Прочетен: 11887 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2010 17:00
Драги Милене,
Драги членове на форума "Де зората",
Съжалявам, че посещението на г-н Юрген Рот по такъв неочакван начин породи такава неразбория във форума. Очевидно е, че вината за това е моя и аз дължа обяснение за да поставим нещата по местата им.
-
Първо. Срещата наистина беше проведена по искане на г-н Рот. Не намирам нищо неестествено в това един разследващ журналист да посети когото и да било – Иво Каменов, Алексей Петров или дори Рогатия лично. Щом един журналист разследва, той може да използува всякакви похвати. Срещите с хората, които са обект на вниманието на разследващия журналист са възможно най-логичен и законен инструмент.
-
Второ. Категорично мога да потвърдя, че Милен Радев няма нищо общо нито с Алексей Петров, нито с неговата дейност, каквато и да е тя. Нещо повече – Милен Радев многократно в частни разговори с мен е изразявал безпокойството си за това как ще се отразят на моята репутация, връзките ми с Алексей Петров. С присъщата си добронамереност той многократно ме е предупреждавал, че в един момент мога да имам големи проблеми с общественото мнение, заради отношенията ми с човека, обявен за „Октопод“. Отношението на Милен към Петров е определено негативно, без значение дали е прав или не.
-
Трето. Милен Радев по никакъв начин не е влизал в пряка връзка с Алексей Петров. По молба на г-н Рот, той се обърна към мен да осъществя евентуална среща с Алексей Петров. Не виждам никаква причина Милен да се чувства виновен за каквото и да е – той помогна на един ценен от всички ни разследващ журналист да си свърши работата, без да нарушава по какъвто и да е начин собствените си морално етични стандарти, които поне според мен са изключително строги.
-
Четвърто. Не би имало никаква необходимост да обяснявам в блога си, че срещата на г-н Рот е била предварително договорена, ако не беше възникнало едно извънредно обстоятелство. Посещението на Юрген Рот при Алексей Петров беше посрещнато в „общодостъпните форуми“ с потоци от лиги и помия, как видите ли – на вечерта Рот нарекъл Петров „демон“, а на сутринта „отишъл да се целува с него“. Тази долна кампания произтичаше както от родната лумпениада, така и от „интернет бригадирите“ на Румен Петков, които по понятни причини изпитват ужас дори само от евентуалния дневен ред на една среща между Юрген Рот и Алексей Петров. Самият аз смятам, че тази среща беше много по-важна за Рот, отколкото за Петров и в този смисъл съм съдействал много повече на гражданина журналист, отколкото на гражданина следствен. Съдът със сигурност не се интересува кой е посещавал и интервюирал Алексей Петров. Вълнуват се „героите“ на Юрген Рот, които могат само да гадаят, какво се е говорило на срещата. Естествено, ще имат да гадаят до Второто пришествие, защото няма да дам никаква гласност на това, което се е изговорило на срещата. Мога да кажа само че Алексей Петров отговори на всички въпроси на Юрген Рот. Последният ще каже, доволен ли е или не.
-
Пето, което е продължение на четвърто. Прецених, че имам някакъв ангажимент към г-н Рот в смисъл, че не мога да оставя да се твърди на ляво и на дясно, че той е решил да импровизира и за една нощ му е скимнало да се срещне с „новия български демон“. Не мога да понасям поведението на „фен клуба“ на Румен Петков и за мен начинът да се противопоставя беше в това да напомня, че става дума за обичайна за разследващ журналист, предварително планирана среща. Няма нищо злепоставящо за г-н Рот, че си планира отдалече работата и срещите. След осъществяването на срещата, в това няма и нищо тайно. (Между другото, нито от мен, нито от МВР изтече някаква информация за предстоящата среща на г-н Рот с Петров. Журналистите научиха от самия него, че ще се среща с Петров). Когато разните руменови петкови мекерета и всевъзможни хейтъри напълниха форумите с реплики от типа на: „сега Рот ще напише поръчков материал в полза на Октопода“ и „купиха и този журналист“, реших, че трябва ясно да обясня, че той е дошъл с ясното намерение да чуе всички страни, което е „а“ и „бъ“ (без „въ“) на журналистическата етика.
-
Шесто. Не съм споменал никъде името на Милен Радев. Смятам определено, че той не е единствения човек, който живее в Германия и когото познавам и уважавам. (Това е което съм написал за германския си „контрагент“). И през ум не ми е минавало да си правя някакви игрички – твърде много държа на приятелството си с Милен и никога не бих рискувал отношенията си с него заради някаква подобна глупост. Милен реши, че всички ще се досетят, че става дума за него. Не знам – може и да е прав. Но не бих могъл да съобщя, че САМ съм организирал тази среща – би било пример за безпаметно нахалство. Съвсем съзнателно не цитирах името на Милен, въпреки че смятам, че би трябвало да го поздравим. Според мен, ползата от срещата е изцяло за Юрген Рот – за Алексей Петров е все едно, дали ще го интервюира един чуждестранен журналист или не. Книгата на Рот най-вероятно ще излезе след процеса срещу Алексей Петров, без значение какво ще пише в нея.
-
Седмо. Дълбоко съм убеден, че форумът „Де зората“ няма симпатии към Алексей Петров и че никсой негов член не може да бъде свързван с него по никакъв начин. Това, че ме познавате не Ви ангажира с нищо.
Тъй като форумът е общност, а не механичен сбор на индивиди и тъй като очевидно събитията около случая „Алексей Петров“ създават неприятности и раздразнение сред членовете на форума, стигам до извода, че моето присъствие във форума е загубило своята уместност. Без значение дали съм прав или не съм прав, моето поведение и моята гледна точка влизат в разрез с гледището на останалите. Възниква ситуация, в която няма какво да се демагогства за правото на лично мнение и за готовността на някой едва ли не да умре за да си кажа мнението. Не съм Волтер и от никого не искам никакви жертви заради различните ни мнения. Нещата са ясни и аз нито искам, нито имам право да създавам възможности за спекулации около форума и форумната общност. Намирам се в абсолютно малцинство.
Във връзка с това, след като още един път изказвам съжаление за евентуалното неудобство, което съм причинил на Милен, аз се оттеглям от форума „Де зората“. Няма нищо драматично, мелодраматично или притеснително около моето напускане. „Де зората“ няма да пропадне, още повече, че аз се включих по покана на Милен. Когато възникват недоразумения със стопанина на форума, най-добре е да се оттегля. Човек трябва да знае, кога да си тръгне от някъде, където не е особено желан. Благодаря на Цвета и на Рино, които поне се опитаха да ме разберат.
Всъщност, не се сърдя на никой, дори и на тези, които се нахвърлиха върху мен с най-голяма стръв. Не съм обиден и не съм „ощипана мома“. Всеки има право на мнение, на партийно пристрастие, на персонални симпатии и антипатии. Който иска да продължи да общува с мен, разполага с достатъчно средства за комуникация:
Който иска е добре дошъл.
П. П. Още един път подчертавам, че кампанията за кандидатурата ми за кмет няма никакво двойно дъно и подкрепилите ме не са обслужвали нищо, освен собствената си преценка.
П. П. П. Виждам, че Милен е написал нещо, което частично се дублира с написаното от мен. Няма значение – държа да се знае какмо съм казал аз. Като твърда позиция, а не като предположение.
13.11.2010 19:41
Жив и здрав и Горе главата!
Стоя твърдо зад вашата личност на политик и професионалист!
Подкрепях Теодор Дечев преди, подкрепям го и сега!
06.02.2011 13:40
Вие сте човек от миналото и може да заблуждавате но не и младите!!!!!
Поработете по първата си специалност-ако нещо помните от ВИАС, защото
като политолог сте жалък , смешен и кръгла 00
06.02.2011 21:25
13.07.2011 16:41
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов