Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2012 17:52 - Националният популизъм срива македонската държавност - I
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 2863 Коментари: 1 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Помесетният по-долу текст излезе в брой 12 на вестник "Свободен народ" под заглавието "В Македония всичко е наопъки". От чисто редакторска гледна точка това заглавие е по-атрактивно, но от съдържателна гледна точка, подчертаването на катастрофата, пред която е изправена републиката в Повардарието е повече от уместно. Затова, тук запазвам оригиналното заглавие. Още повече, че то е замислено като първа част от поредица материали, посветени на темата.

НАЦИОНАЛНИЯТ ПОПУЛИЗЪМ СРИВА МАКЕДОНСКАТА ДЪРЖАВНОСТ – I

Теодор Дечев

Твърде много хора изразяват удивлението си от странната, упорита и саморазрушителна политика на управляващите в Р. Македония. За всеки здравомислещ човек е ясно, че македонската държавност е поставена на върхово изпитание. За разлика от Сърбия, която би могла да разчита на нещо ако остане извън ЕС, Р. Македония се нуждае от подкрепата на могъщ съюзник, както за гарантирането на националната си сигурност, така и в интерес на социалното, регионалното и инфраструктурното си развитие.

Сякаш за да покажат, че са чисти българи, македонските политици заеха позиции, противоречащи на всякаква логика. Поведението на правителството на Никола Груевски, гарантира единствено тоталната международна изолация на страната и изпускането на всички възможни „последни влакове“ в европейската политика.

Обективната истина е, че македонските управници попаднаха в капана на собствената си предизборна хитрост и безскрупулност. Когато през 2008 г., в страната бяха проведени предсрочни избори, поради провала на всички форми на евро-атлантическа интеграция в Р. Македония, управляващата върхушка около премиера Н. Груевски беше изправена пред избор. Управляващите трябваше да изберат между това да си осигурят абсолютно мнозинство, без значение какво ще струва това и възможността да заемат позиция, която да им позволи да принудят опозицията поне частично да сътрудничи при решаването на ужасяващо тежките международни проблеми на страната.

Н. Груевски избра първия вариант. ВМРО-ДПМНЕ игра твърдо и обяви, че няма да прави никакви компромиси с „идентитетот“, без значение дали става въпрос за членство в НАТО или в ЕС. Груевски остави защитата на евроинтеграцията и на членството в НАТО на опозицията, водена от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) - партията на бившите комунисти и на замогналата се номенклатура. До СДСМ в опозиционния съюз бяха либералните формации, които по същество също са филизи на македонската секция на бившия Съюз на комунистите в Югославия. Опозиционната коалиция „Слънце – коалиция за Европа“ прие „подаръка“, заложи на интеграционната риторика и ... загуби.

В Р. Македония всичко е някак си наопъки – преките наследници на бившите комунисти от СДСМ се идентифицират със синия цвят, докато ратниците за промяна на системата от ВМРО-ДПМНЕ са обагрили символиката си в ярко червено. Разбира се, синият цвят не е взет на заем от знамето на ЕС, а подсъзнателно внушава сърбофилията и юго-носталгията, на която разчитат от СДСМ. Във ВМРО-ДПМНЕ пък най-безскрупулно злоупотребяват с цвета на националното знаме.

Пак на пръв поглед нелогично, борците за промяна на системата, заложиха на националистическата риторика, а наследниците на старата номенклатура се вереха и кълнеха в НАТО и най-вече в ЕС. Всъщност, в концептуален план и двете основни политически сили сред славяноговорящото (всъщност – българоговорящо) население, изповядват една и съща доктрина – македонизъм от най-чиста проба. След оттеглянето на Любчо Георгиевски и на Доста Димовска (Бог да я прости!) от ръководството на ВМРО-ДПМНЕ, от позициите и от риториката на „антикомунистите“ изчезна всякаква добронамереност спрямо България. Груевски така категорично се разграничи от Любчо Георгиевски, че изостави и неговата реалистична, добронамерена и прагматична политика по отношение на България.

Ако трябва да търсим някаква разлика в македонизма на ВМРО-ДПМНЕ и на СДСМ, тя би се открила във факта, че СДСМ изповядва по-старата версия, лансирана на времето от Новакович и сръбските му съмишленици. ВМРО-ДПМНЕ вече е отишло „напред“ в националното митотворчество и стои на позициите на „автохтонния македонизъм“. Иначе казано, хората около Н. Груевски са прегърнали идеята, че днешните жители на Повардарието са преки потомци на Александър Македонски, че македонският език е най-древния в света, а бялата раса произхожда пряко от прародителите на партийниия елит на ВМРО-ДПМНЕ.

Тази безсмислица отдавна се е превърнала в универсален инструмент за манипулиране на общественото мнение, за създаване на чувство на изключителност сред македонското население и за противопоставяне срещу двата „демона“ и македонски мъчители – България и Гърция.

Политическото ръководство на Р. Македония си играе с огъня в буквалния смисъл на думата и не само, че не желае да тушира конфликта си с Гърция във връзка с безсмислените си претенции върху (почти) цялата антична история, но го разгаря методически и последователно. Едновременно с това, срещу България и българите се разпалва своеобразна расистка истерия. Българите видите ли са потомци на татарите, а благородните македонци са се пръкнали направо от най-добрите бойци от фалангата на Филип Втори и сина му Александър.

На публиката се предлага тезата, че македонската земя е най-ценната на света и затова за нея се лакомят всички велики сили, плюс крадливите съседи от България и Гърция. Неспособността да се отговори на елементарни политически критерии за членство в НАТО или в ЕС се „продава“ на политичекия пазар като чиста проба патриотизъм и градивен национализъм. С една дума, Груевски и ВМРО-ДПМНЕ още преди четири години заложиха на борбата за политически монопол върху „идентитетот“ и това ги задържа на върха.

Проблемът на македонците обаче е там, че докато наивно гълтаха дрогата на „античния македонизъм“, Р. Македония безнадеждно пропусна безценно време за европейската си и атлантическа интеграция. Едновременно с това, безнадеждно беше проиграна всякаква възможност за установяване на търпимост съжителство между албанското население и славяногласните (българогласни) македонци. Въпреки прословутите Охридски споразумения, Р. Македония е дълбоко разделена и няма никаква надежда за избягване на федерализацията й.

Албанците преживяват не само бурен демографски растеж, но и кипеж на националното си чувство, който може да се сравни само с българските емоции от времето на Раковски и на Апостола. Впрочем, има доста свидетелства, че албанците в Македония изучават старателно ... българската история, защото я имат за нещо като пътеводна звезда. И наистина, малко повече от век след кипежа на българското възраждане, албанците искат да направят същото. Вече видяхме раждането на Р. Косово – нещо като албанската Източна Румелия. Въпросът за кантонизацията или федерализацията на Р. Македония, тоест за дележа й между македонци и албанци вече се поставя открито от местните албански политици – ребром и без каквато и да е куртоазия.

Така, изпреварвайки във времето сегашното българско популистко управление, управляващите в Македония направиха чудеса за да останат на власт и създадоха най-добри условия за разпадането на македонската държавност. Албанската перспектива на някогашната „Спорна зона“ в Македония е ... БЕЗспорна, а изолацията на Р. Македония от ЕС се вижда дори и от Луната – изконна македонска територия, както ни е известно.

Най-лошото е, че никой не дава гаранции, че обсебеният от македонизма македонски политически елит (бил той вапцаният в червено „античен македонизъм“ или оцветеният в синьо сърбофилски македонизъм) е способен поне да избегне разпалването на въоръжен конфликт между Вардара и Охридското езеро. Никой не може да даде гаранция, че играта на политика за вътрешна консумация между двата полюса в Р. Македония няма да докара тежки беди и на съседите на скопската държава.





Гласувай:
10
0



1. sande - Прекрасен анализ, г-н Дечев! Поздравления!
08.01.2013 13:51
Казват, че когато Господ реши да накаже някого, първо му взема акъла.

Нормалният разум бледнее и замръзва в потрес от безумните еквилибристики на тесния кръг от управляващите в Скопие.

Новата и неукрепнала, неутвърдена все още държавица около бреговете на Вардар тръгна вместо напред по европейския път, отпердаши назад към Античността и Александър Македонски като метафора на търсения така упорито митичен идентитет.

На площада в Скопие се докара античната и по-нова история на Македония като нагледно приложение на македоннистките догми.

Това е равно на фашизъм.

Никак не е за поценяване това брутално и безскруполно в своето високомерие поведение.

Но да не бъркаме продажническите власти с народа на Р Македония. Той е стреснат, объркан, уплашен, ошашавен.

Към народа на Македония трябва да се обръщаме. Към нашите поробени братя. Докога ще носят орисията на ярема?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3623086
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33626
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев