Това е заявила заместник-министърът на околната среда и енергетиката на Гърция - Александра Сдуку в речта си на 10-то заседание на Консултативния съвет на Южния газов коридор в Баку, съобщава гръцкото министерство на околната среда и енергетиката.

„Гърция подкрепя увеличаването на пропускателната способност на TAP и IGB. Тези две инфраструктури са от решаващо значение за диверсификацията на газовите източници и маршрутите за износ в Югоизточна Европа“, каза Сдуку.

Заместник-министър Александра Сдуку е подчертала ангажимента на Гърция за укрепване на енергийната сигурност на региона чрез развитието на критично важните газопреносни мрежи.

Тя е споменала и необходимостта от доставки на водород през Южния газов коридор, подчертавайки значението му за дългосрочната устойчивост на проекта. Сдуку е добавила, че Гърция подкрепя доставката на водород и други „възобновяеми“ газове чрез съществуваща инфраструктура, заедно със създаването на нов капацитет за водород.

Трябва да се отбележи, че през TAP, който е европейската част на Южния газов коридор, се доставят минимум осем милиарда кубически метра газ годишно за Италия и по един милиард кубически метра газ за Гърция и България.

На 31 декември 2020 година, започнаха доставките на азербайджански газ за Европа по Южния газов коридор. Чрез TAP Азербайджан изнася своя природен газ за европейския пазар чрез тръбопроводи за първи път в историята. С прекия си достъп до европейския пазар, който е най-големият вносител на природен газ в света, Азербайджан диверсифицира възможностите си за износ.

Интерконекторът „Гърция-България“ (IGB) започна търговски доставки на 1 октомври 2022 година.

Договорният обем на доставките на газ за България през този интерконектор е 1 милиард кубически метра годишно. Общият капацитет на IGB е 3 милиарда кубически метра, с възможност за разширяване до 5 милиарда кубически метра годишно.

Увеличаването на капацитета на интерконектора „Гърция-България“ (IGB) над 5 милиарда кубически метра газ е възможно чрез изграждането на допълнителен газопровод.