Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2012 12:29 - ЗА ШЕНГЕНСКИЯ ПРОВАЛ НА БОРИСОВ И ЦВЕТАНОВ ИЛИ „ЗАЩО В НИДЕРЛАНДИЯ БИЯТ НЕГРИТЕ“
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 3457 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато в изборната нощ през 2009 г., Бойко Борисов и Цветан Цветанов се къпеха в блясъка на голямата си победа, те обявиха влизането на България в Шенгенската зона за основен приоритет на новото парламентарно мнозинство, респективно на правителството на ГЕРБ. Сметката на новите управници беше проста и по Бойковски – тарикатска.

На пръв поглед присъединяването към Шенгенската зона им изглеждаше като елементарно упражнение. При това упражнение, за чиято елементарност публиката не си дава сметка. На Борисов и Цветанов им се искаше да повторят момента с общонационалнта еуфория, последвала след падането на визите за България. Славата на Надежда Михайлова (днес вече известна като Надежда Неински) блазнеше Борисов и Цветанов. И на тях им се искаше да останат в историята, като хора, които са премахнали някаква бариера.

Сметката на двамата най-личини ГЕРБ-овци беше проста. За падането на визите беше необходимо общонационално усилие, даже СВРЪХусилие. За влизането в Шенгенското пространство щеше да е необходимо не чак толкова голямо административно усилие. За сметка на това, в очите на хората двете неща щяха да изглеждат сходни. Сладкото бреме на славата сякаш чакаше тандема Борисов – Цветанов.

Оказа се обаче, че хитрата сметка е твърде крива. Работата не се свеждаше до това как се вдига бариерата на границата, а кой я вдига и пред кого. Бойко Борисов даже и не помисли да ограничи, камо ли да се откаже от държавно контролираната контрабанда. Приятелските служби, с чието благоразположение Борисов толкова обича да се хвали, няма как да не са забелязали драстичното повишаване на обема на контрабандата - било при цигарите, било при другите акцизни стоки.

Министър председателят се радваше, че го тупат по рамото, че му благодарят, че дори се снимат с него от време на време. Той смяташе, че оценката за дейността му ще се основава на отделни негови епизодични действия. Оказа се, че тя се дава за „цялостно творчество“. За отделните епизоди – международни акции, колегиални услуги и прочее, Борисов си получи благодарностите, тупането по рамото и светлината на прожекторите. Когато обаче дойде моментът на истината, партньорските служби явно са дали крайно неблагоприятна оценка за България като външна граница на Европейския съюз.

Вместо лесен и бърз успех, Борисов и Цветанов сами се обзаведоха с огромен проблем, който излезе като цирей на и без това нелицеприятната фасада на управлението на ГЕРБ. От останалите шенгенски държави дойдоха ясни сигнали, че въпросът съвсем не е в това дали са варосани сградите на граничните контролно – пропускателни пунктове, а в това в чии ръце ще попадне поверителната информация, която ще се полага на България в случай на приемането ни в Шенгенското пространство. Очевидно, шенгенските държави и партньорските служби имаха крайно лошо мнение за тези в чиито ръце щяха да попаднат обемисти масиви от поверителна информация. Така се стигна до катастрофалното противопоставяне на двуцифрено число държави срещу приемането на България.

Опитите да се представи отхвърлянето на кандидатурата ни да бъдем част от Шенгенското пространство, като технически проблем, който ще бъде решен до няколко месеца бяха напълно излишни. Времето изтече подобно на пясък между пръстите на управляващите и отново им беше поднесен поредният горчив хап. Този път мега унижението да ни бламират двуцифрен брой държави ни беше спестено с европейска деликатност. Бламираха ни „само“ две държави. Само две .. но достатъчни.

Тук заниманията ни с шенгенските терзания на кабинета би трябвало да приключат. Дребните им тарикатски хитрини и опитите им да внушат на широката публика, че сме „дискриминирани“ само защото сме българи не заслужават никакво особено внимание. Още повече, че за разлика от визовия проблем преди 15 години, днешният „шенгенски проблем“ по никакъв начин не се отразява нито на свободата на придвижване на българските граждани, нито на икономиката. Единственото му отражение е върху самочувствието на министър – председателя и на неговия аксесоар – министъра на вътрешните работи. Последното едва ли измъчва кой знае колко обикновените българи.

Заслужава обаче да се отбележат някои други нюанси около драмата с влизането ни в шенгенското пространство. Съвсем неотдавна партията на един откровен политически спекулант – Хеерт Вилдерс инсталира във виртуалното пространство сайт с откровено провокационно и дискриминационно съдържание, смисълът на който е да събере на едно място колкото се може повече оплаквания срещу българите в Нидерландия.

На този факт, контролираните от управляващото мнозинство корпоративни медии отделиха достатъчно внимание, защото той чудесно се вписва в легендата на Борисов и Цветанов, че в Европа ни мразят и дискриминират. Двамата главни ГЕРБ-овци не поясняват откога ни намразиха и защо изобщо ни приеха в ЕС, след като европейците са толкова дискриминационно настроени към нас, но охотно яхнаха рефрена „в Стара Европа не ни обичат“.

Никой или почти никой не отбеляза факта, че подавляващата част от политическите партии в Нидерландия и обществото като цяло остро порицаха инициативата на партията на Вилдерс. Подобно на Траян Бъсеску, който призова към бойкот на нидерландските стоки в Румъния, нашите управници не спряха да „пускат фитили“ от рода на твърдението, че „пристанището в Ротердам е най-големия портал за контрабанда в Европа, а нас не ни пускат в Шенген“. Не спряха и да сочат в захлас към иначе откровения българомразец Хеерт Вилдерс. Забравиха само да цитират своите политически учители от пред десетоноемврийския период и да обвинят обитателите на „Ниските земи“, че бият негрите.

Ако примерно членството ни в Шенгенското пространство беше блокирано не от Нидерландия, а от Белгия, то със сигурност можеше да очакваме, че за най-голям контрабанден портал щеше да бъде набедено пристанището на Антверпен, вместо това на Ротердам, но събитията се стекоха така, че на нидерландците се падна да „изтеглят късата клечка“ и да се окажат „врагове на българщината“. Нашите управляващи примитиви охотно се хванаха за съответните европейски политически спекуланти и популисти и се опитаха да ги сложат като смокинов лист на политическата си голота и безсрамие.

Когато в една страна, контролираната от държавата контрабанда достигне до 2 милиарда лева годишно, тоест в същата държава се краде с 250 000 лева в час, не е чак толкова за чудене, че за нея не размитат в Шенгенските селения. Още повече, че както вече подчертах, това не представлява никакъв проблем нито за обикновените българи, нито за икономиката на страната. Вместо да се позасрамят и да наведат глави от срам, управляващите страната и контрабандата в нея, започнаха да ни замерят с размишления за Нидерландия като страна на наркотичния разгул, управлението на която е зависимо от крайни националисти и ксенофоби.

Естествено, в този „смешен плач“, както би го нарекъл Ботев не се споменава нищо за другите „виновници“ за скършването на хатъра на Борисов и Цветанов – финландците. За негативната позиция на Финландия се говори като за покойник – понеже не може да се каже нещо добро, не се говори нищо.

Всъщност, никаква драма за българското общество не съществува. Има драма за управляващите и за прислугващите им медии Българското присъствие в шенгенското пространство ще си понесе закъснението във времето, вследствие на безогледната контрабанда през последните две години. Управляващите просто трябваше да избират дали да имат пари в черните каси за изборите или България да влезе в шенгенското пространство, Управляващите избраха първото - осигуряването на финансови ресурси за прилагането на изборните техники, които толкова добре владеели, според похвалите на бившия ни президент – Георги Първанов.

Що се отнася до нападките срещу нашите сънародници в Нидерландия, добрата новина е, че те едва ли някога са разчитали за каквато и да е подкрепа от българското правителство, хеле пък от сегашното. Ако бяха имали каквито и да са илюзии за него, те едва ли щяха да са там, а щяха да си стоят у нас и да се прехласват по харизмата на вожда от Банкя. На тях обаче видимо и през ум не им минава подобен вариант.

Най-вероятно българската общност в Нидерландия ще успее да се противопостави по съдебен или друг подобен ред на офанзивата на партията на Вилдерс срещу тях. За нито един здравомислещ човек няма съмнение, че провокацията със сайта „оплачете се от българите“ си е чиста проба дискриминация и насажадане на враждебност, дори на омраза. В страните от ЕС (в това число в Нидерландия и в България) се смята за дискриминация да се води статистика на безработицата по етнически признак, та какво остава за систематично събиране на негативни отзиви за ... граждани на същия този Европейски съюз.

За никого не е тайна, че изгонването на България и Румъния от ЕС е програмна цел на партията на Вилдерс, така че от нея (и от самия Вилдерс лично) могат да се очакват всякакви „нестандартни“ инициативи. Сайтът „оплачете се от българите“ съвсем не е някакъв връх в разпространяването на враждебност и омраза. Преди време имах възможността да представя достатъчно подробно създаването и еволюцията на партията на Вилдерс ( http://teodordetchev.blog.bg/politika/2009/02/24/koi-iska-bylgariia-izvyn-evropeiskiia-syiuz.295425 ). При такава история на въпросната партия, можем да сме сигурни, че провокациите тепърва предстоят в по-драстични форми.

Българите в Нидерландия едва ли ще си оставят магарето в калта и за тази цел няма да им трябва помощта нито на Бойко, нито на Цветанов, нито дори на министъра на външните работи, който в момента е твърде зает да вкарва Сърбия в Европейския съюз. Те са вече трайно отседнала и установена общност и ще се организират сами. Не само ще се организират но и ще се справят, при това с широка подкрепа сред преобладаващата част от нидерландското общество.

Въпросът е, дали тук в България ще позволим на управляващите да продължат да ни баламосват за това, че собствените им провали, сред които великото „шенгенско буксуване“ грее с неотразима светлина, са резултат от предразсъдъците и враждебността на „Стара Европа“ към новата, „финансово стабилна“ България, която стряска съня им с динамиката на бизнеса си, който според президента Плевнелиев „троши рекорди по социална отговорност“.

Цинизмът е харктерна черта на политиката, особено на съвременната такава, но някой трябва да каже ясно, че и тук има предел на търпимост. След което да посочи на двамата главни рецитатори по въпроса – Борисов и Цветанов, къде им е мястото – колкото се може по-далече от изпълнителната власт.




Гласувай:
9
0



1. chavdar01 - НИКОЙ НЕ ИСКА В ШЕНГЕН ДЪРЖАВА УПРАВЛЯВАНА ОТ
27.02.2012 12:56
ПРЕСТЪПНИЦИ И КОНТРАБАНДИСТИ.В ЕДНА НОРМАЛНА ДЪРЖАВА ТАКИВА КАТО ВИНЕТУ И ЦВЪЦКО ОТДАВНА ТРЯБВАШЕ ДА СА НА ПОЛИТИЧЕСКОТО БУНИЩЕ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 4576100
Постинги: 422
Коментари: 2688
Гласове: 37821
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блогът на Радослав Пашов
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
24. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
25. Блогът на Радослав Пашов