В края на 2003 г., под благовидния предлог за осъществяване на програмата за финансова евроинтеграция, беше извършено драстично увеличение на акциза върху газ пропан – бутан. Едновременно с това, акцизът върху бензина беше задържан на практически същото ниво две години. Всеки може да си направи сметка, чии корпоративно-фирмени интереси за били защитени по този начин.

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), Асоциацията на газоразпространителите, Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи и Съюзът на превозвачите се противопоставиха и организираха бурни протести в центъра на София и по основните булеварди. На практика, те защитава интерсите на всички граждани, защото пътната такса беше включена в размера на акциза. Така “в данъчен план”, всяка българска домакиня, можеше да пътува по републиканската пътна мрежа, без да напуска кухнята си !

Протестите доведоха до намаляване на увеличението на акциза – вместо със 100 лева на тон, с 80 лева на тон. Това помогна на собствнениците на по-малки гадостанции, да продадат бизнеса си по реална цена, а не както си правеше сметката един роден петролен могул – “по две за лев”.

Смятам, че трябва да напомним за тези събития днес – три години по-късно, когато отново във връзка с европейската ни интеграция се подготвя въвеждането на акцизи върху електрическата енергия и въглищата. Правителството е на път да направи голям пробив в данъчната си политика, въвеждайки 10 процентова ставка на данъка върху печалбата. Опозиционният СДС, също ще се гордее с този резултат, защото отдавна пледира за такъв подход. България наистина ще се откроява в ЕС с най-ниския си корпоративен данък и ще спечели конкурентни предимства.

Ниските преки данъци са нещо чудесно и трябва да бъде приветствано. Но не трябва да забравяме съществуването на косвените данъци. Те оказват сериозен инфлационен натиск и се отразяват на всички сфери на икономиката и бита. Възниква въпросът: Когато се въведе акциз върху електроенергията и въглищата, не е ли редно да се намали акцизът върху пропан-бутана, като екологично гориво? И в какъв размер ще се въведе акциз върху метана ? Не може ли проектната ставка там също да бъде намалена ?

По тази причина, предлагам по-долу статия от преди три години, поместена в излизащото по онова време много добро специализирано списание “АВТОгаз”.

АКЦИЗИ, ВЪЛНЕНИЯ, КОМПРОМИСИ ...

Въвеждането на новите акцизи на горивата породи серия вълнения и протести. Зависимите от газта скочиха заради новите 100, впоследствие намалени на 80 лв. сложени отгоре на акциза. Скочиха и използващите дизел и бензин, тъй като предвиденото увеличени от 50 лв. бе натоварено с още цели 5 лв. В медиите се появи информацията за новата война "газ-бензин", която според нас обаче е по-скоро "газ-дизел". Всъщност, ето и хронологията на събитията:

На 25 ноември центърът на София буквално пожълтя от таксиметрови автомобили. Мотивите за протестите бяха два: решението на правителството да забрани старите автомобили да бъдат използвани за таксита и новото увеличение на акциза за пропан-бутан. Протестът бе организиран от Националния съюз на превозвачите, Асоциацията на газоразпространителите и Съюза за стопанска инициатива, след като преговорите с Министъра на финансите рано сутринта се провалиха. Първоначалното предложение на Милен Велчев бе повишение със 100 лв. за пропан-бутана и 50 лева на тон за дизела и бензина.

Основните искания на протестиращите бяха акцизът да не бъде променян през тази година, тъй като и в момента е по-висок, отколкото в някои западноевропейски страни.

По същото време ръководителите на най-големите петролни фирми се срещнаха с Милен Велчев с настояване планираният акциз на газта да не се намаля. "Газта не може да се смята за социално гориво, а голяма част от нея се внася контрабандно", заяви шефът на "Лукойл" Валентин Златев. Според него дизелът е социалното гориво на българите. В статия, публикувана в няколко вестника на следващия ден, Валентин Златев се опита да разбие на пух и прах мнението, че газта е социалното гориво, като посочи, че от евентуално намаляване на акциза, за сметка на другите горива, ще се облагодетелстват много малко хора.

Протестът не бе единствен, последва го цяла серия от окупации на столицата и шествия в другите градове. Този път се включиха и разчитащите на дизела, тъй като след две заседания Бюджетната комисия на Народното събрание редуцира предложението на Министерски съвет за повишаване на акциза за пропан-бутан от 100 на 80 лева на тон, но като компенсация повиши предложеното увеличение на акциза за течните горива, бензините и дизела от 50 на 55 лева за тон.

Председателят на Асоциацията на газоразпространителите Григор Григоров определи решението на бюджетната комисия като подигравка към тях. Според него, то е взето в интерес на петролните компании.

След поредицата кавги, протестни действия и шумове на 11 декември 2003 парламентът все пак одобри с 80 лева по-висок акциз върху пропан-бутана.             Според приетия от депутатите закон акцизът върху тон бензин ще бъде 495 лв., 395 лв./т ще бъде акцизът за дизела и мазута, а 340 лв./т на пропан-бутана и други газообразни въглеводороди. На тон средни масла, включително керосин за реактивни двигатели и осветителния керосин, акцизът ще бъде 350 лв.

Веднага след това на среща с президента Георги Първанов браншовата камара на таксиметровите превозвачи, Съюзът за стопанска инициатива, Асоциацията на газоразпространителите и други браншови организации връчиха документ, в който настояват да бъде наложено вето на Закона за акцизите във вида, в който се очаква да бъде гласуван от парламента.

Браншовата организация на превозвачите, газовици и хлебопроизводители обявиха и намерението си за започване на "съдебна офанзива" срещу включването на пътната такса в акциза. Те изразиха категоричното си несъгласие с това ползвателите на всякакви горива за промишлени нужди да плащат пътна такса.

За капак на всичко изискванията таксиметровите шофьори да заменят колите си с нови от 2005 г. наля масло в огъня. Искаме да припомним, че таксиметровият бранш е най-големият потребител на пропан-бутан за транспортни нужди. Около 90% от жълтите коли използват това гориво. Високият акциз на газта е сериозен удар върху тях, а искането за нови коли, което значи нови, още по-големи разходи ще ги досъсипе.

В крайна сметка ситуацията в страната остана напрегната и до редакционното приключване на броя. Победител във войната "газ-дизел" няма. Всички браншове са потърпевши, засега печели Милен Велчев. За да бъдем по-актуални, искаме да ви представим мнението на най-засегнатите от акцизите.

Теодор Дечев - Заместник председател на Съюза за стопанска инициатива

През последните няколко седмици страната се тресе от протестите на газоразпространители, превозвачи и ползватели на пропан-бутан. Към тях вече се присъединиха и хлебопроизводителите и сладкарите. Причината за протестите е предвиденото увеличение на акциза върху газта, което придобива все по-ясни очертания. Междувременно, успешно бяха насъскани едни граждани срещу други граждани. Нефтохимиците бяха хвърлени срещу превозвачите и срещу газовиците. На ползвателите на дизелово гориво се обяснява, че акцизът върху последното се вдига, за да се направят отстъпки на "газовиците от сивата икономика" и на "гадните бакшиши". През последните дни се изговори чудовищно количество откровени лъжи и затова е време нещата да бъдат сложени по местата им.

На първо място, в проекта на Министерския съвет за бюджета за 2004 г., от самото начало е заложено увеличение на приходите от акцизи върху всички горива - бензини, дизел и газ пропан-бутан. Нулев остава само акцизът върху газ метан. Никое от повишението на акцизите на горивата не е предизвикано от намалението на друг акциз. Напротив, Министерството на финансите (МФ) поиска увеличение на акциза върху горивата. Освен че хазната трябва да бъде пълнена, (никой не спори, че в новия бюджет са нараснали разходите за образование и здравеопазване), МФ се позова и на необходимостта от хармонизиране на нашите акцизни ставки спрямо европейските. Никой не спори, че този ангажимент е част от финансовата ни евроинтеграция и също трябва да бъде изпълнен. Само че част от българските медии и съответните заинтересувани среди не искат да погледнат как изглеждат точните числа.

Минималните нива на облагане, приложими към моторните горива, се определят в съответствие с подписаната на 16 октомври 2003 г. в Брюксел "Генерална Директива за Преструктуриране на Обществената Рамка за Облагане на Енергийни Продукти и Електричество". Като вземем предвид първоначалните предложения във внесения от Министерския съвет, (разбира се, под диктовката на МФ) Проект на Закона за изменение и допълнение на закона за акцизите, виждаме, че не само не настъпва някаква забележима хармонизация с европейското законодателство и данъчна практика, но и два цели бранша биват изпратени "на заколение" почти в буквалния смисъл на думата.

При безоловните бензини предложената акцизна ставка е 490 лв./1000 л, което прави 250 евро/1000 л при минимална акцизна ставка за страните от Европейския Съюз, влизаща в сила от 01.01.2004г. - 359 евро/1000 л. Това е около 31% по-ниска от минималната ставка за Европа.

При оловосъдържащите бензини предложената акцизна ставка е 490 лв./1000 л, което прави 250 евро/1000 л при минимална акцизна ставка за страните от Европейския Съюз, влизаща в сила от 01.01.2004г. - 421 евро/1000 л. Това е около 47% по-ниска от минималната ставка за Европа.

При газьолите, предназначени за преработка или за изгаряне в двигатели (дизелово гориво), предложената акцизна ставка е 390 лв./1000 л, което прави 199 евро/1000 л при минимална акцизна ставка за страните от Европейския съюз, влизаща в сила от 01.01.2004г. - 302 евро/1000 л. Това е около 35% по-ниско от минималната ставка за Европа.

Когато обаче стигнем до "нефтен газ и други газообразни въглеводороди", (с изключение на тези, които са в аерозолни опаковки) - предложената акцизна ставка вече е 360 лв./т, което прави 184 евро/т при минимална акцизна ставка за страните от Европейския съюз, влизаща в сила от 01.01.2004г. - 125 евро/т, или около 47% по-висока ставка от минималната за Европа.

Можем да се гордеем и със структурата на нашия роден, български акциз - той включва и пътната такса, без значение на това за какво се използва съответното гориво. Вземайки предвид действащия в момента размер на акциза за промишлени или за битови нужди от 260 лв./т, което прави 133 евро/т при минимална акцизна ставка за страните от ЕС, влизаща в сила от 01.01.2004г. - 125 евро/т или отново с 6,4% по висока от минималната, представителите на газоразпространителите и превозвачите смятат с пълно основание, че той следва да остане непроменен.

От гореизложените данни се вижда, че така предложеният Проектозакон за изменение на Закона за акцизите, се отклонява драстично от мотивите на самия премиер към него. В мотивите се казва: "Основната цел на проекта е синхронизирането и хармонизирането на законодателството ни в тази област с директивите на Европейския съюз." Също така там изрично е посочено: "Увеличаване на размера на акциза за бензина, газьола, втечнения нефтен газ и цигарите, което е във връзка с поетите ангажименти на Република България за достигане на минималните за Европейския съюз размери на акциза".

След като законът е приет в настоящия си вид, България остава далеч под минималните акцизни ставки (около 40%) за едни горива (бензини, дизел, керосин; метан - 100%), а в същото време надхвърля минималната ставка за пропан-бутан с близо 50%, с което се превръща в абсолютен лидер в размера за акцизните ставки за пропан-бутан в Европа, пред досегашните лидери - Германия (160 евро/т) и Великобритания (143 евро/т).

Ако разгледаме внимателно материалните баланси на течни горива на Националния Статистически Институт за 2002 г., стигаме до още по-интересни наблюдения и изводи:

- Потребление на безоловен бензин в страната - 554 703 т годишно, при средно относително тегло 0.75, това прави 739 604 000 л. При увеличаване на акциза с още 20 лв./1000 л (2 стотинки на литър), очакваните постъпления в държавната хазна ще бъдат не по-малко от 14 792 080 лв.

- Потребление на дизелово гориво в страната - 1 133 246 т годишно, при средно относително тегло 0.84, това прави 1 349 102 380 л. При увеличаване на акциза с още 20 лв./1000 л (2 стотинки на литър), очакваните постъпления в държавната хазна ще бъдат не по-малко от 26 982 047 лв.

Изводът е, че общият финансов резултат като постъпления в хазната от завишаването на акцизните ставки само на тези две автомобилни горива с по 2 стотинки на литър би бил 41 774 127 лв. на година.

Нека сега по същия начин да проследим какви са очакваните постъпления в държавната хазна при така заложеното увеличение на акциза върху пропан-бутана със 100 лв./т (около 6 стотинки на литър):

- Потребление на пропан-бутан в страната - 334 346 т годишно, което умножено по 100 лв./т е равно на 33 434 600 лв. за година, което прави с 8 339 527 лв. на година по-малки приходи за държавата (около 20%).

Това, което никой обаче не казва, е, че "маржът" (т. е. Интервалът, в който търговецът може да формира печалбата си) при пропан-бутана на една редова газостанция е 3 - 3,5 стотинки на литър, докато 28 стотинки на литър е нормален "марж" при продажбата на дизел. Предвиденото от самото Министерство на финансите увеличение на цените на горивата, вследствие на вдигането на акциза е както следва: бензини - 3%, дизел - до 6%, пропан-бутан - 12,6%. Ясно е, че вдигането на акциза е убийствено за повечето газостанции, много от които през последните месеци вече работят на малка загуба.

От всичко изброено дотук се вижда, че продажбите на дизелово гориво далеч не са заплашени от продажбите на пропан-бутан. Сам зам.-министър Стамен Тасев призна, че през последните три години продажбите на газта се движат в едни и същи граници. Съотношението на продажбите бензин и дизел към пропан-бутан е повече от 6 към 1. Защо тогава на бензините и на дизеловото гориво се дава нещо като "данъчна ваканция" до 2006 г., когато се предвижда да им се вдигне акциза, а акцизът на пропан-бутана се вдига по такъв драстичен, за да не кажем "хайдушки" начин.

Отговорът е, че волно или неволно МФ облагодетелства производителите на т. нар. "светли горива" и е на път да изравни цената на пропан-бутана към цената на бензин А 92 за крайния потребител. (Никой не бива да забравя, че разходната норма на пропан-бутана при автомобилите е далеч по-висока от тази на бензина). Тогава до 2006 г. газоразпространителите ще трябва или да затворят в очакване на по-добри дни, или да фалират. Или пък да продадат бизнеса си…

Съвсем риторичен е въпросът кой ли вече е готов да изкупува газостанциите им при сегашната акцизна политика. Обичайният заподозрян е водеща фирма - монополист в производството и търговията с бензини и дизел на българския пазар. Когато през 2006 г., (забележете - след редовните парламентарни избори) правителството от немай къде ще трябва да вдигне акцизите на бензините и дизела, на бойното поле, пардон - на пазара, ще се търкалят само белите кости на сегашните газоразпространители. За сметка на това нищо чудно да си имаме един нов голям дистрибутор на пропан-бутан, който е и негов производител. Малкият и средният бизнес имат много здраве, опазването на околната среда - също. Един уважаван петролен магнат, доктор по философия, вече неколкократно демонстрира конфликта си с учебника по органична химия за десети клас, твърдейки, че пропан-бутанът е опасен за околната среда. При изгарянето му се отделял водород(!?), който бил по-тежък от въздуха (!?) и затова не отлитал в атмосферата, а ние сме го били дишали.

Ние по-неуките продължаваме да си мислим, че се отделят водни пари и въглероден двуокис, който отлита в атмосферата и съвсем не е отровен…

Така, че газоразпространителите и превозвачите, в това число и таксиметровите, протестират по изброените причини, а не за да отнемат работата на бургаските нефтохимици, които са чудесни хора и изобщо не заслужават подобно отношение. Но те не заслужават и да бъдат плашени и лъгани, в това число и от собствените си работодатели. Нищо не заплашва пазара на дизелово гориво в България. За сметка на това хлябът на газоразпространителите и превозвачите наистина е под въпрос.

Впрочем, ние не укоряваме никого от ръководството на "Лукойл" за това, че иска да си разчисти пазара, пък макар и с не съвсем коректни средства. Всеки иска да завземе по-голям пазарен дял. Но не може да не изкажем своето "възхищение" от абсолютно неадекватното поведение на Министерството на финансите, което сякаш нарочно прави описаните по-горе безобразия.

Някой ще попита на края - ама нали няма да вдигат акциза със 100 лева, а само с 80? При предложените числени данни, оставяме на всеки средно интелигентен човек със завършено основно образование да изчисли с колко ще се променят нещата. Шефът на газоразпространителите - Григор Григоров вече го каза - става дума за чиста подигравка.

В заключение, с риск да бъда обвинен в къса памет, ще трябва да призная, че не си спомням друг случай на такава брутална намеса на държавата в един бранш с административни данъчни средства, който да води до отстраняването на повече от 300 участници в пазара - все малки и средни предприятия и да разчиства пътя на една компания, която и без това се намира в монополно положение. Каквито и мотиви да изтъкне МФ за това, те не могат да трогнат повече тристатата газоразпространители, нито заетите по един или друг начин в бранша повече от 50000 души. Не може да трогне и около 25 000 таксиметрови шофьори, които и до сега карат на пределни цени за километър. Нито хлебарите, нито сладкарите се интересуват дали става дума за приятелска далавера или за "висши държавни съображения". Просто става дума административно "пренареждане на играчите на пазара" с данъчни средства.

Подобно поведение е не просто "антипазарно", а целенасочено злонамерено и е в ущърб не само на няколко бранша, а на цялото общество. Това е опасен прецедент, срещу който трябва да протестират всички, а не да се самозаблуждаваме, че има обикновен сблъсък на браншови интереси. Конфликтът не е между "газовици" и "дизелисти", а между една почти всесилна държавна институция и широк кръг от потърпевши от нейното самоуправство.

Григор Григоров, Председател на Асоциацията на газоразпространителите:

"Твърдо казваме не на акциза. Не ви трябва скъпо гориво. Не е необходимо да плащате на тези, които искат да заменят евтиното и екологичното със скъпото. Искаме да продаваме но искаме да имаме и клиенти. Не искаме газта да става по лев и по два, за да си напълнят джобовете защитниците на корпоративните интереси.

В момента върху основната цена на тон се плаща акциз от 120 лв. и 140 лв. пътна такса. Много от хората, които освен в автомобилите ползват газта в домакинствата, не знаят, че като ядат кифлички и притоплят кафето плащат пътна такса. Същото е и в производствата, които използват газ. Миналата година не протестирахме. Знаем, че в бюджета трябва да има пари за пенсии, за болници... Но тази година господата решиха да си уредят проблемите с бензините за наша сметка.

Нашето предложение е за никакво увеличение на акциза за тази година. За да можем да запазим работата на хората. В нашия бранш имаме над 50000 заети човека, имаме камиони, които пътуват денонощно. Трябва да плащаме осигуровки, заплати, а пари няма. С увеличаването на акциза намаляват приходите на фирмите, защото няма да има кой да зарежда.

Съгласно генералната директива за акцизите на ЕС от 1. януари 2004 г. минималният акциз върху пропан-бутана трябва да е 125 евро/т. или 250 лв. У нас в момента акциза е 260 лв./т. А Милен Велчев иска от 1 януари да е 360 лв./т. За справка в момента в Германия акцизът е 320 лв./т. България ще бъде с третия по големина акциз в Европа, като е същевременно последна по заплати. Всички големи организации ни подкрепят, защото разбират , че става въпрос не за дребен браншови проблем, а за проблем, засягащ цялата държава.

В бранша има над 380 млн. долара инвестиции само от българи - живеещи и плащащи данъци тук. Поддържат над 50000 човека работна ръка, притежават вече немалък капитал, но тези хора в момента имат заеми, аз като фирма също, всички са така. Може ли принудително, заради апетитите на някои от големите фирми да накарат да фалираме всички малки и средни компании. Основният гръбнак на всяка страна са малките и средните фирми. Дори фирми като "Кълвача газ" и "Газтрейд", които в момента имат много голям потенциал, ще бъдат сериозно засегнати. Това ще засегне и "Шел газ" и "Топливо", които работят с битовата газ. При дизела печалбата на литър е 23 - 28 ст., а при нас е между 3 и 5 ст.

Все се чува думата "компромис". Компромис с цената на какво и за сметка на какво? След като изслушаме всички страни и предложим нашите искания, тогава ще мислим за компромиси. Не желаем да се съгласяваме с някакви особено големи компромиси, за да не става както преди 2 години да ни подведат пак.

Куни Иванов, Изпълнителен директор, "Кълвача газ" АД:

Във фирма "Кълвача Газ" АД, като дистрибутор на втечнен газ пропан-бутан, напълно споделяме максимата, че автомобилът не би имал никакво бъдеще, ако не се взема предвид опазването на околната среда (Фуджио Чо, Президент на Тойота Мотор Корпорейшън). Неоспорим факт е, че с навлизането на новите европейски стандарти екозначимостта на традиционните горива ще се повишава, но въпреки това те не могат да достигнат ниските стойности на емисиите на алтернативните горива. Поредна стъпка към екобъдещето на планетата е развитието на хибридните двигатели.

Що се отнася до икомическия аспект, България попада в групата на страните (като Япония, Белгия, Холандия) без собствен петролен ресурс, в които е установено, че въпреки развитата преработвателна промишленост, цената на петролните продукти е традиционно висока и където логично алтернативните горива са със значителен дял на пазара.

Очаквате ли спад в потреблението и колко процентен след въвеждането на по-високия акциз?

След въвеждането на новите акцизни ставки очакваме спад в потреблението не само на пропан-бутана, но и на конвенционалните горива, тъй като те все повече се доближават до групата на луксозните стоки.

До каква прогнозна цена ще стигне газта според Вас?

Смеем да твърдим, че от дистрибуцията на петролни продукти в България само тази на газа се реализира изцяло на пазарна основа. В тази връзка най-голяма тежест при ценообразуването имат международните цени и сезонността на потребителското търсене в Европа. Предполагаме, че цените за продажби на дребно през 2004 год. ще се движат в границите 0,75 - 0,95лв. Промените в курса на щатския долар допълнително биха могли да повлияят на потребителските цени.

Как ще повлияе повишението на акциза на останалите горива? Ще остане ли газта по-конкурентна?

Фактори като акциз и курс на валутата ще оказват влияние върху всички дистрибутирани в България горива, които, както вече отбелязахме по-горе, все повече се доближават до групата на луксозните стоки за българския потребител. Считаме, че с последния проект за промяна на Закона за акцизите е запазен ценовия баланс между горивата.

Как според Вас трябва да се диференцира битовата от автомобилната газ и възможно ли е въобще това?

Не на последно място бихме искали да поясним, че в настоящия момент, колкото и несправедливо да звучи за потребителите, според нас не е възможно разделянето на пропан-бутана за битови и автонужди, каквото е и тълкуванието на новата форма на Закона за акцизите. Сами по себе си високите ставки на акцизите са достатъчно привлекателни като предпоставка за криминализиране на тази дейност. При моментната морална и икономическа степен на обществото в България това категорично би довело до спекулации и драстично ощетяване на митническите сборове, респективно на Републиканския бюджет. Фирма "Кълвача Газ" АД, като дистрибутор на втечнен газ пропан-бутан, принципно подкрепя тезата за разделяне на газа за авто- и битови нужди, но това трябва да стане на по-следващ етап от икономическото и обществено развитие на страната.

инж. Георги Илиев - Председател на асоциация "Автогаз 2000"

Войната газ бензин или кой печели от всичко това?

През този месец се случиха доста интересни неща, свързани с доказване необходимостта да има или няма акциз върху пропан-бутана. Това вече сме го виждали през 2001 г., когато за пръв път се заговори за акциз върху газта. Ще изкажа само няколко мнения, които смятам, че са съвсем диференциални на тиражираните в другите медии.

Не е правилно да се плаща акциз от гражданите, които ползват газта за отопление. Това по цял свят е решено с различни видове гориво - газ за бита и газ за автомобили. Тук в България ползваме основно битова газ за автомобилите и затова качествата й като автомобилно гориво са много спорни. Кой печели в случая не знам, но шофьорите, каращи на газ, знаят какво значи некачествено гориво.

Акциз върху горивата за транспорта трябва да има, но той да бъде разпределен равномерно между всички видове горива.В момента двете враждуващи страни - "Лукойл", от една страна, и вносителите и дистрибутори на газ от друга, се опитват да докажат кой ще загуби и кой ще спечели. Губи само крайният клиент, защото едните искат да са монополисти на пазара, а другите да имат по-големи печалби. Всички аргументи и на двете страни са съшити с бели конци. Как иначе ще тълкуваме следните изказвания на представители на "Лукойл" и на вносителите на газ:

1. Газта не е екологична - При изгаряне на газта в атмосферата се изпускал водород и това замърсявало околната среда - не е възможно в атмосферата да се отделя водород, тъй като водородът изгаря първи в горивния процес.

2. Рестрикции за автомобилите на газ - В цяла Европа автомобилите, движещи се на газ, имали високи данъци и такси и се създавали допълнителни усложнения за движещите се на газ и ето, видите ли, през 2007 нас ни очаква същото.

Това не е вярно, тъй като в нито една европейска страна няма такси за газовите инсталации. Напротив даже се дотира конверсията на автомобилите на газ - в Италия, във Великобритания, във Франция, като се възстановяват разходите на клиента за конверсия до 60 %. Справка на следния интернет адрес за възстановяване на суми: http://www.powershift.org.uk

3. Забрани за такситата с газ -На тях било забранено да пътуват на газ в цяла Европа. В нито една европейска страна няма забрана за такситата да използват газ. Конкуренцията там е друга - дали да използват дизелов автомобил с новата система с common rail или да си монтират газов инжекцион на бензиновия автомобил, където средната възраст на такситата е 6 години, а цената за километър е от 1 евро нагоре.

4. Кое е социалното гориво - Дизелът бил социалното гориво. Никъде по света дизелът не е социално гориво, а оскъпяването на стоките от транспорт е не повече от 3 %. Поставяйки увеличението върху горивото, което е в рамките на 5 % общото оскъпяване на транспортната услуга от въвеждане на новия акциз, е под 0,5 %. Същото важи и за таксиметровите превози и е излишно да се спекулира, че цената на километър ще се оскъпи с толкова стотинки на км, колкото се оскъпи цената на литър гориво.

Що се отнася до използването на дизела като гориво за фурни, отопление и други битови нужди, то отново се спекулира, тъй като там се използва така нареченото котелно дизелово гориво, което е освободено от акциз и пътни такси и неговата цена е наполовина на дизеловото гориво за транспорта, освен това масово се използва вече природният газ.

5. Икономически загуби за страната -При внос на газ от чужбина се изнасяли капитали навън към други производители. Ами изнасяйте и вие горива, които сте произвели, за да влизат капитали в България - това е нелепо като обяснение в страна със свободна пазарна икономика, освен ако не се цели монопол на пазара.

6. Много голям процент автомобили се движели на газ, за разлика от Европа, и това трябвало да се регулира ценово - Има едно правило за смисъла да се кара на газ - съотношението газ към бензин да е едно към две. В цяла Европа се поддържа това съотношение, само тук се опитваме да бъдем различни. Защо процентът на конверсии на газ е толкова малък на Запад, въпреки всичките привилегии, които се предлагат(а не ристрикции), отколкото при нас - ами просто хората са достатъчно богати, за да могат да си зареждат автомобилите с бензин. Бум в развитието на конверсиите на газ има там, където хората живеят бедно - България, Румъния, Турция, Сърбия, Русия.

Кой колко печели стана ясно след като маржът на газта на 4 декември беше 12 стотинки, без да е имало никакви причини, свързани с промяна котировките на горивата - от 68 стотинки стана 80 стотинки и то преди въвеждане на акцизите. Тук може би отношение трябва да вземе Асоциацията на защита на потребителя, защото в крайна сметка потърпевш отново е крайният клиент. Редно е да се намеси и комисията за защита на конкуренцията, защото бяха уеднаквени цените на газта навсякъде.

В страна, в която се търси възможност хората да спестят от разходите по всякакъв начин, не бива да се забравя и за други алтернативни горива на всички изброени - това е метанът, така че не прекалявайте с ценовите скокове.

АвтоГАЗ

Ясно е, че Европейският съюз има минимални ставки по някои акцизи. Нашата политика трябва да е да имаме ставки, които са точно равни на минималните, а не по високи. Там, където няма минимални ставки, трябва да се намаляват акцизите.

Всяко увеличение на акциз, трябва да е придружено с намаление на друг данък, дори намалението трябва да е по-голямо. Може да се намаляват някои акцизи, може да се намалява ДДС, може да се намаляват преките данъци.

Не бива повишаването на акцизите, породено от ЕС, да води до по-високо общо ниво на данъците в страната. Още повече, че и без това данъците тук са високи.

Георги Ангелов

Проблемът е, че още през 2003 г., акцизът на пропан - бутана надхвърли СРЕДНИЯ за ЕС. Ето това е мурафет ! Ако не беше канският вой на ССИ, газоразпространителите и таксиметърджиите, щяхме да получим направо ЗАБРАНИТЕЛЕН акциз за ползването на пропан - бутан. Това беше гарнирано с кампания срещу НАХАЛНИТЕ "БАКШИШИ", които създават транспортни проблеми на гражданите в София. Шеметния скок в акциза на пропан - бутана, направи в началото на 2004 г., цените на бензина и пропан - бутана не просто сравними, а направо близки. В чий интерес ? Познайте от три пъти :-)))