Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2021 21:15 - Експанзията на Азербайджан на Европейските газови пазари и отварянето на средноазиатските икономики към света
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 10037 Коментари: 4 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ВЪВЕДЕНИЕ

На 19 март 2021 г., мениджърите на TAP AG съобщиха, че от започването на доставките по Транс Адриатическия газопровод (TAP) на 31 декември 2020 г. от Азербайджан в Европа вече са били транспортирани един милиард кубически метра природен газ. (Zeynalova, 2021) Природният газ влиза на територията на Европейския съюз през гръцката съединителна точка в Кипои, където TAP се свързва с Транс Анадолския газопровод (TANAP).

image


„Нашата инфраструктура продължава да осигурява диверсификацията на няколко газови пазара. Обемите газ, доставяни по
TAP, играят ключова роля в осигуряването на Европейския съюз на нов източник на сигурна, надеждна и достъпна енергя”, е заявил управляващият директор на TAP Лука Шиппати (Luca Schieppati). (Zeynalova, 2021)


image

За първи път в историята, Азербайджан изнася свой природен газ на европейския пазар по тръбопроводи. След успешното свързване на TAP с италианската газоразпределителна мрежа на 15 ноември миналата година, търговските доставки на природен газ в Италия се осъществяват през Мелендудно чрез компанията SNAM Rete Gas (SRG) и през Неа Месимврия в Гърция и България чрез компанията DESFA.

След като придоби пряк достъп до европейския газов пазар, Азербайджан, който е един от най-големите износители на природен газ в света, диверсифицира успешно експортните си възможности. Това от своя страна създава цяла поредица от нови възможности за алтернативни доставки на енергоносители в страните от Югоизточна и Централна Европа.

 

Експанзията на азербайджанския природен газ

На дневен ред вече e изграждането на Йонийско Адриатическия газопровод (Ionian Adriatic Pipeline - IAP), с който Южният газов коридор ще бъде разширен в посока към Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватско. Хърватско дори оповести количествата природен газ, които очаква да получи чрез Йонийско Адриатическия газопровод – 2,5 милиарда кубически метра годишно, а Албания смята да реши въпроса с газификацията си за сметка на количествата газ, постъпващи по TAP и по IAP. (Zeynalova, 2019)

image

Европейската комисия признава важността на Йонийско Адриатическия тръбопровод (Ionian-Adratic Pipeline - IAP) за регионалния газов пазар, по-специално за Хърватско, Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина.

„Като сигнал за значимостта на IAP за региона, Комисията му даде статут на Проект от взаимен интерес (Project of Mutual Interest - PMI), категория инфраструктурни проекти, която включва тези, от които имат полза една или повече от договарящите се страни от Енергийната общност (страните от Западните Балкани, Украйна, Молдова, Грузия) и една или повече страни от ЕС, но нямат статут на Проект от общ интерес (Project of Common Interest - PCI) в рамките на Европейския съюз в съответствие с Регулация 347/2013“ е заявил източник от ЕК пред азербайджански журналисти. (Zeynalova, 2020)

Още преди година, от Европейската комисия дадоха сигнали, че с получаването на статута на Проект от взаимен интерес (PMI), вече може да се разисква, доколко изграждането на IAP в страните от Западните Балкани може да се подкрепи в рамките на определени програми, като Инструментът за пред-присъединителна помощ (Instrument for Pre-accession Assistance - IPA).

Несъмнено, от технологична, а и от политическа гледна точка би било напълно естествено, Йонийско Адриатическият тръбопровод (IAP) да бъде свързан с Транс Адриатическия газопровод (TAP), за да доставя природен газ в повече страни от Югоизточна Европа.

Газопроводът с обща дължина от 516 километра ще се простира от Албания, през Черна гора и през Босна и Херцеговина до Хърватско. Капацитетът на газопровода ще бъде от порядъка на пет милиарда кубически метра природен газ годишно. (Zeynalova, 2020)

TAP вече са подписали меморандуми за разбирателство и сътрудничество с разработчиците на проекта на IAP – по-специално с компаниите Plinacro (Хърватско), BH-Gas (Босна и Херцеговина), Geoplin Plinovodi (Словения), както и с правителствата на Черна гора и Албания.

Създадена е съвместна работна група между TAP и IAP, която редовно се събира за да синхронизира времевите графици на двата тръбопровода и координира техническите въпроси на свързването им. По-специално, Хърватско очаква да получава приблизително 2,5 милиарда кубически метра газ годишно по Йонийско Адриатическия газопровод (IAP). (Zeynalova, 2020)

Вероятното време на осъществяване на проекта, все още не е оповестено.

Румъния (Garajayev, 2020), Северна Македония, Унгария (Kropman, 2019) и Украйна (Interfax-Ukraine, 2018) също проявяват официален интерес към продължаването на Южния газов коридор и свързването му с техните газопреносни мрежи.

На 15 януари 2021 година, комисарката по международната енергетика в Министерството на външните работи и търговията на Унгария – Дора Зомбори, е заявила, че Унгария е заинтересувана да включи в своя бъдещ енергиен баланс доставки на азербайджански газ. (Moscow-Baku.RU, 2021).

Също така, тя е отбелязала, че Унгария поддържа изграждането на Йонийско Адриатическия газопровод, който все още се намира на стадия на планиране и подготовка и предвижда доставянето на азербайджански природен газ от Южния газов коридор в балканските страни:

„Унгарската система за транспортиране на природен газ е готова да приема азербайджански природен газ от тези юни направления“. (Moscow-Baku.RU, 2021).

На 16 март 2021 година, унгарският министър на външните работи и търговията Петер Сийярто (Pйter Szijjбrtу) потвърждава позицита на Унгария, като заявява, че „Южният газов коридор създава нова реалност”. (Shapiro, 2021)

„За нас, Кавказкият регион играе жизнено важна роля, заради енергоносителите и по транспортни причини. Вие знаете, снабдяването на Унгария с енергоносители е критичен въпрос, както и за цяла Средна Европа, поради еднопосочната зависимост, в която сме, разбира се. И сега Южният газов коридор създава нова реалност. Сега Южният газов коридор преминава през Грузия и това ни дава шанса да диверсифицираме своите източници и маршрути на доставки, когато става дума за снабдяването на страната с природен газ“, заявил е унгарският министър пред „Business Media Georgia“. (Shapiro, 2021)

На 2 февруари 2021 година, Министерството на външните работи на Австрия също заяви интереса на страната си към възможностите за сътрудничество с Азербайджан, като доставчик на природен газ. (Kochneva, 2021)

Според информация от Министерството на икономиката и устойчивото развитие на Хърватско от 19 февруари 2021, разговорите по проекта на Йонийско Адриатическия газопровод (IAP) продължават. (Efendieva, 2021)

IAP е важен проект за Хърватско, а също така и за ЕС и за региона като цяло. Хърватската компания Plinacro, която е операторът на газопреносната система в страната, взима активно участие в подготовката за осъществяване на IAP и поддържа контакти с колегите от Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина”, са заявили от министерството. (Efendieva, 2021)

От хърватска страна са подчертали ролята на създадената във връзка с IAP Съвместна междуправителствена комисия по икономическото сътрудничество, безспорно спомагат за развитието на междудържавните отношения:

„Нейната дейност има решаващо значение за създаването на преки контакти в работата на компаниите и на други юридически лица в съответствие с поставената цел за насърчаване на инвестициите и съдействие на обмена на информация в икономическата сфера”. (Efendieva, 2021)

Тук е важно да се напомни, че IAP най-вероятно ще бъде включен към Трансадриатическия газопровод (TAP) за доставка на природен газ до много страни от Югоизточна Европа. Тръбопроводът с дължина 516 километра ще премине през Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и ще завърши в Хърватско. Капацитетът му ще бъде пет милиарда кубически метра природен газ годишно.

TAP вече е подписал меморандуми за разбирателство и сътрудничество с разработчиците на проекта на Йонийско Адриатическия газопровод – компаниите Plinacro (Хърватско), BH-Gas (Босна и Херцеговина), Geoplin Plinovodi (Словения), а също така и с правителствата на Черна гора и Албания. (Efendieva, 2021)

Създадена е работна група с участието на TAP и IAP, която редовно провежза срещи за синхронизиране на сроковете за осъществяване на двата проекта и за съгласуване на техническите въпроси около свързването им. В частност, Хърватско очаква да получава чрез IAP ориентировъчно 2,5 милиарда кубически метра природен газ годишно. (Efendieva, 2021)

image

По всичко личи, че към компанията на страните от Западните Балкани, Румъния, Унгария и Австрия, които искат да се възползват от продължаването на Южния газов коридор с така наречения „Вертикален коридор”, ще се присъединят и Словакия и Чешката република.

На 17 март 2021 година, Президентът на Азербайджанската Република – Илхам Алиев прие делегация, водена от министъра на външните работи и европейските въпроси на Словакия – Иван Корчок. По време на разговора, са били обсъдени въпроси, свързани с политическите връзки, икономическото взаимодействие, разширението и развитието на търговските връзки, сътрудничеството в областта на разминирането. Било е отбелязано върховенството на принципите на териториалната цялост и суверенитета и неприкосновеността на границите на държавите в междудържавните отношения. (blacksea-caspia, 2021)

image

Словакия е готова да подкрепя Азербайджан в периода след военния конфликт с Армения. Според Иван Корчок, Словакия подкрепя тристранното споразумение, подписано между Азербайджан, Русия и Армения. Министърът е отбелязал, че страната му възнамерява да продължи развитието на двустранните отношения с Азербайджан в различни области. (blacksea-caspia, 2021)

Междувременно, по данни на Министерството на промишлеността и търговията на Чешката Република от средата на март 2021 година, в момента се водят преговори за подписване на ново споразумение между Чехия и Азербайджан за сътрудничество в областта на енергетиката. Тук вече не става дума само за природен газ, а и за голямото значение на доставките на нефт от Азербайджан за чешката икономика. (Sadikhova, 2021)

„Ние възнамеряваме да подпишем този документ колкото може по-скоро, доколкото винаги сме подчертавали важността на сътрудничеството с Азербайджан в областта на енергоносителите, в това число и на доставките на азербайджански суров нефт за чешките нефтопреработвателни компании, особено за завода в Кралупи на Вълтава (Kralupy nad Vltavou).

Азербайджан е вторият по значение доставчик на нефт в Чешката република и затова оказва съществено и позитивно влияние на енергийната сигурност на нашата държава. Така например, през 2020 година по тръбопровода IKL  в Чехия са доставени 1,426 милиона тона азербайджански нефт“, се казва в изявление на Министерството на промишлеността и търговията на Чехия. (Sadikhova, 2021)

image

Според Мартина Тауберова (Martina Tauberovб) - заместник министър на промишлеността и търговията на Чехия по въпросите на ЕС и международната търговия, двете страни тясно си сътрудничат в областта на енергетиката. Според нея: „Подписването на споразумението беше отложено заради избухването на пандемия COVID-19, но ние се надяваме, че то ще бъде сключено в най-кратък срок след отварянето на границите“. (Sadikhova, 2021)

От изложеното до тук се вижда изключителната динамика на събитията и бързината, с която нараства интересът към възможностите за удължаване на Южния газов коридор – този път на север. Несъмнено, главният въпрос в такава ситуация е дали доставчикът, на първо място Азербайджанската Република разполага с такива количества природен газ, че да отговори на търсенето на европейския газов пазар?

Разбира се, вече започва да става актуален въпросът и с капацитета на съоръжението, но първоначално той може да се повишава с палиативни мерки като допълнителни компресорни станции, а впоследствие и с евентуалното изграждане на втори, паралелен тръбопровод. По-трудният въпрос си остава, дали в „началото на тръбата” на Южния газов коридор може да се подаде достатъчно природен газ?

Отговорът е, че изграждайки подобно огромно съоръжение, хората създали неговата концепция, далече не са имали намерение да се ограничат само с ресурсите от азербайджанския шелф на Каспийско море. Най-силният коз на алтернативните доставчици на природен газ по Южния газов коридор е възможността за използването на ресурсите на Туркменистан.

Туркменистан разполага с четвъртите по големина запаси от природен газ и може да бъде реалното решение на сложната система от уравнения, свързана със задоволяването на търсенето на алтернативни газови доставки по Южния газов коридор.

image

Възможността да се удължи Южният газов коридор на изток е напълно реална. Напълно технически осъществимо е изграждането на газопровод през Каспийско море, така нареченият Транс-Каспийски газопровод, който да свърже газовите полета в Туркменистан с Южно Кавказкия газопровод – първия от трите изградени до сега газопроводи на Южния газов коридор.

