Прочетен: 15416 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2009 15:26
СЮРРЕАЛИСТИЧНАТА ПЕРСПЕКТИВА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ПЕЙЗАЖ
На фона на жегата с чисто климатичен произход, политическата жега в София почти не се забелязва. Малцинството сред българското общество, което действително се вълнува от предстоящото прекрояване на политическия пейзаж, се вълнува главно от очертаващата се на хоризонта драма – съставянето на правителство след ... редовните парламентарни избори.
Парламентарната опозиция може веднага да обвини автора на тези редове, че прави внушения за предизвестен неуспех на обявената официално „есенна офанзива” срещу правителството. В това обвинение би имало сериозна доза основание, ако намеренията за улични протести, „бойкот” и каквито и да са други действия срещу правителството с масово участие изглеждаха поне мъничко сериозни и координирани.
Вместо това сме свидетели на излизане в отпуск на лидерите на три от четирите партии – основни участнички в конфронтацията с тройната коалиция. Четвъртата партия – „Атака”, побърза да обяви, че след като всички са на море, тя е останала единствената опозиция. И в това би имало сериозна доза истина, ако палатковият лагер пред президентството нямаше съвършенно призрачен вид – палатки, чадъри, сенки, гръмка музика и ... никакви хора.
Лидерът на „Атака” без друго си спомня добре как изглеждаше „Градът на истината” през 1990 г., когато имаше истински улични протести и истинско гражданско неподчинение. Сравнението между „Града на истината” и „Народния парламент”, както е наречен сегашният палатков лагер пред Президентството, категорично не е в полза на днешното опозиционно творение. Дори само една десета от протестиращите през 1990 г., да бяха днес в пространството между Народната банка, Археологическият музей и Президентството, в „Атака” биха имали пълното основание да обявят, че са размърдали обществените пластове. Пластовете обаче са съвсем спокойни или се вълнуват и бунтуват самостоятелно – по браншове и по отрасли.
Странно изглежда държава, чиято икономика продължава да отчита много добри макроикономически показатели, специалистите по иконометрия установяват наличие на сериозен икономически растеж и едновременно с това почти няма отрасъл, където да няма недоволства, закани за протести и дори реални протестни действия. Протестират автобусни превозвачи, протестират животновъди, протестират млекопроизводители, очакват се новите протести на учители и лекари. В останалите отрасли и браншове тлеят скрити недоволства, които могат да бъдат изкарани на повърхността от произволни обстоятелства. Едновременно с това, протестиращите по различни направления, категорично държат всеки да бъде разглеждан сам за себе си и да не бъде свързван с останалите. Тази линия на поведение на протестиращите икономически активни хора, на моменти е основателна, а на моменти граничи с абсурд – отново според обстоятелствата.
Целият този протестен сюрреалистичен пейзаж е наблюдаван от опозицията, която изригва своеобразна смес от верни констатации и не до там осъществими закани. Със сигурност, противниците на „тройната коалиция” – парламентарни и извънпарламентарни не успяват да канализират недоволството срещу управляващите, които вече основателно смятат, че истинската им опозиция е в Брюксел. Законодателната и изпълнителната власт гледат почти враждебно европейските институции, откривайки в действията им едва ли не заговор срещу президента, правителството и управляващото парламентарно мнозинство.
Има всички основания, тази тягостна картина да продължи до редовните парламентарни избори, когато и за управляващи и за опозиция ще настъпи времето за осребряване на полицата на народната любов. Моментът на истината ще настъпи с първите „екзит пол”-ове. Тогава редом с въпроса в какъв ред новите парламентарни сили ще дават пресконференциите си в изборната нощ ще възникне и въпросът, какво ще кажат те на избирателите.
Избирателите ще чакат да научат най-вече едно – каква ще бъде конфигурацията на новата изпълнителна власт. Давайки си сметка, че заявките за евентуалните коалиционни комбинации след изборите ще се отразяват пряко на изборните резултати, кандидат номер едно за най-висок изборен резултат – Бойко Борисов, предприе поредица от ревизии на политическото си поведение. Първоначално той декларира публично и клетвено (дори се подписа на нещо), че няма да се коалира с БСП. След това обяви, че смисълът на участието му в политиката е да елиминира от нея ДПС. Накрая обяви преразглеждане на отношенията си с ДСБ и Иван Костов.
Ако използуваме един широко известен термин от търговията – Бойко Борисов подготви маркетинговия си микс във възможно най-приемлива опаковка за „условно десния избирател” и дори го закичи с красива тъмно синя панделка. Със същия пакет в ръка, „неформалният” лидер на ГЕРБ е готов да се изправи, както пред българските избиратели, така и пред крайно заинтересуваните си европейски партньори в Брюксел, Каденабия или където още рече Господ.
Тези действия на столичния кмет и кандидат за министър председател са напълно логични. Бойко Борисов е по своему крайно загрижен за съдбата на двете най-големи фракции, оформили се след колапса на добрия, стар Съюз на демократичните сили.
Големият проблем на Бойко Борисов не е в бавната ерозия, на която е подложен рейтингът на ГЕРБ, след реалното влизане на партията в общинската власт. Не е и в неугледния облик на известна част от регионалните структури на партията му, провалили се на местните избори. (Пернишката организация на ГЕРБ е моделен пример за параметрите на подобен провал).
Големият проблем на лидера на ГЕРБ е във факта, че „тайно и полека” драмата на българската десница се превърна в негова драма. По време на президентските избори, Бойко Борисов можеше да си позволи лукса двукратно да „пусне надолу по пързалката” производните на някога единния Съюз на демократичните сили. Първият път - поддържайки до последния момент у г-н Петър Стоянов и у всички „сини” убеждението, че ще се кандидатира лично за президент и СДС ще може да подкрепи потенциално печеливш кандидат. Вторият път – когато принуди софийската организация на ДСБ (в това число и ген. Атанас Атанасов) да оттегли съдебните си претенции срещу него, което заплати с меко казано скромна подкрепа за общия „син” кандидат – г-н Неделчо Беронов.
Днес, подобно поведение е немислимо. Бойко Борисов повече от всички желае СДС и дори ДСБ да попаднат в следващото Народно събрание. Няма съмнение, че един от кошмарите на Бойко Борисов е Парламент, в който са влезли само четири партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”. Дори да допуснем, че разпределението на местата в Парламента ще е такова, че ГЕРБ и „Атака” да могат да съставят правителство, последното ще бъде ужасяващ „римейк” на терзанията на Филип Димитров, като министър председател.
Без значение дали „Атака” ще излъчи някакви министри или само ще подкрепи правителството, (което би направило от Бойко Борисов премиер в едно правителство на малцинството), съдбата на кабинета в който уж ще доминира ГЕРБ, ще бъде в ръцете на Волен Сидеров и (не съвсем) сговорната му дружина. За европейския отзвук на подобен брак – консумиран с участието на министри от „Атака” или опиращ се само на имагинерни ангажименти на хората на Сидеров, не си струва да говорим. „Възхищението” от подобна сделка ще бъде всеобщо – в ЕНП ще кършат ръце и ще се чудят как да обяснят такова поведение на техен член, а в ПЕС просто ще дадат воля на красноречието си, като в речника на говорителите на социалистите, думата „фашизоиден” ще присъства от често по-често ...
При отказ от заиграване с „Атака”, в подобна ситуация, Бойко Борисов ще бъде принуден да избира между повторни избори и ... „голяма коалиция” с БСП. Първият вариант е по-чист на пръв поглед, но е натоварен с различни политически рискове. Той несъмнено ще се отрази зле на бюджета (макар че това е последната грижа на нашите политици) и не дава гаранции срещу възпроизвеждане на резултата от предишните избори.
По всичко личи, че и на сън и на яве, пред очите на Бойко Борисов изниква картината на „голямата”, „национално отговорна”, „гарантираща политическата стабилност на държавата” коалиция ГЕРБ – БСП. Поставям въпросните квалификации в кавички, защото това са цитати в аванс. С такава фразеология ще се оправдава създаването на коалицията „ГЕРБ - БСП”, ако нещата „дойдат до кокала”. Бойко Борисов ще „размахва” изпълненото обещание, че ДПС вече не е в изпълнителната власт. Ще се добавят разбира се и позовавания на челния германски опит – на коалициите между християндемократи и социалдемократи с канцлери Кизингер, Вили Брандт и Ангела Меркел ...
Вероятност да се случи подобен развой на събитията съществува и тя изобщо не е пренебрежима. Лидерът на ГЕРБ със сигурност не пожелава такъв късмет и на враговете си, но подобен сценарий е напълно възможен.
Лошото на подобен сценарий за обществото е, че най-вероятно ще се продължи досегашната практика на „феодализация” на министерските ресори – „аз не гледам в твоето канче – и ти не гледай в моето”. Вместо нормалната европейска практика на взаимен контрол на коалиционните партньори, най-вероятно ще доживеем до прекрояване на формулата „3 – 5 - 8” в нещо като „7 - 9” примерно ...
Лошото на подобен сценарий за Бойко Борисов ще е, че с такъв „актив” ГЕРБ може да танцува само един състезателен сезон. Затова и настъпиха промените в лексиката по отношение на Иван Костов и ДСБ. „Гаргамел и смърфовете” вече не вършат работа на лидера на ДСБ – той няма никакъв интерес от каквито и да са негативи по отношение на СДС и ДСБ, независимо в какъв ред се изписват.
Бойко Борисов знае, че няма начин да се състави предизборна коалиция на ГЕРБ със СДС и ДСБ – заедно или поотделно. Освен всичко друго, подобна коалиция може да доведе до загуба на големи групи гласоподаватели дори от „твърдите ядра” на СДС и ДСБ. Затова най-рационалната стратегия за ръководството на ГЕРБ е във всички свои публични изяви да разглеждат СДС и ДСБ като партии, които със сигурност влизат в следващия парламент и са най-подходящите коалиционни партньори за партията на Бойко Борисов. Съдейки по рязката промяна в отношението към Иван Костов, Борисов е напълно наясно с горните съображения, без авторът им да му ги е представял под каквато и да е форма.
От своя страна, СДС и ДСБ трябва със собствени сили да решат въпроса за подхода си към предстоящите парламентарни избори. Съдбата доста благосклонно им дава възможността, в случай, че влязат в следващото Народно събрание, да оказват значително по-голямо политическо влияние от аритметичния размер на изборните им резултати. Едновременно с това, въпросът за взаимодействието с ГЕРБ изправя и ръководствата на двете партии и редовите им членове пред тежки политически и най-вече морални дилеми. От начина по който ще бъде „отиграна” настоящата политическа ситуация ще зависи запазването на интегритета на двете партии и средносрочното им политическо бъдеще.
Айде, Пеевска измет, съзерцавайте!
Серго рие, за да спечели БСП. Въпросът е...
Нищо чудно, да видим и промени в избирателния закон седмици преди изборите за да се замаже положението и да се привлекат към изборите вечните негласуващи ?!
Жалкото е, че и десницата отдавна вече не е обединена и няма нещичко, около което да се обедини.
Явно личните интереси струват по-скъпо, отколкото националните. Затова и националното предателство е толкова лесна работа...
Първият във вестник Стандарт:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-08-26&article=245592
Олимпиадата доказа провала на "почти сигурните победители"
Шефове на протести са бъдещи министри
Предсрочен вот? Няма да дочакате, казва Кирил Добрев
Кирил Добрев е секретар на БСП по въпросите на младежката политика. Той е един от инициаторите на качването на диджеи на Бузлуджа и на дискусиите на младите в соцпартията в интернет. С името му е свързана и кампанията R.E.D. "Стандарт" го потърси за отговор на въпроса как БСП може да привлече млади членове, как се решава конфликтът между поколенията и има ли сигурни победители и коалиции за следващите избори.
фото "стандарт"- Г-н Добрев, вие сте отговорник за младежката политика на БСП. Как гледате на коментарите, че партията се грижи само за пенсионерите?
- Знаете ли, няма партия от началото на прехода, която да е направила толкова много за хората в активна възраст. Някак си бързо забравихме времето, в което моето поколение емигрираше да работи на Запад, защото безработицата беше 16-17 на сто. Днес е под 6% и се наблюдава обратната тенденция. Или ако искате, вземете студентското кредитиране. Направихме така, че всеки студент да има право на кредит както за месечна издръжка, така и за таксите към ВУЗ-а, и то с преференциална лихва. И парите се опрощават при раждане на дете. Да не говорим, че се заделят 50 млн. лв. за ремонт на студентски общежития. Това не е правено от 1986 година. Почти се удвоиха парите за младите учени и докторантски стипендии. Сега, след раждане, работещата майка 9 месеца получава 90% от заплатата си, а след това може детето да се гледа от баба или леля например и това да се заплаща от държавата. Двойно се вдигат детските надбавки. И това са все реални действия, а не приказки. Що се отнася до пенсионерите, това е част от социалната програма, която си поставихме за цел да изпълним до края на мандата.
- НДСВ използва тази теза като основно послание. Има ли подводни камъни в коалицията година преди изборите?
- Това е въпрос, който може би трябва да зададете на НДСВ. Вероятно в тази партия има и среди, които са разколебани по повод оставането в коалицията в опит да намерят спасителен остров за собствената си кариера. Категорично мисля, че това са отделни хора, че масовото мнение при нашите партньори е в полза на отговорността, на дадената дума, на политическата чест.
- Доколко една младежка кампания или един сайт могат да променят имиджа на БСП като "партия с отмиращ електорат"?
- Инициативата R.E.D. е инициатива за политическа активност на младите хора и тя нито започва, нито завършва със създаването на интернет сайт. Не мога да разбера защо някой е решил, че в БСП няма млади хора. Имаме над 10 000 членове до 35 г. Това, че днес започваме да общуваме по по-модерен начин, че правим това открито в интернет пространството, трябва ли да се приема като нещо невъзможно за БСП? Вярно, започнахме да чупим клишета. За мен е чест обаче, че с активното включване на младежи от БСП в R.E.D. показахме на всички политически партии, че са много изоставащи, архаични и умиращи като бъдеще. Дори посъбудихме част от техните млади, тъй като в red-bg.net има младежи с различни политически убеждения. Сега могат да стоят и да гледат. Или да се стегнат да ни догонват. Ако успеят, ще означава, че сме създали и
конкуренция на политическия пазар
- Заговори се за конфликт на поколенията в партията - млади срещу стари. Съществува ли такъв?
- Конфликтът между поколенията е факт, откакто свят светува. Не би трябвало да си философ, а просто родител на тийнейджър, за да го знаеш. В БСП съжителстват няколко поколения. Нормално е тези поколения да си говорят на различни езици. Това не означава, че се мразят. Историческата логика е такава - младите, техният език, ценности и идеи ще заемат все повече място в общия език, ценности и идеи на БСП. Факт е, че партията закъсня с подготовката, развитието, лансирането на ново поколение експерти, оратори и политици. Многократно съм казвал, че умните организации си създават йерархии, в които младите постепенно заместват по-възрастните. Именно за това моята теория за нещата е, че БСП постепенно трябва да заложи повече на младото поколение - онова, което работи по критериите на ЕС, и което не страда от преходните клишета и предразсъдъци. И ще го направим, защото виждам докъде стигна десницата, която 18 г. върти едни и същи лица.
- Има ли битка между вътрешнопартийните лобита?
- В БСП има силни личности, около тях има съмишленици, колеги. Но това не са лобита. В БСП има и идейни течения. Те също не са лобита. Между тези идейни течения, между силните личности в партията може да има различия, но да се нарекат битка на лобита е несериозно. Винаги ще предпочитам БСП с нейното личностно разнообразие пред партии, в които хората лягат и стават с волята на един лидер и личното му обкръжение от блюдолизци и натегачи. В тези партии има лобита, защото ако не си от лобито на вожда, ако не изпълняваш неговите икономически и политически прищевки и далавери, ще бъдеш изритан начаса.
- Какъв резултат очаквате от кампанията за набиране на нови членове? Престижно ли е членството в БСП?
- Членството в една организация е въпрос на идеи, а не на престиж. Знам, че с тези, които дойдат сега, ще продължим дълго, защото при нас сега е по-трудно. По-важно е младите хора да ни харесват и приемат. Мисля, че трудно намират своето представителство в политиката - вдясно виждат или старци, които мрънкат, или съмнителни кандидат-герои за златни отличия по бойни изкуства, или самоатакуващи се фюрери. БСП е единствената партия, която се обърна към тези хора, подкрепя техните инициативи. Младите не искат площадни протести, а своята модерна революция.
- И все пак, от есента се готвят протести.
- Думата "готвят" е доста удачна. Опозицията е доста уплашена, че няма да може да спечели изборите догодина, освен ако не провокира бунтове, улични ексцесии, ако не плаши и подстрекава. Провокират се протести, прави се опит за политизация на чисто професионални искания и конфликти. Чувам, че се обещават високи постове на лидери на браншови и съсловни структури, ако поведат хората си срещу кабинета. Честито на Димитър Зоров (шеф на асоциацията на млекопреработвателите), новия министър на земеделието, само дето ще трябва да почака.
Вярвам, че участниците в тези събития ще са малцина, а милионите българи просто ще продължат да си живеят и работят нормално.
- Има ли според вас предпоставки за криза в управлението?
- Има предпоставки за спадащо доверие в основния кандидат за властта - г-н Бойко Борисов. Ако ГЕРБ не се напомпат до изборите с протести, стачки и създаване на хаос и напрежение в държавата, резултатите за партията може да се окажат разочароващи. Затова за тях е изключително важно изборите да са възможно по-скоро и, ако може, след провал. Но няма да стане. Провал няма да има и изборите ще бъдат редовни. Съжалявам.
- В момента изследванията показват ГЕРБ като почти сигурен победител на следващите избори. Каква е вашата прогноза?
- Отминалата олимпиада показа още веднъж, че "почти сигурен победител" няма. Пътят и към Пекин, и към изборите догодина е пълен с цяла група "почти сигурни победители". За да спечелиш, ти трябва малка доза късмет и голяма доза труд, а не славата на почти сигурен победител. Моята прогноза е, че ГЕРБ ще се върнат от изборите догодина с това, което успеят да си извоюват като резултат. И "почти сигурно" то ще включва оценката на два милиона софиянци за дупките, боклука, лъжите по повод водната концесия, далаверите в концесиите по чистотата. Смущавам се от две неща по повод ГЕРБ. Едното е кои ще са лицата в листите, какви интереси ще ги свързват. Хората много често си мислят, че гласуват за един национален лидер, а с гласа си вкарват в парламента педофил например. ГЕРБ в момента е притегателен център на всички преходни кариеристи - и от дясното, и от лявото. С такива хора сериозна политика не се прави. Доказва го фактът, че по места вече се карат кой ще е в листата и на кое място ще бъде. Явно волята за "почти сигурния кокал" е много силна. Не мога да дам прогноза кой колко процента ще вземе, но ще дам една друга прогноза - ГЕРБ ще отмине със съдбата на всички подобни "нови" лидерски партии. Защото тези хора не ги свързва идея, идеали, те не са отбор, който има общи цели, а единствено и само битка за власт.
- Има ли отсега желани и забранени коалиционни партньори за БСП според вас? Възможна ли е коалиция ГЕРБ-БСП или БСП-"Атака"?
- Неслучайно по-мъдри хора са казали, че политиката е изкуство на възможното. Избирателите решават как да изглежда управлението на страната. Предизвикателствата, пред които могат да поставят политиците, трудно могат да се прогнозират и забраняват. Затова се учудвам, когато някой реши да показва мускули и характер не намясто и не навреме. Отсега обаче виждаме на политическия хоризонт доста интересни коалиции.
Боряна Йотова
--------------------------------------------
geryordanova - За образа ни пред света и пред нас самите
http://geryordanova.blog.bg/viewpost.php?id=226705
------------------------------------------------
Какво повече да добавя. Хората да четат, да разсъждават и по-малко да се подвеждат по кухи обещания.
Не е необходимо ново разочарование на народа ни.
За мен, която съм много критична и самокритична, пътя по който е тръгнало сегашното правителство е правилен. Всяко вмешателство в настоящия момент е равносилно на харакири за страната и народа. Стига с популизъм от хора неграмотни, позьори и жадни за власт. Ръмжат тези, на които са накърнени интересите.
Моите почитания за статията - Илка
Колкото до отпускарството - аз по-скоро бих се вторачил в хората, вместо в техните парламентарни или извънпарламентарни представители. В крайна сметка партиите са това - представителство, а не бойни групи като сидеровата и т.нар."зелени", за създаване на масови безредици и панаирджийски подобия на естествени процеси от миналото.
След три години имаше рецидив, за който изобщо не ми се спомна - не достигнаха 0,12 %. Затова съм много предпазлив, когато изборният резултат е сравним с размера на статистическата грешка.
Що се отнася до отпускарството - далече съм от мисълта, че опозицията трябва да си направи плаж на жълтите павета, съчетавайки протестите с почивката ... Но предвидените протестни действия можеха да се обявят по малко по-друг начин и в малко по-друг времеви интервал. Знам, че ме разбирате много добре ...
Така или иначе ДСЛ и СДС имат голям шанс да играят важна роля в управлението на страната при успешно представяне на парламентарните избори.
За отпускарството - мислите ли наистина, че ДСБ и СДС не могат да направят панаир с простотии пред президентството или пред сградата на НС? Могат, но няма да го направят, без да е нужно да си поясняваме защо. Респективно това едва ли означава, че АТАКА е "единствена опозиция". Бог да ни пази, ако това са ни управляващите и опозицията.
И още за отпускарството - хората ги няма. Ако някой някого ще обвинява за каквото и да било, нека поне да не се заблуждаваме - хората ги няма. От гледна точка на това не виждам много възможни начини, по които протестите от септември нататък да се организират и обявят.
За парламентарните избори - разбира се, че ще се стиска до последно парламентарния цайтнот с това желязно мнозинство. А и няма нужда да се дават на Първанов възможности, които понастоящем няма. Дотогава и ГЕРБ ще загуби нужното, а какво допълнително ще спечелят ДСБ и СДС - това си зависи само от тях. Време имат достатъчно.
Решенията не са много ...
- обединяване на десните -
- въвеждане на задължителното и електронното гласуване, които рязко ще съкратят относителния дял на ДПС и БСП
- изчистване на изб. списъцит от мъртвите души, с което още пада дела на ДПС и БСП
- образователен ценз, който изхвърля продажните мургави "избиратели"
Може ли някой да ми даде смислено обяснение защо Костов, Юруков и т.н. мълчат като .утки по горните наложителни промени
27.08.2008 12:56
Също така, факт е че демократичните партии предз годините получиха доста голяма помощ под формата на добросъвестни изследвания на избирателните нагласи, поръчани и заплатени от Международния републикански институт и от Националния демократичен институт. Друг е въпросът, че в повечето случаи, тези изследвания не бяха публикувани, а ползувани само от партийните ръководства - в това число и когато се подреждаха избирателните листи ... :)
Пак отделен въпрос е, че през годините сме били свидетели на достатъчно "изследвания", които са "проведени" от абсолютно неизвестни институции, които не могат нито да обяснят методиката си, нито да представят макар един анкетьор.
Проста и ефективна техника, особено за местни избори - публикуваш платено (под масата) съобщение, че фондация "Человеколюбие и съзерцание" е провела изследване на нагласите на избирателите в община Ръгни колец и че резеултатите сочат, че твоят кандидат е на крачка от избирането му.
Ако вестникарите са "хараби" и отпуснат малко повече пари за скромния бюджет, който им е отделен могат да се добавят стълбчати диаграми, диаграми - питки и в крайна сметка да се обясни, че конкуренцията е жива умряла. Тази практика процъфтява от години.
Но когато става дума за прогнозиране на резултатите от национални парламнтарни избори, нещата стоят малко по-иначе. От една страна, наистина е трудно да се протнозират резултатите на партии, които са някъде в диапазона под 6 %. Причината е чисто математическа и всеки, който се е занимавал с избори знае това много добре.
Истината е, че когато демоскопите съобщят, че предполагаемият резултат е дноцифрено число, реакцията на партийното ръководство, членовете и симпатизантите трябва да е много тревожна и много бърза. На хоризонта се е явила голяма опасност ...
27.08.2008 16:01
Лошите политичесщки сценарий се взимат пред вид в съответните партийни стратигии, когато вероятността да се случат не е пренебрежима.
Останалите Ви размишления са оф-топик, но по принцип не трия коментари, освен когато съдържат открити ругатни и нецензурни изрази. Последното, слава Богу се случва рядко.
Този човек обаче го чака ефективна присъда ако се върне обратно тук, а и сигурно "самоубийство" в килията след това...
Въпроса тук не е кой с кого ще се съюзи, а по-скоро задкулисното факторно съотношение.
Какъв е конфликта между БББ и Костов? Какво стана с Българо-Руската Инвестиционна Банка, позната като СИБанк днес?
Там където са светлината и парите, там се вземат решения...annuit coeptis...
30.08.2008 20:58
30.08.2008 21:07
Все пак, след като нанесохте известно количество кал в къщата с неизбърсаните си кубинки, бихте ли разяснили, защо непретенционзиния ми коментар е ... мафиотска ода ?
30.08.2008 23:28
30.08.2008 23:33
31.08.2008 10:53
Що се отнася до ГЕРБ, там има много свестни хора - евродепутатката Румяна Желева е един от най-свестните хора в българската политика въобще, но това не ме лишава от правото да имам резерви към цели прослойки в тази партия, какот и към определни личности и регионални структури.
Що се отнася до нашата "политическа класа", "политически елит" или какъвто там още термин изберем, със съжаление трябва да признаем, че управляващите ни са "еманацията на нацията". Няма какво да се заблуждаваме. От 10 ноември 1989 г. до сега, сме внесли само един политик от чужбина - Симеон Сакскобургготски. Всичко останало са хора от България, рожба на нашите си нрави, на нашата си менталност, на нашата си образователна система. Редица от тях, излязоха направо от "дълбините на народа", както и да се разбира това.
Ако направим един поименене списък на хората, които са били депутати, министри, заместник министри, областни и заместник областни управители, кметове на общини и общински съветници, секретари на общини, кметове на неселени места (за висшите държавни служители изобщо да не говорим) ще видим, че броят им е впечатляващ. В чисто персонален план, "управляващата класа", както я нарича Гаетано Моска, доста се е обновявала - много хора "са се отъркали във властта". Всички тези хора са си наши, родни и в крайна сметка - хора с претенции, че са в някаква степен "малко по-лични от останалите" щом са се кандидатирали за разни постове.
На г-н Ангел Николов не му се сърдя. Просто не приемам положение, при което аз съм готов на дискутирам с всеки, който пожелае, а любезният гост да започне с квалификации от типа на първото изречение в първия постинг на г-н Николов:
"За разлика от автора на тази мафиотска ода аз не зная какво ще се случи на следващите избори." Какво да добавя ? Може човекът просто да се е поразпалил, но и аз съм в правото си да му напомня, че сме в блогосферата, където порядките са малко по-различни, отколкото в разните форуми, където масово се пише по системата "пет за четири".
Нямам нищо против г-н Николов да пусне колкото линкове иска към блога ми - даже много мило ще бъде от негова страна но да не стигаме до грубости и взаимни квалификации.
Впрочем, извинявам се за "кубинките", не съм намеквал за принадлежност на г-н Николов към съсловията на които кубинките са работно облекло. Просто написах първите обувки с по-дълбоки грайфери, събиращи повече кал за които се сетих ... Не помислих, че човекът ще реши, че го смятам за военен или за полицай, макар че по принцип в това не битрябвало да има нищо оскърбително. Както и да е - извинявам се за недоразумението.
"Ако искате в къщата ви да влизат само по терлици, сложете катанеца или се абонирайте в СОТ". Тези мерки са приложими спрямо крадци и обирници. Вас очевидно не третирам по този начин. Портите на блога са широко отворени за всеки, който иска да коментира - не се използуват никакви инструменти за "модерация", каквито блог.бг ни е предоставил бол. Постингите нито се преглеждат, нито се одобряват предварително.
За мен това озночава, че съм Ви поканил най-добронамерено да гостувате в "къщата" и да си кажете мнението в блога. Вие по никакъв начин не сте длъжен да сте съгласен с написаното от мен. Единствената ми претенция е да не се замеряме с разни високопарни квалификации.
Вижте, аз не съм някаква "ощипана мома", за да се сърдя и да се цупя, че имате някакви възражения срещу написаното от мен. Мога да Ви уверя, че съм коментирал и продължавам да коментирам в много по-враждебна среда. По принцип, винаги коментирам под истинското си име, дори използувам снимката си като аватар. Не обичам "анонимността" в Интернет, която разпалва така страстите на някои хора. (Между другото, анонимността в Интернет е абсолютна самозаблуда, но това е друга тема).
Ако Ви е интересно, погледнете на тези две места и ще видите, че нямам никакви причини да Ви разглеждам като човек, заради когото да си слагам СОТ на ... блога. :) Погледнете тук:
http://news.ibox.bg/columnist/id_1716692785
http://frognews.bg/Frog/index.php?option=com_content&task=view&id=8449&Itemid=302
Както виждате, нямам особени основания "да Ви се сърдя", виждате каква веселба е по форумите, които не се числят към спокойния и възпитан свят на блогосферата. Просто ми се иска да запазваме "бон тон"-а и да не се доближаваме към "стандартите" на "виртуалната джунгла", каквато представляват форумите на различните елктронни издания.
Благодаря Ви отново, че четете блога ми, винаги сте добре дошъл.
01.09.2008 14:44
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов