Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2007 22:43 - В очакване на завръщането на "зелените".
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 12974 Коментари: 35 Гласове:
0




                                                                                                        

Предложеният текст се отличава със значителна многословност и протяжност. Предварително се извинявам на всички, които не обичат дълги текстове, както и на всички, които предпочитат разделянето на дългите текстове на няколко части. Въпреки всичко, предпочитам този текст да си остане цял и на едно място. Също така моля читателите си да прочетат и бележките, към които в текста има отправки с цифри. Мисля, че си струва J

 

На всички колеги от периодичния печат, които обичат да си взимат едно – друго от блогосферата, напомням, че текстът е на разположение на всички, но всякакви съкращения и промени могат да стават само със съгласието на автора. Мисля, че това е съвсем скромна претенция J

 

В ОЧАКВАНЕ НА ЗАВРЪЩАНЕТО НА „ЗЕЛЕНИТЕ”

 

На фона на нестихващата вакханалия на новосъздадени регионални, регионално – клиентелни и всевъзможни пишман бизнес – партии, в страната назрява събитие от особена важност за националния политически живот. На път е новата зелена партия. Към днешна дата в България се изписаха реки мастило за липсващите десни и за липсващите леви (всеки установяваше липсата на истински консерватори, на истински християндемократи, на истински либерали, на истински социалдемократи ...), но някак си никой не се досети да попита за липсващите зелени. Обективно погледнато, от съществуващите европейски партийни фамилии, най-многозначително беше (и продължава да е) отсъствието на каквито и да са зелени от българския Парламент.

Някой би казал, че е странен фактът, че в България промените започнаха точно с действията на еко-активистите през лятото и есента на 1989 г., а след това зеленото движение се маргинализира тотално. Всъщност, в този развой на нещата няма нищо странно – събитията се развиха напълно закономерно.

В навечерието на падането на Берлинската стена, „екологичната опозиция” на властта имаше почва за развитие по няколко обективни и субективни причини. От една страна, реално се бяха натрупали болезнени проблеми, свързани с околната среда. Обгазяването на Русе, проблемите в Куклен (запомнете това име, ще се върнем към него след малко...), редица други тежки случаи на замърсяване бяха подгряли общественото мнение, доколкото може да се говори за такова в едно тоталитарно общество.

От друга страна, „екологичното дисидентсво”, независимо, че си беше една достойна позиция, все пак можеше да се класифицира като най-безобидната форма на противопоставяне на режима по „скалата на Политбюро и на ДС”. Никак не е случаен фактът, че между първия свободен митинг на площад Св. Александър Невски и втория такъв, беше разпространено обръщение на новото ръководство на БКП до първичните партийни организации, в което се поставяше много сериозно ударение на разликата между хората „поставящи градивно сериозни екологични проблеми” и „опасни групи с деструктивна нагласа”, към които бяха на бърза ръка причислени членовете на „Подкрепа”, на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) и някои дейци на възстановяващите се политически партии.

По онова време, първичните партийни организации бяха организирани на първо място по месторабота, пък чак след това на териториален принцип и текстът на въпросния махзар стигна и до нас – „простите безпартийни”. Специално в предприятието, където работех аз, призивът да се внимава и да се разграничават „добрата” от „лошата” опозиция беше прочетен от младия ни и амбициозен партиен секретар направо по радиоуредбата. Човекът сподели „познанието си” с цялата колегия в проектантския институт (1).

Беше много по-опасно да декларираш, че се бориш за човешките права, отколкото да боравиш с екологичната тематика. Въпросът за човешките права беше превърнат в приоритет на американската външна политика още от президента Картър и ръководството на БКП имаше тежка алергия към тази тема. Непосредствено преди да настъпи „есента на промените” през лятото на 1989 г., беше проведена истерична кампания срещу неколцина дейци на НДЗПЧ, за съществуването на което публиката едва ли щеше да разбере ако заклеймяването не се беше „опнало” на цели страници от партийния официоз „Работническо дело”. Жертвите на тази оркестрирана истерия бяха Илия Минев, който беше демонизиран като „бивш легионер” и поетът Петър Манолов, чиято вина се изчерпваше с това, че пишел упадъчни стихове „за чекмедже”, а пък Държавна сигурност си беше дала труд ... да прочете каквото е намерено в чекмеджето.

За сметка на това, екологичната опозиция можеше при относително по-ниско ниво на риска да организира подписка насред центъра на София срещу един спорен водоснабдителен проект. (2) Въпреки употребеното насилие над активистите на „Екогласност” в градинката пред Военния клуб, известна тогава като „градинката пред Кристал”, след избухналия шумен скандал (тогава в София течеше световен „Екофорум”) на 03 октомври 1989 г., беше проведено шествие до Народното събрание за връчване на петиция срещу споменатия по-горе водоснабдителен проект, включващо не по-малко от 3000 души. Несъмнено, участието в шествието изискваше значителна смелост, но все пак то се проведе, а петицията беше внесена в Народното събрание. Ако на членовете на НДЗПЧ им беше хрумнало да внесат някоя петиция във връзка с нарушаването на каквито и да са човешки права (тогава имаше нарушени доста такива – и на българи и особено на турци), нещата щяха да се развият съвсем другояче. Ако вземем назаем няколко стиха от поезията на прочутия партиен поет Орлин Орлинов - „разговорите с тях щяха да бъдат страшни и кратки”. (Стихът е от прословутата „Ода за СССР”). Тези, които се съмняват в обективността на последното съждение, могат да се поинтересуват, колко време са успели да протестират хората от групата на Едуард Генов, издигнали лозунги срещу агресията в Чехословакия в центъра на София. Прибрали са ги буквално за минути.

 Екологичната тема започна да изчезва от политическия дневен ред на българското общество още след първите няколко пленарни заседания на Великото народно събрание, на които тогавашният лидер на „Екогласност” – Петър Слабаков занимаваше цяла България с проблемите на натрупването на арсен в утайките на язовир „Тополница”. След това настъпи поредица от драматични събития, при които публиката забрави за околната среда, а и еколозите – „Екогласност” и Зелената партия не се оказаха сред печелившите политически формации.

Изборите през 1991 г. изпратиха и ПК „Екогласност” и Зелената партия в тежка, извънпарламентарна опозиция (3). На тези парламентарни избори ПК „Екогласност” беше в състава на СДС „Център”, заедно с БСДП, Демократическа партия (със седалище Пловдив и лидери Венцислав Бъчваров и Илия Кожухаров) и с АСО – „Независими” (тогава с лидер Недялко Йорданов, по-късно председателствани от Любомир Стефанов). Зелената партия беше във формацията СДС „Либерали”, заедно с Федерацията на клубовете за гласност и демокрация (с лидер Петко Симеонов; малко след изборите през 1991 г., ФКГД се преименува на Българска партия „Либерали”) и с Демократическа партия – Консервативен сговор (с лидер Стефан Стоянов).

Така наречените „СДС-та с тирета” получиха по-малко от четири процента на изборите и „изпаднаха в Б група”, заедно с тогавашните БЗНС „Единен” и БЗНС „Никола Петков”. По този начин повече от 15 процента от гласовете на избирателите, (тук включваме и близо трите процента, получени от двете монархически формации – Федерация „Царство България” и Коалиция за Търновска конституция „Свобода”), бяха преразпределени между СДС, Коалицията на БСП и ДПС, които влязоха в Народното събрание.

Масовият спад в индустриалното производство и затварянето на редица промишлени предприятия, характеризирани от някои автори дори като „деиндустриализация”, съвсем свалиха от дневния ред на обществото екологичните проблеми. „Деиндустриализацията” доведе до „решаване по естествен път” на екологични проблеми, които десетилетия бяха тормозили хората в различни региони.

Особено картинно описваха случая с река Янтра, която беше изключително замърсена от промишлените предприятия, работещи в границите на водосборната й област, особено в Габрово и Велико Търново. Тогава Янтра беше оприличавана на известната река от приказките, която пристигала постоянно в различен цвят – една след друга идвали червената река, синята река, жълтата река, златната река, черната река ... Задачата на героинята от приказките е била да се натопи в „златната река”, преди да дойде „черната река”. В българската реалност до 10 ноември 1989 г., Янтра досущ приличаше на въпросната река от приказките, с тази разлика, че „златната река” все не идваше за сметка на „червената”, „синята”, „жълтата”, а също така и на „виолетовата”, „кафявата” и пр. (Какво да се прави – в текстилната промишленост се използуват всякакви бои, а и другите индустрии правеха каквото можеха за приказния образ на реката). С промишления колапс след 1990 г., „приказният период” за река Янтра приключи и през 1995 – 1996 г. в нея вече дори имаше риба ! За какви екологични проблеми да говорим.

Събитията след 10 ноември 1989 г., доведоха и до спирането на едно от производствата, които се нареждаха сред най-страшните рушители на околната среда – добивът на уранов концентрат по т. нар. „сондажен способ”. При този метод се извършват дълбоки сондажи до пластовете, където има уранови орудявания и се нагнетява концентрирана киселина, която разтваря ураносъдържащите минерали. След това полученият „коктейл” се изпомпва и от него се получава концентрат. Новите геополитически реалности и спирането на износа на необогатен уран от България за СССР и впоследствие за Русия, сложиха край на това екологическо бедствие, което се беше разпростряло в Тракийската равнина.

Пак в рамките на резкия срив на промишленото производство, беше намаляло потреблението на електроенергия и нямаше необходимост от строеж на нови енергийни мощности, които да доведат до увеличаване на емисиите на въглероден двуокис, въглероден окис и на серен двуокис в атмосферата. Икономическата криза направо „взе хляба” на зелените формации.

Най-фрапиращият случай, който илюстрира перфектно случващото се с екологичените проблеми и общественото мнение е промяната в обществените настроения в населеното място Куклен – Пловдивска област. Непосредствено около десетоноемврийските промени, Куклен беше едно от местата на „високо напрежение” на екологична основа. В Куклен работеше (и продължава да работи) комбинатът „Агрия” - предприятие за производство на средства за растителна защита (разбирай всякакви отрови и пестициди). В навечерието на 10 ноември 1989 г. и особено след свалянето на Тодор Живков, с Куклен и с „Агрия” бяха свързани някои от „най-високите октави” в изобличителния патос на еколозите по отношение на античовешкото безгрижие на социалистическата държава спрямо здравето на хората.

Бяха изнесени данни за зачестили раждания на деца с малформации, по телевизията бяха излъчени редица репортажи, изобличаващи безхаберието на „компетентните институции”, оставили хората от Куклен на произвола на „отровителската дейност” на „Агрия”. У нас хората казват – „всяко чудо за три дни, голямо чудо - девет”.

Дискусията около „Агрия” затихна окончателно в края на 1991 г. Нито потърпевшите жители на общината, нито доблестните журналисти вече си спомняха за завода – злодей. Подобно на много други случаи, отново се потвърди истината, че най-мощната обществена организация в България (макар и нерегистрирана официално) е дружество „Къса памет”...

Какво беше изумлението на малцината помнещи бурните, на моменти истерични дебати около „Агрия”, когато с идването на новия век (ако не греша – в началото на управлението на НДСВ), кукленци инициираха референдум за отделянето си от община Родопи. Основният им аргумент беше, че ... не искат да делят с населените места от цялата огромна по територия община Родопи, приходите в местните данъци от ... завод „Агрия”. Заклеймяваното някога като комбинат – убиец предприятие, стана причина за обособяването на поредната община – джудже, но обезпечена с добри данъчни приходи. Никой вече не обелваше дума за деца с малформации, за здравето на хората и за проблемите на околната среда. Чудно как не сложиха „Агрия” и на герба на новата община ...

Последните години сложиха край на „екологичната идилия” в държавата. Ускореният икономически растеж и свързаното с него увеличение на вредните емисии, урбанистичните проблеми в някои от големите градове в страната, спекулациите около затварянето на АЕЦ „Козлодуй” и строителството на АЕЦ „Белене”, геополитическите и екологични залози около тръбопровода „Бургас - Александруполис”, инвестиционното нашествие по Черноморския бряг, скандалът с „Натура 2000”, агресията срещу защитени територии (сред които почетно място заема „Странджанският епос”), върнаха екологичните проблеми в българския политически живот. „Зелената” тема както винаги изненада присъстващите в законодателната и изпълнителна власт български политици. Те продължаваха да очакват да им бъдат нанасяни удари „от здрави националистически позиции” и не бяха мислили особено над перспективите на „зелената напаст”. Тя обаче се яви напълно в съответствие със даконите на търсенето и предлагането, по съвсем обективни причини.

Важното в случая е, че бременната със събития ситуация е на път да роди истинска зелена партия, а не някакво политическо отроче, закичено със зелено етикетче. Изрично подчертавам, че тук не отправям каквито и да са обидни квалификации към партията на г-н Александър Каракачанов, или към него лично.

Създаването на първите зелени формации в България през 1989 – 1990 г., вече беше коментирано по-горе и бихме могли да се ограничим със заключението, че те изиграха ролята си на времето и не би трябвало да очакваме от тях нищо особено днес. Отделен въпрос е, че би било доста хумористично да разглеждаме като зелена партия, организацията предвождана от г-н Порточанов. Няма нищо екологично в зеления цвят на фланелките на някогашния футболен клуб на Христо Порточанов – „Нефтохмик”. Нещо повече, създаването на подобна „зелена партия” напомня за смеха на сатаната, успял да ни вкара в стая, където Ганьо Балканский пее арията „Нощ е ужасна” от божествената „Травиата” на маестро Верди (4).

Днес съществува ситуация, при която е обективно възможно да станем свидетели на образуване на „зелена партия”, която да е създадена по модела по който са образувани редица от действащите екологични политически формации извън страната. Налице е силна коалиция от екологични неправителствени организации (5), които взимат отношение по наистина кардинални въпроси, свързани със защитата на околната среда. Налице е и положително обществено настроение – най-вече сред тези (сравнително) образовани български младежи, които са чувствителни към всевъзможните злоупотреби както с българската природа, така и със законноста въобще. Тези младежи застават много повече зад каузи, отколкото зад лидери. Те комуникират помежду си и се осведомяват за събитията в страната изключително чрез интернет, което ги прави слабо манипулируеми от скъпо платените медийни кампании на парламентарните политически сили и стоящите зад тях лобита.

При наличие на такава обществена среда и на такава неправителствена инфраструктура, появата на адекватна политическа формация, която да канализира чисто политическите аспекти на екологичната проблематика е въпрос само на време и на (само)организация. Инициаторите на новата зелена партия, доста стриктно се придържат към практиката на създаване на екологични политически формации, която е прилагана през годините от Германия до Австралия и Нова Зеландия. Те съзнателно не афишират лидери, макар че такива не е чак толкова трудно да бъдат идентифицирани. Възприема се терминология, която е максимално близка до риториката на европейските зелени, но за разлика от 1989 г., вече е напълно актуална и адекватна и за България.

Така например, в интервю пред вестник „Дневник”, Васил Къдринов, член на инициативния комитет за създаване на нова зелена партия заявява много ясно и разбираемо:

Желаем да следваме модела, установен в европейските демокрации. Става дума за две най-важни неща. Зелените партии в Европа са вътрешнодемократични, не са изградени на лидерски принцип и нямат само един несменяем председател. Това са жизнени партии, които са в непрекъснат диалог с екологичните движения в своите страни, с гражданите, непрекъснато провеждат акции за различни каузи. Публични са, открити са.

Второто е, че не са свързани само със защитата на околната среда. Зеленото движение има още няколко важни ценности – демокрацията, човешките права, трудовите права, устойчивото развитие, уважението към различните, зачитането на културното многообразие. За България ще държим на развитието на образованието и здравеопазването като важни фактори за развитие по устойчив начин”.

От своя страна, друг инициатор на новата зелена партия – Петко Ковачев, заявява пред вестника на Явор Дачков „Гласове” следното:

Целта е, ако може да бъде изразена с лозунг, да покажем на всички, че друг живот е възможен и да стимулираме българите да поискат и да постигнат този друг живот. Друг – в смисъл на различен от мизерията, олигархичния модел на управление, всеобщата корупция, игнорирането на слабите и различните, тайната власт на ченгетата и техните кукловоди, чалгаджийско – мутринските отношения и т. н. Но и друг в смисъл, че води до личен и обществен просперитет, без да се разрушава природата и без да се пренебрегват елементарните човешки права. Някои го наричат устойчиво развитие.

Засега обсъждаме конкретните цели да бъдат групирани в три посоки:

- класическата „зелена политика” – защитата на природата и оклната среда като цяло и във всичките компаненти, фактори и взаимовръзки;

- други общочовешки ценности – демокрация, човешки права, уважение към различията, права на малцинствата, равенство между половете, утвърждаване на мира и т. н. – все теми, които са присъщи на зелените по света;

- специфични за България проблеми – свързани с функционирането на институциите, работата на отделните административни звена, координацията между различните партньори при вземането на управленски решения и други подобни.

Мисля, че няма да пропуснем въпросите за днешната роля на хората от бившите тайни служби, за това че не беше извършена лустрация в съдебната система, за репресивния апарат и т. н.”.

От изложеното по-горе, ясно с вижда, че инициаторите на създаването на нова и истинска зелена пария, протягат ръце към области, които от една страна са „запазен периметър” на зелените в Европа, а от друга страна не са обект на особено пристрастие от страна на актуално пребиваващите в Парламента български партии. За илюстрация е достатъчно да отбележим абсолютно непохватния опит на БСП да покаже някакво отношение към „различните”, по-точно към гей-движението. Докато социалистите бързо свиха знамената, след като бяха атакувани от всички посоки (от „Атака” та до ДСБ) заради „реверансите им към педерастите и лесбийките”, за новите зелени това няма да бъде абсолютно никакъв проблем. Може да се очаква, че потенциалните симпатизанти на новите зелени ще са хора без предразсъдъци към хората с нестандартна сексуална ориентация, както и към всякакви хора с различия, с увреждания и със специфични потребности. Ако новата зелена партия стартира успешно, възможността на партиите от левицата и на набедените ни либерални партии за развитие в тази насока ще бъде ограничена в определена степен.

Тук е мястото да се отбележи, че новите зелени ще трябва да се предпазят от капаните на увлечението по абстрактното съблюдаване на правото на самоопределение. Иначе казано, те ще трябва да не се увличат по подкрепата на коалиционния партньор на зелените в Европейския парламент – Европейския свободен алианс, давана на ОМО „Илинден” – ПИРИН. Това новите зелени могат да приемат като безплатен съвет.

ОМО „Илинден” – ПИРИН не е изразител на интересите на някакво потиснато малцинство в България, а един от най-лошите примери за упражняване на народност като професия. Наличните доказателства за намесата на белградските тайни служби в миналото във финасирането и организирането на ОМО „Илинден” са безспорни. Изявлението на бившия секретар на ОМО „Илинден”, гласящо: „Дека сме сръбски мекерета е точно...” също е документирано и не е забравено. От тази гледна точка дори защитата на каузата на развилнелите се неотдавна роми от „Красна поляна” е по-престижна задача ...

Особеност при новите български зелени е обстоятелството, че в геополитическия шахмат, те се оказват в много отношения на позици стоящи срещу интересите на Русия. В актива на новите зелени има достатъчно ясно документирано противопоставяне на руски проекти със стратегическо значение в България – най-вече АЕЦ „Белене” и Бургас – Александруполис. По този показател, новите зелени имат много повече допирни точки с разбитата „десница”, отколкото с управляващата левица. Противопоставянето на зелените на посочените проекти е мотивирано и последователно. Позицията им е защитавана много по-интелигентно и аргументите им са много по-всеобхватни, отколкото при десните, които не могат да излязат от чисто конспиративната парадигма – „вкараха ни още една тръба”... (Ако не греша, този цветист израз принадлежи на Иван Ибришимов, бивш сътрудник на президента Петър Стоянов и известен журналист и издател). Достатъчно е да се проследят в “Google” изявленията на Петко Ковачев, за да се признае основателността на подобно твърдение.

Разбира се, както често става по българските географски ширини, около каузата се завъртяха и политически спекуланти (6), които безпогрешно оцениха „маркетинговия потенциал” на екологичната кауза в този момент. Докато инициаторите от реалното зелено движение бавно и търпеливо „опипваха” настроенията сред колегията си и буквално като „мравчици” градеха „сламка по сламка” бъдещата си политическа формация, други граждани с изявена склонност към публичност и медиен шум сътвориха формация със звучното име „Зелена България”.

Някой би могъл да ме обвини, че съм предубеден и това сигурно е така. Със задоволство установих, че първият въпрос, който всички задават към новоизпечените „зелени българи” е за финансирането на безумно скъпата им рекламна кампания. Страната е залята от билбордове със зеленият кръст на „Зелена България” и обяснението, че анонимен симпатизант с позиции в рекламния бизнес е подарил „известен брой позиции”, където да се поставят въпросните билбордове е оскърбление към интелигентността на публиката. Всеки, който има най-бегла представа от порядките при конкуренцията в областта на външната реклама в България, би се възмутил от наглостта, с която ни се пробутва подобна шита с бели конци версия. Придобиването на всяко едно място за поставяне на билборд е свързано с огромни усилия от страна на съответната рекламна компания, която трябва да целува краката (а и не само тях) било на местни власти, било на Агенцията по пътищата, било на някой трети „добронамерен контрагент”. Самото ползуване на местата за поставяне на билбордовете е с пари (с доста пари), подобно на сиренето от известната пословица. Освен това, отпечатването на самите билбордове е твърде скъпо забавление. Всичко това ни дава основание да смятаме, че анонимнимният дарител се ръководи не само от симпатиите си към зелената идея, но и от ясно осъзнати корпоративни интереси. Дори и на първо време рекламната кампания на „Зелена България” да върви на вересия, сметката ще им бъде представена много скоро.

Присъствието на хора като Мартин Карбовски (7) в суетнята около „Зелена България” още повече затвърждава впечатлението за скъпа и далече прицелена медийна кампания на „приятелски кръг”, който се опитва да яхне неочаквано появилата се „зелена вълна”. Това напълно отговаря на менталността на политическите играчи в България и на техните донори. Те винаги чакат появата на някаква „вълна”, по която да сърфират към властта. Вълната може да е „синя” (1991 и 1997), „червена” (1994), „царско жълта” (2001), „националистическа” (2005) ... И докато в момента всички са в очакване на „вълната на хайдутина – народен закрилник”, появата на зелената алтерантива кара определени среди да се пребоядисат в тревен камуфлажен цвят.

Публиката обаче е натрупала достатъчно негативен опит с подобни ad-hoc инициативи, целящи яхването на поредната надигнала се политическа вълна. Малко са хората, които биха повярвали на нескопосаните обяснения на дейците на „зелена България”. Негативният ефект за политическия процес в България въобще, ще бъде инкасиран по посока на повърхностно информираните за политическия живот граждани, които за съжаление са внушителна армия. Не е трудно да се внуши, че зелените партии се роят подобно на БЗНС-тата, на СДС-тата, на монархистите, на социалдемократите, и въобще на която си поискате партийна фамилия в България. Не е изключено и това да е целта на скъпото рекламно мероприятие – превантивно „освинване” на явилата се „зелена заплаха”. (В руския език има изключително адекватен глагол – „изгадить”).

Ако цитираме дословно заявеното от Васил Къдринов пред вестник „Дневник”, новите зелени не се организират конюнктурно за да се хвърлят във водовъртежа на най-безпринципните и „най-атропологичните” избори в България – изборите за местна власт. Къдринов заявява че „в началото на септември ще публикуваме учредителна декларация, подписана от 50-те членове на инициативния комитет. След това на 24 ноември сме насрочили учредителна конференция, на която ще приемем устава и програмата на партията, ще изберем и ръководни органи. Започнали сме да набираме членове в страната. Към партията има интерес, явно има хора, които виждат смисъл в този тип ценности”.

Ясно е, че новата зелена партия ще види бял свят. Ясно е и че вероятно, поне в началото ще се предпази от някои от детските болести на българското партийно строителство. Вероятно ще успее поне за известно време да се запази от борбите за лидерство и от „екзистенциалния” за повечето български политически партии въпрос – „с кого да се коалираме ?”. Последните две заключения правя на база на изявленията на инициаторите за учредяване на новата зелена партия, в които не се наблюдават (поне на пръв поглед) никакви лидерски самоизтъквания и отсъства почти задължителното за новооснованите партии желание „да се пришият към някого”. Дано наистина зелените поккажат способност за самостоятелно действие и за защита на собствени, оригинални ценности без правене на безпринципни политически компромиси в името на моментин изгоди.

Пред новите зелени стои още едно огромно предизвикателство – да покажат, че е възможно партийно строителство без изразходването на огромни средства, идващи от повече от съмнителни източници. В контекста на опита на „Странджанските блогъри”, това е може би поне отчасти постжима цел, ако „зелените” запишат в устава си, че записването в партията става САМО по Интернет J Това разбира се е шега, но новите зелени очевидно ще трябва да търсят съмишленици на първо място сред тези 15 % от гражданството в България, които са „он лайн”. Ползуването на Интерент в определена степен означава и определена мисловна нагласа, която разбира се съвсем не е задължително с екополитическа ориентация.

Независимо от това дали сегашните „актуални” политически сили искат или не, на следващите парламентарни избори, „зелената алтернатива” ще им докара ядове. Напълно по силите на новите зелени е да се преборят с „дубликатите” си и да внесат ново направление в политическите дебати в следващия български парламент.

 

P. S. Ако текстът беше предназначен за вестник „Култура” (който дълбоко уважавам), щях да напиша „да предизвикат промени в политическия дискурс”. Но в случая не е проблем да се напише и на по-разбираем български J ... Ако текстът беше предназначен за вестник „Култура” (който дълбоко уважавам), щях да напиша „да предизвикат промени в политическия дискурс”. Но в случая не е проблем да се напише и на по-разбираем български J ...

 

БЕЛЕЖКИ, КОИТО СЪЩО СА ЗА ПРОЧИТАНЕ:

 

(1) Съдбата на партийния ни секретар е достойна за отбелязване. След като в края на ноември 1989 г. той най-добронамерено ни четеше вътрешно партийната си кореспонденция по радиоуредбата и ни „предпазваше” от лошата опозиция, на 07 юни 1990 г., той вече беше на бившия булевард „Ленин” (сега „Цариградско шосе”) с едно от най-големите сини знамена. Не влагам никаква ирония в описанието на случилото се – единственото, което човекът искаше беше да върви напред. Събитията се стекоха така, че той не направи никаква политическа кариера и си остана в инженерната специалност, по която работеше и преди 10 ноември 1989 г.

(2) Става дума за проекта за изграждане на ново водохващане в Рила за водоснабдяването на София. Смущаващото беше, че на публиката се предлагаше да приеме на доверие, че проектът е гибелен за растителността на Рила планина над определена височина и гражданите биваха призовавани да се подписват срещу даването на ход на изпълнението на проекта. Подписите се събираха в градинката пред Военния клуб, известна като „градинката пред Кристал”. Като сега си спомням диалога ми със „дежурния” по подписка, който съм сигурен 99 на сто, че беше Красен Станчев – бъдещ депутат във Великото народно събрание (ВНС) и днешен ръководител на Института за пзарна икономика (ИПИ). Аз проявих много задълбочен интерес към същността на подписката, без изобщо да предполагам, какви исторически събития предстои да детонира последната. „Дежурният” от своя страна хвърли огромни усилия да ме убеди, че е изключително важно и целесъобразно да се подпиша под нея. Аз си позволих да се осведомя, кой стои зад тази подписка и научих, че става дума за независимия клуб „Екогласност” (наименованието „независимо движение” беше възприето по-късно) и че подписката вече е уважена от хора като Радой Ралин и Блага Димитрова. Точно тук беше и грешката на агитатора, защото аз искрено се усъмних, че бай Радой и авторката на „Лице” разбират нещо от водоснабдяване пък и от екология. Проектантския ми стаж задейства у мен чисто технократски рефлекси и аз попитах дали има поне един инженер – водоснабдител, който да се е подписал под този манифест. Започна се една суетня и ровене по папките, съответно бях уверėн, че „ей сега преди малко едно семейство инженери се подписаха”, но въпросните експерти по водните проблеми (пък и по каквито и да са технически проблеми) така и не бяха открити. Парадоксално, но този ден, подписката не беше подписана от никакви други хора, освен от широка гама хуманитари. Реших да се осведомя допълнително от колеги – ВиК специалисти и евентуално тогава да подпиша, но докато обсъждахме (съвсем сериозно и по същество) основателна ли е подписката в проектантския ни институт (КИПП „Електропроект”), Народната милиция тегли боя на еко-активистите и ги извози по доста неучтив начин далече от „градинката пред Кристал”. Тогава на всички стана ясно, че проблемът изобщо не е екологичен. Ако работата се свеждаше до Рилския водопровод, властта спокойно можеше да организира дискусия в печата. Хората от моето поколение си спомнят дискусията по въпроса трябва ли да се строи Софийското метро. За строежа на това съолъжение бяха взети решения на най-високо партийно равнище, но това не попречи в печата да продължи доста ожесточена дискусия, при която бяха отхвърляни аргументите на „зъбати партийци” и бяха предлагани алтернативни варианти. Управниците на тоталитарната държава умееха да превръщат споровете по конкретни въпроси в отдушници за общественото мнение, след което Партията с главно „П” се появяваше като „деукс екс махина” и решаваше проблема. През 1989 г., върхушката на БКП беше забуксувала генерално и създаването на Русенския комитет, на Клуба за гласност и в подкрепа на преустройството (така беше първоначалното име на Клубовете за гласност и демокрация, които накрая станаха само Клубове за демокрация; някой дори беше предложил Клубът да бъде наречен на името на Михаил Горбачов – какъв ти тук култ към личността, такива работи у нас не стават ...), на Екогласност беше сигнал за вътрешната криза в управляващата тоталитарна партия. След ноември 1989 г., в най-различен контекст – и позитивен и крайно негативен беше повтаряно, че повечето от опозиционните организации в навечерието на падането на Берлинската стена са създадени и дълго време доминирани от членове на БКП. Това е точно така и потвърждава по-горното твърдение. (Проф. Чавдар Кюранов и Анжел Вагенщайн, въпреки водещата си роля в първите прояви на демократична словестност в центъра на София, впоследствие напуснаха редовете на едва сформиралите се демократични сили и се завърнаха в БСП. Малко хора помнят, но прословутия знак на БСП – вдигнатият палец, беше въведен в употреба на един предизборен митинг от Анжел Вагенщайн, като антитеза на жеста на отец Христофор Събев, който при едно масово скандиране „Долу БКП” на площад „Св. Александър Невски”, демонстративно насочи палеца си надолу, като че ли беше римски император, а не християнски свещенник ...).

(3) За ПК „Екогласност” състоянието на извънпарламентарна опозиция продължи до 1994 г., когато тя се върна в Парламанта като част от коалицията „Демократична левица” в състав: БСП, ПК „Екогласност” и БЗНС „Александър Стамболийски”. След катастрофата на управлението на Демократичната левица през 1997 г., коалицията остана в състав само от БСП и ПК „Екогласност” и излезе в опозиция, като Политическият клуб „Екогласност” беше напълно маргинализиран. През 2001 г., ПК „Екогласност” вече не беше желан партньор на БСП, поради радикалната анти-натовска позиция на Стефан Гайтанджиев и на червено – зелените еколози не им остана нищо друго, освен да се явят в състава на коалицията „Отечество и левица”, в която се прескачаха „много леви” социалисти от типа на Ангел Димов, комунисти, зелени и „червенеещи” националисти като покойният Николай Хайтов.

От своя страна, след изборното поражение през 1991 г., Зелената партия се върна в Парламента през 1997 г., в състава на подведомственото на ДПС – „Обединение за национално спасение” (ОНС). Лидерът на зелените – Александър Каракачанов се представи много добре във Варненски многомандатен избирателен район и изкара около шест процента. Всъщност, Александър Каракачанов се представи не по-зле и през 1991 г. със СДС „Либерали”, но коалицията му не прескочи 4 процентовата бариера. Александър Каракачанов беше единственият зелен, избран с оранжевата бюлетина на ОНС. По-късно, поради отказването на Юджел Атила (ДПС) от депутатски мандат, от Хасковски многомандатен район влезе още един представител на Зелената партия. Парадоксалното е, че „зелените” не се запомниха с никакви екологични действия през 1997 – 2001 г., ако не броим отдавна забравения протестен рок концерт срещу строежа на хотела на „Копитото” на Витоша. Най-същественият принос на Александър Каракачанов, като народен представитл в този парламент беше предложението за закон за огласяване на списъка на кредитните милионери.

