През нощта на 12 срещу 13 септември обстановката на арменско-азербайджанската държавна граница се влоши значително. Според официалната информация на Министерството на външните работи на Азербайджан на 12 септември части на арменските въоръжени сили са извършили мащабни провокации по продължение на азербайджанско-арменската държавна граница. Групите за саботаж на въоръжените сили на Армения минираха участъците между позициите на азербайджанските военни части и пътищата осигуряващи снабдяване. Освен това арменските въоръжени сили извършиха интензивен обстрел на позициите на азербайджанската армия, което доведе до жертви сред военните и цивилния персонал.

С цел предотвратяване на по-нататъшни провокации от страна на арменските въоръжени сили, както и военни заплахи срещу суверенитета и целостта на Азербайджан, подразделенията на азербайджанската армия предприеха ответни мерки. Официален Ереван отрича изнесената информация от Азербайджан.


Въпреки някои неотдавнашни положителни събития, като освобождаването на 5-ма задържани арменци от страна на Азербайджан, акт широко приветстван от международната общност и президента на ЕС Шарл Мишел, който го определи като първа стъпка за изграждане на доверие към двете страни, военните провокации се случиха отново.

По време на последната си среща на 31 август 2022 г., с посредничеството на президента на Европейския съвет, ръководителите на двете държави се споразумяха да ускорят същностната работа по подписването на мирен договор уреждащ междудържавните отношения. Те възложиха на своите външни министри да се срещнат в рамките на предстоящия месец, за да изработят проектни текстове за мирен договор. Също така на срещата се взе решение да се продължи работата по делимитирането на границата, като следващата среща на граничните комисии трябва да се състои в Брюксел през ноември 2022 г.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от началото на 90-те години заради карабахския регион на Азербайджан. Тогава Армения използва военна сила, за да окупира и да прочисти етнически една пета от азербайджанските територии. Окупацията продължи почти 30 години, до есента на 2020 г., когато Азербайджан освободи успешно голяма част от своите територии.

Веднага след приключването на войната, Азербайджан предложи да подпише мирен договор с Армения, при условие, че всяка една от страните признае териториалната цялост на другата, потвърди липсата на териториални претенции, делимитира и демаркира държавните граници и разблокира всички икономически и транспортни връзки в региона. Ако тези предложения бъдат приложени, в региона ще се установи траен мир и сигурност, което ще има положително въздействие и върху целия Черноморски регион, включително и България.

Източник: Посолство на Азербайджан в България

че много скоро освен руски газ по "интерконекторите", няма да има НИКАКЪВ. Туркоманафи разбират само от бой, бой, бой. Не е измислен друг начин.

Путинопитекът и хомо путенс са двата най-трагични продукта на човешката деволюция в последно време. Вие без друго създавате впечатление, че принадлежите към един от двата вида, но не е толкова важно към кой точно – самите антрополози все още ги разграничават трудно. Затова не си струва да Ви се обяснява каквото и да е, но поради важността на тезата Ви, ще отделя малко време по въпроса.
През месец юли на 2020 година, арменската армия организира така наречената „Товузка провокация“. Товузкият район е далеч на север от оспорвания между двете държави Нагорни Карабах, там границата между двете държави не е обект на пререкания, но за сметка на това, там е най-близката точка от границата до трасето на нефтопровода „Баку - Джейлан“, на Южнокавказкия газопровод (който е кавказкият дял на Южния газов коридор) и на железопътната линия „Баку – Тбилиси – Карс“ (която пък е част от така наречения „Велик копринен път“ и много важен алтернативен маршрут на руските трасета за китайските товари за Европа).
Арменските политици, ръка за ръка с арменските военни, тогава се опитаха да направят реверанс към Москва, на която са съюзник във военен блок – ОДКБ, като покажат че могат в произволен момент да атакуват в най-невралгичната точка на Азербайджан – мястото, където се събират нефтопровод, газопровод и ж.п. линия – и трите конкуренция на съответни сродни руски маршрути.
Москва не се трогна от реверанса, но за сметка на това азербайджанската армия отвърна на удара и пропъди нападателите, а ръководството в Баку взе еднозначното решение, че следващата мащабна провокация ще доведе до пълномащабна война.
Това стана само два месеца по-късно, през септември – ноември 2020 година. В резултат на 44 дневната война, Армения загуби всичките си завоевания от първата Карбахска война (1988-1994), като извън прекия контрол на Азербайджан остана само част от бившата Нагорно-Карабахдска автономна област, наричана иронично от коментаторите – „огризката“. (продължава в следващия коментар).

Вчера, арменските военни (мисля, че това е изключително тяхно дело) се опитаха да повторят грешката си от юли 2020 година. Бяха надлежно набити и върнати на изходни позиции. Армения има голям късмет, че целта на Азербайджан в момента е сключване на мир и отваряне на комуникациите в Закавказието, а не водене на Трета Карабахска война. Иначе, „реверансът“ към Москва можеше да им струва и „огризката“. Макар че територията със столица Степанакерт (Ханкенди) отдавна не е под арменски контрол. Тя е вече сто процентов руски протекторат, както и комай цялата държава Армения.
Иначе, уважаеми г-н "морски", Вие сте един тривиален трол, който смята, че върши много полезна работа като губи времто на опонетите си. Не бойте се - освен Вашето прочитане, което е по подразбиране безполезно дори и за Вас самия, има и доста други хора, на които тези бележки ще донесат някакво познание.
Също така, искам да Ви обърна внимание, че на един предан марксист - ленининист, че и сталинист като Вас не подхожда такъв дивашки расизъм, като демонстрирания от Вас. Знаем, че сте примитивен като първия електрокар в света, но има низини до които не бива да се достига. Вашите квалификации за азербайджанците са гнусни, а и неоснователни.
Все пак, Азербайджан е първата република в мюсюлманския свят и първата ислямска държава в която са дадени избирателни права на жените. Това - през 1918 година другарю - гражданино. Не сте им нито на нивото на азербайджанците, нито на културното наследство, нито на способността да се трудят. Отблъскваща работа е Вашата ...

Областта с арменско население Карабах трябва да стане част от Армения. Арменците имат свой вариант на православие за разлика от азерите - мюсюлмани. Първият арменски католикос Свети Григорий Просветител е общохристиянски светец.

При цялото ми уважение, Вашият коментар отразява общото ниво на незнание на положението в Южен Кавказ или Закавказието – наричайте го както предпочитате. Грешките които правите са както фактически, така и принципно политически.
Да започнем с това, че арменците НЕ са православни. Те безспорно са християни, за това няма спор, безспорно имат своето християнско наследство, но те не са православни. Те са монофизити – изповядват версия на християнското учение от преди голямата схизма. Монофизити примерно са и в етиопската църква. Няма такова чудо като „арменска версия на православието“. Тяхната догма е по-стара от символа на вярата, приет на Никео-Цариградския събор.
Второ, принадлежността на населението към едно или друго изповедание не може по никакъв начин да е аргумент за принадлежността на дадена територия към някоя държава.
Трето, през 1988 година, когато започва Първата Карабахска война, повече от 25 на сто от населението на Нагорно Карабахската автономна област (административна единица на тогавашния СССР, принадлежаща към тогавашната Азербайджанска ССР) е азербайджанско. В град Шуша – столицата на някогашното Карбахско ханство, азербайджанското население е над 90 процента. Отделно в Келбаджарския и в Лачинския район е имало компактно кюрдско население. И азербайджанците и кюрдите са изгонени от домовете и земите си по най-брутален начин от арменците – осъществено е „перфектно“ етническо прочистване.
Четвърто, седемте района, които Азербайджан си получи обратно след 44 дневната Втора Карабахска война никога не са принадлежали към Нагорно Карабахската автономна област (НКАО). Те са райони, които са имали практически изцяло азербайджанско население, което е изгонено в периода 1988 – 1994 година от арменските сепаратисти от НКАО и от помагащите им арменски въоръжени сили, дошли от Ереванска Армения. (коментарът продължава в следващия пост).

Пето, по силата на Устава на ООН и на Заключителния Акт от Хелзинки на практика няма законна процедура, по която Армения да придобие разглежданите територии, освен ако азербайджанският народ не упълномощи по конституционен начин соя парламент да им ги подари. По понятни причини, такова нещо няма да стане, затова максимумът на който могат да се надяват в остатъчната част от НКАО, която в момента е под руски, а не под арменски контрол е висока степен на автономия. Това им беше предлагано близо 30 години и те го отказваха. Затова сега ще се радват на статут като Южна Осетия, нито повече – нито по-малко.
Призивите да се даде територията на бившата НКАО на Армения са правно несъстоятелни, а от две години насам – вече и военно-стратегически несъстоятелни. Най-доброто, което Армения може да направи е да сключи мир, за да се отворя комуникациите в Южен Кавказ, от което Ереван има огромен интерес.

Арменската църква е много близо до православието, на практика единствената сериозна разлика е по въпроса за човешката и божествената природа на Исус. От католицизма се различава повече.

Който може да ни отключи/отговори/развърже проблемния "кавказки възел".
След приключване агресията на РФ в Украйна(тоест след поражението й в следващата година). Тази държава със зле прикритите и апетити на неоимпериалистическа сила - всичко ше си дойде по местата.

- Не съм пророк, може и да бъркам ... но мисля тази ще е развръзката! А от това в частност - ще произтече, отпадане зависимостта на Запада(Европа) от РФ в контекста: доставките на въглеводородни енергийни източници, от доставчика им с ексклузивни права в/у това - Русия.