ПАК ПО ТЕМАТА ЗА ИНТЕРЕСА И КЛАТЕНЕТО НА ФЕСА
Теодор Дечев
Не си падам особено по практиката да пускам чужди текстове в блога си, но за този ще се намери място. Който иска да го прочете в оригинал, можа да го направи в http://news.ibox.bg/news/id_1989740793
Този текст би трябвало да отрезви както инициаторите на кръщаването на летището в Скопие на името на ... Александър Велики, така и редица наши пишман патриоти и професионални евроскептици. Вече 20 000 души в Македония са се сдобили със заветния “бугарски пасош”. Да им е честито. Искрено се радваме за тях, независимо от мотивите им. Разбира се, повече се радваме на тези, които ясно са си спомнили, че дядовците и бабите им са били сигурни, че са българи. Лично аз поздравявам и откровените сметкаджии – по-добре наши граждани да стават пресметливи прагматици от Македония, отколкото случайни хора с неясни мотиви. Поне е ясно кой пие, кой плаща и кой поръчва музиката.
Някой би казал, че всичко тук е подчинено на максимата “интересът клати феса”. На тях бих отговорил, че подобна тенденция се наблюдава в някои региони на Македония (особено в Азот, Пиянечко и самия град Скопие) още от преди 1900 г. Е, какво пък, ако там историческата памет и етническата принадлежност се определят с тръжна процедура, то и България има с какво да наддава. Вече наистина има с какво.
Не намирам нищо погрешно в това да опресним паметта на братята си на запад от Крива паланка, с помощта на прословутия “бугарски пасош”. И не защото съм циник – това изобщо не е в природата ми (или поне аз така си мисла), а защото българите в Македония бяха подложени на тази процедура почти цяло столетие.
Ако прочетем информациите от края на 19-ти - началото на 20-ти век, от Азот и от Кумановско, ще видим, че в тази най-бедна част на Македония на хората направо се плаща за да се пишат сърби. Ако си спомним времето на “Титовия рай”, ще видим, че ако не знаеш много, не се пишеш българин и по този начин не нарушаваш закона за македонскотоо национално достойнство, то ти безконфликтно получаваше “паспорт на вси страни” и можеше да гурбетчийстваш по цяла Европа. (За сведение на незнаещите “Законът за македонското национално достойнство” предвиждаше наказание до три години затвор за внасяне на български книги или вестници в тогавашната СР Македония. Дори и за “Работническо дело” можеха да ти лепнат три годинки ... Факт – печален но факт).
Днес ситуацията се обърна. “Бугарският пасош” гарантира пътешествията из “вси страни”, а на всичкото отгоре българското гражданство е и членство в ЕС. Струва си при това положение, да си понапрегнеш паметта и да си спомниш, че фамилното име на дядио ти изобщо не е било Тодоровски, Стояновски и Ивановски, а още по-малко Тодороски, Стояноски или Иваноски. Дядо ти се е казвал примерно Димитров (а на някои видни държавни ръководители в Македония - Кулишев) и се е писал поне на сто места, че е българин. (В случая с видния македонски държавник – в молба за помилване до Цар Борис ІІІ, която я е удовлетворил...).
Това е положението. Конкурентните предимства на българската търговска марка нарастнаха неудържимо. Младите македонци с амбиция да получат добро образование и да правят професионална кариера са добре дошли в България – така де, имаме да решаваме и демографски проблем. Когато числото 20 000 стане 200 000, всички може да се застъпим за регистрирането на ОМО “Илинден” ПИРИН в България. Да не оставяме работодателите им в Скопие съвсем да са “капо”. Не сме чак такива жестоки хора ...
20 000 македонци влизат в ЕС с български паспорти
Диляна Панайотова
Имам българско гражданство и български паспорт. Една от основните причини е затова, че така си улеснявам живота.
Това заявява за скопския “Утрински весник” професорът по международно право в Скопския университет Тони Дескоски.