През 2001 г., останалите без коалиционни партньори „зелени” се включиха в коалицията „Отечество и левица”, където отнесоха и оранжевата бюлетина, която преди това бяха осигурили на ОНС.

(4) Още на времето,  в края на деветнадесети век, Алеко Константинов изрично ни предупреждава да се пазим от опасността да попаднем в подобна ситуация. Оказва се обаче, че има различни начини да се озовеш в помещение, където Бай Ганьо музицира. В нашия случай, „началото на концерта” започна през 1999 г., когато ръководството на Зелената партия се поддаде на изкушението да „даде на концесия” листата си в Бургас на известния футболен деятел, бизнесмен и всичко друго, но не и еколог – Христо Порточанов. Порточанов действително беше харесал идеята да кандидатира клиентелата си с листата на Зелената партия, поради съвпадението на цвета на фланелките на футболния му клуб и партийното знаме на Каракачанов. Сравнително скоро след успешното представяне на новоизпечената „зелена листа” в Бургас, двама партийни функционери от Зелената партия – Симов и Дунчев влязоха в конфликт с лидера си Каракачанов и отправиха апел към членовете да създадат нова зелена партия под вещото ръководство и още по-вещо финансиране на г-н Порточанов. Така се обзаведохме с още едни „зелени”.

(5) Дейците на неправителствения сектор, които „бабуват” на създаването на нова и истинска зелена партия, категорично отричат екологичните неправителствени организации да участват в създаването на партията. Това е разбираемо, защото партийното ангажиране на която и да е неправителствена организация, особено в екологичната сфера, незабавно води до „отрязване” на редица финансови донорски източници. Инициаторите за създаването на нова и истинска зелена партия категорично държат да подчертават, че те създават партията си като отделни личности. Това обаче по никакъв начин не премахва благоприятния фон, създаден от цялостната им досегашна дейност в сферата на защитата на околната среда. Формално самостоятелното участие на отделните инициатори, съвсем не отменя положителният „бонус”, който получават в очите на обществеността, като дейци на неправителствения сектор.

(6) Тук отново по никакъв начин не искам да засягам Зелената партия на г-н Александър Каракачанов. Той и неговите зелени изобщо не показаха никакво „рвение” да оглавят екологичните протести, организирани в центъра на София. Зелената партия реагира едва, когато полицията ни върна в 1989 г. и „понаби” някои от протестиращите, станали популярни под събирателното название „Странджанските блогъри”. Дали от приличие, дали от съзнание, че нямат влияние над тези млади хора и ще станат смешни в очите на обществеността, г-н Каракачанов и ръководството на Зелената партия не се изпъчиха „като въшка на чело” и това по-скоро им прави чест.

(7) Надявам се, няма да бъда даден под съд ако представя личното си мнение, че убедителното присъствие на Мартин Карбовски на страниците на вече преименуваното списание „Егоист” много точно определя неговата житейска и обществена позиция. Има пълно съвпадение между личната философия на Карбовски и заглавието на бившия флагман на лайф-стайл изданията в България. Мога да направя дълъг анализ – дисекция на склонността на Карбовски към задължително застъпване на сканадални и шокиращи позиции. Той не се колебае да подхожда по този начин дори и по въпроси, където моралността на заеманата позиция е повече от съмнителна – примерно с призивите си за легализация на „меките наркотици”. Карбовски обаче не е обект на настоящия анализ, който е политологически, а не психоаналитичен. Присъствието на Карбовски под знамето със зелен кръст е само индикатор за открили се (пред него и не само пред него) възможности за шумна врява из медиите и за предстоящи нови инвестиции в стартиралия рекламен проект.

Като пиша за неморалността на кампанията на Карбовски за „легализация на меките наркотици”, искам да маркирам, че съвсем едно е да се допусне употребата на определени сортове марихуана в уредена държава като Холандия, където законите не само се спазват от администрацията но и има огромна обществена солидарност по отношение на защитата на законността и идеята да обявим пълна „конопена слободия” в България, където цари пълна законодателна НЕадекватност по отношение на борбата с наркотиците въобще.



Тагове:   очакване,


Гласувай:
0
0



1. buket - Това е новина
10.09.2007 03:25
Може би ще бъде новина за много хора...Нова зелена партия,звучи добре и естествено ще има доста последователи. Да си призная, от шест месеца,търсех начин да 'пробутам' на подходящи хора подобна идея, но попадах на хора с остаряло виждане. И ето че се слuчи...Сега всичко зависи от основното ядро от което се заражда тази партия.Партия ще стане, последователи ще има, но все ми се струва че нещо не достига.
Аз ще им пожелая успех,и се надявам да бъде нещо по ново.Не съм политолог и изказвам мисли на най-обикновен човек.Имаме мисля право на това нали?

С поздрав,
цитирай
2. drona - Абе
10.09.2007 15:17
той и Кирил Войнов щеше да прави нова зелена партия ...

С една дума - партизани много места малко ....
цитирай
3. kostadin - Re:
10.09.2007 21:43
Проблемът с партийте е глобален.Всички искат само едно-да яхнат властта.На Българете е необходимо сдружение ,което да поправя социалното ни положение.
Да сте видяли партия ,която е започнала да произвежда добро за народа ни?
Нито на теория нито на практика, някой пречи на дадена група хора да се обединят за подобряване на социалното си положение,уповавайки се на собственият си труд.Но всички искат гласовете на народа с мъгляви фрази...
Водата може да е мътна ,но шараните намаляха много яко!
цитирай
4. buket - kostadin
10.09.2007 23:26
Костадин, има ли твоето мечтано здружение права, дадени му от закона, които му позволяват да сменя министри, прокурори и други...набедени от същото това здружение за кражби.
Няма...Тогава твоето мислене се оказва вятър,тогава ти излизаш виновен, че си избрал неправилния път, и си изгубил труд, сили и средства на много хора.

Емоции не са нужни, нужна е мисъл.Помисли малко, но мисли не както вчера...затова сме на туй дередже.
цитирай
5. kostadin - За buket
11.09.2007 18:35
Сдружението е вид кооперация.То не се прави за вечни времена или за увековечаване на нечие Его./партиите служат на определена малцинственна група за постигане на малцинствени или лични цели В момента всички парламентарно представени партии в България все повече се обособяват ,като вождиски/
На първо време е добре да се основе сдружение на българите желаещи възстановяването на истинската демокрация.Какво означава това:По определение демократичното решение се взима с наличие на 51% съгласие за испълнение на каквото и да е /за особено съществени проблеми е възможно този процент да се увеличава,като увеличението на процента е възможно ,само при съгласие на повече от исканият процент/
ние живеем в страната на заменките.По конституция всеки депутат би трябвало да гласува лично.Ако това не се изпълнява ,всеки гласувал с чужда карта и собственика й действува против приетата конституция!
Всички закони приети от депутатите са противоконституционни.неспазването на закон е наказуемо и користно./ама нямало да се приеме закон -ако няма желание в болшинството -то закона не е добър.Виновни са не тези които не гласуват ,а тези които искат да го прокарат,не подбирайки средства за това/Ние избираме най-съзнателните от нас
да ни ръководят и неспазването на основни правила се явяват терористични актове срещу демокрацията.
Колкото и да се мъчат да ни втълпяват ,че сме некъдърни- вождчетата трябва да знаят ,че скоростта на една флотилия се определя не от най-бързия,а от най-бавно движещият се кораб!
цитирай
6. buket - $$
11.09.2007 19:34
Благодаря за обяснението.
Да,партиите сега са това което казвате.Здружението, сигурно и това е решение,но ми се струва бавно, ще минат години и никой не знае колко, а времето сякаш не търпи бавното, обезличава го.
А има ли страни, които в успешното си развитие да са използвали здружението? Не знам.
Но аз не говоря за партийка.Аз говоря за голяма партия,за нова партия с нови хора и смятам че има възможност за такава и заявявам че знам как може да се направи такава партия.Тя ще има повече хора от здружението и ще свърши неговата работа по бързо.Здружение може да направи и БСП.Страхувам се от времето.Ще се случи ситоация и няма свястна партия която да оглави емоциите.Дано да има такъв кораб за който говорите, но ми се ще да го чуя и от други.
Повтарям,зная как може да се направи такава партия,но безверието не желае дори да ни срещне.
С уважение...
цитирай
7. kostadin - Re:
11.09.2007 20:30
buket,
Не знам какво разбираш под бавно и бързо.Пропадането в ямата на най-мрачните кошмари беше бързо и много дълго.Изкачването ще бъде още по бавно!В момента у нас действуват равноправно всички минали строеве-робовладелски,феодален ,капиталистически и социалистически,а най- "добрите" се опитват да живеят при комунизма
Народната стратегия и тактика ,никога не бърка!Виждаш как болшинството от хората игнорират изборите Нищо ,че управляващите се правят на ни лук яли ни лук мирисали и се хвалят с "великите си изборни победи".В даден момент ще увиснат ... Това е най-бързият начин да им припари под задниците!
Хубаво е ,че в тези условия укрепваме и ставаме все по -жилави,лошото е ,че заради тъпотата и животинската лакомия на една върхушка сме върнати в условията на живот в джунгла от преди първобитно общинският строй.
Аз не вярвам в американско-еврейската финасова система .Тя ще трябва да рухне -на никой не му е потребно да си купува хляб с пари в бригадирска количка.Спекулативният капитал надхвърля 800 пъти производствената мощ на цялото човечесво.Създаването на валутни резерви донякъде подпомага долара ,но не може да се счита за най-богат в света американският гражданин ,при положение ,че всеки от тях има да връща някъде ,някога 350 000 долара минимум,барабар с новородените през тази година американчета.
Когато декора на благоденствието рухне ,най добре ще са бедните!Дивото винаги е било биологически по силно от опитоменото!
цитирай
8. buket - kostadin
11.09.2007 22:31
Под бързо разбирам 1-2 години, бавно 7-10-15...години.
Попаднахме бързо в ямата, защото не случихме на ръководители, защото трябваше "дивото" да води процеса, липсваше опит.Една грешка вече се знае. Трябва не 'някой си' да прави народна партия, а самия народ да я направи,да се бръкне и в джоба си
за да я почувства като своя...хайде да не се разпростирам. Грешките на управлеващите вече ни научиха. Ето първата грешка 'водачите', вече е отстранена.Така ще стане и с другите девет примерно.Но kostadin, знаеш че след отстраняването на парвата пречка, следващите стават по лесни, лекотата се увелечава прогресивно, така ще бъде със всичко.
Ето и втората точка, та тя е твоя -'народната тактика никога не бърка'.Ето още един плюс за новото. Ние с теб за две минути премахнахме две грешки, но ако сме повече? Прав си в коментарите си, но трябва да се беседва с повече хора и не по този начин. Нужно е ядро, повече мнения и разум. Ядро в което не трябва да има разминавания.Останаха още осем точкиа, а виждам как времето руши и нас и дивото.
Вярно дивото цъфти винаги,но нас дали ше ни има, тогава...
Приятни дни,с по-весели мисли.
цитирай
9. kostadin - Re:
11.09.2007 23:21
Ех,Букет!
цитирай
10. kuromur - "Аз не вярвам в американск...
13.09.2007 10:40
"Аз не вярвам в американско-еврейската финасова система .Тя ще трябва да рухне -на никой не му е потребно да си купува хляб с пари в бригадирска количка.Спекулативният капитал надхвърля 800 пъти производствената мощ на цялото човечесво.Създаването на валутни резерви донякъде подпомага долара ,но не може да се счита за най-богат в света американският гражданин ,при положение ,че всеки от тях има да връща някъде ,някога 350 000 долара минимум,барабар с новородените през тази година американчета.
Когато декора на благоденствието рухне ,най добре ще са бедните!Дивото винаги е било биологически по силно от опитоменото!"


Абе ти си за Гинес бре! Какъв спекулативен капитал те гони и мислиш ли, че пари (паричен капитал) и Капитал са едно и също??? Какъв хляб, каква бригадирска количка или сигурно говориш за Зимбабве??? Като заключение: Могат да връщат американците 350 000 долара- връщат си ги. Я ги тегли и ги върни ти.
цитирай
11. kostadin - kuromur-e!kuromur-e!
13.09.2007 10:59
Лошото е ,че и техните овластени хора разсъждават ,като бившите комунисти-
някога БКП доказваше на народа, колко зависими ще станат от нас капиталистите ,като вземем голями заеми от тях.
Само ,че ние не взимахме злато ,а гущери-те се печатат от частни финасови институции в САЩ и по принцип са хартийки.Това е все едно да разменяш злато/овеществен човешки труд/ за стъклени маниста—долари/
Един от начините да се намали инфлационния натиск на напечатените нови долари е да се водят локални войни!
по повод на спекулативния капитал -казано е ясно.Не съм виновен ,че в тази област у тебе се появява научен проблем-или незнание!
цитирай
12. teodordetchev - Да се върнем на темата - новата зелена партия.
14.09.2007 00:31
Радвам се на това колко хубаво си общуват БУКЕТ И КОСТАДИН, пък и КУРОМУР, но все пак да се върнем на конкретната тема. Ето линк към учредителната декларация на новата зелена партия:

http://greenpower.blog.bg/viewpost.php?id=109388

Самият текст на учредителната декларация не е нещо кой знае какво, но е важен самият факт на публикуването й. Формалната процедура за създаването на нова зелена партия вече е в ход.
цитирай
13. kostadin - teodordetchev!
14.09.2007 05:21
Понеже сте еколози и сте решили да отглеждате политическа партия добре е да си спомните ,как са подобрявали сортовете и видовете дядовците и бабите ни.
Първото условие е свиня ли е ...или жена -да бъде от сой!
По моему ,всичките тези баьовци е добре да се появят ,пред всички и лично да си кажат мнението-кое ,как ,кога и къде ще се случва.
Щото ,утре ,да не стане ,като с днешните демократични свободи или по накратко --Можеш да ядеш ,а можеш и да не ядеш ...!Но нашите момчета ,трябва да получат ,не само безплатен обяд ,а да си осигурят пари за очуване на родата поне за няколко века!...Някои издигаше за кумир Левски-?...и неговият байрак е бил зелен!Тези, дето ги чакаме ,имат ли връзка с идеалите му?...
Щом искат да са обществени личности ,не трябва да се крият в тълпа от имена!Иначе най-светлите пътища обикновенно водят към ада -бързо и право

1. Александър Дуцов

2. Александър Дунчев

3. Андрей Ковачев

4. Андрей Ралев

5. Александрина Япракова

6. Боряна Ганева

7. Борислав Сандов

8. Венелина Величкова

9. Васил Къдринов

10. Венцислав Вълков

11. Веселин Дробенов

12. Веселин Паскалев

13. Генади Кондарев

14. Гиргина Даскалова

15. Георги Йорданов

16. Георги Стефанов

17. Деница Петрова

18. Деян Духалов

19. Добрин Недев

20. Драгомир Константинов

21. Елена Михайлова

22. Елена Цингарска-Седефчева

23. Ивайло Зафиров

24. Ивайло Стоименов

25. Ивайло Хлебаров

26. Ивайло Цолов

27. Иван Д. Христов

28. Иван М. Христов

29. Илиян Илиев

30. Илиян Димитров

31. Йорданка Динева

32. Кристина Димитрова

33. Кристина Крумова

34. Костадин Вълчев

35. Лилия Сазонова

36. Любомир Петров

37. Маргарита Даскалова

38. Марин Пашов

39. Манук Манукян

40. Милен Русев

41. Наталия Димитрова

42. Нели Петрова

43. Огнян Крумов

44. Полина Кирева

45. Петко Ковачев

46. Петко Цветков

47. Петър Канев

48. Петър Шурулинков

49. Румяна Иванова

50. Радослав Станчев

51. Росен Цонев

52. Сълза Тодорова

53. Светослав Пенчев

54. Светослав Абросимов

55. Стефан Аврамов

56. Стоян Бешков

57. Стоян Йотов

58. Стоян Христов

59. Тодор Тодоров

60. Тодор Каракиев

61. Трудолюб Добрев

62. Филка Секулова

63. Юлия Йорданова

64. Юлиана Наскова

65. Юлиян Спиров
Ако Ви трябват повече хора -има ги по избирателните списъциАма никой не знае кое човек -човечен!

Ps-Темата ти беше -"В очакване на завръщането на "зелените".
Ние ,като истински българи посрещали и войниците на вермахта,освободителите-руснаци ,американци просто се чудехме ,кога ще се покажат!Нали знаеш зашо сините сливи са червени -защото са още зелени-такива са палитровите възможности на езика ни,та може и да не сме те разбрали.Мисля ,че те-ЗЕЛЕНИТЕ, още не са идвали в България.Сега има едно раздвижване ,амо то е още мътно и на доброволни начала!
Ако си спомняш точно зелените докараха проблемите с Ъ-ЕЦа...Но ,не им беше жал за отиващите ,не на екскурзия ,а на гурбет млади българи...ТОГАВА ПЪК И ДНЕСКА СЪЖАЛЯВАХА КУЧЕТАТА ,но даже и животинките не се нуждаеха от съжаление ,а от човешка любов-защото ,поне тях ,не ни ги подариха старите или новите братя.Изхвърлиха ги на улиците ,точно тези ,които твърдят ,че ги харесват!
Накратко -подготвяха ни за изтривалка на нечии нечистоплътни интереси ,както се разбра доста по късно.
Съвременият капиталист ,ако не умен ,поне извратен в хитростите си !може би ,като защитаваме природата ще вдигнем квотата за вредните емисии -та после отново някой да прояви "предприемчивост"на наш гръб.
Едно време войната в Югославските републики пламна от едно сбиване по време на сватба.Доста години, след това, се разбра ,че си имало фирма организирала разпалването на етническият конфликт...
Е ,похортувах си и с тебе !
Дано да е за добро!
цитирай
14. kuromur - Няколко финални коментара: ...
14.09.2007 12:46
Няколко финални коментара:

Федералния резерв не е частна фирма, а е създаден като обединително застрахователно дружество на всички банки в САЩ.

Долари не се печетат от всеки и безразборно и мерилото за покритие не е златото, а нивото на произведена продукция- пример Испания, която прелива от злато през 16 век.

Войните увеличават, а не намаляват инфлационния натиск, защото предлагането намалява.

България е сочена за пример в ЕС, защото от 1989г. е намалила вредните емисии газове с 93%.(всички знаем защо).
цитирай
15. kostadin - Re:kuromur
14.09.2007 13:53
Много си готин!
"България е сочена за пример в ЕС, защото от 1989г. е намалила вредните емисии газове с 93%.(всички знаем защо)."
Предполагам поради добрите ни макроикономически показатели ХА!Ха!

"Долари не се печетат от всеки и безразборно и мерилото за покритие не е златото, а нивото на произведена продукция- пример Испания, която прелива от злато през 16 век."
Интересно защо Кенеди искаше да върне печатенето на пари в ръцете на държавата?Не ти ли е ясно ,че заради това си отиде!И само той ли?Чичо ти Садамчо го нападнаха ,защото имаше желание да се прехвърли в еврозоната.
Доларът все ощесе крепи защото разплащането за нефта става в гущери !Няма да е задълго така!
Тази така наречена произведена продукция ,как я смяташ по пазарни цени или по себестойност,защото всички хора не могат да насмогнат да произведат толкова продукция ,че да се получи еквивалентно равновесие между сумите с които оперират световните икономически центрове и произведените продукти за единица време.
Когато войната се води на чужда територия ,а материалите се плащат с гущери,печатени съобразено с нещо ,което няма покритие с реалността инфлацията се изнася в нападнатата страна.Когато правиш бомби за унищожаване на хора и държави ти не произвеждаш блага,но можеш да печатиш гущери и чрез лихвите да изпомпваш и енергията на собственият си народ.Номера е как да прехвърлиш тежестта върху главата на потърпевшата държава.Е, в момента войната за демокрация,свобода и равенство/имало ли е непрогресивни войни?/е един бърз начин за временно запълване на дупките.
Дали искаш да видиш връзката си е лично твоя работа !Да не говорим за алъшверишът ,които процъфтява от продажба на оръжейни и др материали и на двете воюващи страни.Странна е статистиката на американските военни, когато казват ,че убитите с садамови куршуми американци е отчайващо минимален.Повечето са убити с американски куршумчета.
Когато ни задължават да правим доларови запаси ние също подържаме по някакъв начин запазването на инфлационното равнище в държавката напечатила "уважаваните "от нас хартиики.
Времето на Испания и сегашното е несравнимо от гледна точка на исползваните и практикувани икономически и финансови хипотези-защото теория не може да съществува без доказателство-демек измислена работа!Лихвата върху всички кредити е причина за промяните в мисленето на световноизвестните икономисти.Но всички те имат много малко връзка с реалното производство.Никой не дой мляко ,без да храни краватаА нас ни доят -всички хора по света изплащаме всъшност лихвите от изтеглените банкови заеми Но на това му се вика демокрация Можеш да продължиш да си свиркаш.Четох ти мнението за ниските цени на билетите в железниците.У нас децата учат специален предмет как да се води корпоративната икономика към все по -висока норма на печалбатаТипичен пример са мобилните услуги на населението.Сигурно си запознат,как се прави това.Никой не казва с колко пъти тези услуги реално поевтиняват в сравнение с стационарните телефонни мрежи.Сега живеем в ерата на търсенето и предлагането Хо Хо,но и мишките така ги ловят в капаните.Перверзията е стигнала до там ,че икономически поробенитеите ги наричат потребители.Красота!
Приятно напредване в преподавателската работа!
цитирай
16. teodordetchev - Драги Костадине,...
14.09.2007 15:13
... очевидно изобщо нямаш никаква представа от скромната ми персона и от това, с което се занимавам. Аз не съм зелен и едва ли ще се присъединя към новата зелена партия, както впрочем и каквато и да е друга партия. Е, вярно е, че човек никога не трябва да казва "никога", но за сега не виждам никаква причина да се ангажирам партийно. Близо 16 години бях член на БСДП, доста години бях заместник на д-р Дертлиев и ми стига за цял живот. В момента, благодарение на грижите на актуалния председател на БСДП - г-н Йордан Нихризов съм "честен безпартиен" и в някакъв смисъл дори съм доволен от положението си. В момента работя изключително в сферата на политологията, социологията и индустриалните отношения и е несравнимо по-редно да го правя от безпартийни позиции, отколкото като обективен учен - член на която и да е партия.

Коментарът ми за новите зелени, отразява гледището ми, че отсъствието на про-активна политическа партия с екологична ориентация до голяма степен допринася за неадекватността на политическата ни система на съвременните реалности - глобализация (в това число и на замърсяванията); информационна епоха, мрежово общество и възход на т. нар. ДЕЗорганизации (зелените до голяма степен са рожба на тези феномени); постмодерност и голяма относителност на класическите ляво-десни линейни политически модели (внимателния нализ показва, че ценностите на зелените не могат да бъдат вкарани в ляво-десния калъп, въпреки относителната им близост с левицата в европейските страни). появата на истинска зелена партия с реално влияние в обществото ще е полезна на българското общество и българския парламентаризъм, независимо, че към възгледите и практиките на зелените могат да се отправят най-различини критики.
По въпроса за свинята от сой си абсолютно прав, но политическите партии не са свинеферми и дори не са компании за подготовка на топмодели. В партиите има и мърша има и много свестни хора и актив има и онова, което на времето Макаренко е наричал "здрав пасив". Всичко има. Въпросът е дали съответните политически партии се опитват поне малко от малко да осъществяват програмите си или не. Едно от страшните бедствия на съвременния политически живот е разбирането, че политическите партии са само инструменти "машини за печелене на избори", а не носители на концепции за развитие и управление. Затова чакам с огромно нетърпение програмата на новата зелена партия и тогава ще коментирам.
Сред основателите на новата зелена партия идентифицирам няколко сериозни деятели на екологичните неправителствени организации. Повечето от подписалите се са ми непознати, а вЯрвай ми - имам доста познания върху българския политически пейзаж.
Така или иначе не приемам нравоучителния ти тон - размишленията ти за "онези байовци" (дамския състав пак си го пропуснал :-) ) звучат доста високомерно, дори има нотки на арогантност. Може би не си искал да звучи така, ама така се получава.
Написаното, че някой се криел сред тълпа от основатели са напълно неоснователни - хората трябва да спазват изискванията на закона за политическите партии.
цитирай
17. kostadin - teodordetchev
14.09.2007 16:08
Хубавото на написаното е ,че остава и винаги може да се коментира!Не мисля да се заяждам!
Не мисля и да се задълбавам в спор в който всеки може да каже на другият ,че сестра му е
к---а,А пък то,нищо ,че човекът няма сестра.Накратко :
Нищо лично не виждам в написаното от мене!
Ако си се почувствувал засегнат или в ролята на поучаван наставнически-съжалявам... Още повече ,че не съм нравоучител.Но се радвам ,че реагираш -значи си жив човек!Всички живи хора имат право на изява!
За жените:Всяка жаба трябва да си знае гьола!Нито мъжете нито жените са по -добри като пол или интелект!Но природата ги е създала все пак с някаква биологична цел ,а не защото на капиталистите им трябват повече дивиденти!/справка всеки може да направи в историческото ни развитие/Предполагам ,че и Левски не е пренебрегвал тяхното значение за обществото.
Тези момчета и момичета трябва да обикалят поне три години ,като Левски ,за да могат да претендират за създаването на ядро на организация.Пример е необходим!После ще изпълняваме закона!
Криенето е факт и се изпълнява от всички партии до сега -резултата е,че се пуска ехидното:
-Хората не ги интересувало какво става!
Така не може да продължава.Докато я няма личната отговорност пред обществото ще си продължаваме да живеем в познатата ни социалистическа система на равномерно и безпроблемно разпределяне на ширещата се безотговорност и всички ще сме виновни -не знам пред кого-Обикновено чуваме,че някоя си политическа партия поема цялата отговорност/всякаква/ и какво ?-Нищо!..
Когато ,човек иска да се занимава с обществени дела ,той трябва да се разкрие напълно -просто за да му вярват хората!Иначе имена наспорил Господ, а и партии има доста,даже и зелени...
Нямам нищо против да ме обвиняваш в високомерие ,стига новите зелени да са качествени личности.Такива са ми критерийте за нещата и хората.
Даже не съм коментирал конспектираните цели ,за които ни призовават да ги подкрепим.
Те също са мъгляви
Е,мъглата ме кара да съм внимателен!
Вярвам ,че това вече е така и при повечето българи!


цитирай
18. teodordetchev - Костадине,
14.09.2007 22:43
не забелязвам някъде да съм твърдял, че имаш сестра или дори първа братовчедка :-) Също така, подчертавам, че не си ме обидил по никакъв начин. Високомерно е отношението ти към въпросните шейсет и няколко души, които са решили да се опитат да създадат новата зелена партия. Мисля, че те не заслужават подобно отношение - и без твоите указания ще им се наложи да работят около две години без всякакви изгледи за включване в каквато и да е "далавера". У нас битува изключително погрешното впечатление, че всички членове на политически партии се облагодетелстват по някакъв начин. Това определено не е така - преобладаващата част не само от редовите членове, но и от ръководствата на различни нива само инвестират собствени средства (време, нерви, дори собствени пари) в партията в която членуват. В други постинги по друг повод съм коментирал, че познавам дори някои заместник министри (нямам пред вид точно себе си), които с приключването на мандатите си излязоха по-бедни, отколкото когато "влязоха във властта".
Принципно съм против демонизирането на политическите партии въобще - в крайна сметка чрез тях се упражнява прудставителната демокрация.

По въпроса за криенето - нещо не те разбирам. Кой се крие и зад кого ? Решили хората да учредят "истинска зелена партия", координирали си усилията и публикували учредителна декларация, под която са се подписали със собствените си имена. По закон трябва да са поне петдесет - те са се подписали с десетина души повече, което е съвсем естествено при отношенията със съдебната бюрокрация. При такива процедури застраховката е задължителна.

Що се отнася до целите, посочени в декларацията, не бих казал, че са мъгляви. По-скоро някои средства са изброени като цели. Не изключвам възможността дори и за някаква техническа грешка, но това не е от значение. Публикуването на учредителна декларация е абсолютно формален акт, изискуем по закона за политическите партии. За учредителите на новата партия е най-важен самият факт на публикуването на учредителнатадекларация. Иначе, поне за мен е изключително важно, какво ще пише в програмата на новата зелена партия - имам алергия към партии без програма, респективно към партии с програми, писани "пет за четири", писани под индиго, писани като колекция от общи лафове и прочее. При зелените писаната визия е много важна - от нея ще можем да направим определени заключения за характера на новата формация.

Колкото до предпазливостта и до мъглата - позволи ми да се съмнявам, че повечето български избиратели са станали предпазливи. За съжаление, те са в огромна степен отчуждени от политическия живот. Последното натоварва политическия ни живот с рискове, които на този етап се неутрализират частично от ... международното положение :-)
цитирай
19. kostadin - За Теодорчев!
15.09.2007 00:51
Не аз ,а те ще искат нашите гласове за да служат за благото на народа си!Те ще са представители на суверена,а това не съм аз ,а целият български народ.Так ,че могат да се понапънат и да изяснят в детаили позицията си.В края на крайщата ако съм ги подценил и очернил ,то аз съм най малкото препятствие пред чистите им родолюбиви идеали и мечти.Враговете обикновенно нападат от засада!
Лошото е ,че Вече никой не вярва ,че ще светне скоро!
Да нещата ,които ги искат са нормални ,но думите често са хлъзгави /Случаят със свободата на словото ти е вероятно ясен/Точно заради тази свобода на словото скроиха незаконата размяна на местата на телевизия 7 дни с тази на П- Манджуков/Точно свободната ни журналистика не се чу /не ,че ги харесвах много /,но критикуваха и за някой неща правилно...Както и да е !
Говориш за формални изисквания на закона,а това е най-малкото не коректно,тъй като водещото начало би трябвало да е неформалното единение .Законите са корегирани многократно и недемократично с оглед да се узорпира и представи за демократична властта на партиите,чрез лостовете на т.н.представителна демокрация.Този филм сме го гледали многократно след смъртта на Левски.
Няма все още такава партия ,която да изразява интересите на народа си!
Но е възможно да има общонационални идей.Партиите поне за сега не са били способни да станат генератори на такива идей.

Формалното изпълнение на формалностите изисквани от закона не е признак за истинско демократично мислене ,но желанието да се мине по този път ми прилича на изводите от психологическите опити проведени в САЩ,след втората св. война.Целта е била да проучат, колко процента от нормалните хора са склони да разсъждават върху правилноста на нещата ,които правилника или закона ги кара да приложат спрямо друго лице.От гледна точка на човешкият морал и съвест изпълнителите на закона се оказали в по голямата си част античовеци-не по лоши от фашистките главорези.
При това,помисли и си отговори -има ли констутиционно правилно приет закон?То не бяха чужди карти и подмолни хватки...Умишленото не спазване на конституцията при гласуване е противодържавно деяние.Някой да е изпитал силата на закона-няма вновни от "политическата класа"

Малко за предпазливостта или очуждаването от политическият живот:
Когато детето се опари от огъня ,то става предпазливо.,но не е възможно да се очужди от нуждата си за топлина.Никой не се очуждава от политиката .
Самото не занимаване с политика е вид политика!
Възможно е народа да се отврати от политиканството ,но това е друго нещо.Болката учи .Но се забравя ,че радостта дава крила

Живота ни премина в прокламирани успехи и непрекъснато повтаряне на един и същ урок-налага се да започнем отновоДа бе -до кога!.Строеха дедите ни и бащите за себе си ,после се оказа ,че строежа ще стане за децата Накрая се оказа ,че сме работили за децата и внуците на партийната върхушка и започна невиждано успешният преход към .../избери му име /
Спомням си последната вълна на "демократичната "революцията финансирана с над 100 мил долара,дошли от благородни западни институции,когато синята идея изведе на улицата ученицитеПомня пародията на барикадите.Знаеха ,че не могат да хванат по възрастните ,затова измислиха играта с подскоците на децата.Някой да се сети ,че са ни тикали децата в огъня?

Четох декларацията или възванието на новите и истинските...То е ,като лозунга на френската ревалюция ,звучи много красиво ,но нищо не носи реално за обикновеният човек.
Ако не е известен соят -дядо ,баба ,баща майка ,роднини,лична дейност и идей каузата е предварително обречена на провал и подменка на основните цели.!
Вече17 години ни показват ,как може да се прави това,Преподаватели са ни най -верните войници на БКП хората от ДС Безрезервно им вярвам ,че ни водят смело/Какво им струва това?-/и преди 89 год. и през времето на безкръвният преход в който единственно успешно намаляхме от прибл. 10 мил- на около 7мил.-и в социално отношение сме на последно място в новата общност.
Стигнахме до там ,че отрекохме тотално социалните идей,/а сме социална държава/ ,защото нямало средства/кой ще им повярва? /,Че то ,точно в такива кризисни моменти е необходимо да се прояви възродителната и катализираща функция на държавата/,премахнахме строя ,а сега главните извършители на преврата от 89 год.започват да се гордеят и с подвизите си преди това,/Те работили честно и движени от най-святи патриотични подбуди /-точно за строя ,който ритнаха с лекота,но украденото от тях народно имане няма да върнат.
Е,техна си работа ,заложи ли са си мина и за тях остава в сила китайската поговорка :
Които сее вятър ще пожъне буря!
Международното положение е врагът с който се опитват да ни внушат ,че работят за нашето спасение добруване,но даже и войска нямаме !-виж полицията и жандармерията придобива внушителен размер!Даже правят опит да я овълчат срещу хората от собственият си народ.И когато тъпчат глава на миньор ,а министерският съвет приема бързо ,бързо исканията на "неорганизираните "природозащитници ,а плаши с админстративни наказания учителите ,насъсква гражданите срещу лекарите, и т. н.е добре да се замисли човек ,защо се появява отново двойният стандарт.Сигурно главната причина не е запазване на мира пред местните избори.
Който иска е свободен да кълве Но последните избори за европарламент показаха тенденцията във възгледите на "очуждилият се от политиката "народ.Пълното игнориране на тунеядците в политиката ще продължава,защото "елита "мисли ,че е хванал Бога за ...шлифера!
цитирай
20. анонимен - кое ме учудва в текста
15.09.2007 22:22
Твърдението, че зеленото движение "Екжгласност" е излязло през 1991 в извънпарламентарна опозиция не отговаря на истината. Авторът просто не е достатъчно осведомен. НД Екогласност (НД означава "национално движение") под председателството на Д-.Коруджиев И Е.Сугарев беше основател и член на СДС до неговото превръщане в партия през 1997. Във всички Народни събрания до тази дата е имало членове на Екголасност. Движението (регистирирано по ЗЛС, а не като партия) не участваше само в изпълнителната власт по принципни съображения - за да бъде коректив на всяко правителство. В законодателното решаване на екологични проблеми Екогласност е вземала винаги участие. Например, в изготвянето на Закона за защитените територии ппез 1998.
Т.н. Политически клуб "Екогласност" беше политическа партия, регистрирана през 1991 от десетина изгонени (както се казваше тогава, "отлюспени") от Екогласност членове на ръководството, (защото бяха подписали
конституцията) които просто използуваха името на Екогласност заради популярността му. Нищо "зелено" в тази партия нямаше. Единствената причина за нейното съществуване беше желанието за участие във властта. По-нататъшното битие на тази партия потвърди мотивите на отлюспването.
Дотук Вашата грешка е само фактическа. Товау което ме изумява, е твърдението Ви, че не сте подписал подписката на Екогласност през 1989, защото под нея нямало подписи на специалисти по водите.
Наистина ли не сте разбрал, че това е чисто политическа подписка? Или не сте бил съгласен тя да се поднася като ужким екологическа? За да има по-голямо основание да бъде прекратена? Или просто не сте посмял да я подпишете?

С уважение: В.Кандимиров
цитирай
21. teodordetchev - Здравейте г-н Кандимиров,
16.09.2007 00:29
Радвам се, че сте минал през блога ми. Следя публикациите Ви в Още.инфо и някои от тях ми харесват много. С други не съм съвсем съгласен, но това не е темата сега. Разбира се, че знам за съществуването на НД "Екогласност" и за неговата роля в рамките на СДС. Само че по-добре да не разискваме темата около "отлюспванията" през 1991 г. - не е дошло още времето да достигнем до консолидирана позиция. През 1991 г. имаше най-различни отлюспвания. И ако днес Стефан Гайтанджиев е в абсолютно "червена", анти-глобалистка и ултра анти-натовска позиция, това не означава, че вълната на отлюспвания през 1991 г. е оздравила СДС. За сега ще се огранича с това, че през пролетта - лятото на 1991 г., протече един процес на "смяна на елита" в СДС. Не искам изобщо да дискутираме добро ли е било това или лошо. Просто това стана. Едни хора замениха други. Много от дотогавашните лидери бяха станали самодоволни и дори неадекватни на ситуацията. Сред новите напираха и редица откровени, напълно безскрупулни кариеристи. Не искам да се заяждам, но като човек преживял доста болезнено "отлюспването" на партията ми (БСДП) през 1991 г., не мога да не отбележа че най-дейни в тази операция бяха Георги Марков, Стоян Ганев и Венцислав Димитров. Сещате се какво имам пред вид като цитирам тези имена. Пак повтарям - не искам да водим тук спорове за събитията от 1991 г., завършили с историческите избори, които по думите на Александър Йорданов СДС спечели "с малко но завинаги". След още някоя и друга година може би ще можем да коментираме с много по-голяма яснота, какво точно се случи на различните нива в СДС през 1991 г. По проблемите на отлюспването съм специалист, мога да дам най-различни персонални характеристики на хората, които ни отлюспваха от СДС - от крайно позитивни, до откровено презрителни, но не искам да го правя сега и в този момент.
Да се върнем на НД "Екогласност". Познавам г-н Сугарев, дори му помогнахме в някакава степен от в. "Свободен народ", когато правеше разследването си за злоупотребите в енергетиката някъде 1992 - 1993 г. С г-н Коруджиев почти не съм имал лични контакти, но отлично познавам г-н Иван Сунгарски, за който предполагам, че е актуалният председател на НД "Екогласност". Вие сте отговорили сам на поставения от Вас въпрос. НД "Екогласност" не е играла ролята на политическа партия, в това число - на зелена партия през годините на прехода. Фактът си е факт. Като неправителствена организация и екодвижение, НД "Екогласност" не е сътворила кой знае какви чудеса - най-запомнящ се е може би случаят със съпротивата срещу изграждането на деривацията "Джерман - Скакавица" в началото на управлението на Жан Виденов. Не се наемам да давам оценки на тази акция, но тя си остава едно от най-запомнящите се действия на НД "Екогласност". Пак в името на справедливостта трябва да отбележа, че това беше в много по-голяма степен лично включване на г-н Сугарев, който прояви голям кураж при този конфликт, отколкото някакво организирано действие на цялото НД "Екогласност".
Що се отнася до скандализиралия Ви факт, че не съм подписал подписката през 1989 г., започвам отзад напред. Не съм изпитвал никакъв страх. Хората, които ме познават отлично знаят, че не съм се плашил в много по-сложни ситуации. Просто не можах да се ориентирам около подписката за рилския водопровод. Бях доста добре запознат с драмата около обгазяването на Русе и създаването на русенския комитет - мой много близък приятел имаше ограмни неприятности в столичния ВХТИ, защото публично се беше изказал срещу престъпното бездействие на държавното ръководство. Обсъждахме проблемите му всяка вечер и имах поглед върху нещата. Но подписката срещу рилския водопровод изникна някак си от нищото. По онова време интернет нямаше и за текущата политика, освен от официалните "медии" се осведомявахме от "Свободна Европа", ВВС и "Гласът на Америка". Имах един транзисторен радиоприемник, произведен някъде в Прибалтика (със сигурност не беше популярният ВЕФ), който не беше най-добрият "хардуеър" за слушане на чуждестранни радиостанции. Като се замисля сега, струва ми се, че по това време изобщо не можех да хващам "Свободна Европа", а ВВС и "Гласът на Америка" слушах само нощем, когато работех извънредно. (Всъщност, най-добре се слушаха емисиите на ВВС и "Гласът на Америка" на английски - тях не ги заглушаваха толкова ожесточено). Действително, не бях достатъчно добре информиран за подтекста на подписката, а когато всичко стана ясно нещата "вече се бяха случили". Впрочем, дори и след боя пред "Кристал", подписката беше представяна отново (и съвсем естествено) като протест срещу един водоснабдителен проект. Готов съм да ми се смеете, че съм бил толкова политически неграмотен, та не съм разбрал, че трябва начаса да се подпиша под твърдение, което от професионална гледна точка изглеждаше меко казано съмнително. За разлика от много други хора, аз изобщо не твърдя, че съм извършвал героични подвизи преди Десети ноември, пък и след това. Смятам се за нормален, добросъвестен, добронамерен и генетически демократично настроен човек.
Всъщност, Вие лекичко подменяте тезиса - описах "личните си преживявания" около старта на "Екогласност" като допълнителна илюстрация на твърдението ми, че в навечерието на Десети ноември беше по-опасно дори да притежаваш някои книги или да пишеш "по-особена" поезия, отколкото да протестираш на екологична тема. Ако това Ви е обидило - извинявайте, но няма да си променя гледището. Пак Ви питам, колко време (по-точно, колко дни) продължи подписката пред "Кристал" и колко минути е продължил протестът на групата на Едуард Генов срещу интервенцията в Чехословакия. Отговорът е прост - няколко дни срещу няколко минути. Е, къде греша тогава ?
В заключение - написал съм анализ за наличието на предпоставки в България да се появи и "да хване корен" истинска зелена партия. Дали това ще стане е друг въпрос, но условия има и мисля, че аргументите ми са достатъчно убедителни. В никакъв случай не съм писал мемоарно съчинение за разцеплението в СДС през 1991 г., нито пък съм искал да давам някакви оценки на когото и да е за дейността му през онова време. Навсякъде в текста изрично съм писал ПК "Екогласност", така че не мога да приема, че съм подвел някого с написаното. ПК "Екогласност" е едно, а НД "Екогласност" - друго. Да коментираме политическата нищета на ПК "Екогласност" в момента, пък и от 1992 г. нататък е загуба на време. Но да твърдим, че НД "Екогласност" е оставило ярка и неизличима следа в историята на зеленото движение в България е малко преувеличено. Изразявам се по възможно най-мекия начин, защото не искам да оскърбя тези хора от НД "Екогласност", които се мъчеха да правят нещо.
Надявам се да продължавам да Ви чета на страниците на "Още.инфо".
С най-добри пожелания:
Теодор Дечев
цитирай
22. анонимен - отговор
16.09.2007 20:54



г-н Дечев,
намесих се енергично в коментара, защото съм член на Екогласност от лятото на 1989 (макар и не основател) и освен това околната среда за мен винаги е била приоритет. Екогласност не е оставила кой знае каква следа в зеленото движение, но за разлика от нея, ПК Екогласност не е оставил никаква. Той е бил зелена партия само по име. Следователно, да се характеризира зеленото движение в България чрез неговите действия е подмяна на действителността.
Не може да се поставят протеста на Е.Генов и приятели през 1968 и протеста на Екогласност през 1989 на една дъска. По време на чешките събития режимът беше в добро здраве и освен това във война. За антивоенни протести по време на война обикновено разстрелват. През 1989 режимът вече се разпадаше. Разбира се, и екологичната маска на протеста допълнително обърка идеолозите на режима. Тя изигра такава роля, каквато изигра обединението на протестите в Полша под формата на профсъюз. Без тази маска организацията щеше да бъде преследвана както комитета на Илия Минев.
Не мога да кажа дали в момента има предпоставки за раждането на нова зелена партия в България. Една такава партия няма да има смисъл, ако се основе по подобие на европейските левичарски, хипарски и антиглобалистки зелени партии. Съвсем друга трябва да бъде идеологическата основа на една такава партия. Каква - друг път ще говорим.
В.К.
цитирай
23. teodordetchev - Г-н Кандимиров,
16.09.2007 21:58
Радвам се, че се намесихте така енергично, защото обсъждаме неща, които значителна част от хората от блогосферата не знаят по съвсем обективни причини :-). Досетих се, че има личен момент в реакцията Ви, но това не я прави по-малко важна в нашата дискусия. Както се досещате, не съм искал да Ви обидя по никакъв начин. Учудвам се само на упорството Ви да ме "опровергавате", повтаряйки същите неща които аз казвам.

Никъде не твърдя, че ПК "Екогласност" е направила нещо забележимо за околната среда. Впрочем и двамата изпускаме от внимание факта, че ПК "Екогласност" е участвал ПРЯКО във формулирането и в провеждането на държавната политика по отношение на околната среда - по времето на правителството на Жан Виденов. Ще кажете - то пък едно правителство :-) Ами, такова - онакова, ама хората на Гайтанджиев са били овластени да ръководят министерството на околната среда. Какво са направили ли - ами назначили са някой и друг партиен член в басейновите съвети на реките български ... :-) Само че, НЕправенето на нищо, също е провеждане на определена политика - вярвам, че ще се съгласите с мен. (Тук не споменавам името на конкретния министър на оклоната среда от състава на ПК "Екогласност", защото е един доста скромен и работлив човек, който не заслужава да бъде поставян на една дъска с архитекти на разрухата, като примерно министърът на промишлеността по времето на Виденов - Климент Вучев. Така че, няма да го соча с пръст човека ...).

Това, че режимът през 1989 г. вече се разпадал, изобщо не е основание да не предприеме репресии срещу инакомислещите. В Румъния режимът съвсем беше "огнил" и се беше разпаднал като презряла мушмула, но смяната на властта беше съпроводена с доста стрелба. Има спорове за броя на убитите по време на падането на Чаушеско, но няма никакви спорове, че имаше убити. (Доста при това). В този смисъл, протестът в градинката пред "Кристал" беше наистина добре "замаскиран" и тук съм напълно съгласен с Вас, че това е точно така. Не съм съгласен обаче по такъв лековат начин да се поставя знак на равенство или дори на подобие между нашата "Екогласност" до 10-ти ноември 1989 г. и полската "Солидарност". Просто мащабите са несравними и дори е малко неприлично да правим подобни успоредици. (Да не упоменавам репликата за жабата и вола - не искам никого да обиждам по какъвто и да е начин...)

Освен това е крайно неоснователно да се твърди, че "обединението на протестите в Полша под формата на профсъюз" е "маска". Протестите в Полша бяхпа детонирани именно поради провала на политиката на ПОРП по отношение на жизненото равнище. Борбата срещу комунизма в Полша започна именно с искането да се даде свобода на профсъюзното движение, за да имат работниците защита от "омнипотентния" работодател - комунистическата държава. Яцек Курон участваше в "Комитет за защита на работниците" (КОС-КОР), а не в литературен кръжок. Днес, след толкова преображения в полския политически живот, политическите проявления на "Солидарност" ги няма никакви, но профсъюзът си е жив и здрав и с него се съобразяват всички. Между другото, принципът на тристранното сътрудничество между държава, работодатели и синдикати (познат и като социален диалог) е записан между конституционните начала на Република Полша. (Всъщност, социалният диалог е част и от Достоянието на закондателството на европейските общности, познато ни с името "аки комюнитер" - мястото му в посредничеството между интересите в ЕС е закрепено с Амстердамския договор).

Ще се радвам да продължим дискусията за бъдещето на зеленото движение в България, макар че едва ли ние двамата сме хората, които са длъжни да слушат нашите зелени :-) Не съм много сигурен дали ще приемат съветите ни какви да бъдат -"левичари, хипари или антиглобалисти"... (На времето, с подобен патос, Александър Каракачанов обясняваше, че неговата Зелена партия е всъщност една ... либерална партия. През 1991 г., дори се учреди една Партия на зелените либерали, която предполагам се рои пак от там. Изобщо не коментирам Консервативно-екологичната партия от времето на разцеплението на "зелените" на "иглолистни" и "широколистни"). Във всеки случай, мога да твърдя със сигурност, че като типичен продукт на пост-модерната епоха и като рожба на глобализацията (нищо, че сред някои зелени разпознаваме анти-глобалисти), зелените партии са извън скалата "ляво - дясно". Разбира се, те сътрудничат главно със социалдемократите и други по-леви формации, но това се дължи на "позеленяването" на политиката въобще, а не на вътрешно присъща "лявост" на зелените. Очаквам да продължим дебатите си по темата. Поздрави ! Т. Д.
цитирай
24. kostadin - Re:Мисли и Въпроси ....
16.09.2007 23:57
Либерализма ,до колкото знам има за основен постулат схващането за индивидуалното развитие на всяка личност.От гледна точка на вселенските закономерности описани и от эзотериката, еволюцията на всеки от нас е индивидуална.Приемам го за правилно ,но
ако е така ,не виждам как глобалната идея ще се превърне в глобална ценост за всички.
Битието ще определя съзнанието на двата полюса -глобалисти и антиглобалисти -и това няма да е свързано с принадлежността им към някой политически цвят.
Природните богатства и безусловната необходимост за всяко същество да ги използва за собственото си функциониране ,налага идейте на зелени и всички хора да се изведат извън зависимостта им от всякакъв партиен контрол/локален и световен/ ??
Във условията на фрактална общественна среда е възможно сдружаване със строго определени /конкретни /цели Но явлевленията /процесите /,предизвикали реакцията на хората ,напомнят за поговорката :"След дъжд качулка",когато последствията от грешните действия са се развихрили.
Времето за реагиране на всички предизвикателства е ограничено и понятието йерархично взето решение ,трябва да се замени с обосновани и гарантиращи успеха световни реакции ,задължителни и за държавните и обществени структури .Не виждам човечеството да е готово за това!
С една дума ще доживееме до изчезването на снега от полюсите и промяната на климата!
Докато умниците се намадруват ,стихиите не само ще се налудуват ,но ще ни задължът и всички нас да се приспособим или да заемем мястото си всред кохортата на изчезналите видове!
цитирай
25. drona - Хм,
17.09.2007 11:25
този г-н кандкмиров да не е онзи х-н Кандимиров на 10 място в депутатската листа на СДС в Плевен за ВЕлико народно събрание дето активно работеше за избирането на г-н Гайтанджиев за депутат?
цитирай
26. анонимен - добре, добре
15.07.2008 18:17
по добре късно от колкото никога. Макар и късно прочетох тази статия :) радвам се че някой си е направил труда да напише анализ на ситуацията и да ни отдели достатъчно внимание

проектът -създаване на партия "Зелените" върви напред, събираме хора за съдебна регистрация(над 3500 от нужни ни 5000). Разбира се трудности не липсваха през изтеклите 9 месеца, но това е процеса. страницата ни е
www.bulgariangreens.org

който има желание може да следи направо от нея до къде сме стигнали

поздрав,
Стоян Христов,
учредител и член НС на партия "Зелените"
цитирай
27. анонимен - Авторе браво
23.01.2009 19:15
Браво на автора искам да чета точно такива анализи и за в бъдеще. Хареса ми хумористичния стил, в който са представени фактите и събитията от 1989г. до сега в контекста на възникването и смърта на различни еко движения и партии.
цитирай
28. анонимен - KVJrhIvPettcLHO
08.06.2011 12:13
RihAYb , [url=http://tnrybjyvipef.com/]tnrybjyvipef[/url], [link=http://wkafjxtngmrp.com/]wkafjxtngmrp[/link], http://hnllfcnlpglx.com/
цитирай
29. анонимен - gjACDCQEZd
08.06.2011 12:23
CyXdED , [url=http://fizauwgsbhui.com/]fizauwgsbhui[/url], [link=http://bqmumsaicien.com/]bqmumsaicien[/link], http://umzhtdkxfoxe.com/
цитирай
30. анонимен - NwHZGEvblknPDdoVnHk
10.06.2011 12:19
QmSqkH <a href="http://fdafyyfjpxgg.com/">fdafyyfjpxgg</a>
цитирай
31. анонимен - hDYjpQAdgebvASlU
10.06.2011 12:26
qV7HmG <a href="http://stfviwnfzmuz.com/">stfviwnfzmuz</a>
цитирай
32. анонимен - VVpjKJVQxSwv
10.06.2011 12:43
TmYqAz <a href="http://pamlihleffyv.com/">pamlihleffyv</a>
цитирай
33. анонимен - XtcFSOBKVbQwr
10.06.2011 18:33
fxyzIp , [url=http://ibzhmhwfcxwh.com/]ibzhmhwfcxwh[/url], [link=http://qxnlnkpriqhi.com/]qxnlnkpriqhi[/link], http://rwwjkphaeszh.com/
цитирай
34. анонимен - fnsXGaJZGNmtT
10.06.2011 18:35
Y7qWot , [url=http://nzjjtlituaoy.com/]nzjjtlituaoy[/url], [link=http://xhsfbfdiqjyj.com/]xhsfbfdiqjyj[/link], http://byydgbkdjhpf.com/
цитирай
35. анонимен - LFvmYSDKhnTzHKhm
10.06.2011 18:39
arPxne , [url=http://ctoriubhpwak.com/]ctoriubhpwak[/url], [link=http://vwdadjlbrolh.com/]vwdadjlbrolh[/link], http://nhjqwglfeaoh.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3623109
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33626
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев