І. Кратка предистория.

 

През последните дни, в блог.бг започна интересна дискусия, която пряко засяга и моята скромна личност. Трима блогъри – Куромур (Йосиф Йосифов), Тодор Райков и Кобата – Теодор Иванов, подложиха на разискване въпроса за излъчване на кандидати за кмет на София, като обсъждаха и конкретни кандидатури. Написаното от тях може да се види чрез линковете, които помествам по-долу:

 

http://kuromur.blog.bg/nauka/2009/08/21/slivi-za-smet-ili-blogyr-za-kmet-tova-e-vyprosa.383514

(Текстът е поместен на 21 август 2009 г. в 09:50 часа сутринта)

 

http://raykov.blog.bg/politika/2009/08/22/blogyr-za-kmet-zashto-pyk-ne-22-08-09.384095

(Текстът е поместен на 22 август 2009 г. в 12:11 часа)

 

http://kobata.blog.bg/politika/2009/08/22/mogat-li-blogyrite-da-obyrkat-smetkite-na-boiko-borisov.384144

(Текстът е поместен на 22 август 2009 г. в 14:14 часа)

 

Има известни нюанси в написаното от тримата автори. Идеята на Йосиф Йосифов е блогърите да предложат на различните политически партии подходящи кандидати, които да са един вид „блогъри с репутация”, като не изключва възможността да бъде издигнат и независим кандидат в лицето на моя милост – Теодор Дечев.

Тодор Райков и Теодор Иванов не се вълнуват особено от евентуалните партийни кандидатури и съсредоточават вниманието си главно върху моя гръб като потенциален носител на кметското бреме. Тодор Райков е успял да събере цяла колекция от линкове за достойнствата ми (за което много му благодаря), която би отнела доста време на всеки, който пожелае да се запознае с нея в по-големи подробности. Теодор Иванов пък открива биографичната ми справка от сайта ОМДА (доста добросъвестна впрочем,            ако не се брои невярното твърдение, че през 1997 г. съм напуснал БСДП) и я помества в блога си – да знаят хората за кого става дума ...

На 23 август 2009 г., в 17:10 часа, стопанинът на форума „Де зората” – Милен Радев помества в него възторжен отзив за идеята „Теодор Дечев – кмет на София” и „поставя съвсем сериозно въпроса дали пък "Де зората" да не се присъедини или дори да припне няколко крачки напред и издигне този заслужил, обичан, уважаван и повече от компетентен свой член за кандидат-бургомистър на екс-престолния град София?”.

http://www.de-zorata.de/forum/index.php?topic=1035.msg26895;topicseen#msg26895

Неколцина форумци се отзовават крайно положително за идеята, като най-свежо е изказването на Нимбус, който пише:

„На мен пък човекът ми е симпатичен и точно затова не му пожелавам дори кратък престой в гнездото на осите.” (Постингът е от 24 август 2009 г., 14:14 часа берлинско време).

 

Това е на кратко „историята на заболяването”. „Кутията на Пандора” е отворена и името ми вече се развява из Интернет пространството, в качеството му на потенциална кандидатура за кмет на столичния град. След такива мили комплименти и високо доверие от страна на блогъри и форумисти, на мен не ми остана нищо друго, освен да кача цялата тази документация в профила си във Фейсбук (http://www.facebook.com/teodor.detchev?ref=profile ) и да седна да напиша собственото мнение по въпроса.

 

ІІ. За релацията „блогърство - кметуване”.

 

Въпреки дълбокото ми убеждение, че блог.бг е едно доста уютно място с доста толерантни и добронамерени обитатели, смятам, че е ясно на всички, че списването на блог не е достатъчно условие, за да се претендира за кметския стол – било то в София, било то в Голямо Малово ...

В този смисъл, рационален изглежда подходът, блогърите да предложат на политическите партии, някои кандидатури на хора, които им се виждат за подходящи. Нещо подобно е направил Йосиф Йосифов, посочвайки неколцина блогъри като потенциални кандидати от различни партии. Разбира се, имам всички основания да предположа, че господата Иво Беров и Ангел Грънчаров, учтиво ще отклонят подобни номинации, поради очевидната им отдаденост на перото, респективно на клавиатурата, нежели на удоволствието да ръководят почистването на снега по разбитите софийски улици ...

Пак при Йосиф Йосифов се лансира и идеята, че блогърите са в правото си да лансират кандидатурата на независим кандидат. Това е самата истина, но трябва изрично да се подчертае, че е малко вероятно, а и противоестествено някой да бъде кандидатиран за кмет, само защото си списва блога по интересен начин. Принадлежността към блогосферата очевидно сближава обитателите й, но не чак до толкова за да преодолеят политическите си предпочитания. Блогърството само по себе си представлява материализирана склонност към споделяне на информация и лични мнения с много широк кръг от хора, но не и принадлежност към някакво политическо направление. За добро или за лошо „Пиратската партия” в шведския и в германския й вариант още не е доплувала до нашите земи.

Кандидатът за кмет трябва първо да отговаря на разнообразните изисквания, свързани със съвсем не леката му задача. Принадлежността му към блогосферата може да се третира като допълнително достойнство – понякога много голямо, като се имат пред вид нарастващите изисквания за прозрачност и отвореност на управлението. Така беше в случая с избора на Мартин Димитров за лидер на СДС – той имаше качествата да се нагърби с огромната тежест да тегли синята партия извън блатото на безперспективността, а списваният от него блог беше доказателство за готовността му да запознава максимален брой хора с това, което прави и с мотивите, които го движат.

Тук вече е мястото да изкажа една хипотеза от чисто политологическа гледна точка. Воденето на блог, колкото и популярен да е той, никога няма да стане достатъчно условие за номинирането на някого за изборна длъжност. Воденето на блог обаче, може много скоро да се превърне в необходимо и дори задължително условие за подобна номинация. С разширяването на достъпа до високоскоростен, широколентов интернет в България и с постепенното преодоляване на определени психологически бариери при някои социални групи, а да си кажем направо – с преодоляването на задръжките при по-старото поколение, Глобалната мрежа се превръща в първостепенна медия. Неучастието на политик, кандидатиращ се за изборна длъжност в някаква форма на интернет общуване, в обозримо време ще се третира:

- или като признак за НЕ комуникативност и дори за високомерие;

- или като симптом, че кандидатът крие нещо и се страхува от общуване с публиката он-лайн;

- или като признак за ретроградност, архаични нагласи и неспособност за ползуване на съвременни средства за общуване и политическа комуникация;

- или като нежелание да се дава на избирателите своевременна информация за предприеманите от кандидата политически действия.

Вероятно могат да се формулират и други бъдещи тълкувания на нежеланието на политици, кандидатирали се за изборни длъжности, но и тези стигат. Общото между тях е, че всичките ще носят тежки негативи за кандидатите.

Затова, може да се формулира хипотезата, че съвсем скоро общуването с публиката в Интернет ще бъде част от тъканта на индивидуалното участие на политика в обществения живот. Публиката ще предпочита да види неговото собствено присъствие он-лайн и няма да чака „Пи-ар” агенциите да го представят, харчейки безжалостно парите му. Блогърството и / или сродните му форми на он-лайн общуване ще се превърнат в част от битието на хората, които се изживяват като политици и съответно в необходимо но не достатъчно условие за номинация за една или друга позиция.

Политическите партии би трябвало да имат „рецептори”, с които да могат да усетят обществените настроения, чрез оценката на блогосферата към техните кандидати. Политическите партии би трябвало да ценят смисленото списване на блогове от страна на техните повече или по-малко изявени членове, като работа в полза на политическата им кауза.

В този смисъл, дискусията започната от Йосиф Йосифов, Тодор Райков, Теодор Иванов и Милен Радев, съвсем не е лишена от смисъл. И партиите могат да се поогледат, какво става сред собствените им блогъри и целокупната блогосфера е в правото си да обсъжда приемливостта на кандидатури от собствените си среди.

 

ІІІ. Няколко думи за реалната ситуация по отделните партии.

 

Обективността изисква да признаем, че е малко вероятно големите политически играчи да направят своите номинации, взимайки пред вид мнението на блогосферата или на участниците в по-популярни и / или по-многолюдни форуми.

В ГЕРБ живеят с донякъде основателното убеждение, че изборите за кмет на София (за Враца не знам) са спечелени от партията им служебно. Може да се очаква, че номинацията на кандидата за кмет на София от ГЕРБ ще бъде (почти) изцяло прерогатив на досегашния кмет и актуален министър-председател. На г-н Бойко Борисов не са му необходими блогърски препоръки за да си направи номинацията и ние не можем да го виним за това. Просто редът в ГЕРБ е такъв, въпреки опитите на самия Борисов да извади поне малко членовете си от руслото на хипнотичното очакване лидерът да свърши всичко. Достатъчно е да си спомним номинирането на Председател на Народното събрание.

В БСП са заети с проблема за оцеляването на партията. Каквито и анонси да се пускат в публичното пространство – било за „ярка, чисто партийна кандидатура”, било за „широко позната, обществено приемлива кандидатура, резултат на отварянето на партията към обществото”, те всички обслужват в една или друга степен клановите борби вътре в социалистическата партия. Ситуацията при социалистите е толкова печална, че когато се излъчи сигнал за някоя кандидатура, най-често това е опит на вътрешно партиен опонент (да не кажем - противник), да „натопи” някой, който му пречи на политическото бъдеще. По този начин станахме свидетели на номинации на самия Сергей Станишев, на Георги Кадиев и така нататък – все действия насочени към подхлъзване на „другарчето” надолу по наклонената плоскост.

Разбира се, ще се намерят паметливи хора, които да напомнят как след като загуби катастрофално изборите през 2001 г. и класира партията си едва на трето място, след като ужким играеше за първо, тогавашният лидер на БСП – Георги Първанов се изхитри да спечели президентските избори, буквално под носовете на убедения в служебната си победа Петър Стоянов и на съзерцаващия собствената си „харизма” Богомил Бонев. Това е безспорен факт, но се случи в една уникална ситуация, която едва ли ще се повтори скоро. Друго ако не – поне не очакваме пришествието на още някой цар от Иберийския полуостров ...

От сигналите, които идват напоследък от СДС – визирам най-вече изявленията на лидера Мартин Димитров през вестник „Седем” и на Методи Андреев пред вестник „Гласове”, в синята партия хич не им е до частични избори. От една страна в самия СДС, съгласно устава на партията текат избори за национално ръководство в пълния му състав. Сам по себе си, това е достатъчно ангажиращ проблем. От друга страна, при постигнатите изборни резултати, СДС едва ли смята да хвърля каквито и да са по-сериозни финансови ресурси в изборни кампании, пък били те и за кмет на София.

И в СДС, както и в БСП, направените до сега в публичното пространство номинации за кметове на София, целят изключително „качването на кандидатираните на кънки” и пускането им надолу по политическата пързалка. Не могат да се третират по друг начин призивите към Мартин Димитров да се кандидатира за кмет на София, артикулирани в публичното пространство кой знае защо чрез вестник „Седем”. От същия дол дренки е и ироничното предложение на Методи Андреев, Борислав Бориславов да се кандидатира за кметския стол, в качеството му на „висш авторитет” в софийската организация на СДС.

Не е нужно човек да има вътрешна информация или да е голям пророк, за да стигне до заключението, че поне на първо време в СДС ще търсят „линията на най-малкото съпротивление” – да постигнат официално споразумение с ГЕРБ за подкрепа на кандидата на Бойко Борисов. През ум не ми минава да укорявам ръководството на СДС за подобен политически прагматизъм. От тяхна гледна точка, изборният резултат е предопределен, а и „синята партия” (че и Синята коалиция) подкрепя правителството на ГЕРБ в Народното събрание. Тогава, от къде на къде ще се правят излишни движения и ще се влиза в конфронтация с и без това достатъчно опърничав партньор като управляващата партия ? Частичните избори са след две месеца и половина и в СДС очевидно не очакват каквито и да са обрати в обществените нагласи. Затова пасуването изглежда съвсем адекватен подход, който ще спести вътрешно партийни разправии и трошене на и без това оскъдни финансови ресурси.

За ДСБ не се наемам да коментирам в този момент, макар че вероятността там да разсъждават както в СДС не е малка.

По-интересно би било, какво биха направили двете партии от Синята коалиция, ако от ГЕРБ се държат така, както в навечерието на парламентарните избори. Тогава на напълно резонните им предложения за съюзяване по места за избора на мажоритарни кандидати, от ГЕРБ отговориха лаконично, че ще се оправят сами. На всичкото отгоре, ГЕРБ наистина спечели оглушително изборите по мажоритарната компонента. Възниква въпросът, какво ще стане ако СДС, а защо не и други партии, подкрепящи в Парламента правителството на ГЕРБ, решат да предложат подкрепа на кандидата на Бойко Борисов за кмет на София срещу най-просто писмено споразумение и ... получат отказ от управляващата партия !? Отказ, издържан „точ в точ” в духа на предишния отказ за мажоритарните кандидати – от времето преди парламентарните избори. Отказ, издържан изцяло в духа на отказа за създаване на формална управляваща коалиция – от времето след парламентарните избори.

Със сигурност ще възникне неловка ситуация, но тогава потърпевшите ще се оправят някак си със средствата на така наречения „кризисен Пи-ар”. По-важното е, че направеният скромен анализ на намеренията на основните политически играчи на територията на София, практически изключва те да предприемат действия от типа на флиртуване с блогърите, отваряне към интернет общността и други подобни „глезотии”.

Интерес към блогърските инициативи биха могли да проявят по-скоро партии със слаби изборни резултати, но значими каузи на национално и регионално равнище. (Последното пиша без каквато и да е ирония).

 

ІV. Какво би означавало издигането на кандидатура за кмет на София, с подкрепата блог-общността ?

 

На всички, които се интересуват от възможността за осъществяване на проекта „блогър - кмет”, трябва да е ясно, че не може да става дума за кандидатура, подкрепена безрезервно от цялата или почти цялата общност на блогърите. Предостатъчно от тях ще подкрепят партийни кандидати и това ще бъде повече от нормално.

Също така, по никакъв начин не може да се разчита, че кандидатът на блогърите може да бъде избран само от тях. На него ще му се наложи да търси подкрепа по най-различни азимути, от най-различни социални групи, пък и политически сили.

Кандидатурата на блогърите ще представлява най-вероятно интуитивно търсене на кандидат, който да отговаря на елементарните изисквания за нормалност – като дееспособност и почтеност. Това ще бъде търсене, освободено от стандартните предразсъдъци за принадлежност към политическото „ляво” или „дясно”. Последното обаче съвсем не значи, че зад избора на блогърите няма да стои определена, при това доста ясна идейна и критериална подложка.

 

На първо място, това ще е изискването за адекватност на кандидата на общоприетите представи за образователен ценз, професионална подготовка и управленски опит. Тук изискванията със сигурност са доста по-високи от изискванията към кандидатите за депутати. Освен това, изискването за управленски опит има пряко отношение към следващото изискване.

 

На второ място, идват изискванията за адекватност на кандидата към представите на обществеността за елементарна почтеност и непричастност към корупционни схеми, измами и узаконени кражби. За кандидата трябва да има ясни индикации, че при предишните си „отърквания” във властта не се е изкушил да заработи главно и единствено в свой интерес. Такива хора, колкото и да е невероятно има.

 

На трето място, трябва да се отчете, че кметът съвсем не е сам войн, а екипен играч. Той трябва да съобщи на гражданите не само как вижда собственото си поведение и бъдеща работа в общината, но и с кого смята да я върши. Оповестяването на екипа на евентуалния бъдещ кмет, поне на трима – четирима най-близки съекипници, трябва да става в аванс, а не да се съобщава на обществеността постфактум и „без право на обжалване”. Гражданите трябва да имат възможността да оценяват кандидата на две нива. Един път – него самия. Втори път – него, заедно с проекто-екипът му.

 

На четвърто място, може основателно да се предполага, че от кандидата ще се изисква определена политическа умереност и способност да работи с актуалното правителство, актуалния министър – председател и с актуалния общински съвет. Във всеки случай, очакването от блогърския кандидат за кмет ще е да не започва самоцелна конфронтация с изброените институции, на които да започне да доказва какъв е юнак (респективно – юнакиня), да не кажем - бабаит.

Тук е важно да се подчертае следната реалност. София очаква през следващите четири години да не бъде вече третирана като „синьо гето” (изразът принадлежи на министър-председателят Жан Виденов). Софиянци очакват по-голяма част от данъците им да остават в София. Те очакват боклукът им да престане да пътува из Родината, в София да се изгради завод за преработване на отпадъците. Очакват да се реши въпросът със спирането на преминаването на тежкотоварни камиони и „тир-ове” по Княжевското шосе и с построяването на магистрала „Люлин”. Очакват още много резонни и напълно заслужени неща, които обаче общината не може да реши по никакъв начин. Това са въпроси, които могат да се решат само при добронамерено сътрудничество между правителството и столичната община.

Някой би казал, че в такъв случай най-добре ще е да се подкрепи кандидатурата на ГЕРБ и да се приключва дискусията. Медалът обаче има и обратна страна. Безспорно, от гледна точка на правителството и лично на министър-председателя е най-добре в кметския стол да седне човек, подбран лично от него. Тогава на практика ще имаме ситуация, при която кмет ще си бъде министър – председателят, а избраният от народа кмет ще изпълнява функциите на кметски наместник с повишени правомощия.

Подобна ситуация може съвсем да не е лоша за взаимоотношенията правителство – община и да гарантира относителна устойчивост на финансовите потоци към столичния бюджет. Възниква обаче и резонният въпрос, дали евентуалният избор на друг кандидат, който партнира добронамерено с правителството, но има сили да играе ролята на умерен, но постоянен коректив на ГЕРБ-овите партийни интереси в столицата, не би било в по-голяма степен в интерес на гражданите на София ?

Ние всички познаваме добре досегашният стил на работа на столичния кмет. Макар и изключително ярък като политически образ и той имаше своето разбиране за „екипността”. Близките му хора работеха, колкото и както могат, а кметът отговаряше за осигуряването на мощно „пи-ар” покритие, което да гарантира медийният комфорт на общинското управление. Този стил се характеризираше с енергично „подхващане” на всякакви проблеми „ад хок” и с постоянно присъствие на кмета на всички невралгични места. Подобен подход е напълно логичен, когато се знае, че след броени месеци ще има редовни парламентарни избори и кметът ще предприеме поход към министър-председателското кресло.

При новата ситуация обаче е необходим съвсем различен подход. Необходими са кмет и кметски екип, които да се съсредоточат върху работата, без да се вълнуват, че мандатът им е съкратен. Те ще трябва да наваксват времето, загубено в рамките на конфронтацията „правителство на тройната коалиция – Столична община” по много направления, без да очакват големи отсрочки от страна на гражданите и без да подчиняват работата си изцяло на очаквания медиен ефект.

От една страна ще трябва де се осигури определена приемственост в приоритетите на старото и на новото управление, като се държи сметка, че кметът може и да се е сменил но Общинският съвет си е съвсем същият. (За приоритетите на новият кмет и кметски екип ще трябва да стане дума в друг анализ). От друга страна, новият кмет и неговият екип, трябва да придадат подреденост и прозрачност на съществувалия до сега доста хаотичен подход към проблемите на града.

Между другото – ако забележите, че по време на предизборната кампания някой се хвърля срещу кандидата на ГЕРБ „с рогата напред” и атакува безогледно и без мярка политическата му сила, заедно с „политическата икона” на тази сила – министър председателят Бойко Борисов, можете да бъдете абсолютно сигурни, че този кандидат изобщо не се надява да спечели изборите. Той ще участва в предизборната кампания „на олимпийския принцип” или най-вече да руши кампанията на ГЕРБ и да постига други странични, конюнктурни политически ефекти.

 

На пето място, хетерогенността на блогърската общност, предполага и определен политически профил на кмета и екипа му. Каза се вече, че блогърите с ясна политическа партийна ориентация ще подкрепят партийните си кандидати и ще направят каквото могат за да убедят останалите, че идеята за кандидат на пишещото в интернет братство е несъстоятелна. Пак повтарям, че последното ще е вярно, ако единственият критерий за кандидата е да бъде от блог – общността.

Реалната алтернатива е блогърите, които се ангажират в подобна акция да се чувстват като част от тепърва оформящо се движение, което стъпва на защитата на набор от общи ценности, които да се отстояват с умереност, но и с достатъчна категоричност, когато са застрашени. Тези ценности са:

- общодемократични, подчинени на идеята за колкото се може по-хармонично съжителство в рамките на града и за хуманизиране на градската среда;

- екологични и тясно свързани със зачитането на човешкото достойнство;

- свързани с идеята за „доброто управление”.

Тъй като някой би попитал, какво разбирам под „добро управление”, ще заимствам фрагмент от едно много ясно изложение на проф. Тодор Танев:

„ ... във всеки един момент от историята на човечеството това е означавало ефективно, ефикасно и кооперативно управление.

Ефикасно, защото трябва с най-малко разходи да се постигне нужния управленски продукт. Скъпото управление не е добро управление.

Ефективно означава, че се постига по-голям публичен ефект и обществена полза.

А кооперативността (сътрудничеството бел. Т. Д.) дава гаранция, че управлението произтича от повече единици, обхваща общия интерес на по-голяма общност.

21 век обаче дава ново интелектуално предизвикателство към тази формула. И това е връзката с конкретните политики, което обвързване никога не е било толкова голямо, колкото днес. Тези политики са свързани в едно други триединство - това на пазара, държавата и гражданското общество.

Няма политика, която да не е свързана с икономиката или да е неутрална, както няма политика, която да не влияе върху ежедневното битие на гражданина, без значение дали това е политиката на здравеопазване, образование или друга. Затова днес конкретните политики битуват затворени в този триъгълник.

Доскоро шовинистите на някоя от тези три части, имам предвид икономистите, политиците или активистите, твърдяха, че панацеята е в една от тези три форми. Например икономистите твърдяха, че решението е в повече свобода на пазара, а политиците настояваха за повече държава във всичко. Прекомерните свободи обаче водят до това, че не можем да си хвърлим боклука на София, например. Затова говоря за нуждата от взаимен баланс.

Всяка една от тези три големи сфери е добър слуга и много лош господар. Всяка има положителните черти, която другите две нямат, но имат и своите падения. Въпросът е със средствата на гражданското общество и политическата държава да се филтрират негативните последици от прекомерната свобода на пазара, например. Взаимната регулация е съществен момент от доброто управление.” (Препоръчвам на всеки, който има малко повече време да прочете за „доброто управление” тук: http://www.monitor.bg/article?id=114026 ).

Според мен в подобен идеен профил, могат да се впишат хора, които ако използуваме по-традиционната терминология са привърженици на прагматичната социалдемокрация или на по-социално ориентираното крило в християндемокрация или са носители на идеи от сферата на съвременния, по-креативен консерватизъм. При тази доста широко зададена рамка, не става дума за идеен тюрюлю гювеч, а за известен синтез на политически тенденции, който е неизбежен при управлението на мегаполис, какъвто представлява София. Това е идеен профил, при който доминира идеята за умереността в политическите възгледи и в политическата практика.

 

На шесто място, от кандидата подкрепен от блогърите със сигурност ще се изисква не само политическа и / или управленска програма, но и деклариране на един набор от мерки, към които ще трябва да се пристъпи с момента на влизането на кмета и на екипа му в общината.

В нашия случай, по чисто календарни причини, първото нещо, с което кметът и екипът му ще трябва да се захванат незабавно, ако все още „зимата не ни е изненадала”, ще трябва да бъде организирането на почистването на снега. Ако нещата бъдат оставени единствено в ръцете на фирмите, които са ангажирани с почистването награда и имат достатъчно неясни и оплетени договорни отношения със Столичната община, вероятността новото управление да отнесе „с летящ старт” благословиите на софиянци е огромна. Необходима е изключително стегната, почти военна успореднаорганизация на общината, която трябва както да контролира, така и да бъде готова във всеки един момент да мобилизира допълнителни ресурси в случай на възникване на усложнения в ситуацията.

Ако вземем акт от казаното по-горе, не само блогърите, но и всички разумни хора в София очакват от новото управление да въведе един принцип в управлението на града, а именно – да  се пази това, което е направено с цената на вложен труд и финансови ресурси. Това изисква изключително прецизен контрол върху качеството на изпълнението на всички видове работи (особено на строителните), както и недопускане на рушенето на вече направеното, чрез неправилна експлоатация.

Колкото и да не достига мястото за пространни разсъждения, но хората очакват решения за прости наглед, но изключително важни въпроси. Те чакат решение, което да предотврати постоянното запушване на канализационните шахти. Решение има, но то изисква целенасочена работа с близък времеви хоризонт – още следващата зима.

В София трябва веднъж за винаги да се забрани използуването на пясък и кариерни отсявки за ръсене по улиците, ужким за предпазване срещу поледица при снеговалеж. Последиците на подобно ръсене ги откриваме в добрия случай всяка пролет в канавките, откъдето ги изгребват дейците на „временната заетост”. В лошия случай, откриваме тези последици под формата на огромни локви, стигащи до наводнения по време на снеготопенето и първите по-обилни пролетни дъждове.

Алтернативата е организирането на производство на специални гранули от химикали, които не представляват заплаха за околната среда и които при контакт със снега, леда и кишата, предизвикват екзотермична реакция – отделяне на изобилна топлина. Вместо да засипваме града с кариерни отсявки, пясък и огромни количества прах, който да се ветрее на облаци през лятото, просто стапяме снега, леда и кишата до течна фаза, до вода, която мирно изтича в канализацията. Трябва просто да възприемем съответната „добра практика” от държави, които отдавна са забравили за този проблем.

По същия начин бихме могли в обозримо време да се отървем и от омразната солена луга, която унищожава гумите на автомобилите и подметките на софиянци.

Списъкът на „простите”, но изключително важни и като цяло – съвсем не идеологически въпроси е дълъг. Сигурен съм, че всеки блогър има свой „любим” проблем. Тук е и разделянето на децата от кучетата в градинките. Тук е и въпросът за контрола върху кучата популация. Тук е и въпросът за това как да се въздейства върху стопаните на домашни кучета, за да приведат „дефекационните” им и „фекалните” им проблеми в по-цивилизовани рамки. За всички тези въпроси се чакат решения, които най-често вече са измислени и се прилагат на друго място, но на нашенци „не им отърва” да възприемат „добрите практики”.

Така или иначе, обществеността очаква освен програмни обещания, пълни с дълги изречения, започващи с „ще” и едни стегнати и изразителни списъци на бързи мерки, които трябва да бъдат предприети без никакво маене от новоизбрания кмет и екипа му. Тези списъци са тема за друг текст, но не мога да не се изкуша да отбележа поне три въпроса, които са „гноясали” отдавна и решаването на които на практика не иска някакви инвестиции.

На първо място, това е отмяната на всички разпоредби, които на практика представляват въвеждане на регулаторни режими, без за това да е гласуван нарочен закон. Подобна необходимост произтича направо от Закона за ограничаване на административното регулиране. Идентифицирането на зловредната общинска регулаторна самодейност би могло да се извърши много бързо, без да се харчи и лев с помощта на експертите на работодателските организации и на Фондацията за реформа в местното самоуправление, които отдавна – отдавна следят творческата плодовитост на общините в тази насока и периодически публикуват готови списъци.

На второ място, това е стриктното спазване на общоизвестния но масово не спазван постулат, че под „такса” се разбират разходите за предоставяне на административна или някаква друга услуга, а не допълнителни данъци, с които да се покриват едни или други потребности. Тук за София примерът с таксата за строително разрешително е христоматиен и всякакви подобни практики трябва да се прекратят веднъж за винаги.

На трето място, но не по значение и в пряка връзка с написаното малко по-горе, Столичната община трябва да даде пример на страната и съвместно с Министерството на финансите да смени начина, по който се формира размера на печално известната „такса смет”. Недопустимо е да продължава гаврата, при която такса смет се равнява на някакви промили от данъчната оценка на съответните апартаменти, заведения и производствени предприятия. С една дума – това представлява узаконен грабеж спрямо промишлените предприятия, които много често изхвърлят незначителни количества отпадъци в сравнение с великанската такса смет, която им е определена. Необходимо е такса смет да стане функция на обема и теглото на изхвърлените отпадъци. Разбира се, ако се постигне движение по този въпрос, ще трябва да се вземат превантивни мерки срещу възникването на нерегламентирани сметища, където големите „боклуко производители ” да изхвърлят своята смет, за да не плащат нарастналата си такса.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

 

Всичко написано по-горе, преследва две цели. Едната е да обоснове смислеността на идеята, блогърите като специфична общност (или по-точно – част от тях) да номинират кандидатури за кмет на София или на която и да е друга община или кметство в България.

Втората е да се покаже личното разбиране на автора (сиреч на блогъра Дечев) за рамката, в която трябва да се вмести блогърската кандидатура.

Поради постоянния, макар и благовъзпитан и елегантен натиск от страна на други регистрирани блогъри (както и на свободно прелитащи над блогосферата читатели), свеждащ се до въпроса бих ли приел подобна номинация от страна на част от обитателите на блогосферата (в частност – на блог.бг), забелязвам, че съм си позволил дори да включа в текста и някои програмни елементи и идеи за спешни мерки.

Без усукване и политическо кокетство, отговорът на прекия въпрос, бих ли приел подобна номинация е, че бих поел подобен риск, ако в последващата дискусия усетя достатъчна морална подкрепа. (За материалната по-добре да не говорим на този етап, че ме заболява зъб). Моралната подкрепа бих могъл да усетя, чрез коментарите на блогърите и на нерегистрираните читатели под този текст в блога ми. Не бих изпитал ревност ако коментари се правят и в блоговете на инициаторите на дискусията – господата Йосифов, Райков и Иванов. Няма да възразя, ако особено свенливи блогъри си кажат мнението и чрез лични съобщения.

Под особено ценна морална подкрепа, разбирам коментирането на нашата дискусия в личните блогове на подкрепящите идеята и пускането на линкове към този текст, към писанията на господата Йосифов, Райков и Иванов, както и към други текстове свързани с въпроса, които без друго ще се появят по блоговете. Има съвсем прост количествен измерител на тази морална подкрепа – какво излиза, ако напишем в Гугъл думичките „Теодор Дечев кмет”. Всичко друго е суета и разбира се ... лични съобщения.

В случай, че в обозримо време се усети подобна морална подкрепа (блогърът Дечев категорично не възнамерява да се явява на избори само с родата и с приятелите си, колкото и много да се те ...), може да се премине към формиране на съответния, предвиден в закона Инициативен комитет, който да типоса кандидатурата на блогъра Дечев в съответната Общинска избирателна комисия. Ако работата тръгне, надлежно ще може да се потърси подкрепата и на политически сили, които биха приели описаната по-горе най-обща рамка на блогърската кандидатура, както и по-задълбочените изборни концепции, които ще трябва да бъдат произведени незабавно. Между другото – пак с участието на обитателите на блогосферата ...

Аз си мисля, че като даваш вече и своето мнение, дискусията ще се разгори с пълна сила... Дали ще се окажа прав?

Но въпросът е не само в ентусиазма на дискусията, а и в това, доколко идеята среща подкрепа в блогосферата- Както казах в текста - морална, не материална, слава Богу ...

Първанов насрочи частични избори за кмет на София за 15 ноември
След европейските и парламентарните избори за жителите на София и Враца се задава и трети вот. На основание чл. 98, т. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 106, ал.1 от Закона за местните избори, президентът Георги Първанов издаде указ, с който определи 15 ноември за дата на частичните избори за кмет в София и Враца, съобщиха от Прессекретариата на държавния глава.

Както е известно кметът на София Бойко Борисов напусна поста си в края на юли, за да стане министър-председател. Сега временно изпълняващ длъжността кмет на столицата е заместник-кметът по финансите на общината Минко Герджиков, който беше избран с 51 гласа "за" е един "въздържал се". Градоначалникът на Враца Тотю Младенов пък беше избран за министър на труда и социалната политика в правителството на Борисов.

http://www.bcnl.org/doc.php?DID=14

Неговото достойнство е и в това, че съдържа увереността, че щом проблемите на София се познават, то е налице и тяхното постепенно решаване. Има и още нещо - г-н Дечев е доктор на науките и следователно не му липсва и рационалност. Писанията му показват, че е радушен човек: харесвам и използването на приказни похвати. Най-важното е радостта от споделянето - например раждането на сина му. Разбира се, че г-н Дечев, когото не познавам лично, си дава сметка и за още един момент : завистта, че е той, а не е друг блогър.
Според мен номинирането по такъв начин е новаторство.
Съгласен съм да бъде издигната катдидатурата му за кмет, довършващ мандат. Ще направя онова, което той смята за необходима помощ от моя страна. И то с удоволствие.

но смятам, че идеята за кандидат-кмет издигнат от блог-обществото е добра. Честно казано бих подкрепил подобна кандидатура в Пловдив, където живея, стига издигнатият блогър да ми "пасва" като виждания за бъдещото развитите на града. Що се отнася до кандидатурата на господин Дечев, макар, че нямам право да упражня реален глас в София, подкрепям инициативата, защото определено ми харесва идейната му насоченост за справяне с проблемите на града. Пожелавам ви успех!

Аз като гледам това и виждам, че май никого не го интересува тази тема. Намери се някой оттук-оттам човек да каже по нещо и работата пак замре.

евентуалната Ваша кандидатура, г-н Дечев, но считам, че за нейния успех е нужна и политическа подкрепа, не само "блогърска". Както споменавате, "Пиратската партия" още няма сериозно влияние у нас.

Ами, напротив... най-активната, комуникативна, развиваща се част от обществото е ежедневно в интернет. Логично е и от нея да тръгне нещо ново, нещо различно. Явно е, че този механизъм с партийните кандидатури, не по-точно с партийните номинации не работи у нас. Аз лично съм оптимист, но... поживем, увидим!

Да, въпреки че минавам за един от "партийно самоопределящите се" блогъри (което не е точно така: аз съм по-скоро ценностно самоопределящ се блогър!), съм готов да подкрепя кандидатурата на г-н Т.Дечев. И то не толкова за това да правя мили очи някому, а защото ми допадна начина, по който той анализира смисъла на този наистина новаторски начин за издигане на кандатура. Напълно споделям неговия анализ, и понеже, макар че съм "консерватор", силно съм привързан към новите и новаторските инициативи, съм готов да подкрепя г-н Дечев в една негова кампания за участие в изборите за кмет на София. Иска ми се наистина твърде разнообразната и разноречива (слава Богу, че е такава, че не е единодушна!) блогърска общност съвсем съзнателно да проведе такъв един експеримент, та да провери силата и влиянието си. Смятам, че кандидатурата на г-н Дечев е подходяща за да стане обединителен център на една такава наистина оригинална блогърска кампания. Много други мотиви могат да се определят ако човек се постарае повече да вникне в смисъла на тази инициатива, но да не се разпростирам сега.

Та: наистина бих желал г-н Дечев да се кандидатира при тия условия, по този начин, с подкрепата на блогъри(те), да се провери ефикасността на този механизъм и също степента на влияние на блогърската общност върху обществото, което лично за мен е един твърде интересен експеримент. А ми се струва, че моментът и случаят е твърде подходящ една по този начин издигната кандидатура да бъде подкрепена и от различни, по-умни партии, на които не е безразлично отношението на блогърите към тях, ето, аз например смятам, че нищо не пречи Синята коалиция, пък дори и ГЕРБ да застанат зад кандидатурата на г-н Дечев, което ще покаже, че са способни да надмогнат партийния егоизъм и силния ламтеж за власт, което е твърде здравословно за партии, които са на власт - или са около властта. В тази насока виждам още един особено важен мотив да подкрепя по този начин издигнатата кандидатура на блогъра Т.Дечев за кмет на София.

Позволявам си да призова и други по-ангажирани в гражданско отношение блогъри да подкрепят неговата кандидатура. Смятам, че това е полезно и за самото блогърско движение. За консолидацията му около една идея и кауза. За проверка на ефикасността на влиянието му върху обществото. За това да се разбере, че блогърите могат да имат и градивно-позитивно, а не разлагащо, влияние върху развитието на обществения и граждански процес. За мен тия неща са съвсем достатъчен мотив да подкрепя кандидатурата на г-н Дечев за кмет на София в предстоящите избори.

И мога да кажа с чиста съвест, че ще подкрепя една такава кандидатура, колкото и да съм скептично настроена относно успеха на това блогърско начинание.
От "направеният скромен анализ на намеренията на основните политически играчи на територията на София, практически изключва те да предприемат действия от типа на флиртуване с блогърите, отваряне към интернет общността и други подобни „глезотии”".
И още един цитат от постинга, /с извинение за заемките/:
"...от кандидата подкрепен от блогърите със сигурност ще се изисква не само политическа и / или управленска програма, но и деклариране на един набор от мерки, към които ще трябва да се пристъпи с момента на влизането на кмета и на екипа му в общината"
Ами да опитаме, пък да видим какъв ще е резултата!
Успех!

ама вие май много на сериозно се взимате. Блогъри и не знам си какви, хора, които не си отлепят задниците от стола, седейки пред компютрите искат да диктуват живота на останалите, предлагайки един или друг кандидат. Are you kidding me? :)

Ще Ви помоля да не разваляте добрия тон в дискусията. Огромната част от блогърите са хора с професии, които вероятно допринасят за благото на обществото поне колкото вас. Нищо чудно дори и да са много по-полезни от хора със злобарски изблици като вас. Пиша "вас" с малка буква съвсем съзнателно - заслужил сти си го.

Дечев е оставил съвсем свободни коментарите в блога си, което показва, че не му пука от "критикари" като вас. Но вие трябва да се замислите, дали злобата може да бъде мотив за изява, пък макар и анонимно.

Емил Миланов

Няма как, в една дискусия не само може, но Трябва да присъстват всякакви мнения - позитивни, конструктивни, а също и отрицаттелни. Все пак "В спора се ражда истината"...

Тези, които сме за идеята, може , но сме длъжни да включим в Блогрола си текст. Моят е "Да" за блогър кмет на София - д-р Теодор Дечев

Добре идея! Веднага го включвам в блогрола

Аз съм ЗА!

тезата Ви, че кандидатът за кмет първо следва да разполага с политико-експертна визия за своето бъдещо кметуване и допълнително да използва блогуването за популяризиране на управленските си идеи.
И тъй като, по мое мнение, Вие напълно отговаряте на това условие, бих подкрепил евентуалната Ви кандидатура.
Поздрави!

Освен всичко друго, това е повече от ясно, без подкрепата на ББ и Синята коалиция това не е възможно да се случи.
Преди официално да издигне кандидатурата си редно е да бъде сондирано мнението на Бойче.

Пожелавам успех на г-н Дечев!
Достоен кандидат!
Да го подкрепим!

чудесна инициатива - заставам до вас!

Г-н Дечев, с интерес прочетох този постинг и смятам, че чрез написаното Вие показвате, че определено знаете какво се изисква от бъдещия кмет на София (тук имам предвид не само изискванията на управляващите, но и на жителите на столицата, които за мен са най- важните). За мен една кандидатура от блог пространството е смел ход и доста рискован, но пък кой е казал, че не можем да сме смели?! Освен това, имайки предвид,че потребителите на блогове все повече се увеличават, според мен рано или късно на някои от предстоящите избори ще видим кандидат, издигнат от блог-обществото......
P.S. И въпреки всичко дали ще се кандидатарите за кмет или не си остава лично Ваш избор, защото едно такова решение не е лесно.
С най- искрени уважения

МДаа, всеки голям път започва с една стъпка....

Нека си спомним поне за малко какъв е бил градът преди 9 септември. Твърдо "да" за Теодор Дечев!

Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика, магазини, в които не се продава нищо, писатели, които не пишат, избори, в които няма избор, съд, който сам е осъден, кражби, които се наричат привилегии, и привилегии, които се наричат кражби, мачове, за които резултатът се знае, преди да са започнали, и престъпления, които са разкрити, преди да са извършени.
Георги Марков

http://kobata.blog.bg/politika/2009/09/01/vytreshni-izbori.389665

Не се впускайте в такава битка, ще Ви навреди емоционално, ще видите и чуете много неприятни неща и после ще съжалявате....

а и не си струва! Поздрави

Разбирам, че препоръките Ви са съвсем добронамерени. Вероятно сте прави от Вашата гледна точка.

Все пак, решението ми ще е резултат на всичко, което ще получа като коментари от блогосферата през следващите няколко дни. Между другото, погледнете тук:

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,1035.0.html

Това са две доста интересни форумни странички, струва си да се прегледат.

... е направил инвентаризация на първите дванадесет дни от дискусията:

http://kobata.blog.bg/politika/2009/09/02/teodor-dechev-pyrviiat-blogyrski-kandidatkmet-ili-dvanadeset.390416

Боже, кога е изминало това време !?

От известно време и аз си задавам този въпрос, но на рождения си ден...

Харесва ми рационалното Ви мислене. И преди съм коментирала под Вашите постинги.

Смятам обаче, че трябва да си дадете точна сметка, че първо се чисти градината, /а,аааа, да,преди нея бунището/, тя се плеви, полива, копае, тори и още и още работа, която е непосилна за сам човек и чак тогава се засажда розата, която всички искат да я видят "хванала се", пораснала, отгледана и дала цвят, който да радва очите и душата.
Внимавайте! Човек с опит, образование и мислеща личност сте. Ще Ви пусне ли някой сега вътре, зад стобора, макар и да е нясно за добрите Ви подбуди и намеренията да се справите с черната работа?
И ако Авгиевите обори не са били почиствани 30 години, нашата градина, колко дълго не е била чистена, според Вас, приятелю? Този отговор е крайно разтеглив и е различен, също така изненадващ като констатация, получаван от приятели и близки, за които съм имала изключително високо мнение.
Но....с Бога напред! Да се молим за Вашето мъдро решение, Неговата силна подкрепа и поддръжката на стотици и стотици блогери, приятели и всички, които не сме апатични към онова, което е и има да става.
Ваша: Ейен

моите препоръки от 26 и 27 са абсолютно добронамерени. Цялата каша, която е в момента според мен не благоприятна за да се спусне човек в нея. Защо не помислите и върху варианта да се кандидатирате след две години, тогава блогърското движение вероятно ще придобие още по-голяма сила и съответно повече поддръжници.

а ако след две години положението е същото и някой каже "Дайте да изчакаме още две години"..., и ако това се повтаря, както става с парламентарните избори... Ще се оправим ли някога? Трябва да се действа на момента, сега...

... абсолютно добронамерени. Те не са и лоши - Авгиевите обори свършване нямат. Но в крайна сметка ще взема решение, след като изслушам съветите на всички, които се обадят.

колко са общо блогерските кандидатури за кмет.

ами, засега няма такива. Просто водим диалог по темата.

групата във Facebook:

http://www.facebook.com/group.php?gid=126205608521&ref=mf

И нищо да не стане - поне ще преброим пилците и нашият кандидат ще стане разпознаваем.

http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/09/08/teodor-dechev-kmet-na-sofiia-zashto-ne.393507

Смятам ,че това невероятно добро начинание!Хубаво е някой наистина да се напрегне и направи нужното за столицата ,а защо да не е човек който е издигнат по този начин!

Demograph.blog.bg

Давам си сметка , че нямам право да давам съвет , затова изказвам само мнението си.
За мен заемането на такъв пост е много отговорен акт.Не се съмнявам в искрените ти намерения и активната ти гражданска позиция..Освет теси фактори обаче , има и много други , които биха осуетили и напарвили невъзможни твоите намерения.Политическия елемент е много силен и натиска отвън понякога е този , който завърта на 360 градуса добрите намерения.
Считам , че и сега това което правиш , не е малко.Помисли за цената , която ще се наложи да платиш в чисто човеешки план.Сеутата понякога може да е измамлива.Поздрав!

Това ще е смело начало и познаваемо име....за една евентуално друга надпревара.

Този ангажимент /за софийски градоначалник/, предполагам, вече е определЕн за определЕн човек. Дали и Вие мислите така?

И най-големият път започва с една, единствена стъпка...

Търсих обединяващо звено между тези, които подкрепят кандидатурата ти. Като че ли най-голямата допирателна между тях е войнстващия антикомунизъм и русофобията. Може да съм сгрешил, разбира се.

Теодор Дечев - кмет. /Чудесен си!/
Славимир Генчев - зам. кмет, културолог.

Другите не познавам, но моите адмирации към иницативата. :)))

Знам,че на този етап това е нереалистично и утопично начинание,но едно от нещата за които и аз започнах да пиша в блог.бг е сигурността ми,че това ще е пространство,което ще определя политиката и общественият живот в страната и до десет години изборите и решенията ще се решават в нета!Добре е да се стартират и подкрепят такива инициативи,за да може в движение да се учим и използваме неподозираната сила /виртуала избра Обама за президент/и възможностти на колективния ум ,за да може това да стане реалност!

За нови измерения и приложения от виртуалното пространство. Сигурна съм, че ще дойде време когато всичко ще се прави от тук, даже и лидерите в политическия живот ще се убедят, че световната мрежа има ясни позиции и намерения, само че за да е наистина успешна тази тактика - трябва регистрациите да са идентифицират по данни от лична карта , за да удостоверяват истинската същност на човека стоящ зад своята трибуна и даваш своя глас и мнение, както и отправящ зов за помощ и апел за някаква кауза.
Поздравления ! Подкрепям ви !

Не бива да се пропуска възможността за почтено състезание на кметските избори.Аз отдавна исках някой професионалист- политик да се ангажира с тежката отговорност за управление на столичния град
Г-н Дечев,мисля,че сте подходяща кандидатура за очертаващата се тежка битка за отговорния пост.Жела Ви успех и Ви подкрепям!:)

Господине- глdсувам за вас!!!
Моля направете възможното за кампанията си. Иначе ни чака ...Фандъкова!?!

Естествено като човек,живеещ в 21 век не мога да отрека силата на виртуалното пространство,но не трябва да се подценява и реалния живот.Именно в този живот Г-н Дечев не е човекът,за когото го мислите.Той е егоцентричен,нескромен и най-важното,той е човек,който не зачита никакви човешки правила за поведение.В момента,когато той не притежава особени права на управление държанието му към обикновените хора е надменно,неуважително и меко казано вулгарно.Да ни пази Господ,ако някой ден му се дадат подобни управленски правомощия.

... да не трия коментари.Какъв съм в отношенията си с останалите хора, как се държа със съседите си, какъв съм в личния си живот знаят хората, които живеят около мен и с мен, знаят колегите ми, знаят ако щете и търговците на пазара "Красна поляна", където си купувам зарзават.

Анонимните дописки и доноси нито могат да ме разстроят, нито да ме разколебаят, нито да ме демотивират. Поел съм определена отговорност пред хора, които идключително уважавам - хората от блог-пространството, които са ме номинирали и ще си изпълня поетите ангажименти - ще има блогър кандидат за кмет с програма, с визия и с ясна идея за приоритените действия в София.

Честитя на всички блогъри успешния избор на техния кандидат-кмет на София! От името на анонимните искрено се надявам тази кандидатура да бъде поредния неудържим порив на Г-н Дечев за медийна изява и нища по-сериозно!

Това ще бъде много голяма грешка. Ще разконцентрира и противопостави. Нека политическите сили решат сами. Мисля че и без тях ще съмне:)

както казват граничарите ,на полосата има "ситуация " действайме !!!!
само че в доста от случаите ни е необходимо "куче".
Най -верният приятел на човека ,за разлика от една друга версия за този приятел/ едно куче го носи -бутилка водка/
Да си припомним граничарите обикновено действат по двойки ,една друга комшийска поговорка гласи че сам човек е само за кинеф , а за да стане кмет поне да не е сам. ако му трябва втори ,има моята подкрепа но нека схоластичните проблеми на недоразумението Борисов да не ги преекспонира-един пример ,до детска градина има съществуващ пчелин с над 10 кошера ???????? какви кучета какви пет лева !!!!!!!А за таксите ,цял доклад има вече на Световната банка ,ама никой не пита недоразумението Борисов за констатациите в него,а слушат неговите глупости че докарал пари от ЕС ,като чели не сме си платили членски внос от 720 млн . още на 01.01.2009г.

http://emilrogov.blog.bg/politika/2009/09/29/teodor-dechev-kandidat-za-kmet-na-blogyrite.406037

Миналият път те подкрепих и пак бих го направила. Поздрави!!