Той разказва как като български гражданин може да пътува повече, не си губи времето в чакането на виза.
Не виждам да има някакъв проблем в това, че чрез българския паспорт заявявам, че съм от български произход, че предците ми са българи, че аз съм българин, че българският език и култура са мои. Нямам проблем с македонската идентичност, заявява Тони Дескоски.
С влизането на България в Европейския съюз пред мен се отварят нови врати за работата ми. От идеали не се живее.
Познавам цели семейства, които са с българско гражданство и искат да напуснат родината, заявява от своя страна Милан Ф, който е сред двайсетте хиляди македонци, напуснали Македония през последните години.
Утрински весник отбелязва, че с приемането на България, те ще станат европейски граждани.
Какво означава да си с българско гражданство и да живееш в Македония? Дали и македонците с български паспорт ще могат да си купуват имот в ЕС, дали ще могат да работят в съюза? Тези въпроси задава изданието.
Професорът Тони Дескоски коментира пред вестника, че нови 20 000 български граждани в Македония, означава и 20 000 етнически българи в Македония.
С придобиването на българско гражданство и подписването декларация за българска етническа принадлежност, се изменя етническата структура на Македония.
Това според професорът в Скопския университет е проблем.
В Македония заявките за български визи ще се дават и по телефона, за да се избегнат големите опашки пред посолството на България.
Жителите от Източна Македония пропътуват по 200 километра, за да се наредят на опашката още в ранни зори, коментира от своя страна македонският вестник „Дневник".
Визите се издават само 2 часа преди обед и служителите на българската дипломатическа мисия не могат да се справят с документите на всички желаещи.
Някои остават да пренощуват пред посолството, само и само за да се сдобият с желание документ.
От ситуацията се възползват „предприемчиви бизнесмени", които преотстъпват мястото си на опашката срещу определена сума.
Дойдохме от Кавадарци и вече 8 часа чакаме, измръзнахме и то защото нямаме пари. Аз съм шофьор и ми трябва виза, за да пътувам, обяснява пред в-к „Дневник" Тони Младенов на 30 години.
Живеем на 20 километра от границата, а пътуваме 200 километра за виза. Нашата дипломация трябва да предприеме някакви мерки. Нека ни дават визи на границата. Не стига, че правим разходи, ами и пътищата са опасни. ще умрем за една виза, а без нея пак не можем да работим. Ако навреме не се предприеме нещо, ще настане истински хаос, смята 46-годишният Бранко Кръстев от село Куклиш.
Македонците се оплакват, че трябва да попълват формулярите на български, а студентите недоволстват, че вместо да учат за изпити, чакат виза.
Българският консул в Битоля Илиян Караманов смята, че хаос няма да има след като бъде въведена в експлоатация телефонна линия за заявления.
В момента все още се тестува, но линията ще бъде пусната днес, заявява той.
Караманов уточнява, че ще има или една национална линия , или две - за Скопие и Битоля.
Той се извини за неудобството, че формулярите се попълват само на български и каза, че те вече ще се попълват и на македонски, и на на английски.
В Битоля дневно се издават около 150 визи.
Според мен, няма нищо лошо в това. По-добре късно, отколкото никога.
Наистина, характерно за социалната безжизненост и мързел на братята от Вардарско е и туй, че цялата им икономика - и бела, и сива и църна, все шиптарите я въртят.
12.01.2007 10:19
Рай на земята няма, няма и да има. Но беззаконието изключва дори приличието... Прочее за установяване на правова държава и семпли, култруни междучовешки отношения македонските интересчии няма да помогнат
Сего обаче водени от чист интерес имат възможност отново да покажат че са Българи.
Питам се обаче защо е това делене бе хора?
всичко българско в държавите си.
А ние полагаме невероятни усилия да премахнем останалото след години тежко сръбско робство българско съзнание в най-българския край - Македония.
Изглежда в главите на сегашните български управници е жив духът на Коминтерна!

2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Блогът на Мерита.
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов