Преди известно време Министерството на регионалното развитие и благоустройството внесе в Министерския съвет законопроект за начина на воденето на регистъра на строителната професия. Необходим ли е такъв регистър е въпрос, който предлагам да не дискутираме, въпреки различните мнения по него. Просто в Закона за устройство на територията има изричен текст, изискващ приемането на такъв отделен закон.

МРРБ беше подготвило законопроект, за който се шегувахме, че на практика "национализира" Българската строителна камара, превръщайки я едва ли не в държавна институция. Отделен въпрос е, че достатъчно на брой, достатъчно големи браншови организации бяха пренебрегнати и мнението им изобщо не беше и потърсено.

Законопроектът предизвика буря от негодувание - и сред браншовите и сред националните организации на работодателите. Тогава министър Гагаузов направи нещо безпрецедентно за българската практика - призна правото на мнение на работодателските организации, оттегли си собствения законопроект от Министерския съвет и възложи на комисия от представители на работодателите да напише нов проект на закон за строителния регистър. Беше толкова хубаво, че чак не беше за вярване. Не беше за вярване, ама си беше факт. Представителите на Българската стопанска камара (БСК), Съюза за стопанска инициатива (ССИ), Българската търговско промишлена палата (БТПП), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската строителна камара (БСтрК), Браншова камара "Пътища", Националната строителна федерация, Браншова камара "Български врати и прозорци", Асоциацията на производителите и зипълнителите на изолации и още други (сигурно забравям някого - искрено моля за извинение), потрошиха повече от месец време, за да направят проект на закон, който да отговори на следните изисквания:
- да сложи основата на саморегулацията в строителния бизнес;
- да ангажира в процеса на саморегулация ДОБРОВОЛНИ работодателски, браншови структури;
- да съдейства за консолидирането на браншовите организации, без да ги слева и/или разтурва принудително. да не обезличава съществуващите организации, които имат своя физиономия, приоритети и специализация; Консолидацията трябваше да се осъществи чрез създаване на КНФЕДЕРАЦИЯ с максимално свободен достъп за всички браншови организации на строителите от всички "десени".
- да осигури адекватно представяне на всяка от браншовите организации при управлението на Конфедерацията;
- да уреди в детайли начина на водене на РЕГИСТЪРА.

Причината за написване на закона беше изискването на Закона за устройство на територията, да се уреди законодателно въпроса за ВОДЕНЕТО НА РЕГИСТЪРА. Това беше възложено - това беше и написано. Участниците в работната група нарушиха "българското" правило, всеки да тегли чергата към себе си, направиха редица компромиси в различини посоки и в крайна сметка предложиха текст, който беше приет от министър Гагаузов като "знаков", като "прецедент" и като "много добър". Правната дирекция на МРРБ направи само редакционни промени в текста и се отнесе с максимално уважение към труда на работната група и към консенсуса между работодателските организации. Същото стана и в Министерския съвет.

След което ... народните представители взеха нещата в свои ръце ... и се захванаха с прекрояването на закона. Тук на първо време предлагам странична, журналистическа гледна точка,  защото мога да бъда обвинен в пристрастие. Че съм пристрастен - пристрастен съм. Най-вече към принципите, които бяхме заложили в Законопроекта, под който стояха подписите на уважавани работодателски организации - национални и браншови.

Засега вижте как изглеждат нещата от старни. Продължението следва ...

 

Строителите не успяха да си познаят проектозакона
Депутати и експерти от МРРБ твърдят, че не бил пипнат по същество
Мария Василева
30 Ноември 2006

Законът за централния професионален регистър на строителните фирми между първо и второ четене в парламента се превърна в  Проектозакон за лицата, извършващи строителство, стана ясно от заседанието на парламентарната комисия по местно самоуправление в четвъртък.

Народните представители Костадин Паскалев (КБ), Силвия Алексиева (КБ) и Борислав Владимиров (НДСВ) предложиха такива промени в законопроекта за създаване на професионален регистър на строителите, че по същество създадоха нов законопроект.

Не се чувствам нещастен от факта, че законът не е този, който вкарахме в Министерски съвет, заяви пред депутатите заместник – министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев. От Българска строителна камара признаха, че макар и променен, този вариант на законопроекта не променя философията на техните представи как да изглежда закона.

Промените бяха подкрепени от председателя на комисията Ремзи Осман (ДПС) и Евгени Чачев (ДСБ). Единственият народен представител, който препоръча все пак да се потърси по-широка браншова подкрепа сред различните браншови организации за новите промени, беше Христо Кирчев (ОДС).

С направените промени народните представители всъщност създадоха професионална браншова камара на строителите по модела на камари на архитектите и инженерите проектанти. На новата структура всъщност държавата делегира част от функциите си.

Единствените, които не приеха направените промени, бяха браншовите съюзи, които останаха извън Българска стопанска камара. Заместник-председателят на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев така и не успя да убеди  народните представители, че те не просто променят един законопроект по същество между първо и второ четене, при тотално нарушение на правилника на Народното събрание, но и променят решения, които са взети при консенсус от всички представители на браншовите съюзи.

Идеята за създаване на закон за регистрацията на строителните фирми, съобщена преди разработването на самия текст от министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов, беше  да се създаде повече прозрачност в бранша. И да се спре практиката строителните предприемачи да регистрират за всеки отделен обект отделна компания, която да закриват малко след като продадат сградата. Единственото опасение на бранша, който принципно се съгласи с министъра на регионалното развитие, беше, че се прокарва монополното присъствие на съществуващата в момента строителна камара в контрола над бъдещия регистър.

Това беше причината, регионалното министерство да даде възможност на всички участници от браншовите съюзи да сформират работна група и да подготвят текст, който да ги удовлетворява. Решението беше да се създаде конфедерация в която регистрираните браншови съюзи да участват на квотен принцип.  

С направените промени народните представители не само, че промениха структурата от конфедерация на камара, но и отмениха квотния принцип за участието в нея.

Гласуването на окончателните текстове от членовете на парламентарната комисия по местно самоуправление беше оставено за следващото заседание.

Така, както обяснявате, че е подготвен и внесен от браншовите организации проектозакона е първи по рода си пробив за решаване на един проблем, с който държавата не трябва да се занимава. За реакцията на депутатите мога да кажа само, че все още им дрънчат петолъчки в главите, ако това, което вършат не е долнопроббно лобиране за определени браншови интереси.
Призовавам всички принадлежащи към строителния бранш да продължат борбата за приемане на закон, който отговаря на съвременните европейски виждания за саморегулация на пазара и за демократичен подход, какъвто е варианта "конфедерация".

Уважаеми г-н Ботев,
Ние се познаваме не от вчера и аз лично съм много благодарен и задължен на Вашата съпричастност. Хубаво щеше да бъде, ако и други хора, които все още са в Парламента и които стават и лягат с клетвите за гражданското общество и ограничаването на "омнипотентната държава" (дрън -дрън, чакайте само да дойдем на власт, пък ще видите Вие едно ограничаване), бяха съобразили за какво става дума. Как става така, че и журналистите и читателита на блога ми, разбират за секунди какво става, а депутатите от опозицията наблюдават безгрижно и се радват на провалянето на един граждански проект ?!
Какво им става и на депутатите от мнозинството, които без да им трепне окото бламираха законопроект на Министерския съвет ?! Какво им става и на представителите на МРРБ, които поне от кумова срама трябваше да защитят законопроекта, който струва на собствения им министър много нерви ?!
А що се отнася до европейските изисквания - прав сте. Европейската практика или поне тази на Европейската комисия е да се консултира с БРАНШОВИТЕ организация на европейско ниво. Последните са доброволни и задължително участват и в т. нар. социален диалог, в т. ч. - в колективното договаряне. Но у нас ще си правим камари до пълната победа на прогресивните сили над здравия разум. Какво всъщност обиждам прогресивните сили ? Свидетели сме на неудържимо влечение към организации от типа на еснафа, описан по унищожителен начин от Захари Стоянов в първия том на неговите записки. Сигурно и Захари Стоянов е бил пристрастен и е подценил ролята на тогавашния еснаф, като институция - една от институциите на самоуправлението на българите в турско време. Но защо трябва да възпроизвеждаме безброй пъти една и съща грешка. Защо трябва да умножаваме точно най-лошите черти на "корпоративното ни наследство" ? Не знам ... Строителите ще се оправят, който и да им води прословутия регистър. Те са креативни - те строят, те създават, те поддържат работни места - много от които са точно на избирателите на г-н Ремзи Осман, уважаваният председател на комисията по местно самоуправление в Народното събрание.
Но е безкрайно унизително, да разиграваш упълномощените представители на целия бранш, да предлагат законопроект (приет изцяло от Министерския съвет), а след това да им обясниш, че ти повече ги разбираш тези работи, а те - те ядат доматите с колците.

Уважаеми господин Дечев,
Това нито е първият, нито ще бъде последният случай точно в тази комисия да се правят най-големите глупости. Спомни си Закона за устройство на територията. Това е най-безумният закон, приеман в Народното събрание. Той превърна един чиновник в институция с неограничени права. Имам предвид главния архитект. И още редица глупости - колко да е висока оградата, колко широка улицата и къде да обръща пожарната в задънена улица.
Общо казано и много депутати и много "експерти" нямат представа от принципите на демокрацията, на гражданското общество, на модерната либерална държава. Този закон ще доведе до същите проблеми, до които доведоха другите опити за създаване на една браншова организация, която да се превърне в казионна и подчинена на жадните за власт - триглавата ламя. Но няма да реши проблемите.

Прочетох много подробно дебата за "саморегулацията" на бизнеса. Доколкото съм запознат с теорията на управление на системите..."саморегулация" е невъзможна в отворените системи...каквото е човешкото общество? Всички напани на човечетвото в тази посока са довели само до провали. Защо се надявате, че ще има резултат, след като няма реализирана саморегулация в социума? Ако направите паралели с биологичните същества, които живеят в групи, то не може да не забележите, че там действат природните закони. Няма ако, обаче...ама понеже и т.н. При нас хората нещата стоят точно обратното. Ние смело и смахнато се борим с природата и не се смущаваме, че нарушаваме всички закони...в интерес на собственото си его. Беше време, когато по силата на принудата хората следваха дадена линия посочена им от други хора и имаше все пак някакъв ред...деспотизъм. Има закони наши човешки и природни...но какво от това. Ако следите процесите ставащи в света не може да не забележите, че вече няма нито едно правителство, което да е в състояние да овладе управлението на обществото-да консолидира интересите на отделните индивиди. Няма вече инструменти и идеологии, които да могат да решат проблемите възникващи в човешкото общество.
Взимам повод от думата "саморегулация", но само като термин и го обличам в нови дрехи. Новата дреха се нарича "намерение да живееш за другите". На пръв поглед звучи "утопично" и "по комунистически" но само така звучи. Бих казал дори, че човечеството има огромнна практика в тази посока. Всички ние, казваме и не само казвам, че живеем за децата си. Добре защо правим разлика между "моето" и "не моето"? Значи има нещо в нас, което ни принуждава със силата на закон да оценяваме по този начин "себеподобните"?
И кое е това?
Това е желанието ни да се наслаждавам вечно и безкрайно, а възможно ли е това? Да но само ако разберем, че всички ние сме частички от едно голямо цяло. Когато разберем тази истина няма да имаме нужда от регулации и саморегулации. Изразявам само собственото си мнение и не влагам нищо лично, към когото и да било. Желая Ви успех.

В случая съм използвал думата "саморегулация" в този смисъл, че в демократичните държави признаването на компетентност не се прави чрез лицензионни, разрешителни или регистрационни режими, осъществявани от държавата, а се прави от техни браншови или общо казано неправителствени организация (NGO). Тези организации имат интерес да са авторитетни и затова не допускат непрофесионалисти в организацията, тъй като могат да я дискредитират.
Естествено има строго определен регламент и критерии за членство. Така, че извинявайте за неточно подбраната дума, която поражда други асоциации. Ще се опитам да намеря по-точна дума.

Извинете за намесата, оказава се че не съм схванал темата...Моля изтрийте моя постинг.

Защо пък да се трие Вашия постинг, г-н Янакиев !?
Той си е много интересен, друг е въпросът, че тук става дума за "професионален жаргон". Поздрави и пак Ви очаквам.