07 септември 2011 г. Встъпление на Явор Дачков. Пресконференция на екипа на Алексей Петров и Николай Георгиев за мораториум върху незаконните и противоконституционни дейности на политическите партии. 67 години стигат !

В началото ще си позволя няколко въведителни думи към тази пресконференция. Ще започна с цитат от премиера Борисов, който пред Нова телевизия обясни как се е стигнало до номинацията на г-н Плевнелиев за кандидат президент на ГЕРБ. Цитирам:
 

"Преди два месеца някъде на път за Перник се возеше с мен и Росен Плевнелиев, тогава му казах, че може би ще ми потрябва за президент."
 

Когато чух това простодушно признание се сетих за един друг кадрови избор на премиера, направен из пътищата на България. Става дума за вече бившиата министърка на здравеопазването Ана-Мария Борисова. Пак ще цитирам дословно премиера, който тогава обясни, как я е избрал:
 

"Г-жа Анна-Мария Борисова я намерих и се срещнах с нея там, преди Търново, на един Разклон. Поговорих с нея около половин час и горе-долу разбрах какво мисли."
 

Всички знаем какъв беше резултатът от този избор и до каква пълна катастрофа е доведено здравеопазването ни днес. Начинът по-който се прави опит Росен Плевнелиев да бъде назначен за президент е поредното доказателство за катастрофиралия политически модел у нас. Трагедията ни е, че вместо всеобщо възмущение, този факт предизвика всеобщо медийно одобрение. В деня на номинацията на Плевнелиев по-големите медии се държаха така, сякаш вече е избран за президент.
 

Разбира се това бе гарнирано с услужливо социологическо проучване според което Росен Плевнелиев е такава скъпоценност за Българите, колкото е и панагюрското съкровище. Когато гледах вечерните новини в неделя се чудих как изобщо сме могли да живеем без него, докато е спял по немските гаражи. И затова, разбира се Плевнелиев няма вина. Вина имат онези журналисти, които за да се сложат на властта, са готови да изгубят чувство и за най-елементарна мярка ивкус.
 

Нещо по-лошо: Репортажите за номинацията на ГЕРБ и последвалата масова рекламна кампания имат за цел да ни внушат, че изборите са излишни. Росен Плевнелиев и Маргарита Попова печелят още сега, защото са много добри, а са много добри, защото лично Бойко Борисов ги е избрал. Дори не си бяха направили труда за някакъв формален форум на управляващата партия на който поне формално тези кандудатури да бъдат издигнати от името на някаква общност. Всичко това няма нищо общо нито с демокрацията, нито със здравия разум. И понеже днес се навършват сто години от рождението на диктатора Живков ще си позволя да припомня, че този начин на управление катастрофира тежко преди двадесет години. Ще катастрофира и сега, колокото и здраво да се държат юздите на медиите.
 

Проблемът обаче е по-дълбок и той е свързан с общата несъстоятелност на българските политически партии и техните елити. Бойко Борисов бе избран, за да ги накаже, но вместо това той започна да върши всичките им грехове и се опита за две години да направи онова, което те направиха за двайсет. Това именно създава усещането за липса на алтернатива, което е измамно.
 

Преди месец в едно свое интервю за вестник "Труд" бившия американски посланик у нас Джеймс Пардю каза, че българската политика е театър, а политиците ни се правят на бабаити, но реално не вършат нищо. Струва си да помислим и развием това наблюдение. Работата е там, че политиците ни, много често обичат да се договарят зад сцената, на която иначе го играят като непримирими врагове. Погледнете сделката между Борисов и Доган. Това управление не само, че не потърси сметка за корупцията на лидера на ДПС, но му позволи да изгради цяла медийна империя и то с държавни пари. На много места ДПС и ГЕРБ си сътрудничат в предстоящите местни избори.
 

Въпреки, че в ДАНС имаше доклад за 14 корумпирани министри от кабинета на Станишев срещу никой от тях не бе направено сериозно разследване и не бе внесено истинско обвинение, което да издържи в съда. Нещо повече - ГЕРБ се прегърна с един от най-емблематичните червени кметове - варненския Кирил Йорданов. Пак личен избор на Бойко Борисов. Не случайно БСП издигна кандидат, който трудно би мобилизирал дори твърдия електорат на партията, камо ли да мисли сериозно за победа. Това също мирише на договорка.
 

Да не говорим за сините, които направо решиха да подарят президентството на ГЕРБ със своята номинация, и с последните си разправии. Иван Костов се съюзи с Яне Янев. Само допреди месец от ДСБ наричаха РЗС партия на октопода, създадена в подземията на ДС и дори не искаха да сложат подписа си под общо искане за вот на недоверие към правителството. Преди време Янев бе обявил Костов за един от най-големите крадци на прехода. Днес Янев подкрепя кандидата за кмет на Костов, а Костов подкрепя кандидата за президент на РЗС.
 

От друга страна в СДС решиха да реанимират всички мутри, заради които от синята идея се отвратиха два милиона души. Знакови фигури от клиентелата на СДС, възкръсват за нов политически живот. Всеки може да се договори с всекиго и по този начин политиката губи смисъла си. Мнозина усещат, че на това трябва да се сложи край, но не знаят как.
 

Моето убеждение е, че информацията е първата серпиозна стъпка в това отношение. Не може да се каже, че ние българите правим информиран избор, докато не знаем какво правят зад кулисите, актьорите, които избираме на сцената. Тази информация често е свързана с конкретни престъпления, които така и не стигат до съдебната зала.
 

Мисля, че ще бъде много добре, ако завесата, която пази толкова много тайни на прехода бъде поне малко повдигната и в дните до края на тази кампания се разкажат конкретни факти за истинския живот на конкретни български политици, които свикнаха медиите да им служат единствено за реклама. В този смисъл тук съм в качеството си на журналист, който ще помага истината за корумпирания политически елит да излиза на яве.