За това, че изграждането на Транс-Каспийския газопровод изобщо не е проект с непреодолима сложност свидетелства фактът, че вече има напълно официални кандидати, които да изпълнят строително-монтажните работи. По време на сесията „Енергийният потенциал на Каспийско море”, състояла се на 11 – 12 август 2019 година, консорциум от първокласни европейски компании като “Edison Technologies GmbH”, “MMEC Mannesmann GmbH”, “Air Liquide Global E&C Solutions”, съюзили се с китайската държавна компания “SINOPEC Engineering Group”, афишира своето желание да изпълни Транс-Каспийския газопровод. (Business Turkmenistan, 2019)

На 16 август 2019 година, представителите на консорциума се срещат със заместник председателя на Министерския съвет на Туркменистан – Миратгелди Мередов и със съветника на Президента на Тукменистан по нефтените и газовите въпроси – Ягшигелди Илясович Какаев. На тази среща става ясно, че консорциумът предлага да изгради 300 километровия газопровод „до ключ” (Business Turkmenistan, 2019). На срещата е направено и алтерантивно предложение – ако стане така, че геополитическите опоненти на газопровода надделеят, да бъде изграден завод за метанол.

Ако за техническите аспекти на Транс-Каспийския газопровод предлага услугите си такова първокласно сдружение, то за финансирането на проекта е готов да се погрижи направо Европейския съюз. На 6 юли 2019 година е създадена Делегация на ЕС за страните от Средна Азия, като седалището й многозначително е разположено столицата на Туркменистан - Ашхабад.

image

Само след шест дни, на 12 август 2019 година, Европейският съюз съобщава на всеослушание, че с Туркменистан за участието на ЕС във финансирането на изграждането на Транс-Каспийския газопровод до Азербайджан са подновени. По време на Каспийския икономически форум, организиран под патронажа на Президента на Туркменистан, току що пристигналият специален представител на ЕС в Средна Азия – Петер Буриан заявява:

„През 2019 година, ЕС възобнови и се старае да интензифицира преговорите за възможното си участие във финансирането на строителството на газопровода през Каспийско море“. Според него „Европейският съюз и Туркменистан обсъждат как да доставят туркменския газ в Европа“. (Minval.az, 2019)

Тук, „меката сила” на Европейския съюз се изправя срещу „твърдата сила” на Русия, както и срещу тактическия съюз между Руската федерация и Иран, който се противопоставя срещу изграждането на Транс-Каспийския газопровод. Завързалият се „Каспийски газов гордиев възел”, противопоставянето на оста „запад-изток” (Азербайджан-Туркменистан) срещу оста „север-юг” (Русия-Иран) е подробно анализиран в предишни трудове на авторите (Detchev, 2020) и (Detchev, 2021). Противопоставянето е достойно за сюжет от времето на „Голямата игра” между Руската империя и Британската корона в Средна Азия, но ограничаният в обема на този труд не позволяват да се направи подробен анализ.

Важното в случая е, че за втори път, след началото на изграждането на газопровода TAPI (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия), изграждането на подобен линеен обект сякаш има миротворческо влияние. Перспективата за изграждането на Транс-Каспийския газопровод и за извеждането на Туркменистан на европейските газови пазари, редом с Азербайджан, спомага да бъдат разрешени много спорове, останали от времето на предишното държавно ръководство в Ашхабад.

image

За сега, венецът на усилията за сближаване между Туркменистан и Азербайджан е постигането на споразумение за съвместно използуване на нефтеното находище „Достлуг” в Каспийско море. (Подробности за постигнатото споразумение между Азербайджан и Туркменистан относно съвместната експлоатация на нефтеното находище „Достлуг”, могат да се видят в (Detchev, 2021).

Едновременно с развитието на описаните по-горе събития, тече постоянен процес на отваряне на икономиките на Средна Азия към света и в частност към Европа. Това се вижда особено отчетливо при Туркменистан и Узбекистан, чиито икономики в началото на съществуването им като независими държави бяха твърде затворени. Днес вече сме свидетели на съвсем практически действия на правителствата на двете държави за получаване на членство в Световната търговска организация и за по-добро вписване в световното разделение на труда.

На 15 април 2020 година в Министерството на външните работи на Туркменистан се е състояло поредното заседание на Правителствената комисия по изучаване на въпросите, свързани с влизането на Туркменистан в Световната търговска организация (WTO). (Съставът на Правителствената комисия за изучаване на въпросите, свързани с влизането на Туркменистан в Световната търговска организация (WTO), беше утвърден с постановление на Президента на Туркменистан от 15 юли 2019 година. (blacksea-caspia, 2020).

В хода на срещата, участниците са разгледали редица приоритетни въпроси около продължаването на работата по активизирането на сътрудничеството между Туркменистан и Световната търговска организация (WTO) и по-нататъшното усилване на двустранното сътрудничество с тази глобална организация. Пак в рамките на тази среща, участниците са се запознали с Обзора на търговско-икономическата политика на Туркменистан, подготвен в съответствие с процедурите на Световната търговска организация (WTO). (blacksea-caspia, 2020)

На основа на проведеното обсъждане, след като е бил изслушан отчетът на Комисията за извършеното през 2019 година, е бил обсъден и въпросът за ускоряването на процеса на предоставяне на Туркменистан на статут на наблюдател в Световната търговска организация (WTO). (blacksea-caspia, 2020)

image

За амбициите на Узбекистан да стане член на Световната търговска организация (WTO) научаваме от информацията за проведената във формата на видеоконференция среща на най-високо равнище между Президента на Узбекистан - Шавкат Мирзийоев и Федералния канцлер на Германия – Ангела Меркел. В официалното съобщение на Министерството на външните работи на Туркменистан, се казва изрично:

„Договорено е продължаването на взаимодействието по въпросите на влизането на Узбекистан в Световната търговска организация, а също така и възможно най-бързото завършване на подготовката на Споразумение за разширено партньорство и сътрудничество в рамките на конструктивния диалог с Европейския съюз.

Подчертана е важността на задълбочаването на сътрудничеството по такива приоритетни направления, като осигуряването на правата и свободите на човека, борбата с корупцията и равенството между половете“. (MFA of Uzbekistan, 2021)

В същото съобщение се казва още: „Нашият държавен глава [Президентът на Узбекистан, бел. авт.] изрази признателност към Правителството на Федерална Република Германия за оказваната неизменна подкрепа на новия курс на демократични преобразования, а също така за разширяването на програмата за финансово – техническо съдействие на социално и икономическите реформи в републиката“. (MFA of Uzbekistan, 2021) Очевидно е, че в днешно време, управниците в страните от Средна Азия, в частност в Узбекистан са готови на драго сърце да се откажат от някои свои авторитарни прерогативи, в името на международното сътрудничество, което облагодетелства икономическия растеж на страните им.

Също така, от информацията на МВнР на Узбекистан разбираме, че по време на срещата на най-високо равнище он-лайн, особено внимание е било отделено на въпросите на икономическото взаимодействие. В съобщението се казва:

„Германия традиционно е ключов технологически и инвестиционен партньор на Узбекистан. През последните години, стокооборотът нарастна един път и половина, създадени са около 50 нови съвместни предприятия. В Узбекистан активно работят такива известни немски компании като „MAN”, „Claas”, „Knauf”, „Papenburg”.

За първи път на пазара дойдоха „Volkswagen” и „Viessmann”, след дълго прекъсване се върнаха „Siemens” и „Bosch”. През миналата година обемът на инвестициите на германските компании в икономиката на нашата страна [на Узбекистан, бел. ред.] е надхвърлил 700 милиона долара.

На срещата е постигната договореност за подкрепа на съвместни проекти, делови контакти и инициативи, а също така за разширяването на дейността на водещи немски компании и банкови институции в Узбекистан.

През месец май тази година е планирано провеждане на поредната среща на Узбекско – Германския Делови съвет, за да бъдат обсъдени новите направления в сътрудничеството и кооперирането, преди всичко в сферата на развитието на индустриалните клъстери, цифровизацията и „зелената икономика”, прокарването на проекти в областта на възобновяемата енергетика“. (MFA of Uzbekistan, 2021)

Дипломатическата активност на Узбекистан спрямо страните от Европейския съюз постоянно нараства, като спектърът на страните, с които се водят разговори се разширява.
image
Збигнев Рау - Министър на външните работи на Република Полша.

На 16 март 2021 година, във Варшава, министърът на външните работи на Полша – Збигнев Рау приема заместник министъра на външните работи на Узбекистан – Шерзод Асадов. Срещата е знакова, защото рангът на двамата преговарящи е различен, но полските домакини изобщо не се притесняват от това. Поводът за разговорите е състоялият се Осми кръг на политическите консултации между министерствата на външните работи на двете страни.

На срещата са били обсъдени актуални въпроси на узбекско – полските взаимоотношения в политическата, търговско – икономическата, инвестиционната, културно – хуманитарната и други области. Отделно внимание е било отделено и на въпросите на задълбочаването на взаимодействието между двете страни в рамките на международните и регионалните структури.
image
Фарход Арзиев - Заместник-министър на външните работи на Узбекистан.

По данни на министерствата на външните работи на Узбекистан и Словакия, на 17 март 2021 година, първият заместник министър на външните работи на Република Узбекистан – Фарход Арзиев, се е срещнал с държавния секретар на Министерството на външните работи и европейските въпроси на Словашката република – Ингрид Броцкова (Ingrid Brockovб). По време на разговора, са били обсъдени състоянието и перспективите н узбекско – словашките взаимоотношения в политическата, търговско – икономическата, инвестиционната и културно – хуманитарната сфера, както и взаимодействието на двете държави в рамките на международните и регионалните структури.

Сериозната ориентация на Узбекистан към работа със световни брандове и позициониране на страната в международното разделение на труда се илюстрира много добре от случая със започването на производство на спортни “Nike” и “Adidas” в страната. Това е една съвършено частна инициатива, като се очаква масовото производство на спортни обувки “Nike” и “Adidas” ще започне в Узбекистан през четвъртото тримесечие на 2021 година. Тази информация е била потвърдена от Центъра за икономически изследвания и реформи  (Центр экономических исследований и реформ - ЦЭИР) при Асоциацията „Узчармсаноат”браншова организация на узбекската лека промишленост. (CESR-Uzcharmsanoat, 2021)

За строителството на завода за производство на изделията на тези марки е бил отделен един хектар земя в Асакинския район на Андижанска област. Предприятието ще започне да работи с пълен капаците през третото тримесечие на 2022 година. Очаква се, заводът да произвежда по 3 милиона чифта спортни обувки за година.

Чуждестранният инвеститор Фат Ронг Сюан е вложил в проекта 12 милиона американски долара преки инвестиции. До този момент половината от сумата вече е използвана за строителните работи. (CESR-Uzcharmsanoat, 2021)

Очаква се, че 50 процента от готовата продукция ще се изнася в страните от Централна Азия, а 30 на сто – в други страни за сметка на участие в международни панаири. Двадесет процента от продукцията ще се предлагат на вътрешния пазар в Узбекистан.

По данни на Асоциацията „Узчармсаноат”, при производствените изпитания на завода е организирано производството на местен бранд детски и юношески маратонки в обем от 40000 чифта за месец. На работа са привлечени безработни мъже и жени от региона. (CESR-Uzcharmsanoat, 2021)

image

Припомняме, че за плановете за производство на спортните обувки на “Nike” и “Adidas” стана известно още в началото на месец септември 2020 година. Тогава председателят на асоциацията „Узчармсаноат” – Фахриддин Бобоев съобщи, че производството ще бъде на принципа на аутсорсинга. (CESR-Uzcharmsanoat, 2021)

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Експанзията на Азербайджан на европейските газови пазари от една страна диверсифицира доставките на природен газ в страните от ЕС, а от друга страна поставя въпроса за осигуряването на значителни допълнителни количества природен газ. Тази необходимост дава мощен тласък на стремежа на Туркменистан да излезе на европейския газов пазар – най-големият вносител на природен газ в света в момента.

Съществува синергия между експанзията на Азербайджан на пазара на енергоносители в Европа и отварянето на икономиките на държавите от Средна Азия, особено на Туркменистан и Узбекистан към света и към европейските пазари в частност.

image

За това допълнително спомага ролята на Казахстан, Туркменистан и Азербайджан, като оператори на фериботните връзки през Каспийско море. С пускането в експлоатация на железопътната линия, Баку-Тбилиси-Карс, която е свързана с турската железопътна мрежа и от там – с европейската железопътна мрежа, Транс – Каспийският маршрут на новия Велик копринен път вече е напълно оформен и функциониращ.
image

Каспийските пристанища Актау (в Казахстан), Туркменбаши (бивше Красноводск в Туркменистан) и Баку (в Азербайджан) изиграха ключова роля по време на все още неприключилата пандемия
COVID-19 за запазване на движението на търговските потоци от товари в световен мащаб.

image

В заключение се налага още един път да се подчертае съществуването на синергия между експанзията на Азербайджан на европейските газови и нефтени пазари, отварянето на икономиките на държавите от Средна Азия към Европа и света (както в областта на въглеводородите, така и в областта на не-нефтената икономика) и продължаващото развитие на транспортната инфраструктура в региона, която се утвърди като един от работещите маршрути на новия Велик копринен път.

Отношението на България към тези процеси би могло и би трябвало да бъде обект на отделен анализ. Като цяло, българското поведение е пасивно и изчаквателно. Българската роля в такива мега-проекти като Южния газов коридор се засилва от намесата на Брюксел, а не заради осъзнато разбиране за мястото на такива начинания в нашата скала на национални интереси.

 

Материалът е подготвен за научната конференция на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” – „Развитие на българската и европейската икономика – предизвикателства и възможности” в съавторство с доц. д-р Бояна Боянова Димитрова.

 

 

ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА:

blacksea-caspia, 2020, Consecutive meeting on the issues of intensifying collaboration with the WTO was held in the MFA of Turkmenistan, viewed 16 April 2020, /span> https://blacksea-caspia.eu/en/consecutive-meeting-issues-intensifying-collaboration-wto-was-held-mfa-turkmenistan>

blacksea-caspia, 2021, ‘Azerbaijani President Receives Delegation Led by Slovak Minister. Bratislava Ready to Support Azerbaijan in Post-Conflict Period’, viewed 17 March 2021,

Business Turkmenistan, 2019, ‘Trans-Caspian Pipeline: From Idea Toward Reality’, viewed 19 August 2019,

CESR-Uzcharmsanoat, 2021, The date of the beginning of the production of sports shoes "Nike" and "Adidas" in Uzbekistan has become known, 19 February 2021, /span>https://blacksea-caspia.eu/bg/stana-izvestna-datata-na-nachaloto-na-proizvodstvoto-na-sportni-obuvki-nike-i-adidas-v-uzbekistanhttps://www.trend.az/business/energy/3383128.htmlhttps://p.dw.com/p/3Fwk2https://moscow-baku.ru/news/economy/mid_vengrii_vengerskaya_sistema_transportirovki_gotova_k_priemu_azerbaydzhanskogo_prirodnogo_gaza/https://en.trend.az/business/energy/3396012.html>

Zeynalova, L 2019, ‘Croatia has Announced the Expected Quantities of Azerbaijani Gas to Receive Under the IAP’, viewed 13 December 2019,

Zeynalova, L 2020, ‘IAP’s funding by European Commission under specific programs could be explored’, viewed 28 February 2020,

Zeynalova, L 2021, ‘TAP transports first 1 bcm of natural gas to Europe’, viewed 19 March 2021,

 

 

 

Azerbaijan’s Expansion on the European Gas Markets and the opening of Central Asian Economies to the World

 

 

Abstract: With the completion of the Trans-Adriatic Pipeline (TAP), the Southern Gas Corridor from the Shah Deniz II field to Brindisi (Italy) came into commercial operation. There is already an alternative to Russian natural gas supplies to Southeast and Southern Europe. The continuation of Azerbaijan"s expansion towards Central Europe, including Slovakia is on the agenda. This requires new quantities of natural gas, and one of the most appropriate ways to provide them is to include Turkmenistan in the Southern Gas Corridor and the entry of Turkmen natural gas into European gas markets. Thus, the interests of Azerbaijan, which has a ready infrastructure for natural gas supply, and of Turkmenistan, which has the fourth largest natural gas reserves in the world, enter into a synergy relationship. At the same time, the cooperation between the countries of the Caspian region, especially among Kazakhstan, Azerbaijan and Turkmenistan, in ferry services across the Caspian Sea and in other joint transport projects is sharply increasing. This enables Azerbaijan, Georgia and Turkey to load their new Baku-Tbilisi-Kars (BTC) railroad, which is also part of the new Great Silk Road. It also guarantees Turkmenistan that it will have the necessary transport and logistics if it achieves its ambitions for leadership in methanol production. The rapprochement between the countries of the Caspian region has also resulted in agreements on the use of hitherto disputed oil fields on the Caspian Sea shelf. The result is an even greater opening of the region to European markets and world trade.




Гласувай:
23



1. planinitenabulgaria - Статиите Ви са много интересни, темите са представени задълбочено.
03.04.2021 23:02
Бихте ли написал статия за газопровода Северен поток - 2, защото той е много важен. Германия би имала изгода от този проект, но мисля, че тази тяхна изгода ще бъде за сметка на други държави от Европа и ще окаже влияние върху отношеннията НАТО - ЕС. По всяка вероятност бившият министър-прпедседател на Германия, днес активник на ГАЗПРОМ е играл ролята на лице, което в разузнаването се нарича двоен агент.
цитирай
2. teodordetchev - Благодаря за добрите думи.
08.04.2021 23:40
Бих се опитал да пиша по тази тема и сигурно ще ми е много интересно, но честно казано - познавам много по-добре проблемите на Закавказието и на енергийната диверсификация на Югоизточна и Южна Европа в сравнение с търговията с природен газ в Северна и Централна Европа. Впрочем, трябва да сме много внимателин, когато даваме оценки на действията на хората на високите световни нива в политиката. Когато говорим за участието на Шрьодер в управлението на "Северните потоци", не трябва да забравяме, че е напълно възможно той да е в тях точно довереното лице на немската страна. Ние понякога реагираме емоционално, защото такива проекти винаги облагодетелстват едни за сметка на други - в случая Германия за сметка на Полша и на Украйна, но трябва да си даваме сметка, че снабдяването с природен газ в страните от ЕС е най-малко интегрираната част от европейската енергетика. Тя е оставена на практика изцяло в ръцете на отделните национални държави. Газопреносните мрежи на отделните европейски държави не са свързани - тепърва започват първите действия в тази насока, включително и мъките с нашия интерконектор с Гърция. Ако се замислим, можем да кажем и това, че за да се изградят такива скъпи и ужасно рискови съоръжения (дъното на Балтийско море е осеяно с всякакви "артефакти" от Втората световна война, включително и потопено химическо оръжие, големи количества боеприпаси и какво ли още не ...), руснаците изглежда напълно са отписали не само Полша, но и Украйна. Само по себе си, последното е добра новина. Когато пък говорим за енергийна зависимост на купувача Германия от продавача Русия, не трябва да забравяме, че в същата степен има и обратната зависимост - на продавача от купувача. Руснаците не можаха да измислят нещо по-умно от това да превърнат страната си в бензиностанция и газостанция на Европа и Китай. (Впрочем, европейският пазар остава най-големият вносител на природен газ в света). Износът на суровини изобщо не е най-добрата стратегия за постигане на световно влияние...
цитирай
3. teodordetchev - ... да не говорим за световно величие.
08.04.2021 23:52
... да не говорим за световно величие. Така че, играта с газовата търговия между Германия и Русия е доста по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Между другото, изграждането на Южния газов коридор и на свързания с него Вертикален коридор е едно от възможните решения заа решаване на въпроса с газоснабдяването на Украйна. В заключение, Русия се задъхва в тази борба да бъде износител номер едно на природен газ и на нефт за Европа. Нейните използуваеми находища са все повече на север и още повоче на север. Себестойността на добива става все по-висока и по-висока. За сметка на това, Иран загрява покрай тъч линията със своите плитки, в огромна степен неизползувани находища. На всичкото отгоре, Иран има най-големите запаси от природен газ в света. Ако ядрената сделка бъде възобновена и Западът и Иран се помирят, газовите приходи на Русия отидоха та се не видяха. Затова и инспирираният от Тръмп скандал с Иран и торпилирането на ядрената сделка бяха огромна услуга за Русия и нейния военен бюджет. Санакциите на Тръмп срещу Северен поток дойдоха тогава, когато газопроводът беше вече завършен над 80 процента. Няма как да повярваме, че някой ще остави тези толкова скъпи тръби просто да гният на дъното на дъното на Балтийско море. Няма как германците да не намерят формула за пускането на втория ръкав на Северен поток. Отделен въпрос, че както писах по-горе, геополитическите и геоикономическите аспекти на тази сделка не са толкова прости, както ни се струва на нас. В заключение, една от причините за продължаването на войната в Сирия и на намесата на Русия в нея беше стремежът да се противопоставят Турция и Иран. Целта беше постигната успешно. В Москва са щастливи, защото така се проваля възможността да се доставя газ от Туркмения (с четвъртите по размер запаси в света) през Турция за Европа. Иран и Турция имаха такава договорка, но тя беше торпилирана чрез войната в Сирия. Това обяснява, какво търсят руските военни и ЧВК "Вагнер" в Сирия - уж "на помощ" на Иран и на Башар Асад.
цитирай
4. zaw12929 - АКТУАЛНА ТЕМА, МНОГО ПОЛЕЗНА ИН...
13.05.2021 11:03
АКТУАЛНА ТЕМА, МНОГО ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ...
А БЪЛГАРСКИ ИЗНОС НЯМА... А МОЖЕШЕ... НАЛИ??
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5798842
Постинги: 758
Коментари: 3534
Гласове: 52541
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов