартин Димитров са повече от основателни). На “Раковски” № 134 подложиха проекта на “Обществен договор” на сериозен предварителен анализ и се явиха на срещата за подписването с няколко смислени собствени позиции, които очевидно са следствие от политическия профил на синята партия.

На 25 март 2009 г., лидерът на СДС – Мартин Димитров и председателят на парламентарната група на Съюза – Йордан Бакалов се срещнаха с представителите на петте организации от АОБР и заявиха намерението си да подпишат “Обществения договор”, като представят някои възражения и допълнения.

Най-същественото от особеното мнение на СДС по документа може да бъде сведено до две тези, които наистина са значими и от политическа и от икономическа гледна точка:

- СДС подкрепя категорично проекта “НАБУКО”, но не приема по никакъв начин “Южен поток”.

- СДС предлага на работодателите джентълменско споразумение – значително намаляване на осигурителната тежест, срещу увеличаване на заплащането на работниците и служителите в реалния сектор на икономиката.

Няма съмнение, че първата уговорка, свързана с проектите за газопроводите е резултат от политическата последователност на СДС. От синята партия винаги са се противопоставяли на амбициите на Русия да лансира “Южен поток” като алтернатива на “НАБУКО”. Мартин Димитров и този път беше ясен и лаконичен, казвайки “За нас “НАБУКО” означава диверсификация на доставките, а “Южен поток” – засилване на зависимостта от Москва”. Рабтодателите се отнесоха с разбиране към позицията на СДС по въпроса, която е принципна и очевидно не подлежи на обсъждане.

Втората предложена формула – намаляване на осигуровките срещу повишаване на заплатите, беше посрещната от работодателите със задоволство. Този подход винаги е бил подкрепян от техните представителни организации и от работещия на светло бизнес. Сключването на “джентълменско споразумение” не е невъзможно начинание. И до сега, работодателите (заедно със синдикатите) винаги са отговаряли на намаляването на ставките по осигурителната тежест със сериозно увеличаване на така наречените осигурителни прагове. Средният размер на увеличението на осигурителните прагове през последните две години не е паднал под 25 процента. Осигурителните прагове са своего рода неофициални минимални работни заплати за съответните икономически дейности и длъжности, за които са подписани, така че и през изминалите години намаляването на осигуровките е водило до увеличаване на заплатите на работниците и служителите.

С описаните по-горе съществени уговорки от страна на СДС, синята партия стана страна по “Обществения договор”, заедно с представителните работодателски организации и подписалата първа по ред партия Българска нова демокрация.



Дискусията преди подписването на "Обществения договор" от СДС. От ляво на дясно: Васил Велев (председател на АИКБ), Теодор Дечев (заместник председател на ССИ), Марин Димитров (председател на СДС), Божидар Божинов (председател на БТПП, председателствуващ АОБР), Димитър Бранков (заместник председател на БСК - СББ), Ваня Тодорова (председател на БСЧП "Възраждане").



На подписването присъствуваха и Йордан Бакалов (председател на ПГ на СДС) и Цветан Симеонов (заместник председател на БТПП).



Моментът на подписването на "Обществения договор" от работодателските организации и СДС.



Мартин Димитров (СДС) и Божидар Божинов (БТПП) подписват "Обществения договор".



Свободен разговор с журналистите след подписването.

Останалите представени в Българския и в Европейския парламент партии и коалиции запазиха ледено спокойствие, както стана дума по-горе.

Човек би могъл сериозно да се замисли, защо примерно Движение “Напред”, което става и ляга със своите “бизнес валенции” игнорира “Обществения договор”. Още повече, че представителите на движението са готови да си счупят краката за да стигнат на време за което и да е друго мероприятие, свързано с излагане на позиция пред публика, дори и когато е с откровено кух PR характер.

От ДСБ бяха излъчени плахи сигнали, че написаното в проекта за “Обществен договор” са включени общо взето смислени неща, но от партията не одобряват подобна интервенция на работодателите в навечерието на изборите, когато партиите и коалициите оформят предизборните си платформи. Дочуха се намеци, че е добре партиите да бъдат оставени сами да формулират предизборните си програми, а не да получават такива обстоятелствени “пищови” като “Обществения договор”. Разбира се, има още достатъчно време, през което лидерите на ДСБ да вземат решение за присъединяване към договора. Практиката от подписването със СДС ясно показва, че всяка политическа сила може да направи каквито иска уговорки, да формулира каквото иска особено мнение, както и да добави каквото иска от себе си.

Мълчанието на НДСВ не е кой знае колко неочаквано. В тази партия са свикнали да изпращат покани на работодателите направо от “е-мейла” на предизборния си щаб за различни програмни дискусии по проблемите на бизнеса и предприемачеството. Така че, на този етап работодателите може би не бива да се облажават от идеята, че “жълтите” ще се подпишат под нещо, което не е тяхно предложение, а идва от “низините” на предприемачеството.

Би могло да се очаква, че водещата партия в тройната коалиция – БСП, в крайна сметка ще се присъедини към “Обществения договор”, като гарнира акта на подписването с подробен и обстоятелствен отчет пред медиите за всичко, което социалистите са направили за бизнеса през изминалите четири години от тяхна гледна точка.

Подобен отчет би съдържал определена доза правда, защото през първите три години на управлението си, БСП беше доста бизнес ориентирана. Социалистите възприеха редица идеи, които се споделяха и от опозицията, включително и за плоския данък. Огромните проблеми за настоящето правителство изникнаха през четвъртата година от управлението му, когато със страшна сила лъсна недостигът на административен капацитет, а от гардероба започнаха да изпадат разни доста миризливи “корупционни скелети и мумии”.

Симптоматичен е фактът, че номинации за Мистър / Мисис “Икономика” за 2008 г. получиха едновременно Мартин Димитров от СДС и Мая Манолова от БСП. И двамата имат персонални заслуги пред работодателската общност. Разликата е там, че приносът на Мартин Димитров и СДС е насочен изключително към стартиращите предприятия и към малкия и среден бизнес, докато направеното от БСП беше от полза на бизнеса като цяло.

Някои хора са склонни да определят БСП като “истинската бизнес партия” с определено негативен подтекст в думите им. Други просто констатират, че голяма част от днешните едри бизнесмени са излезли от средите на социалистите. Каквото и да се каже в тази насока, факт е, че критиките към правителството на тройната коалиция идват по всякакви поводи, но не и заради негативно отношение към бизнес средите.

Що се отнася до позицията на ДПС, тя си остава енигматична, както повечета неща, съвразани с политиката на тази партия. Най-вероятната прогноза е, че ДПС няма да обърне внимание на “Обществения договор”, тъй като там в момента са заети с други неща.

В крайна сметка, трябва да се подчертае, че подписването на “Обществения договор” и особено допълнителните коментари към него са своеобразен лакмус за позициите, които ще заемат политическите партии по отношение на развитието на икономиката, на пазара на труда и социалния диалог в навечерието на изборите за Европейски парламент и Народно събрание. Лакмус не само за декларираните позиции, но и за готовността им да поемат ангажименти с подписа си.

 

* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.

 

г-н Дечев, за да не си вкарат таралеж в гащите. без подпис после лесно могат да шикалкаватя.
Макар че някои са готови на всичко - ще подпишат, пък после ще се оправдаят с междунардоно положение или национален приоритет.

... че накрая - непосредствено преди изборите, работодателските организации ще информират избирателите подробно за това кой, кого и с какви коментари е подписал "Обществения договор". Естествено, специално внимание ще бъде отделено на НЕподписалите, без значение на партийната им оцветеност.

ако може нещо да стане в тази държава, то е възможно само с общи добронамерени политически и икономически действия.
Но ако все пак имаме някакви що-годе нормални стопански субекти (и техни организации), за политическите сили - с някои изключения - не може да се каже същото.
А и като гледам силите вдясно от центъра какви водевили разиграват, губя някои нововъзникнали илюзии...

Доколкото ми е известно, има практика в малки страни от ЕС (напр. Малта), работодателските организации да изработват препоръчителни насоки за политиките на бъдещото правителство под формата на "Мемурандуми".
Тънката алюзия, обаче, между "Обществен договор" и "Социален Договор" (по Русо примерно), загатва изразения "общ интерес" или "обща воля", на работодателските организации, които си "резервират" правото на "евентуален бунт", при нарушение на подписаните принципи.
Най-интересното е къде ще падне фокусът - върху действията, които е препоръчително да вземе следващото правителство, или обратно - върху действията, които не трябва да предприема.

политическата позиция на ДСБ има основание, партиите не трябва да се огъват на бизнеса, а само на своите избиратели, защото защитават тях.

Ако ДСБ се счита за някаква партия, ситуирана в дясното политическо пространство, естрествено е, че трябва да се вслуша в гласа на бизнеса, чиито интереси, поне на книга, като дясна партия трябва да защитава. Смешно е напълно представянето на ДСБ като дясна политическа партия, най-вече защото няма констатиран случай на дадено конструктивно предложение от тяхна страна за поощряване на бизнеса. Христоматиен е примера с опозицията на ДСБ срещу плоския данък.

и като народна партия защитава интереса на цялото общество, а не само на отделни негови части или групи, както правят НДСВ и БСП. Интересите на средния и едрия бизнес се различават например ;)

Как така ДСБ ъащитава интересите на цялото общество, като в същото време представяте гледището, че интересите на различните социални групи са антагонистични? Нима ниското данъчно облагане не е в обществен интерес? Или пък трябва да има високи данъци, което е пък лява идея? Или пък просто ДСБ е лява партия?

Политическия елит не се страхува от нищо - освен ако му спрат източниците за крадене , ама няма такава опасност.